НАУКАТА КАБАЛА | ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ | Академия: Кабала за всичкo (Възприемане на реалността)

Table of Contents

Възприемане на реалността

Кабалистите добавят към своите пет обичайни човешки сетивни органа още един допълнителен орган, който се нарича „душа″. Това не е просто допълнителен сетивен орган - той действа на принципно друга основа – не на поглъщане, а на отдаване, тоест той поглъща външната информация, уподобявайки се на онова, което се намира извън самия него. И тогава той усеща истинното - не изопаченото, не раздразненото от собственото тяло, от собствените параметри - изображение на външния свят. С това се отличава кабалистичното възприемане на действителността от нашето, егоистично възприемане на действителността.

Възприемане на реалността

Беседа на учения-кабалист Михаел Лайтман с преподавателите от Академията по кабала Михаил Санилевич и Евгений Литвар

26 юли 2007 година

Съдържание:

Нашият свят е илюзия

Правилното възприемане на картината на света

Защо човек трябва да познава реалността?

Какво означава „висш″, „духовен″?

Съществува ли време?

А къде е Бог?

Ангелите имат ли крила?

За преместването във времето

Животът след смъртта

Кабала и НЛО

Съществува ли усещане у самата материя?

Как да избегнем страданията

Буквите – това са свойства

НашИЯТ СВЯТ Е илюзия

Е. Литвар: Здравейте, скъпи приятели! В студиото сме заедно с най-известния съвременен кабалист, учен, професор Михаил Лайтман. Темата на нашето днешно предаване е „Възприемане на реалността″. С учения-кабалист беседват преподавателите от Международната академия по кабала Михаил Санилевич и Евгений Литвар.

Първи въпрос: Всеки будист и даоист знае, че нашият свят – това е свят на илюзии. Те знаят, а аз все едно не вярвам, не разбирам, как това може да е така. Кабала може ли да ми помогне да го разбера?

М. Лайтман: В много кабалистични източници се говори за проблема за възприемането на реалността, при това в източници, които са вече на няколко хиляди години: в „Книга Зоар″ (написана преди 2000 години), в такива древни източници, като „Големият Мидраш″ (преди 3700 години) и др.

Кабала винаги е оценявала нашия свят от гледна точка на духовното. Тоест кабалистът – това е човек, който се издига в друго ниво, в друго измерение и вече оттам наблюдава нашия свят и онзи свят, който му се е разкрил, като едно единно цяло. От тази гледна точка той и оценява изобщо цялата обстановка и нашите общи илюзии.

Нашият свят действително е свят на илюзиите. Най-малко, по отношение на всяко от живущите творения той изглежда различно. И поради това у нас съществува илюзията за съществуването на някакъв определен свят – нашия свят.

Ако ние имахме други сетивни органи, щяхме да го виждаме различен. Ако ние виждахме в инфрачервени, ултравиолетови или в рентгенови лъчи, ако усещахме в друг диапазон честотата на звуците, тактилните или обонятелни усещания, то нашият свят, тоест цялата сума от възприятия би била съвършено различна и би ни рисувала друга картина. Ние знаем, че кучето възприема света в разнообразие от миризми, а змиите – в температурни измерения, те виждат другояче. Ако ние бяхме лишени от зрителния си орган, който ни снабдява с 90 процента от информацията, то ние, възприемайки по друг начин, бихме се приспособили към обкръжаващия ни свят: ако аз не виждах тези предмети, те биха съществували за мен благодарение на наличието на тактилни усещания и изхождайки от тях аз бих изграждал модела на света вътре в себе си.

Тоест, ако ние сменим нашите пет сетивни органа – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус – с други, в други диапазони, то естествено, картината на света би била друга. И изхождайки от това, ние разбираме, че светът е субективно усещана от нас реалност, наша реалност, която съществува вътре в нас. Ако ние добавим в себе си други сетивни органи, то ние неузнаваемо ще допълним картината на изменения свят. Но ние дори не си представяме какво именно не ни достига.

Кабалистите добавят към своите пет обичайни човешки сетивни органа още един допълнителен орган, който се нарича „душа″. Това не е просто допълнителен сетивен орган - той действа на принципно друга основа – не на поглъщане, а на отдаване, тоест той поглъща външната информация, уподобявайки се на онова, което се намира извън него самия. И тогава той усеща истинното - не изопаченото, не раздразненото от собственото тяло, от собствените параметри - изображение на външния свят. С това се отличава кабалистичното възприемане на действителността от нашето, егоистично възприемане на действителността.

Алтруистичното възприемане не изопачава картината на света, то дава усещане, осъзнаване, разбиране на света такъв, какъвто той е, независимо от наблюдателя. И в това е най-главното преимущество на кабала. Поради това тя се нарича „наука кабала″ – наука за получаването, наука за възприятието. Да овладее такава картина на света и вече изхождайки от нея, да гледа на нашите илюзии и на всички метаморфози, които стават с нас - нашето тяло умира, ние получаваме друго тяло, съществуваме в него, съществуваме извън него – това може да направи само човек, който наблюдава света действително обективно.

Е. Литвар: Тъй като аз представлявам интересите на хора, които никога не са се занимавали с кабала, то и въпросите ми са съответни на това. Длъжен съм да кажа, че Вие не ме убедихте. Тоест, аз просто не разбрах. Не разбирам защо от това, което Вие казвате следва, че светът става илюзорен?

М. Лайтман: Защото ние възприемаме света в един определен вид. Животните, другите същества, със сетивни органи в други диапазони, усещат света по друг начин, те притежават друга картина на света. Ако ние въобще произволно изменим своите органи, ние бихме усещали трети вид картина на света.

В какво е въпросът: има ли въобще нещо, съществуващо извън нас, което всеки от нас възприема различно? Или изобщо няма нищо, а всичко съществува вътре в нас?

Ние вкарваме на човека електроди, пропускаме определени сигнали в неговото подкорие, в определени области на мозъка и описваме в неговото въображение всякакви картини и те са толкова действителни, толкова реални – дори по-реални от онова, което той възприема и усеща в своето обичайно състояние. В съня си ние виждаме понякога такива потресаващи образи, действия, панорама от събития и когато се събуждаме сме още в шок от онова, което сме преживяли. А може би ние и сега – въпреки че ни се струва, че сме се събудили и съществуваме тук и сега – също се намираме в сън, само че не можем да се ущипем и да се събудим? Разбирате ли?

Къде е доказателството за това, че ние се намираме в някакъв реален обем на събития, на живот, че този живот е реален, а не онзи сън или не наложената ни с помощта на някакви невидими електроди илюзорна картина? Откъде можем точно да знаем всичко това?

Е. Литвар: Но предпоставката, че вероятно това е нереално, илюзорно – това е само предпоставка, а не факт? Аз виждам чашата, Миша вижда чашата и Вие виждате чашата. Аз виждам как Вие я взимате. За мен това е реалност.

М. Лайтман: Тоест реалността – това е всяко едно състояние, което в даден момент се преживява от мен. Ако аз спя, но преживявам всички състояния, които се възбуждат вътре в мен, това реалност ли е? Или не?

Е. Литвар: Да, разбира се.

М. Лайтман: Разбира се, реалност е – аз се намирам в това състояние, когато по отношение на мен то е реално. Събуждам се – и съм в друго реално състояние. И така, кабалистите казват: когато ние преминаваме от този свят в следващия свят, в духовния, ние виждаме, че в този свят сме били, като в сън.

Е. Литвар: Защо?

М. Лайтман: Защото променяме реалността.

Е. Литвар: Съществуват ли много други реалности?

М. Лайтман: Разбира се. Но всеки път спрямо нас тя е реална: тоест спрямо наблюдателя – така ние и измерваме, точно според Айнщайн…

Е. Литвар: Тоест…

М. Лайтман: Всичко е относително.

Е. Литвар: Да допуснем, че съществува хипнотизатор, който ме е хипнотизирал и сега аз виждам например, че съм в джунглата. А всички около мен виждат, че ние се намираме в това студио. Тогава какво е за мен реалността?

ПравилноТО вЪЗПРИЕМАНЕ НА картинАТА НА СВЕТА

М. Лайтман: Кабалистите, наблюдаващи от другия свят нашето състояние, казват: „Вие всички спите. Струва ви се, че се намирате в реалния свят, но в действителност вие сънувате″. Но те могат да кажат това, защото наблюдават от страни нашата „хипноза″.

Е. Литвар: Тоест аз се намирам в някакви собствени усещания, които ми създават реалност…

М. Лайтман: Сега ние с вас се намираме в съня.

Е. Литвар: По такъв начин се получава, че за Миша съществува друга реалност?

М. Лайтман: Не, ние с вас притежаваме общи усещания. Ние всички си се представяме един друг като нормално съществуващи, живеещи, развиващи се, защото нашите сетивни органи са изградени еднакво.

Всичко, което се включва от нас в областта на нашия свят – това е само отражение в нашето съзнание. Съществува ли то в действителност? Спрямо кого съществува или не съществува? Това трябва предварително да се обсъди и да се изследва. Ако това е по отношение на човека, то ние казваме: да, по отношение на него – по отношение на наблюдателя – се наблюдава именно тази реалност. Но, излизайки от тези координати, той ще наблюдава друга реалност.

