Възпитанието – втора природа

От урока на 21 ноември 2007 г.

Лектор: Михаел Лайтман

Привичката – втора природа

Въпрос: Учили сме, че човек се ражда с вече заложени в него наклонности (решимо). Какво значи да придобиеш решимо? Нима човек може сам да промени своите решимо?

 

Не става дума за онези природни наклонности (решимо), с  които сме се родили и които се наричат наша естественна природа, действаща в нас на нивото на инстинктите. Има също решимот (информационни записи), които се разкриват според степента на нашето развитие, изхождайки от скриването и изплувайки в нашето съзнание така, че аз изведнъж започвам да искам нещо, да чувствам или да възприемам нещо ново.

Но тук се говори за допълнение към моята изходна, инстинктивна природа, което се нарича «втора природа». И тя се придобива за сметка на привичката.

Човекът има едно общо желание да се наслади – да избягва страданията и да получи удоволствие. Това общо желание, този автомобил ние можем да насочим в някаква посока. Ако аз през цялото време я насочвам в една определена посока, то аз натрупвам от нея впечатления – от кли и напълване, и отново, кли и напълване. И така аз дресирам своето животно и в него остава запис за това състояние (решимо), сякаш то ми е било дадено от природата.

Затова, това се нарича  «втора природа». Природните, изходните решимот продължават да работят в мен. Но върху тях аз изграждам своята втора природа. И тази втора природа е обикновено много по-силна и по-ярко проявяваща се, защото в това аз имам подръжката на обществото. И аз се възползвам от това.

Затова всичко зависи от обкръжението. Какво правим ние с помощта на възпитанието? Цялото възпитание – това е създаване на втора природа. Ние създаваме в човека всевъзможни навици за такова поведение, при което той би се чувствал по-добре.

В действителност, това е съвсем неудобно за човека. Може на мен да ми е по-удобно да си трия носа с ръкав, знаете как правят децата. Но не, мен са ме научили да постъпвам ето така, по определен начин, и аз не мога иначе, дори ако никой няма да види. И това се отнася за много неща: как използваме банята, тоалетната, как спим. Нас са ни научили така и ние сме свикнали, и вече не можем по друг начин. 

Не дай Боже да се случи нещо с човека, да си счупи крака или да му направят операция и да се наложи да смени обичайната си поза. Това е необичайно трудно. Обърнете внимание на такива дребни, но показателни примери. И всичко това е само неговата втора, придобита природа: както майката някога го е поставяла, към тази поза той е привикнал. Да не говорим пък за обичайната храна или маниер на поведение.  

Ние казваме: това се отнася към менталността. Но какво значи менталност? Вземете което и да е дете – в каквато среда го поставите, такова и ще стане. И това ще стане негова втора природа, която е необичайно сложно да променим. Тя вече остава в него и той трябва над нея да придобива различни други наслоявания.

Освен нашите основни, базисни решимот, които изобщо почти никак не са оформени – всичко останало в нас изхожда от втората природа, тоест, от възпитанието. И сега, когато ние искаме да възпитаме в себе си духовната природа, ние се нуждаем от нов метод на възпитание, корено различаващ се от онова, което вече сме минали.

НовоТО поколение – друг подход кЪМ жиВОТА

Сега ние трябва да възпитаме себе си в усещането, че отдаването – това е нещо добро. Преди това на теб просто са ти казвали как да спиш, как да ядеш, как да седиш: да правиш така е красиво – а така не е красиво, така е прието – така не е прието. Ти попиваш тази информация от книгите и отвсякъде, гледаш някакъв филм и прихващаш техните норми на поведение – ти се учиш от тях. Обикновеният човек от нашия свят цял живот се държи така, както се е научил, гледайки сцените на някой филм или виждайки нещо на друго място. Той няма абсолютно нищо от самия себе си.

Той е видял как трябва да бъде това, харесало му е по всевъзможни причини, и той е приел това Като образец, при това, напълно неосъзнато. Сега той и действа в съответствие с това.

Баал Сулам казва, че аз не седя така, защото на мен така ми се иска, и лежа така, и ям така – а обществото ме задължава на такова поведение. И когато сега ние започваме да се възпитаваме в духовното, ние трябва много добре да изучим как става това.

И същото се отнася до възпитанието на новото поколение. Ако в човека има точка в сърцето, той веднага преминава към изучаване на науката Кабала. Но цялото ново поколение, тоест, дори онези деца, които нямат точка в сърцето, все пак се отличава с напълно друг подход към живота, в сравнение онова, което беше преди едно-две поколения.

