Моето падение зависи от мен и от групата. Колкото по-бързо се предвижвам, толкова по-бързо се усеща падението ми. А понякога то просто не се чувства и само когато ти излизаш от него, осъзнаваш, че е било падение и това е в най-добрия случай, тъй като се случва мигновено. Изведнъж се събуждаш и разпознаваш, че това е било падение и трябва веднага да направиш нещо след него. Въпросът е в това разбираш ли ти, че изходът от падението не означава, че ти си в добро настроение, то означава степен на обединение с групата. В такъв благоприятен за теб случай ти трябва веднага да помислиш какво става с останалите, както това е прието в нашия свят в подразделението на командосите – войника го учат да мисли за това, което става с всички останали и той прави това автоматически. Както майката мисли за детето си, а не за себе си. Трябва да бъде напълно естествено и да се проявява веднага. Аз говоря за благоприятните случаи, за добрите точки по пътя и тогава, като действаш по такъв начин ще можеш да разкриеш групата в своето добро, изправено състояние. Не е важно в какво състояние те усещат себе си, можеш да вземеш от тук много сили, за да ги пробудиш. Всичко това е заради общото намерение за отдаване, тяхното отдаване на мен и моето отдаване на тях, както майката отдава на своите малки деца. Това се нарича и поръчителство, когато всеки се отнася към другите като Бина. Ако правим такива упражнения, ако съставяме въпроси, готвим отговори, поставяме ги в нашите уроци и на тази основа изясняваме тези състояния, то се надявам, че ще се намираме в това състояние. Но повтарям още веднъж: това трябва да бъде естествено и на конгреса – трябва да ги повдигаме и да усещаме другите и да учим тези, които все още не са в този процес. Това трябва да бъде включено в песните, в представленията, във всичко.
Въпрос: Да допуснем, че аз започвам отгоре, притежавайки определен потенциал енергия, а след това падам долу и макар и да не знам как да изляза от това състояние, но понеже съм дошъл тук с много висока скорост, то по инерция мога да се вдигна нагоре. Правилно ли е това обяснение?
Длъжен си да усетиш, да почувстваш това падение, длъжен си да видиш своя развален егоизъм, да видиш до каква степен той те отслабва и с вяра над знанието, с разбито сърце, отменяйки себе си, своя егоизъм, своя разум, да молим да бъдем над това. Това не се случва за сметка на предишната инерция и не в преодоляването и не в разума, в нищо, колкото и да ти се иска. Случва се само тогава, когато стигна до състояние, в което осъзнавам, че само Творецът може да ми помогне. Тази работа не можеш да я изпълниш с подскоци, трябва да почувстваш тези неща, защото това ти позволява да почувстваш природата. Работейки с разбита система, ние «събираме» Твореца, системата на отдаване между нас, която се нарича «Боре», «ела и виж». Този закон, който искаме да съществува между нас, този вид отдаване, който строим между нас – това е Творецът. Ние Го строим! Така че как може да достигна до Него изведнъж? Не! Разбира се силата на инерция трябва да бъде в нас, но тя се намира в групата, където акумулираш цялата своя потенциална енергия, а не в теб самия. След това тя ще се преобразува в кинетична енергия. Когато се намираш в най-ниската точка, ти си отново в потенциална енергия, в теб няма движение и ти си длъжен да измениш това. Пак повтарям, че всички тези енергии са в групата, а не в теб, но можеш да се обърнеш към групата и заедно с нея бързо да преминеш през това. Тази скорост е изкуството на това как можеш да отмениш себе си и да се слееш с тях и да получиш от тях сили, за да продължиш. Това също работи като наслаждение: аз и тя, групата. Така вкарваме между нас тази енергия, така работим всички заедно.