Съществуват множество измерения, вселенни, в които ние съществуваме в различни състояния. Възможно е там да има време или не, или то да е по-висше от времето, тоест извън времето. Или може би съществуват други състояния извън движението. Там има съвършено други параметри на съществуването – няма нито време, нито място, нито преместване, няма долу-горе и прочие параметри, определящи нашето „Аз”, нашето съществуване. Там може би всичко е съвършено различно, но ние не го знаем. А кабалистите говорят за това, защото те явно постигат другото измерение в този живот, описват го, казват, че именно в това друго измерение ние сме длъжни да преминем, за нас е предназначено съвършено друго съществуване или говорейки по-просто, като че ли на съвсем друга звезда и ние сме длъжни да достигнем до него.

Е. Литвар: А това съществуване не е ли илюзорно?

М. Лайтман: То по отношение на нас днес е илюзорно, вие не вярвате в него. А те са достигнали до това състояние, до това съществуване и съответно на своето настоящо състояние казват, че нашето е абсолютно илюзорно, като сън.

М. Санилевич: А съществуват ли още някакви състояния, освен онези, които постигат кабалистите?

М. Лайтман: Освен онези, които те постигат, те не могат да ни кажат нищо. Тъй като човек разбира само чрез себе си, чрез своите инструменти на познанието, чрез своите усещания. Ако у него се появят още някакви други усещания, тогава той може да ни разкаже за това, а ако не се появят – не може.

При това, когато кабалистите постигат това, те го постигат абсолютно ясно, научно, с графики, с формули, с точни измервания, предават го един другиму така, че останалите да могат да изпълнят същите движения към този друг свят, да наблюдават чрез него, да описват своите картини, съвпаденията между техните изследвания. Тоест, това е също както и в която и да е наука на нашия свят: между учените съществуват взаимоотношения за развитие на изследванията. Но онова, което кабалистите наблюдават е също така извънредно субективно по отношение на тях и те предупреждават за това.

И също както и науките на нашия свят, изследващи нашата илюзия или действителност, или илюзорна действителност (не е важно как ще я наречем), така и кабала изследва другото измерение също по отношение на наблюдателя, а не по друг начин, и предупреждава за това. И поради това се казва: „Не съществува у човека нищо повече от това, което той постига вътре в своите келим, посредством своите инструменти”. Това звучи така: „Няма у съдията нищо друго, освен онова, което виждат неговите очи” - като най-силно, най-достоверно постижение.

М. Санилевич: Тази реалност, която кабалистите постигат, обща ли е за всички тях или всеки има своя?

М. Лайтман: Не, тя е обща.

М. Санилевич: Така както и в нашия свят?

М. Лайтман: Така както в нашия свят съществува общност на впечатленията, въпреки че всеки го преживява по своему, но общност съществува, така е и у кабалистите.

Е. Литвар: Всички източни учения, утвърждаващи, че нашия свят е илюзорен, съвпадат с мнението на кабалистите. Но при това гледната точка, от която те считат този свят за илюзорен, напълно може да не съвпада с това, как виждат и усещат кабалистите?

М. Лайтман: Даже и в науката днес вече възниква много ясна представа за нашия свят, за това, че той е илюзорен. Какво означава илюзорен? Зависещ само от нашите сетивни органи и от това в какъв диапазон, по какъв начин те работят. Поради това се говори за „илюзия”. Но това не е илюзия, това е абсолютно субективна картина, която аз рисувам сам на себе си. Ако аз имах други очи, други уши, други тактилни усещания и т. н., аз бих усещал картината: предмет, който днес ми изглежда твърд, може да ми изглежда газообразен. Ако аз виждах нашия свят и се отнасях към него, като някакви неутрино или други частици, които проникват навсякъде, ако аз усещах, че прониквам, виждам, преминавам, като че ли през тази материя, то естествено, моето усещане на целия този свят би било друго.

Е. Литвар: Тоест аз просто няма да виждам масата?

М. Лайтман: Тя разбира се би била за мен прозрачна. А защо не? В моите днешни усещания дадената комбинация от някакви елементи представлява даден твърд материал, а в действителност съществуват други състояния в нашия свят, за които тази твърдост не е проблем и тя изобщо не се усеща като препятствие. Аз усещам препятствията при определено въздействие. И това се нарича „тактилно усещане″ – обектът оказва въздействие обратно върху мен и аз от това въздействие, чрез своята реакция възпроизвеждам този обект в своите усещания: кой е той, какво е той, какъв е той.

Е. Литвар: Струва ми се, че започнах да разбирам. Вие казвате, че субективността на моето възприятие зависи от това, че аз съм получил дадена информация, така ли е?

М. Лайтман: Разбира се.

Е. Литвар: Тоест Миша може да я получи по друг начин?

М. Лайтман: Не. И Миша ще я получи по същия начин, защото у нас съществува общност на усещанията, нашите сетивни органи са изградени еднакво.

Е. Литвар: Тогава това е обективно? Защото ако аз, той и още 100 човека…

М. Лайтман: За кого е обективно? По отношение на човека в нашия свят. Този свят има именно такова изразяване вътре в човека. А съществува ли той отвън, аз не мога да кажа. Аз улавям някакви звуци, някакви образи, те се изобразяват вътре в мен, те не се изобразяват отвън. Аз, да допуснем, виждам ето тази маса и тази чаша. Съществува ли тя в действителност - извън мен? Аз не знам, не мога да кажа това. Мога само да кажа: вътре в мен се рисуват образи, които ми се представят като намиращи се отвън. Ето тази чаша – тя има ли такава форма извън моите чувства? Не, тя няма такава форма, тя само ми се изобразява така. А каква е тя в действителност? Не мога да кажа, каква е тя в действителност – мога да го кажа само относно възприемащия, само относно наблюдателя.

В схващането на действителността има четири подхода. Нютоновият подход се състои в това, че светът извън нас е такъв, какъвто се усеща вътре в нас.

Съществува подход, развит от Хю Еверет (американски физик, първи предложил всемирна интерпретация [1] на квантовата механика [2]), който се състои в това, че светът е такъв, какъвто ни се представя, но той зависи и от това, какви собствени изопачения ние внасяме в него. Тоест светът се явява нещо средно между наблюдателя и онази картина, която той наблюдава: аз се намирам в определен контакт със света и нашите общи свойства, някакви общи съприкосновения с него, ми изобразяват тази картина. Значи, аз все пак получавам картината на света в зависимост от своите свойства.

Защо това е така? Защото дори в нашия всекидневен живот аз неочаквано обръщам внимание на някои явления, а на други – не, възприемам нещо, но изведнъж то убягва от моето съзнание. Тоест съществуват неща, но аз не им обръщам внимание или обратно - концентрирам вниманието си върху тях. Аз се намирам в по-голям или в по-малък контакт с обектите и в зависимост от това те се изобразяват в мен. Тоест не цялата картина на света, която съществува около мен, се възприема от мен. Възможно е в нея да съществуват още обекти, но аз не ги възприемам.

Съществува и още едно, вече близко до кабала мнение (съществуват и между тях много всевъзможни теории) за това, че ние изобщо не възприемаме всичко, което се намира извън нас. Не възприемаме. Ние възприемаме всичко, което се създава вътре в нас.

Тоест, вие можете да кажете така: извън нас се намира някакъв източник. Ето, аз ударих по масата – чу се звук. Тоест, извършено е някакво действие и то е създало някаква вълна. Тази вълна е достигнала до вашето ухо, ударила е в тъпанчето, преминала е всички системи - електрически, химически, отразила се е във вашия мозък, който е съпоставил това с известните му данни, разкрил го е като звук и ви е съобщил за всичко това.

Какво общо съществува между това, което вие сте усетили вътре в себе си и външния звук? Извършили са се всевъзможни реакции: механично въздействие от тази вълна, след това електрическо явление, после всевъзможни химически реакции, съпоставки с различни ваши спомени, запомняния и т. н. Какво общо има това с онова, което е станало отвън? Много, много малко. Поради това се казва, че има нещо общо между наблюдателя и някакво външно явление.

А кабала говори за това, че въобще и тази общност не съществува и не съществуват никакви външни явления, всичко се намира вътре в човека. А извън нас няма нищо. Съществува постоянна сила, вътре в която ние се намираме и по отношение на тази постоянна сила, абсолютна константа, вътре в нас се осъществяват всевъзможни вътрешни явления и по съвместимост с тази постоянна сила, се създават в нас всевъзможни усещания.

Тоест аз възприемам и усещам само своето вътрешно изменение, своето вътрешно развитие по отношение на тази постоянна външна сила. И ето тази картина на моите вътрешни изменения ми се изобразява във вид на картината на света. Така казва кабала и описва това научно, математически и физически, с графики, приканвайки ви да встъпите в тази реалност. И когато започнеш да се занимаваш с това, да изследваш и да влизаш в тези състояния, то ти виждаш, че това в действителност е така.

И науката постепенно достига до това. Някога са се надявали само на Нютон, след това на Айнщайн, на Хю Еверет, а днес вече започват да се съгласяват или поне да взимат под внимание онова, за което говори кабала, то вече е било описано преди много хиляди години.

Е. Литвар: От това, което Вие казахте, излиза, че човек в продължение на целия си живот, мислейки, че изучава онова, което се намира извън него, в действителност, изучава самия себе си?

М. Лайтман: Абсолютно точно. Да, ние изучаваме само себе си. Изобщо всичко това се явява единствено акт на самопознание.

ЗаЩО човек ТРЯБВА ДА познава реалностТА

М. Санилевич: А защо човек трябва да познава друга реалност, която се намира извън него? Какво му дава това? Това учи ли го да живее?

М. Лайтман: Ние сме подтиквани да навлезем в тази нова реалност и сме длъжни да влезем в нея. Ние сме длъжни да усетим себе си в нея. Ние сме длъжни да съществуваме в нея, защото съществуването в тази висша външна реалност е вечно и съвършено. Към това природата подтиква човека.