Затова всички програми за обучение, разработени от министерството на просветата, и всички методи, които се опитваме да намерим за тях, за да подействат върху тях – не действат. Та това е абсолютно различен житейски подход, те виждат всичко по друг начин, те по друг начин се отнасят към живота. Те го разглеждат в напълно различно сечение, сякаш са извънземни. Това е нещо напълно непознато за нашия свят.

Засега ние не чувстваме съвсем това. И на мен засега ми е трудно да формулирам това, но е видно, че това много се различава. И затова, или с помощта на кабалистите, или когато самите преподаватели израснат за сметка на страданията, те ще могат да намерят подходящата методика на възпитанието.  

Разбира се, на тях им е необходима помощта на кабалистите, защото те сами няма да могат да разберат каква е природата на новото поколение. Но това ще бъде много трудно, защото разривът между тези поколения е станал просто катастрофален. След още пет години, когато тези деца ще наближат двадесетгодишната си възраст и ще започнат да встъпват в живота – този живот много ще се промени.  

И при тях също «навикът е станал втора природа», но общото кли вече се е променило и затова ще изисква и още сега изисква съвсем други форми на поведение.

Как да СЕ научим на алтруизъм?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: На мен ми е ясно как може да научиш да отдаваш в действие. Но отдаването – това е вътрешно отношение. Та как може да се възпита това в човека? С група приятели това е някак ясно, но ако пред теб стои един клас от деца, то как да ги научиш да се отнасят един към друг алтруистично?

Аз не мога сега да дам общи решения как да вземем един клас от деца и да започнем да работим с тях по този начин. Но аз мисля, че всички виждат примери на лошо възпитание, когато едно дете или няколко такива лоши деца в клас могат да станат инициатори и напълно да развалят класа, повличайки го в своята посока. 

Същото може да се направи и в обратната форма. Вземете няколко деца, тихичко се договорете с тях. Попитайте ги: «Какво искате – велосипед след завършване на учебната година, пътуване в чужбина, пари? Всичко ще получите! Но нека да свършим една такава особена работа във вашия клас: вие двамата или тримата ще бъдете лидери, само че тайно ще се договорим, че вие ще водите класа към това, което ние кажем». И вие ще видите, че те ще могат да направят това.

Нека това да стане и срещу възнаграждение, както пише Баал Сулам. Ти наемаш хора, които ще работят за теб. Да допуснем един такъв пример. Какво лошо има в това? 

Тук може да се измислят хиляди различни хитрости – аз не зная, не съм педагог. Но е възможно да се използва природата на човека и да се възползваме от всички течения, които съществуват в групата, представляваща класа: от нейните лидери и подчинени, от отношенията между момичетата и момчетата, от красотата и силата – тоест, да се играе с егоизма.

Ясно е, че не е нужно да се изобретяват някакви абстрактни методи. Трябва да се действа за сметка на това, че те действително могат да бъдат купени, за да разкрият те постепенно онова, което им подхожда по характер, и след това да разберат, че това носи голяма печалба. Започнете да раздавате медали, някакви особени призове – но в действителност, и за да възприемат всички на сериозно това, в противен случай няма да получат нищо.

С нашето желание да се насладим може много лесно да се играе и да се направи с човека всичко, каквото искате – всичко, което ни е необходимо. Трябва само да се знае как да се приближим до неговото его. И не с насилие и с наказания, не със заплаха от арести, а да ги привлечем с възнаграждение – това, което се нарича чрез «ло лишма». Това е възможно.

Човекът, в края на краищата, търси наслаждение – как да удовлетвори своята гордост, жаждата си за удоволствия, власт и слава. Тези желания му внушава обществото, освен телесните желания, които са му присъщи по природа, останалото – това е желанието за пари, власт и знания. Така че, използвайте това!

да обучиш на науката на живота

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Аз се опитвам да разбера в какво се състои разликата между алтруистичната организация, която също те учи да отдаваш, и понятието за отдаване в кабала? По какво се различава изразяването на едното и другото отдаване?

За нас е важно децата да учат основно не тези предмети, които сега изучават в училище, а половината или по-голямата част от времето си да посветят на изучаване на света, в който живеят: неговите системи, как работят всички системи в тялото на човека, в материалната природа, в природата на духовното, какви отношения съществуват между хората, какви отношения има между душите.

Тоест, всичко трябва да бъде свързано и насочено само към една цел – да се покаже на човека: «Гледай в какъв свят се намираш! Виж какво има около теб, на какъв принцип действа цялата природа, за какво наказва и за какво награждава тя. Хайде да видим как можем да се споразумеем с нея, иначе те очакват ето такива последствия...» Тоест, ние го учим на науката на живота.

