Ние различаваме множество степени и множество определения в световете. И е необходимо да се знае, че когато се говори за степените и определенията, става дума за постиженията на душите, в съответствие с това, което те получават в тези светове, съгласно правилото: „Това, което не постигнем не можем да наречем по име“. Защото думата „име“ посочва постижение, подобно на това, как човекът дава название на нещо само след като постигне в него каквото и да е, и в съответствие с постигнатото от него.

И затова, цялата действителност се дели от гледна точка на духовното постижение, на 3 части:

1) „Ацмуто“, същността на Твореца;

2) безкрайност;

3) души.

1) За Неговата същност ние изобщо не говорим, тъй като коренът и мястото на творенията започва със Замисъла на творението, в което те са заключени, и смисълът на това е скрит в думите: „Завършекът на действието е в неговия замисъл“.

2) Безкрайността представлява по себе си Замисъл на творението, скрит в думите: „Неговото желание е да наслади своите творения“ на нивото на безкрайността, което се нарича Безкрайност ("ейн соф барух хай"). И това е връзката, която съществува между Ацмуто и душите. Тази връзка се разбира от нас като тайна на желанието да бъдат насладени творенията.

Безкрайността - това е началото на целия процес, и тя се нарича светлина без кли, но от тук води своето начало коренът на творенията. Тоест връзката съществуваща между Твореца и творенията се нарича Негово желание да наслади творенията. Това желание започва в света на Безкрайността и слиза до света „Асия".

3) Душите, които се явяват получаващи благо, заключено в Неговото желание да наслади.

„Безкрайността“ се нарича така, тъй като тази връзка, която е между Ацмуто и душите, е разбираема от нас като тайна на Неговото желание да наслади своите творения. И освен за тази връзка с желанието да наслади ние не говорим за нищо. И там е началото на всичко. И това се нарича «светлина без кли», оттук води своето начало коренът на творенията, тоест връзката, която има между Твореца и творенията, наричана Негово желание да наслади своите творения. И това желание започва в света на безкрайността и слиза до света „Асия“.

И всички светове спрямо самите себе си се определят като «светлина без кли», и за тях не говорим. Те се определят като Негова същност и няма в тях никакво постижение.

И не се чудете, че ние различаваме там множество свойства. Това е така, защото там тези свойства са в качеството на сили. А след това, когато дойдат душите, тези свойства се разкриват в душите, получаващи Висшите светлини в съответствие с това, което са поправили и привели в ред по такъв начин, за да има душата възможност да ги получи, всяка в съответствие със своята сила и подготовка. И тогава тези свойства се разкриват в действие. Но докато душите не постигнат Висшата светлина, тогава всичко само по себе си се смята за Негова същност.

А спрямо душите, получаващи от световете, световете се определят като „Безкрайност“, тъй като тази връзка, която е между световете и душите, тоест това, че световете отдават на душите, изхожда от Замисъла на творението и представлява по себе си взаимоотношенията на Ацмуто с душите. И тази връзка се нарича „Безкрайност“, както и бе споменато по-горе. И когато ние се молим и умоляваме Твореца, за да ни помогне и да ни даде това, за което молим, то имаме предвид Безкрайността - нали там е коренът на творенията, желаещ да им даде благо и наслаждение, наричан „Неговото желание да наслади своите творения“.

А молитвата е към Твореца, който ни е създал, името на когото е „Неговото желание да наслади своите творения". И Той се нарича Безкрайност, тъй като става дума за състояние до Съкращаването. И дори след Съкращаването в Него не са се случили никакви изменения. Няма изменения в светлината. И винаги се нарича с тези имена.

А цялото множество от имена е само спрямо получаващите. Затова Първото име, разкриващо се в думите „корен на творенията", се нарича Безкрайност. И разкриването на това име остава без каквито и да било изменения. А всички съкращения и множеството изменения се случват само спрямо получаващите. Докато Той винаги свети с първото име, определяно като „Неговото безкрайно желание да наслади своите творения". И затова ние се молим на Твореца, наречен „Безкрайност", който свети без съкращаване и край. А това, че след това се създава завършване - това е поправяне за получаващите, за да могат да получат Неговата светлина

Висшата светлина включва в себе си две понятия: постигащ и постигаемо. И всичко, което ние говорим за Висшата светлина - това е само впечатление на постигащия от постигаемото.

Но, всеки от тях сам по себе си, тоест постигащият или само постигаемото, не се наричат Безкрайност. Постигаемото се нарича Ацмуто, а постигащият се нарича «души» - нещо ново, явяващо се част от цялото. А новото е в това, че в него е отпечатано желанието да получава. И от тази гледна точка творението се нарича «нещо от нищото» (еш ме-аин).

Сами по себе си всички светове се определят като просто единство, и няма изменения в Божественото, което се явява смисъл на казаното: «Аз Името Свое не променям». И в Божественото не се различават сфирот и степени. Нали дори самите уточнени названия не изразяват същността на самата светлина, тъй като това се отнася към Неговата същност, която е съвършенно непостигаема. А всички сфирот и различаваните особености - става дума за тях само от гледна точка на това, което човекът постига в Него. Защото Творецът е пожелал ние да постигнем и разберем изобилието (шефа), което е заложена в смисъла на Неговото желание да наслади своите творения.