То не зависи от това дали ние го желаем или не. Ние така сме устроени изначално - длъжни сме да преминем постепенно усъвършенстване и да достигнем до усещането на тази външна реалност и да навлезем в нея и да съществуваме в нея. До такава степен, че изчезва усещането на нашия свят и контактите в него. И цялата тази картина, която съществува сега, постепенно се издига, като че ли се преобразува в образи и сили на онази външна, висша реалност.

М. Санилевич: Саша от Берлин задава въпрос (аз мисля, че Вие вече частично отговорихте на него): „Веднъж основателят на даоизма Лао-Цзъ сънувал, че е пеперуда. Когато се събудил, прекарал много време да обмисля, кой е той в действителност: пеперуда, която сънува, че е Лао-Цзъ или Лао-Цзъ, който сънува, че е пеперуда?” Какво ще му подскаже кабала?

М. Лайтман: Кабала ще му подскаже: той ще навлезе в следващата реалност. Той се е намирал в живота (онова, което ние наричаме живот) и в съня и не може да отдели едното от другото – впечатленията са толкова ярки. Между другото, в съня впечатленията могат да бъдат по-ярки, отколкото в живота – не е ли така? Или може да бъде и обратното. Така че, това не говори за нищо. Ние като че ли контролираме себе си, когато започваме да сънуваме и когато се събуждаме, затова в нас съществува такова разделение: ето това е сън, а това – живот. Но по принцип, и едното и другото състояние – и двете са илюзорни.

Кабала би показала на Лао-Цзъ, че съществува друго състояние, в което не съществува нито сън, нито бодърстване - състояние, в което съществува абсолютно пълен, съвършено непрекъснат поток от информация, наричан вечен и съвършен живот, съществуване (това не е живот според нашето разбиране) и гледайки оттам на нашето днешно състояние, цялата нежива, растителна и животинска природа на нашия свят, нашата вселена, включително и човека, не представляват нищо повече от една илюзия, струпване на енергия – и нищо повече от това.

Така че и сънят, и бодърстването биха изглеждали на Лао-Цзъ просто илюзия по отношение на онзи, който се намира в нея.

М. Санилевич: И можем да се намираме едновременно в двата свята – наведнъж и в този свят, и в онзи?

М. Лайтман: Докато кабалистът не завърши пълното навлизане в този Висш свят, в това следващо измерение, у него остава усещането за нашия свят. Веднага щом той напълно влезе във висшата реалност, усещането му за този свят остава, само защото той е длъжен да има контакт с другите хора. Но, по принцип, той вече няма никаква потребност да се завръща отново в тази илюзия.

М. Санилевич: Но, живеейки тук, той намира ли се постоянно и в този свят? Или да допуснем, както в този свят аз мога да гледам или да не гледам, мога да чувам или ако сега си запуша ушите, аз мога да не чувам. Така и кабалистът, намирайки се в този свят с петте си сетивни органа и намирайки се в духовния свят, той понякога пада оттам?

М. Лайтман: Той понякога пада, защото това зависи от… (как да ви го кажа на обикновен език?), зависи от това, дали той асоциира себе си със своето вътрешно напрежение с Висшия свят. За да се намира във Висшето измерение са необходими определени действия от страна на човека. Да допуснем, ако човек е тежко болен, ако той е загубил съзнание, ако той няма възможност да напрегне себе си по някакъв определен начин и да се съотнесе към това измерение, тогава той може да изпадне от него.

М. Санилевич: Но той знае ли, че е паднал? Това осъзнато ли е?

М. Лайтман: Да. Тоест контактът с Висшия свят вече остава в човека завинаги. Сега зависи само от него, доколко той може да възобнови този контакт.

КАКВО ОзначАВА „вИСШ″, „духовЕн″?

М. Санилевич: А защо такава дума - „висш”?

М. Лайтман: „Висш” – защото оттам нашето състояние се усеща като низше, ограничено, временно. Духовното състояние взема връх, то е действително по-съвършено. Поради това се нарича „висше”. И така е прието в нашия свят да се задава това съотношение - „висш – низш”.

М. Санилевич: А защо казват - „духовен свят”?

М. Лайтман: „Духовен” - защото няма отношение към материалните обекти – той е по-високо от тях, извън тях.

М. Санилевич: А самата дума „духовно” откъде произлиза? От корена „дух”?

М. Лайтман: В кабала се използва думата „руах” (дух). Но изобщо силата, която управлява нашия свят се разлага на пет сили: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. А като цяло се нарича - „сила” или „светлина”, „Висша светлина”. Не светлина на нашия свят, а светлина на Висшия свят, тоест съвсем други честоти, съвсем други свойства. И така, светлина или духовност – това е едно и също.

Е. Литвар: Юлий Цезар е бил известен, освен всичко останало и с това, че можел едновременно да прави, ако не греша, пет неща наведнъж. Може ли кабалистът с разума на нашия материален свят, да кажем, сега да води беседа с нас, а с кабалистичния разум да беседва, например, с Юлий Цезар?

М. Лайтман: Постоянно! Защото това са две съвършено несвързани една с друга части на неговото „Аз”: животинската – низшата, на нашия свят и духовната – от душата на висшето. Естествено, той се намира и в двата свята.

Е. Литвар: А ако разумът на единия попита разума на другия: „Къде е по-интересно”? - то къде?

М. Лайтман: Е, вие как мислите, къде може да бъде по-интересно? По-лош от нашия свят няма.

Е. Литвар: А тук има толкова интересни неща.

М. Лайтман: Така и на децата в детската градина им се струва, че им е весело с техните играчки. Не. По-лош от нашия свят в действителност няма.

Е. Литвар: Във всякакъв смисъл ли?

М. Лайтман: Абсолютно.

Е. Литвар: Тоест, съвсем сериозно, за всеки човек тук е по-лошо, отколкото там?

М. Лайтман: За всеки човек. Защото в нашия свят ние съществуваме в постоянно бягство от страданията. И някаква мъничка искрица на наслаждение вече се възприема от нас като щастие. И тя веднага изгасва и ние сме длъжни отново да преследваме някакви илюзорни наслаждения. И именно този стремеж се нарича живот. В действителност това е наистина само непрекъснато движение в търсене на поне някакво напълване. Така че, да го наречем интересно и добро – не може. Все пак, поради липса на по-добро, аз ви разбирам. Но ви съветвам да опитате друго и тогава ще видите.

Е. Литвар: Въпрос от интернет: „Съществуват ли паралелни светове?” – това е първата част на въпроса. А втората е адресирана непосредствено към Вас: „А били ли сте Вие в тях?”

М. Лайтман: Аз не знам, какво те подразбират под паралелни светове. В другите светове съществуват наши множествени изображения. Духовните светове са общо пет: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и олам Ейн Соф - така наричаните паралелни на нашия свят светове, но всички те са духовни. Подобни на нашата вселена други материални вселени или светове няма.

Ние се намираме на най-ниското ниво, по-ниско от него няма. Всичко, което е по-високо с едно стъпало – това вече са духовните светове и общо там има 125 стъпала, разделени на пет свята.

Е. Литвар: През 60-70 години имаше много диспути – „Съществува ли живот на Марс?” И така Вие отговорихте, че няма?

М. Лайтман: Марс не е паралелна вселена, не е паралелен свят.

СЪществуВА ли времЕ

М. Санилевич: Въпросът е такъв: как и защо възниква усещането за време?

М. Лайтман: Усещането за време – това е наше особено вътрешно субективно усещане. В съответствие с него ние и наблюдаваме нашия свят като движещ се, виждаме в него причинно-следствените процеси, където причината винаги предшества следствието, а следствието се явява, на свой ред, причина за по-нататъшно следствие и т. н. И това движение, проявяващо се пред нас в такава последователност образува в нас усещането за време.

В действителност, вече и науката, започвайки с Айнщайн и по-нататък, утвърждава, че времето като такова не съществува. Съществуват вероятности и не само вероятности, а такива възможности, когато следствието определя причината, когато то предшества причината и животът, и времето текат не в едно направление, а в съвършено друго. Такива са изводите на науката. А кабала утвърждава: „Изобщо няма понятие за време. То не съществува”.

Е. Литвар: Понятието или времето?

М. Лайтман: Времето не съществува. Тоест истинският свят – духовният свят – това е свят не на времето, а на категориите, на силите и времето, като такова, в него не съществува. За нас е невъзможно да си представим това, защото у нас всичко е детерминирано. Нашият пулс, нашият живот, всичко, което ние възприемаме, винаги, като в компютър се записва автоматически по време - кога е станало. Натиснал си копчето – записано е кога си го направил. Следващо действие – следващо копче – записва се времето. И каквото и да правиш (получаваш съобщения, изпращаш съобщения), всичко винаги е записано по време, по вътрешния часовник на компютъра. И в нас съществуват такива вътрешни часовници.

Но в действителност (в духовния свят) това не съществува. И науката постепенно изяснява това и се съгласява, както и въобще с всичко, за което говори кабала. Това е удивително. „Книга на Сътворението”, която е написана още в Древен Вавилон (представяте ли си, това е преди четири и половина хиляди години!) - тя споменава за такива най-нови представи, светогледи, до които науката едва днес се доближава. Това, за което ние с вас сега говорим е от там.

Е. Литвар: Ако аз правилно Ви разбрах, усещането за време възниква в човека за сметка на изменение на състоянието, на възникването на нови състояния, те като че ли му дават някаква вътрешна равносметка, разбиране за времето?

М. Лайтман: Ако нищо не се променяше, то ние нямаше да усещаме времето.