За това е нужно да отделим по-голямата част от времето, включвайки игри, спомагателни пособия, филми, екскурзии. Всичко това е необходимо, за да установим човека в правилното състояние по отношение на природата. Трябва да му предложим: «Нека те заведем в затвора, в болницата и да те затворим в някаква стая, за да прекараш там целия ден. За какво ще мислиш? Как ще започнеш да се отнасяш към това?»

Трябва да го учим на живота – с любов, чрез разбиране и обясняване, в никакъв случай с принуда. Но трябва да му дадем впечатления, нали накрая навикът става втора природа. И ние трябва да му покажем и да внедрим в него всевъзможните примери на стандартно отношение. Сякаш в един филм аз виждам как се държи героят и също искам да бъда такъв.

Затова трябва да преподадем на детето всевъзможни форми на поведение, но така, че то само да ги провери върху себе си: доколко едно нещо е добро, а друго – лошо. Това се нарича образно обучение и така човек се учи и получава впечатления. Всичко това трябва да се съпровожда с обяснения, с разбор на ситуациите, с анализ. Това се нарича образование.

А днес ние просто пълним мозъка на детето с всякакви знания и данни, които то смята за напълно неважни и ненужни. И колкото повече расте неговият егоизъм, толкова по-силно то отхвърля такова обучение, тъй като не вижда никаква връзка между онова, което получава в училище, и това, което, според неговото усещане, му е необходимо.

Защо са му историята и географията – какво му дава това? То дори не иска да получава професия, защото не вижда това да му дава някаква свобода или да му носи удоволствие. Също както в анекдота за мексиканския каубой, който си почивал под едно дърво. Аз и сега без всякакво образование мога да лежа така под едно дърво. Та защо трябва да работя 30 години, за да лежа след това под дървото? Аз ще правя това още сега.

Проблемът на съвременното образование

Огромният проблем на нашето образование е в това, че то не е предназначено за това, да изгради човека. То е било замислено с цел да се направи от човека някакво винтче в общата система, когато сме се развивали като технократско общество и ни е бил нужен на едно място работник и специалист на друго място: лекари, инженери и т.н. – и толкова. Точно това сме били способни да направим от човека – нищо друго, освен това.

В онова, което засяга самия човек, ние никога в нищо не сме преуспели. Или това са били диваците, които са живели в Европа още преди триста години, а преди петстотин години хората са живели просто сякаш още не са слезли от дърветата. Това е било нещо ужасно, освен някакви отделни личности, които също по своите вътрешни качества са били варвари.

И цялото това образование, дошло при нас от Европа, прието също и от народа на Израел, не преследва целта да изгради човека, а само да изучи специалист в някаква, нужна за нас професия.

Тоест, на нас не ни е нужен човек! На нас ни е нужен познавач: в медицината, в машиностроенето, в още нещо ... Ние не свързваме с това никакви човешки качества: за нас не е интересно какъв е подходът му към живота, какво е отношението му към обществото – нищо. Какво значение има всичко това? Аз ти плащам, ти вършиш работата – това е всичко.  

И съответните изисквания предявявахме към училището – без значение, дали това е начално училище или висше. Ние се грижихме само за това. А сега ние трябва да приключим с такова образование, защото искаме това или не, то само ще приключи със себе си, защото младото поколение вече не приема такъв подход.  

Такова образование за тях вече сякаш не съществува, те не го желаят. Като максимум, той е съгласен да получи някаква проста професия, за да го оставят на мира всички, и той да може да съществува някак самостоятелно. А във всичко останало той иска да бъде оставен на самия себе си.

Тук се е извършил качественият преход между поколенията.

Целта на новото образование – човекът, а не сборът от знания

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Получава се, че това образование трябва да бъде много лично, с персонален подход към всеки?  

Не, това образование не трябва да бъде персонално. Това съвсем не е онази методика, по която се занимават с умствено изостаналите деца или при особените отклонения в поведението. То може да бъде за всички заедно. Трябва само точно да се изясни неговата насока – че то е насочено към човека, а не към сбора от неговите знания по различни предмети.

А ако ти не се насочваш към човека, то ти вече на всеки по друг начин поставяш оценки. Не в зависимост от това, колко той е усвоил или не от премъдростите, за които си му разказвал, а доколко той самият е разбрал, доколко в него се е записал целият този процес на вътрешно изясняване, доколко върху него влияе тази малка група, и доколко той влияе върху нея. 