А за да можем ние да постигнем онова, което Той е пожелал, за да постигнем и разберем тайната на Неговото желание да наслади своите творения, е сътворил и ни е дал такива органи на чувствата, и тези органи на чувствата постигат онова впечатление, което произвежда върху тях Висшата светлина.

И в тази степен се създават в нас множество различими особености, тъй като общото усещане, наречено желание за получаване, се разделя на множество детайли, в съответствие с това количество, което получаващите са способни да получат. В съответствие с това се случват множество разделяния и подробности, наричани подеми и падения, разпространения и изхвърляния и т.н.

И тъй като желанието за получаване се нарича «творение» и «нещо ново», то именно от това място, от което желанието за получаване започва да получава впечатление - от там и започва „разговорът". А „разговорът" е разкриване на особеностите в детайлите на впечатлението, тъй като тук вече има взаимоотношения между Висшата светлина и желанието за получаване.

И това се нарича «светлина и кли». Но, както беше споменато по-горе, няма разговор за светлината без кли. Тъй като светлината, която не е постигната от получаващите, се смята зя Ацмуто., разговорът за когото е забранен, тъй като е недостъпен за постигане. А това, което не постигаме- как можем да му дадем име?

И от тук ще разберем, че в молитвата, с която ние се обръщаме към Твореца, за да ни изпрати Той избавление, изцеление и т. н., е необходимо да бъдат различени две неща:

       а) Творец;

       б) онова, което изхожда от Него.

За първото, определяно като Ацмуто, разговорът, както беше казано по-горе, е забранен. Второто - онова, което изхожда от Него, се определя като светлина, разпространяваща се вътре в нашите келим, тоест вътре в нашето желание за получаване - това се нарича Безкрайност. И тази връзка, която я има  у Твореца с творенията, е израз на Неговото желание да наслади своите творения. Така че желанието за получаване се смята за разпространяваща се светлина, в резултат достигаща желанията за получаване.

И в същото време, когато желанието за получаване получава разпространяващата се светлина, тогава разпространяващата се светлина се нарича Безкрайност, и тя идва към получаващите с помощта на множество покрития, за да може низшият да ги получи.

По такъв начин откриваме, че всички проявени особености и изменения се намират именно в получаващия, в тази степен и съответно на това, как той получава от тях впечатление. Но, необходимо е да се определи за какво става дума. Когато говорим за свойствата в световете, то става дума за свойствата от гледна точка на силите, а когато получаващият постига тези свойства, тогава те се проявяват в действие.

Духовното постижение - това е, когато постигащият и постигаемото се движат  заедно, тъй като ако няма постигащ - и постигаемият няма никаква форма, тъй като няма никой, който да приеме формата на постигаемото. Затова тази степен се определя като Ацмуто, и там абсолютно няма място да се говори за това. Наистина как може да се каже, че постигаемото ще приеме някаква форма само по себе си?

И ние няма за какво да говорим - единствено само от това място, където нашите чувства получават впечатление от разпространяващата се светлина, представляваща по себе си проявяване на Неговото желание да наслади своите творения, действително идваща към получаващия.

И туй е подобно на това, как ние гледаме масата: в нашите органи на осезание ние усещаме, че тя е твърда; нейната дължина и ширина ние също възприемаме в съответствие с нашите органи на чувствата. Но изобщо не е задължително масата да изглежда така за този, който има други органи на чувствата, например в очите на ангела, който гледайки масата ще я види в съответствие със своите органи на чувствата. Затова ние не можем да определим каквато и да е форма от гледната точка на ангела, тъй като ние не познаваме неговите органи на чувствата.

От тук следва, че подобно на това как ние нямаме постижение в Самия Творец, така ние нищо не можем да кажем - каква форма имат световете за Него. Ние постигаме световете само спрямо нашите органи на чувствата и усещанията. И такова е било Неговото желание, за да Го постигнем.

И в този смисъл е изразът: «Няма изменения в светлината». А всички изменения - са само в келим, тоест в нашите усещания, и всичко се измерва в съответствие с нашето подобие. И от това ще разбереш, че ако различни хора погледнат един духовен обект, то всеки ще постигне в съответствие със своето подобие и своите усещания. И затова всеки ще види различна форма. Така също и в самия човек формата ще се променя, в съответствие с неговите състояния на подеми и падения. Както беше казано по-горе, светлината - това е „проста светлина", а всички изменения - те са само в получаващия.

И нека има желание, за да се удостоим да получим Неговата светлина и да вървим по пътя на Твореца и да работим за Него не заради получаването на възнаграждение, а заради това, да Му доставим удоволствие, и да повдигнем Шхина от прахта и да се удостоим със сливане с Твореца - с разкриване на Неговата Божественост на Неговите творения.