Е. Литвар: А в духовното, Вие казвате, че няма време. Не следва ли от това (може би е глупаво това, което ще кажа), че в духовното съществува само едно състояние?

М. Лайтман: Да. Абсолютно вярно е. В духовното не могат да съществуват множество състояния. Тогава те биха се квалифицирали едно спрямо друго: по-добро, по-лошо. Духовното е абсолютно.

Е. Литвар: Но Вие самият казахте, че там съществуват пет свята.

М. Лайтман: Става дума за постепенния подем до последния свят. В действителност духовното състояние – това е последният свят, в който абсолютно се анулира разбирането за време и разбирането за причинно-следствените процеси.

Е. Литвар: Човек оглупява, така ли?

М. Лайтман: Не, той не оглупява, а обратно, става абсолютно неограничен по своето постижение.

Е. Литвар: А времето изчезва поради непотребност, така ли?

М. Лайтман: Именно времето е това, което ни ограничава, поради това ние сме глупави. А без времето, обратно, у нас изчезват рамките и ние можем да бъдем действително най-умните, разбиращи всичко. Причинно-следствената връзка се свива, съединява се в едно цяло, ние постигаме целия обем на Мирозданието.

Е. Литвар: Може да се каже, че усещането за време се променя в духовното от това, как аз го усещам сега и до крайното състояние, когато това усещане напълно изчезва, така ли? То постепенно ли изчезва? Все пак в духовните светове също има някакво усещане за време?

М. Лайтман: То съществува във вид на причина-следствие. Когато причината и следствието се разделят помежду си, то става дума за времето: ето това е в началото, а това е следващият етап. И може би, в нашия живот тези две събития са разделени от десетки години, но тъй като между тях нищо не е станало, то те в духовното се явяват свързани, близко стоящи, следващи едно след друго.

Тоест духовният свят не е изграден на „тиктакането” на часовниците или на моя пулс, на моето сърце, той е изграден само въз основа на духовните действия. Последователността на духовните действия определя духовното време. Тоест, не съществува самото понятие за време като такова – че Слънцето и Земята се въртят – т. е. механично време. А време в духовното се нарича причинно-следственото развитие на човека.

А КЪДЕ е Бог?

Е. Литвар: Когато Вие казвате „духовно”, Вие нямате предвид някакви ангели, така ли?

М. Лайтман: Ангелите – това са сили…

Е. Литвар: За мен духовното – това е музика свирена на орган, пухкави ангелчета на синьо небе.

М. Лайтман: А какво духовно има в това? Влезте в някой храм: вие ще видите там всевъзможни атрибути. Защо те да са духовни? Те са абсолютно материални. И са направени, обикновено, от хубав скъп материал. Така че там няма нищо духовно.

М. Санилевич: А къде е в цялата тази картина Бог? Ние казваме „време, светове”... съществува ли там Бог?

М. Лайтман: Бог няма. А къде Вие въобще сте виждали Бога? Бог няма. Съществува обща сила на природата, която обкръжава и управлява всичко. Вие можете да наречете това Бог, Творец – така, както го характеризира кабала.

Творец – защото е създал. Това е сила, която е създала всичко. Но Бог в този вид, в който Той се представя в религиите – променя себе си спрямо хората, наказва, възнаграждава, отнася се добре или зле – не съществува, това е само измислено от човека. Така малкото дете за себе си измисля света, приписва на висшите категории своите усещания, своите представи за живота. У древните гърци боговете са се женили, изневерявали, убивали са се един друг и т. н. Такава богата митология, красива, но измислена. Ясно е, че тя е измислена от човека въз основа на това, което той вижда в този свят.

Същото е и с останалите религии. Всичко е човешка измислица, догадка за сякаш съществуващо някъде там далече. Някога са смятали, че е в космоса, днес вече не мислят така. Може би, някъде отвъд някоя галактика? Къде си въобразяват, това аз не мога да си представя. В какво измерение – за това не се говори. Къде? Какъв Бог? Къде се намира? По-рано са мислили: Земята е плоска и може би Той е от другата страна. Днес вече всичко е кръгло, тоест няма къде да се скрие. Как човек си въобразява това? По моему, той нищо не си представя.

М. Санилевич: Това сляпа природа ли е? Може ли така да се каже за Бога?

М. Лайтман: Творецът – това е природата, това е общият, неизменяем закон на природата – законът на абсолютното отдаване и любов.

М. Санилевич: Чувствен, сетивен? Той чувства ли ни?

М. Лайтман: Това ние не можем да кажем. Ако ти говориш за това, че Той чувства, значи, ти Го възприемаш, изследваш Го и приписвайки Му своите чувства, казваш, че Той чувства.

М. Санилевич: Той може ли да бъде изследван?

М. Лайтман: А как иначе! И това, именно това се явява цел и предназначение на човека. „Познай своя Творец” – това е заповед. Тоест опознай Го абсолютно, изучи Го, бъди такъв какъвто е Той. Ние сме длъжни да достигнем до това - до тази най-висша сила на природата. Ние сме длъжни да я адаптираме към себе си, ние сме длъжни да станем подобни с нея, ние сме длъжни да живеем, да съществуваме на онова ниво, на което съществува тя. Но това е сила, това е свойство. Това не е обект.

В духовното обекти изобщо не съществуват, както вие казвате - ангели с крилца – това са сили. Не материални. Ангелът – това е сила. Да допуснем, силата на притеглянето – това е ангел. Всяка една сила се нарича ангел. Защо? Защото тя се явява част от общата сила, наричана Творец.

Е. Литвар: Когато в мен се промени нивото на възприемане на реалността, аз ще бъда по-високо от този свят…

М. Лайтман: Тогава Вие ще видите силите!

ангелИТЕ ИМАТ ЛИ КРИЛА?

М. Санилевич: А защо се рисуват крилата? Наистина не разбирам.

М. Лайтман: Е, скъпи мои, когато е трябвало да се разпространява религията, именно тогава са започнали с тези крилца – всякакви херувими, серафими - това вече са догадки на хората.

Е. Литвар: Бош – велик художник, просто е нарисувал купища грехове… И там има такива чудовища.

М. Лайтман: Ако вие вземете Библията, а и всички древни книги, то там действително се разказва за ангели с крила. Но какво значи - „ангели”, какво значи - „крила”? Ние говорим за духовния свят с думи от речника на нашия свят, но отвъд тези думи има съвършено други обекти, съвършено други обеми, съвършено други действия. Заедно с думите ние съхраняваме и нашите овеществени образи. Ето това е и проблемът: ние си представяме духовния свят като нашия свят, само че с нещо допълнително. Съществува ли казан, в който врят грешниците?

Е. Литвар: Да, да, да.

М. Лайтман: В какъв вид врят? Душите им ли врят или какво?

Е. Литвар: Не бих могъл да кажа.

М. Лайтман: А какво тогава? Тялото е закопано в земята, то не ври. Можете да го изкопаете и да видите. Какво още може да има там? С какво да закусят тези нещастни дяволи, ако не с тялото?

Е. Литвар: Когато аз се издигам по-високо от това ниво, аз все едно възприемам това ниво като някаква материя, нали? Този свят – като материя на този свят, а онзи свят, в който ще се намирам (Вие казахте - светът „Асия”) - като материя на света Асия, така ли?

М. Лайтман: Какво означава „материя на света Асия”?

Е. Литвар: Не знам.

М. Лайтман: Свойства! Освен нашето усещане на материята, всичко останало – това са свойства, сили, нищо повече.

Към това възприятие трябва дълго да се привиква, постепенно да се вниква, да се обработва наличната информация и да се добавя нова. Това не е лесно. Аз помня, как ние изучавахме в института теорията на относителността. По време на изучаването й у всекиго възникват проблеми: трябва да се адаптираш, например, към преместването извън времето, към съвършено други параметри. И у студентите също се извършва някаква вътрешна революция. След седем-осем месеца на изучаване на теорията на относителността те изведнъж започват постепенно да усвояват този материал, като че ли внезапно става привикването към това, за което именно става дума, как да се отнасяме към него, тоест те малко се приповдигат над земните рамки на онова ниво, за което е говорил Айнщайн, а след това Хю Еверет и т. н.

А тук ние говорим на още по-абстрактно ниво, далечно от нашето земно възприятие. Поради това също са необходими няколко месеца, за да се започне да се мисли в тези условия, с тези словесни образи, за които говорят кабалистите. Нищо не може да се направи. Необходимо е време за адаптацията. Нашият мозък е способен на това, но е необходимо постепенното му развитие.

Е. Литвар: Нарочно ли кабалистите са излагали своите мисли, теории, знания на такъв сложен език, за да объркат хората? Или съществува някаква друга причина за това? Изобщо не е ясно, защо да се пише „крила” щом като няма крила?

М. Лайтман: А вие как можете да обясните на човека в нашия свят това, което се случва в едно друго измерение, което той не усеща? Например вие сте били в друго измерение, върнали сте се оттам и искате да ми разкажете. Разкажете ми – слушам Ви. Опитайте се, представете си нещо. Вие сте длъжни да кажете: - Знаеш ли какво изпитах там?! Прилича на чаша, прилича на стена, прилича на къща, прилича на мен, прилича на теб – на нещо прилича...

М. Санилевич: И защо не пишат така?

М. Лайтман: Те точно това са направили! Точно така са го написали.

М. Санилевич: Те не пишат: „Прилича на крила, но това не са крила”.

М. Лайтман: Момент! Те изобразяват събитията, сякаш, ставащи в нашия свят, подразбирайки при това действия, ставащи в духовния свят. А как трябва да пишат? Нима те пишат за това как и какво са правили хората в нашия свят – раждали са, сражавали са се и т. н.? За това ли пишат? Поради това ли тези книги се наричат свещени, особени?