И всичко това се обяснява с хиляди примери, показващи на децата, как те сами могат да постигнат всевъзможни цели без всякакво усилие, ако знаят по какъв начин да насочат обществото, като един общ кораб, който  ще ги доведе до всяка цел, каквато пожелаят. Ти учиш всеки от тях, как трябва да използва групата.  

Това е, все едно си на плаване, тук трябва изкуство. В крайна сметка, корабът достига целта, но само с нашето участие. 

Аз съм далече от всички тези въпроси, но ако ние се свържем с някакви кръгове, които обсъждат това и се занимават по необходимост с него, по силата на своята работа, то ние бихме се проникнали от техните въпроси, потребности, проблеми и бихме могли да обясним повече. Аз обикновено се опитвам да обясня въпросите «ло лишма» - «лишма», а така ние бихме били по-близко до публиката, до обществото.  

Ако ние можехме да обясним в разбираема форма решението на проблема на образованието, мисля аз, хората биха чули това, защото това е проблем, засягащ всекиго. Всеки е или баща, или майка, и се безпокои за това. И ако ние дадем ясно обяснение и предложим едно красиво решение, то това би било прието.

Техники на зомбиране

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Някога в киното преди филма прожектираха една такава реклама, която има особен психологически ефект. Всяка секунда на екрана се сменят три кадъра и в главата на човека сякаш се запечатва каква стока той трябва да купи. И без самият той да желае това, след това отива и го купува. Може и тук да се направи подобна ролка и да я въртим навсякъде, за да убедим човека, че отдаването е добро и трябва да се откаже от егоизма?  

Не, с това ти ще направиш от човека животно. Той действително ще свикве и ще придобие втора природа, получавайки такива впечатления и информационни записи (решимот). Да допуснем, ти дори би могъл да вкараш в мозъка му някакви кабели, да се включиш към паметта му и да изгориш там клетките с всевъзможните желания. Но с това ти не изграждаш човека. Това е против природата и затова няма право на съществуване.

И затова човечеството не е съгласно с това и не приема такива неща, въпреки че техниките на зомбиране се и използват на изборите, за всевъзможно манипулиране на публиката. Но техните способности са много ограничени, те работят само по законите на тълпата и не са насочени към човешкото осъзнаване. И затова те не се задържат дълго. Тук самата природа издига препятствия, самият Творец, и не дава възможност на това да съществува.

Затова на нас ни е забранено да използваме такива методи. По такъв начин ние бихме искали да внедрим вместо науката Кабала и методиката за поправяне – методика за поправяне като нещо, породено от този жесток свят, при което ние властваме над човека. А цялата наука Кабала е предназначена да доведе човека до осъзнаване, за да може той сам, със свои сили, по свое решение и свободен избор да постигне подобие на Твореца. А ти искаш да направиш от него един робот, машина, която само ще изпълнява онова, което ти е изгодно на теб.

Това е съвършено противоположно на развитието. Вие можете да прочетете за това в множество книги, ню ейдж или фантастични, но тези идеи никога няма да се въплътят в реалността, защото са в разрез с общия закон на развитието. Това няма да се получи, на никого няма да се отдаде да постигне успех в това.

Как да обясним, че е нужно да се изучава кабала?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Родителите желаят само доброто на своите деца, затова искат те да получат някаква професия, след това добра заплата. И как да им обясним, че Кабала също помага в живота и че това не е просто една философия?  

В това се състои цялата ни работа – да съумеем да обясним на всеки какво представлява науката Кабала и доколко предлаганото от нея решение е глобално, успешно, единствено възможно, едновременно естествено и неестествено, което идва при нас като резултат от осъзнаването на общата природа. По такъв начин ние разкриваме пред човека законите на света – абсолютни, вечни и съвършени.

Желаем ли това или не, но тези закони влияят върху нас и ние се намираме под тяхната власт, затова си струва да ги изучим и да ги използваме. Колкото по-добре успеем да обясним това на всички, толкова повече ще преуспеем – и ние, и цялото човечество.

Сега трябва да обсъдим по какъв начин да материализираме нашето послание и бързо да излезем с него, използвайки всички достъпни за нас средства, включително средствата за масова информация. Да излезем при народа и да започнем тази кампания, докато не се сдобием с успех – тоест, до самия Край на поправянето.

Няма никакви възможности повече, освен образованието. Цялата кабала – това е образование и тя е призвана да научи човека как да поправи себе си.  

Наказанието като реакция на нарушаването на законите на природата

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Ще съществува ли наказание в бъдещото общество и, в частност, по отношение на децата? Защото вие казахте, че тук насилието е недопустимо? 