Тези книги описват духовни състояния. Но те не могат да бъдат описани другояче, освен в образите на нашия свят. А ти вече, ако можеш, погледни през нашия свят навън, нагоре и тогава ще видиш, какво те имат предвид. Но те нямат друга възможност да ти разкажат за това.

Съществува науката кабала, но тя може да бъде четена само от човек, който вниква във Висшия свят. Защото там са описани сили, тяхната номерация, тяхното съответствие, но без всякакво упоменаване на материята - само силите и тяхното взаимодействие. Но ти възприемаш това като някаква наука - математика, физика - формули, графики, взаимодействие на сили. И на теб това нищо не ти говори, защото ти не усещаш в себе си тези сили, ти не ги виждаш.

Съществува такъв език, той се нарича езикът на кабала, на него са написани кабалистическите книги. Но тях може да ги чете само човек, който вече се намира на определено ниво. Тогава, четейки, той веднага вижда тази картина, възпроизвежда я. За него книгата се явява като че ли инструкция по ориентиране в някакво място: той веднага вижда и ясно осъществява необходимите действия.

Но ако човек не се намира в духовния свят, то за него описанието на този свят се осъществява само чрез земни образи. Така е била създадена цялата Библия и останалите книги, разказващи сякаш за нашия земен живот. И ангелът е долетял при Авраам и започнал да разговаря с него и още нещо е станало.

Иначе не може да бъде разказано. Каква е тази сила в духовния свят, наричана „Авраам”? И какъв ангел, и каква сила действа на тази сила? И какво се случва между тях? Става дума само за духовни категории.

Е. Литвар: Но нали Авраам е бил в нашия свят?

М. Лайтман: Не е важно, че той е бил в нашия свят. Кабала не говори за историята. Какво ни интересува онзи бедуин, който някъде там е пасъл своите животни?

Е. Литвар: А при него ли е долетял ангелът - при него, който е бил в този свят?

М. Лайтман: Не.

Е. Литвар: А защо тогава той е погребан като най-великият праотец?

М. Лайтман: Но ангелът не е долетял при него в този свят! Ангелът е долетял, тоест е въздействал на духовния Авраам, а не на онзи, който е живял в палатка, не на неговото тяло. Влетял в палатката и си кръжал над него, така да се каже, така ли? Ето така са и нарисувани картините от средновековието.

Е. Литвар: Да, детската Библия – много е хубава, красиво са я нарисували художниците.

М. Лайтман: Представяте ли си какво давате на децата! Как ги обърквате за цял живот! И те си остават от поколение на поколение такива объркани.

Е. Литвар: Излиза, че в тези свещени книги изобщо не е описано това, което ние четем. Тоест не е имало никакъв изход на евреите от Египет? И на планината Синай никой не е получил Тората?

М. Лайтман: Всичко това е било. Но не за това пишат кабалистите.

Е. Литвар: Излиза че в Петокнижието на Мойсей става дума за нещо друго?

М. Лайтман: Да, съвършено за друго нещо. Кабалистите не говорят за събитията на нашия свят, а за онова, което е ставало тогава в духовния свят.

Е. Литвар: Но в нашия свят някой е ходил четиридесет години из пустинята, нали?

М. Лайтман: Да, разбира се, но не става дума за това. Иначе, защо да се съобщава за това? Какво интересно има в него? Нима другите народи не са преживяли нещо подобно? Само евреите ли е трябвало да напишат за себе си и да разпространят и продадат написаното?

Е. Литвар: И при това никак зле... Един въпрос от Германия: „Не е ли отегчително така – „няма време, няма пространство”? Тук поне на Хаваите можеш да избягаш, а там какво″?

М. Лайтман: Никъде не е необходимо да бягаме. В духовния свят човек е всесилен, той се намира в обем, в който нищо не го ограничава. Не да се скрием на Хаваите, за да се напълним евентуално с още нещо.

Духовният свят е съвършен свят, в него не съществува состояние на опустошение и след това на малко напълване, и отново опустошение и отново напълване. Само нашият нещастен живот е изграден на тези преходи и се състои от непрекъснато преследване на малки искрици наслаждение. В духовното такова състояние не съществува. Там има постоянна, равна, безкрайно напълваща светлина.

Е. Литвар: Излиза, че ако аз в духовния свят съм изпил чаша вода, то аз получавам това усещане завинаги?

М. Лайтман: Да. И всеки път добавяте към него следващо усещане, издигайки се и по такъв начин разширявайки се.

Е. Литвар: Тоест, ако на мен в духовния свят, условно казано, ми се прииска да пия, то отнякъде вътре в себе си трябва мислено да взема тази вода, така ли? И това място се намира в мен, просто трябва да го намеря?

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар: Не е нужно да тичам за чаша студена вода?

М. Лайтман: Движение не съществува. Ако във вас възниква желание, то незабавно се напълва заедно с възникването на желанието. Не съществуват състояния, при които вие желаете, а след това се напълвате.

Е. Литвар: И там не е, както днес при нас, плюс 45 градуса?

М. Лайтман: Състояние на абсолютен комфорт и хармония.

ЗА премеСТВАНЕТО вЪВ времеТО

М. Санилевич: Въпрос за преместването във времето: ще достигнем ли някога такова състояние, при което нашето тяло ще може да се движи във времето, както това става във филмите?

М. Лайтман: Ние можем да предизвикваме у себе си такава илюзия, както и илюзията на целия наш свят. Проблем не съществува. А по-натам какво следва? Какво е това настояще, минало и бъдеще? Това са тези картини, които вече са заложени в нас, само че се развиват в нашето въображение по някаква времева ос.

Например, аз гледам филмова лента и виждам отделните кадри в началото, в средата и в края. Пред мен се въртят кадрите от началото, а аз мога бързо да погледна какво има в средата и в края. А след това да се върна в началото. В нас цялата тази филмова лента съществува вътре и се развива постепенно.

Вие питате: а мога ли аз да я превъртя назад? Няма проблем, защото в нас това вече съществува. А около нас няма нищо, всичко се пробужда вътре. С други думи, целият този филм е вътре в нас. И видеомагнетофонът, който ни показва този филм, също е вътре в нас. Нищо не ми струва да прескоча от началото в края, а след това в средата - всичко това е възможно.

М. Санилевич: А как можем да го направим?

М. Лайтман: А защо?

М. Санилевич: Интересно е какво е имало там преди 200 години?

М. Лайтман: Това не е проблем, всичко това е възможно да се възбуди в човека. Но, разбира се, всички тези информационни записи се намират под особен секретен код, като затворена база данни в компютъра, защото ти си длъжен да ги приспособиш в съответствие със своето духовно развитие.

Нашият свят все пак се явява „преддверие”, в което човек постепенно достига разочарование от своето съществуване в този обем и по необходимост достига до желанието да навлезе в следващия обем. Следващият обем – това е духовното измерение. И затова не ни е позволено просто така да си играем с времето. Защото ние в този случай не изпълняваме програмата на творението – да достигнем нивото на Твореца, да станем равни с Висшата сила.

Е. Литвар: Вие така разказахте за тази филмова лента, за това, че може лесно да се окажем и в миналото, и в бъдещено, и където искаме! Помислих си, че за тези наслаждения бихме дали невероятно много пари! За удоволствието, да кажем, да попаднем за 15 минути в Древен Рим, в Колизеума, да погледаме гладиаторите, да кажем на римския император: „Виж, Нерон, приятелю…”

М. Лайтман: Не, ти не мислиш правилно. Ти можеш да гледаш филма, но ти не можеш да се намесваш в него. Защото ти по това време си бил в други кръговрати, не в днешните съвременни.

Е. Литвар: Аз мога само като зрител да гледам този филм, така ли?

М. Лайтман: Ти можеш да се преместваш напред или назад, но съответно на това състояние, в което ти съществуваш.

Е. Литвар: Тоест на онзи, който аз съм бил там в онова време?

М. Лайтман: Или ще бъдеш. Разбира се.

Е. Литвар: Значи, аз мога да чистя ботушите на Нерон и нищо повече? Аз бих попаднал в същото състояние, така ли?

М. Лайтман: И даже по-лошо.

Е. Литвар: Но аз имах предвид друго. На мен толкова ми хареса как Вие говорите за това – за нас днес това са далечни сладки мечти.

М. Лайтман: Защо? Лично аз не виждам нищо хубаво в цялата наша човешка история, поради което да се желае да се пътешества назад. Ти какво искаш да избереш? Своето състояние? Ще ти покажат твоето състояние преди 200-300 години и кой си бил и как си усещал това. Ти представяш ли си какво може да бъде то?

Ти възприемаш този свят чрез себе си, вътре в теб се върти филмовата лента, цялата тази илюзия е вътре в теб. Аз не бих съветвал да се връщаме назад. А напротив, напред – тук ти се намираш в свободата на волята.

Тоест, кадрите са зададени напред, но кой ще бъдеш ти в тези кадри – не е зададено. Това зависи от теб. Така че бъдещето все едно остава под въпрос. Съществува твоята определена роля, но по какъв начин ти ще я играеш – това вече зависи от теб.

Е. Литвар: Всички тези невиждани за нас, лъжливи и освен това илюзорни наслаждения, на Вас Ви се представят просто някак смехотворно малки. А Вие в духовното усещате нещо огромно…

М. Лайтман: Разбира се, изобщо няма никакъв смисъл да се занимаваме с нашия свят. С изключение на едно – да помогнем и на останалите, тъй като това се явява програма на природата, бързо да преминат в това измерение.

Е. Литвар: Но всички ли са длъжни да преминат?

М. Лайтман: Абсолютно всички. И в нашето време.

Е. Литвар: Дори и папуасът, който някъде сега яде банан?

М. Лайтман: Разбира се. Даже повече от това, не само папуасът. И тези илюзии, които ние наблюдаваме – неживата, растителната, животинската природа – те заедно с нас преминават в духовното ниво.

Е. Литвар: Кой – слончетата, тревичката и камъчетата?

М. Лайтман: Всичко! В този обем, възприеман от нас като наш свят, не остава нищо.

Е. Литвар: Значи, тази планета изчезва?

М. Лайтман: Илюзията за целия този свят изчезва.

М. Санилевич: У онзи, който е преминал или у всички?

М. Лайтман: У онзи, който е преминал не изчезва, той наблюдава отстрани. Но когато човечеството реализира своето предназначение и всички души се издигат на нивото на духовния свят, тогава потребността от този свят – от най-ниското материално възприятие - изчезва. И тези души вече усещат себе си само в духовното измерение.

ЖиВОТЪТ слеД смЪРТТА

Е. Литвар: Кабалистът, намирайки се в нашия свят, в наше тяло възприема едновременно два свята. Какво става с кабалиста, когато той умира? Как той възприема този свят?

М. Лайтман: Възприема този свят от духовния свят…

Е. Литвар: С душата?

М. Лайтман: Да, разбира се.

Е. Литвар: Но въпреки това го вижда, усеща го?

М. Лайтман: Чрез душата, както и по-рано. Но по-рано той е усещал нашия свят и чрез душата, и с помощта на своето физическо тяло. Ако физическото тяло умира, тогава той усеща само чрез душата.

Е. Литвар: Баал Сулам сега вижда ли ни?

М. Лайтман: Аз не знам, какво ти наричаш „вижда” и какво ти наричаш Баал Сулам. Защото, ако „Баал Сулам” е нещо, имащо някакъв човешки облик, който прилича на теб, разбира, вижда, чува, усеща и т. н. - то тези сетивни органи не съществуват у него. Той притежава само духовни сетивни органи. Как се наричат те? Кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут.

Е. Литвар: Те също ли са пет, както и при нас?

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар: Когато Вие казвате: „Да, вижда нашия свят” - какво имате предвид?

М. Лайтман: Усеща се един единен обем на Мирозданието. Разделение не съществува, ние виждаме вътре в себе си някаква малка частичка, защото нашите сетивни органи са развити само в такъв обем. А ако ние ги развием по-нататък, то ще усещаме останалата част от Мирозданието, Висшия свят и тогава за нас всичко ще бъде просто непрекъснато, единно.

М. Санилевич: Следващ въпрос: към какво се стреми системата – към хаос или към равновесие?

М. Лайтман: Системата се стреми към разкриването на една единна абсолютна хармония. Тоест това не е нито хаосът и не е нито равновесието в нашите понятия.

Можете да кажете „към равновесие”. И ние наблюдаваме това даже в нашия свят. Всички проблеми, които ние усещаме, всичко, което възниква около нас и вътре в нас – въпреки че изглежда като стремеж към хаос, всъщност е движение през хаоса – към хармонията. Да бъде принуден човек да види нашия свят като абсолютен хаос, да бъде принуден да разкрие този хаос в самия себе си, да го накараме да разбере, че всичко зависи от самия него - това означава да го заставим да създаде вътре в себе си абсолютна хармония. И по такъв начин да усети външния свят като вечен и съвършен.

Е. Литвар: Академик Вернадски е писал, че съществува някакво информационно поле на Земята. То действително ли съществува?

М. Лайтман: Да, разбира се. Ние говорим само за полета, за сили.

Кабала и НЛО

М. Санилевич: Следващ въпрос: има ли живот на други планети, галактики? Как кабала се отнася към НЛО?

М. Лайтман: В космоса напълно може да съществува растителен и животински живот, изграден на някакви други, не на наши, основи. Не съществува само човешки живот.

Какво означава „човек”?

Човекът също е животно. Според всички съвременни изследвания, в това число и научни, към човека можем да се отнасяме като към развито животно и нищо друго. Но по нещо той се отличава от животните. Той не е просто по-добър от тях или в него съществуват някакви други качества, свобода на волята например. Това не съществува, това са илюзии. Но в човека се намира и духовна съставна част, съществува възможност да навлезе в духовното пространство – и с това той се отличава от животните.

И така, освен на Земята, никъде другаде няма човек. Не съществуват никакви НЛО. Всичко това не е нищо повече от измислици, човешки илюзии, които той е създал за разкрасяване на своя живот, за някакви, сякаш, отговори на своите въпроси.

М. Санилевич: Но нали има доказателства: виждали са ги, снимали са ги.

М. Лайтман: Това не са доказателства, всичко това не излиза извън рамките на илюзията на нашето възприятие. Но тъй като много хора се занимават с това, то им е приятно, заема тяхното свободно време, то защо не? Докато не се разкрие погрешността.

Е. Литвар: Неголямо изменение на възприятието на този свят, да кажем, на един или няколко души, може ли да промени нашия свят? Например, болестите да започнат да изчезват.

М. Лайтман: Ако аз възприемам този свят по-различно, отколкото вие, то аз го възприемам различно, а не вие.

Е. Литвар: Тоест той се променя за Вас?

М. Лайтман: Той се променя за мен. По какъв начин аз мога да повлияя на вашето възприятие на света? Само външно. Аз мога да ви предам някакви свои навици, ако вие го поискате, да ви предам науката кабала и вие ще можете да започнете вътре в себе си постепенно да се подготвяте за виждането на Висшия свят. Но вие самите, а не аз. Аз само ви подготвям.

Е. Литвар: Тоест кабалистите, за сметка на това, че те напредват и се изменят, не могат да променят целия наш свят, а могат само да помогнат на всекиго да промени своя свят?

М. Лайтман: Те не могат да работят вместо вас. Те се занимават с разпространението на знания, в това е тяхната задача. Или явно или по-скрито те подготвят тези знания за човечеството.

СЪЩЕСТВУВА ЛИ УСЕЩАНЕ у самАТА материЯ

М. Санилевич: Николай от Москва задава такъв въпрос: съществува ли усещане у самата материя?

М. Лайтман: Добър въпрос. Цялата материя се явява желание за наслаждение. Защо атомите се движат, защо елементарните частици се привличат и отблъскват? Защо те летят? Какво става с тях? В тях се осъществява възбуждане на желанието и материята сама реализира това желание – или се движи, или взаимодейства с друга материя и т. н. – за да достигне желаното на неживото, растителното, животинското, човешкото ниво.

Цялата материя – това е външна обвивка на вътрешното желание – на желанието за наслаждение. То може да бъде малко и да се състои от единственото желание - просто да съхранява своята форма.

Е. Литвар: Тоест неживо?

М. Лайтман: Да. Но то може да бъде голямо, когато започва да се развива – растително; още по-голямо – животинско; и още по-голямо – човешко. Но това е желание за наслаждение. Няма нищо друго.

Цялата материя се изгражда на това желание. Ние не усещаме самите желания за наслаждение, ние виждаме само материята – проявлението на тази сила, насочено към получаване на наслаждение. А усещането на материята – това е илюзия. Няма никаква материя. Именно желанията ми се представят във вид на материя - нейните неживо, растително, животинско, човешко нива с всевъзможните видоизменения на сортове, качества и т. н. Всичко това са само различни степени на желанието за наслаждение.

Е. Литвар: Вие искате да кажете, че всичко, което ни заобикаля – това са желания? Ето тези книги, масата – това са желания? Цветята, пеперудите…

М. Лайтман: Да. И вие също сте желания.

Е. Литвар: И хората? Аз и Миша също ли сме желания?

М. Лайтман: Да. И нашите мисли, и нашите чувства – всичко това са желания.

Е. Литвар: В действителност това означава, че аз виждам някакво желание, което изглежда като Миша, но аз другояче не мога да го видя?

М. Лайтман: Да. Субективно. Вие го виждате, така както желаете, както можете.

Е. Литвар: Тоест аз виждам тялото и не виждам същността. Ако аз виждах същността, то аз бих виждал желанията, а сега аз виждам само тялото?

М. Лайтман: Да. С това се отличава духовният свят от нашия свят.

М. Санилевич: А кога за пръв път се е появила материята?

М. Лайтман: Тогава, когато се е появил човекът, който я усеща.

М. Санилевич: А преди това не е имало материя? Така ли е? Но всички учебници казват: материалният свят съществува милиарди години, а човек се е появил преди няколко десетки хиляди години.

М. Лайтман: Ние така пишем учебниците и така се изразяваме, защото по такъв начин възприемаме света. А как иначе може да се говори за материята, която е съществувала в този вид, в който ние сега я наблюдаваме, ако не е имало наблюдател?

Е. Литвар: Не разбирам много добре.

М. Лайтман: Да допуснем, преди 50 хиляди години още не е имало човек, не е съществувал онзи, който би могъл да усеща. А ако нашият свят съществува не съответно на наблюдателя?

Е. Литвар: Като че ли не е така.

М. Лайтман: Значи за какво можем да пишем? Книга за това, което като че ли е съществувало преди 50 хиляди години, според нашите представи, нашите усещания, нашите възможности да описваме.

М. Санилевич: Но нали се намират кости, съществуват и други доказателства…

М. Лайтман: Ние по такъв начин възприемаме света, именно така той се проявява спрямо нас.

Е. Литвар: Значи излиза, че светът не е възникнал от някакъв взрив, а е възникнал в онзи момент, когато аз съм започнал да го усещам и при това такъв, какъвто аз вече съм го видял?

М. Лайтман: Този свят изобщо не съществува. Както ти го опишеш, такъв ще съществува. Това е всичко.

М. Санилевич: А динозаврите?

М. Лайтман: Всичко, което ви е угодно. Нали всичко е съобразно на наблюдателя. Но ние можем да се спуснем на друго ниво - не от гледна точка на кабала, тоест на погледа на нашия свят от Висшия свят и възприемането на абсолютната реалност. А да говорим за това, как човек го описва в своите усещания.

Когато аз започвам да изследвам този свят в своите усещания, аз ще разбера, че преди 15 милиарда години в резултат на взрив се е появила Вселената; след това преди пет милиарда години – Слънчевата система, Земята, преди 100 милиона години – динозаврите, преди 50 хиляди години – човекът и т. н. Тоест аз говоря за своите усещания, за измерението съответно на себе си, съответно на своите сетивни органи.

Е. Литвар: За това как аз разчитам тези желания?

М. Лайтман: Да.

Е. Литвар: Сега, за да видя, че аз в действителност през всичките тези 50 хиляди години съм разчитал само желания е необходимо да се издигна над този свят в свойствата на кабалиста и да видя, че аз съм разчитал само желания, така ли?

М. Лайтман: Да. И тогава вие ще възприемате по съвсем друг начин. И какво е интересното: в действителност не възниква никакво противоречие. Защото даже и съвременните науки на нашия свят започват да осъзнават, че всичко е субективно и съществува по отношение на наблюдателя. Изключително голям преврат е извършил Айнщайн, след него – Хю Еверет и вече в наше време както трябва учените подхождат към това.

А и не само учените. Вижте какви филми се появяват за възприемането на реалността, подобно на „Матрицата” и др. Говори се за съществуването на други измерения - в тях ние съществуваме паралелно, едновременно или съвършено в друг вид, отколкото в нашия свят - свързани или не един с друг и т. н. Тоест у човека вече възникват достатъчно ясни представи за такива възможности. Виждате ли, към какво се приближаваме?

Е. Литвар: Фантастите пишат за някакви съвършено нереални, както ни се струва, неща. Но те именно така изразяват стремежа на човека към познанието, все пак още с такъв земен способ ли? И наистина много от това, за което пишат се сбъдва...

М. Лайтман: Да. Но не е необходимо да бъдеш кабалист, за да предскажеш в нашия свят предварително събитията, които ще се случат в него. Това е проява на определени свойства у хора, нямащи никакво отношение към кабала. Спомнете си Месинг, например.

Е. Литвар: А откъде той е сверявал тази информация?

М. Лайтман: Тя просто е съществувала в него. Когато е трябвало да я сверява, той я е сверявал. Защото тя съществува, и началото и края – спомнете се примера с филмовата лента.

Е. Литвар: Значи, кабалистът също може да сверява?

М. Лайтман: Кабалистът може да сверява по-лошо от Месинг, защото кабалистът има работа със сили и не се занимава с такива свойства на нивото на нашия свят.

Е. Литвар: Той не се занимава, защото му се струва неприлично ли...?

М. Лайтман: А каква е разликата, нали не е в това реализацията на човека.

Е. Литвар: Тоест задачите, които стоят пред кабалиста са много по-важни?

М. Лайтман: Да, разбира се. Кое е по-важно – да се издигнеш във Висшия свят или да знаеш с кого какво ще се случи?

Е. Литвар: Под трамвая също не ни се иска...

М. Лайтман: Това няма да промени нищо. Помните ли - „Анушка вече изля маслото”? Е, кой може нещо да промени?

Е. Литвар: Аз разбрах, че Воланд, който седеше там на пейката...

М. Лайтман: Това е само в романа. А всъщност – ако не е според автора?

Е. Литвар: Воланд просто е сверявал информация?

М. Лайтман: Да сверява информация е можел Месинг – предсказал е своята смърт и много още. Това той е можел да направи. Не е могъл да го промени.

Е. Литвар: А кабалистът може ли?

М. Лайтман: Кабалистът може да повлияе на останалите хора, да се опита поне да повлияе, за да могат те да променят своето бъдеще от лошо на хубаво.

Е. Литвар: Тоест земетресението, което трябва да стане някъде след пет години, може да се избегне с помощта на някакви действия, за които говорят кабалистите…

Как ДА избеГНЕМ страданиЯТА

М. Лайтман: Хората ще достигнат до такова съгласие с природата, че това земетресение няма да го има, но те ще трябва да го преживеят вътре в себе си.

Е. Литвар: Пак като земетресение?

М. Лайтман: Като определено вътрешно разтърсване при подема на следващото духовно ниво. Тогава няма да го има външното.

Е. Литвар: Такова вътрешно земетресение не е ли болезнено?

М. Лайтман: Не, не, но те са длъжни да поправят себе си на нивото на тези страдания. В себе си те ще бъдат длъжни да адаптират тези разтърсвания в положителни изменения.

М. Санилевич: Баал Сулам пише за трета и четвърта световна война. Това означава ли, че те могат да станат и в нашия материален свят?

М. Лайтман: Всички пророци, включително и Баал Сулам, който също е бил на нивото на пророка (пророк – това е кабалист, достигнал определено ниво в духовните светове) – всички те са предупреждавали за това, което може да се случи, но те са говорили по отношение на хората. Тоест в наши сили е да вземем върху себе си тези събития - огромните болки, страдания, беди - и да се поправим по такъв начин, че те да стават не в нашия физически свят в течение на много години, а вътре в нас. Да допуснем, че малкото дете не желае да се учи: принуждават го, бият го. А то упорито не желае. Ако все пак то се поправя, то именно така отменя цялата тази дълга поредица наказания и всичко продължава добре. Тоест в резултат, под действието на пръчката то е длъжно да пожелае, да приеме в себе си желанието да учи. Да го принудим да приеме в себе си правилното желание и да поиска да се развива без пръчка – именно това е, което ние се опитваме да направим, разпространявайки кабала.

Е. Литвар: Получава се така, че веригата, условно наричана съдба, е предопределена. Тя може да се измине или насилствено, или самостоятелно?

М. Лайтман: Именно това са и двата пътя, които в действителност съществуват в природата. Кабала предлага хубав път, безболезнен, свързан с най-малки загуби.

М. Санилевич: Ако аз взема тази кинолента и погледна в бъдещето: ще видя трета и четвърта световна война, така ли?

М. Лайтман: Да. Ти виждаш: действително има трета и четвърта световна война. Така, както е и написано във всички книги, така, както е написано и у пророците - страшни проблеми са предречени занапред. Но те може и изобщо да не бъдат. Те пишат за това, което трябва да се случи съгласно принудителните сили на природата, която гони човечеството към целта. Но човечеството може да осъзнае и да поумнее и да премине по тези стъпала по добър, красив, лек, кратък начин.

М. Санилевич: Тогава какво ще има на тази лента?

М. Лайтман: Тогава на тази лента ти ще видиш не външното, а вътрешното състояние, което си длъжен да преминеш. Тоест, да - война, но вътрешна война със самия себе си, която ще ни даде такива страдания, че ние все едно ще трябва да се поправим. Както в примера с детето, което не иска да учи. Колко време ще загуби и колко страдания ще преживее преди да поиска да се учи? И именно кабала показва на човека какви проблеми стоят пред него и как може да се направи другояче.

М. Санилевич: А Библията също ли е описание на вътрешни войни?

М. Лайтман: Абсолютно! Говори се за вътрешни проблеми.

Е. Литвар: Мисълта материална ли е?

М. Лайтман: Мисълта – това е сила.

Е. Литвар: Силата материя ли е?

М. Лайтман: Не. Но ако ние я възприемаме, то възприемаме вече чрез материален носител.

Е. Литвар: Възможно ли е чрез силата на своя разум да променим своя живот?

М. Лайтман: Разбира се. Мисълта – това е най-голямата сила в нашия свят, в цялата Вселена, във всички светове. Няма по-мощна сила от мисълта, от намерението. Всичко, което ние правим около себе си – е само със силата на намеренията. Цялата съвременна криза - толкова многообразна и глобална - е само следствие от нашите неправилни желания.

Е. Литвар: Желания или намерения?

М. Лайтман: Те са едно и също. Защото самото желание без намерение не говори за нищо. А какво искаш ти да извлечеш от това? Ти искаш егоистично да се насладиш, използвайки при това всичко и всички.

Е. Литвар: Нима аз мога да пия вода не егоистично, не за себе си?

М. Лайтман: Е, това е необходимо за теб и не е във вреда на другите. Под неправилно желание се има предвид отношението към другите.

Е. Литвар: Тоест, говорейки за егоизма, ние имаме предвид отношенията между двама или повече души?

М. Лайтман: Егоизмът е именно само отношение на човека към обкръжаващото, по какъв начин желаещият иска да използва за себе си всичко, което го обкръжава. Тук е включено и неговото отношение към природата.

Е. Литвар: Според думите на учените, човешкият мозък е в състояние да обработва голямо количество информация, но съзнателно ние възприемаме само малка нейна част.

М. Лайтман: Да, задействани са около два процента от мозъка.

Е. Литвар: Защо?

М. Лайтман: Защото цялата останала част от нашия мозък е предназначена за духовна дейност. Два процента от него – това е този максимум, който ние използваме в обикновения наш земен живот. А повече и не ни трябва. Всичко останало, което съществува в нас служи само, за да започнем да работим на следващото измерение и тогава ще ни бъде необходима останалата част от мозъка.

Е. Литвар: Тоест още преди 50 хиляди години, когато се е създавало това тяло, вече е било решено, че ние трябва духовно да се развиваме и тогава е бил заложен този потенциал, така ли?

М. Лайтман: Да, разбира се, изхождайки естествено от нашето последно състояние. А ти смяташ, че всичко се е развивало по Дарвин – на сляпо?

Е. Литвар: Аз мисля така, както са ме учили в училище.

М. Санилевич: Може ли да се каже, че от гледна точка на кабала, еволюцията продължава? Тоест, че ние сме длъжни в близко бъдеще да еволюираме, но тогава това ще бъде друго ниво на цялото човечество?

М. Лайтман: В наше време, през следващите близки години, ние сме длъжни да преминем на ново ниво на духовния свят, да навлезнем в следващия обем на Мирозданието. Ако ние не го направим, жестоките сили на природата ще ни принудят за това чрез страданията. Желателно е това да стане по пътя на осъзнаването, на разбирането на необходимостта.

М. Санилевич: Има ли черни дупки и могат ли кабалистите да ги изследват?

М. Лайтман: Всеки различно определя тези черни дупки, информационна пустота, полета, поглъщане на някаква енергия, изчезването й… Всичко това са проблеми на физиците и има отношение към материалния свят. А кабала въобще не се занимава с материята, дори във вълнови или в някакъв друг неин аспект. Затова нямам какво да кажа.

М. Санилевич: А какво изследва кабала?

М. Лайтман: Кабала изследва само Висшата сила, която включва в себе си всички светове, нас и как ние можем да се издигнем, да достигнем нивото на подобие с тази сила. Единственото, което ни е необходимо.

Ако съществува една единствена сила, която управлява всичко, която държи всичко, от която ние напълно зависим, защо ни е необходимо да изследваме още нещо? Защо трябва да се занимаваме с второстепенни дела, с някакви важни зависимости? Какво ще ми даде това?

Оттам, от най-висшето ниво, аз получавам въздействие върху себе си. Аз трябва да стана еднакъв с тази Висша сила, да й се уподобя, да достигна хомеостазис именно с нея, да постигна равновесие, комфорт.

Е. Литвар: С Твореца?

М. Лайтман: Наречете го Творец. Да се достигне Неговото ниво, да станем такива, какъвто е Той. Това е заложено във всекиго от нас и това ние сме длъжни да реализираме.

Е. Литвар: Въпрос от Съединените Щати: Някога искало ли Ви се е да изоставите всичко и да се отправите в търсене на приключения, да обиколите света, да започнете нов живот, да го изживеете?

М. Лайтман: Аз постоянно се намирам в това, както и всеки кабалист. А какво ново може да бъде открито в света? Какво можеш да видиш днес? Обиколи цялото земно кълбо и какво ще видиш? Във всички страни, навсякъде е едно и също. Какво ново може да съществува? Какви могат да бъдат новостите в този свят на тази малка планета? Само да занимаем малко своите сетивни органи? Какво виждам аз, в края на краищата, когато пътешествам по целия свят? Аз, между другото, обичам пътешествията, обичам природата. И правя това, за да се поддържам във физическа форма. Но това все едно е твърде ограничено възприемане на всичко. Аз мисля, че много скоро то ще омръзне на хората.

Виденията, които получава човек от усещането на духовните свойства могат да заменят всяко едно пътешествие. Това са непрекъснати усещания, разкрития, неограничавани от нищо.

Е. Литвар: На определен етап Земята ще изчезне, във връзка с това, че ние като че ли ще си отидем, така ли да разбирам?

М. Лайтман: Не изчезва Земята, а този свят, който ние възприемаме в нашите сетивни органи - защото самите те, нашите сетивни органи, ще изчезнат.

Е. Литвар: Става дума за цялата Вселена, а не само за Земята, така ли?

М. Лайтман: За всичко, което ние усещаме.

Е. Литвар: Смята се, че първите хора на Земята са били Адам и Ева, а имало ли е хора преди тях?

М. Лайтман: Адам и Ева не са били първите хора. Имало е човек, който е живял преди пет хиляди седемстотин шестдесет и няколко години на нашата Земя, нарича се Адам. Той е първият, който е постигнал Висшия свят, ето защо от него и започва духовното развитие на човечеството. Поради това по отношение на него ние и отброяваме целия наш земен път.

Е. Литвар: Тоест той е първият кабалист?

М. Лайтман: Той е първият кабалист. А преди него, естествено, са съществували хора в същия облик, както и ние с вас. Но те не са били кабалисти, в тях не е възникнал стремеж да постигнат своя корен, Висшия свят и те така и са съществували на нашата Земя, преследвали са дивеч, раждали са и т. н.

Е. Литвар: Тоест еврейският календар не води начало от възникването на човечеството?

М. Лайтман: От Адам. Ние не можем да водим начало от възникването на човечеството – то е преди около петдесет хиляди години.

Е. Литвар: Тоест изключително от появата на духовното движение?

М. Лайтман: Разбира се, защото това е главното, това се нарича човек.

Е. Литвар: Излиза, че Израел и израилтяните са изключително духовни хора, така ли?

М. Лайтман: Да, разбира се. Те притежават духовен календар, защото са получили кабалистичната методика. Ние дори имаме книга, която е написана от Адам – „Тайният ангел”…

БуквИТЕ – тоВА СА свойства

Е. Литвар: С какво е писал той, на какво е писал и с какви букви?

М. Лайтман: Във Вавилон са писали на глинени таблички. А след това са писали на животинска кожа. А след това са писали на плочи.

Е. Литвар: Но преди 6000 години не е имало писменост.

М. Лайтман: От Адам идва много ясен запис на информация и 20 поколения от Адам до Авраам, до Древен Вавилон са записвали и предавали информацията, защото това вече са били поколения на кабалисти. След Адам ние знаем за абсолютно всички кабалисти (онова, което е написано в Тората, в Библията) и съществува предаване на информацията от един на друг устно и писмено.

И Адам си е служил вече с нашата азбука. Тук ние стигаме до въпроса: откъде идват буквите, наименованието им и тяхното изписване, предаването на информация във вид на букви?

Е. Литвар: Тоест - писмеността. Откъде?

М. Лайтман: Също от духовния свят. Когато човек постига свойствата на Висшия свят и желае да ги изобрази, да ги изрази на нивото на нашия свят, то тези сили, които той усеща, се преобразуват в него в образи на нашия свят и той ги изобразява във вид на букви. И затова всяка буква има свой определен смисъл, всяка буква изразява определено свойство. И събирането на тези свойства означава преход от едното свойство в другото, те образуват думата.

Поради това Адам вече е имал цялата азбука и правопис, и граматика.

Защо у човека изведнъж се появява възможност за общуване, за самоизразяване? Откъде идва това? То ни е дадено от Висшия свят. По такъв начин се проявяват в нас вътрешните сили. Ние не ги разкриваме в нещо външно. Това се развива вътре в нас. Постепенно той се е развил до такава степен, че е видял, по какъв начин може да изрази себе си чрез тези буквени обозначения.

Е. Литвар: А останалите езици, писменост? Защо те са толкова различни?

М. Лайтман: И те също са възникнали от Древен Вавилон, от същата тази азбука, която Адам е оставил там. Вземете книгата на Истрин „Развитие на писмеността”. Това е руски автор, книгата е била издадена преди десетки години. Основавайки се на писмените знаци от това време, той съвършено научно доказва, че всичко произхожда от Древен Вавилон. Адам е положил началото на писмеността, в Древен Вавилон тя придобива своите окончателни свойства и след това вече се разпространява по целия свят.

Е. Литвар: Аз Ви слушам сега и се питам дали лозунгите на нацистите, на неонацистите за това, че около нас има само евреи са справедливи?

М. Лайтман: Не, не. Защото евреите са само една малка древновавилонска група, която е последвала духовните указания на Адам и следващите след него двадесет кабалисти (или двадесет поколения), които след това заедно с Авраам – като че ли първият съвременен кабалист – са напуснали Древен Вавилон, откъснали са се от него. А цялото останало човечество от Древен Вавилон се е разселило по цялата планета.

Е. Литвар: Тоест евреите са бивши кабалисти?

М. Лайтман: Евреите – това са същите онези древни вавилоняни, както и всички останали, само че приели кабалистичните правила за свой живот. По онова време, когато всички останали са продължили да се развиват егоистично, те са избрали за себе си посоката на духовния подем.

Е. Литвар: Но доколкото разбирам, нищо не се е получило?

М. Лайтман: Какво значи не се е получило? До разрушаването на Втория Храм всички евреи са се намирали в постигане на духовното. След това те са паднали на нивото на нашия свят. И сега те трябва отново да усвоят тази духовна техника и да я предадат на целия свят.

Отговори на М. Лайтман на актуалните въпроси

Заглавие : Фото

Ние възприемаме реалността, чрез ограничените си пет органа на чувства. Зад границите на нашите усещания съществува огромна област в която съществуват неизучен сили на природата.

Ако човека би могъл да разшири диапазона на възприятие на реалност, в какъв ли свят ще се окаже той? Съществува ли въобще реалност, която да е независима от нашите органи на възприятия, или реалността е създадена от нашите органи на усещане?

Предвидено ли е от природата в нас да се развият допълнителни органи на чувства?

Можем ли да се научим да създаваме други реалности, които да са по комфортни за нас?

Вие можете ще получите отговорите на тези въпроси, ако слушате беседите на проф. М. Лайтман с преподавателите от Международната академия кабала.

Трейлер