Наказанието съществува, но то трябва да бъде такова, че човек да разбере, че това е наказание, и че то идва върху него от природата в отговор на неговото поведение, нарушаващо равновесието с нея. А не това, че аз го бия, защото на мен така ми се иска и на мен ми се струва, че той е заслужил това. И тогава той бяга от мен, ненавиждайки мен и това общество, което го притиска.

Трябва да му покажем, че тези удари идват не от обществото (и това е главното) – а от природата, въпреки че, може би, и чрез обществото, и това е, защото той не се намира в равновесие с нея. Това е идеалното състояние. Сякаш стоя пред един пламък или на ръба на една пропаст и зная, че не трябва да скачам. Защо? Защото така – такъв е законът и няма какво повече да се пита. Можеш да мъдруваш колкото си искаш, но законът е пред теб: моля, скачай в пропастта или в огъня, и ще приключиш своя живот.  

Човек трябва да види това в такава форма и да разбере каква вреда си нанася, нарушавайки законите на природата. Трябва да му покажем, че ако той прави това по незнание, има такива закони на природата, които действат върху него, съобразно нивото на неговото развитие. И ние виждаме това по примера на малките деца, които природата сякаш пази, за да не си навредят. А има такива закони на природата, които не вземат под внимание това, дали човек разбира и дава ли си сметка какво прави. 

Нужно е това подробно да се разгледа и да се обясни на човека. Ние, всъщност, го запознаваме с този свят, в който той се намира. И чрез това осъзнаване той постепенно ще разкрие не нашия свят, а света на Безкрайността, на Твореца. Това е, което ние трябва да му покажем.

Засега на него му се струва, че той изпълнява законите на сляпата природа, на неживата природа. След това той преминава по-нататък, към законите на растителното, животинското, човешкото ниво и излиза на такова стъпало, където разкрива че цялата тази природа представлява една мисъл, едно желание, любов и само отношение към него. Това се извършва поетапно. 

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Но в обществото на бъдещето ще пошляпват ли децата и ще има ли затвори?  

Може да се изпрати човек в затвора, и за това пише Баал Сулам в своята статия «Последното поколение», но при условие, че наказанието изхожда от поправеното общество, когато човек вижда, че то така е устроено и няма друго общество.  

Той може да се скрие и да търси друго общество, но той знае, че това общество, в което се намира, го устройва в едно отношение, в друго и в трето. Но тези закони са абсолютни и се отнасят не само за него, а за всички членове на обществото. И той знае, че обществото почита онзи, който изпълнява тези закони. По такъв начин обществото го възпитава. А ако в нещо то не устройва неговия егоизъм, и той трябва да знае, че неговите закони са такива. Но тези закони са абсолютни и касаят не само него, а всички членове на обществото. Той знае, че обществото почита този, който изпълнява тези закони. По такъв начин обществото го възпитава.

Но човек трябва да разбира, че обществото го възпитава така, защото иска да изпълни общия закон на природата, а не защото начело на обществото стои някакъв негодник, който прави, каквото му се прииска, мислейки само за своя джоб и слава. Необходимо е широко обясняване и убеждаване.

Баал Сулам пише, че трябва през цялото време да убеждаваме хората и да им даваме доказателства, че по друг начин е невъзможно, и че ние нямаме избор – иначе ни чакат война и други страдания. Той споменава за това само с няколко думи, но това определя върху каква основа трябва да се извършва прктическото обяснение.

Задачата на образованието – да отговори на въпроса «В какво се състои смисъла на живота?»

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Не е ясно, дали образованието трябва да бъде насочено срещу природата, или то се развива върху нейната основа?

Образованието е призвано да покаже на човека какво представлява природата. Много е просто. В това се състои задачата на образованието. Детето не знае какво е това природа и аз му обяснявам. И аз не само обяснявам, а му предавам келим, за да може то след това само да намери обяснение – това и се нарича наука.

То изучава, как едно нещо е свързано с друго, учи се от опит как да изследва нещата, да намира връзките между тях, да прави анализ и синтез, да заимства знание от другите. Трябва не просто да вложим в него някакви данни, а да го научим как само да ги получи и обработи.

Но, в края на краищата, аз го уча, че то се намира в природата, тоест, в Твореца. В това се състои цялото образование.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Но в естествените науки вече съществува такава система на образование – изучаване на света и на това, как той е построен на физическо ниво. Дори в малките класове има такъв предмет, като природознание, физика.

Не, ние съвсем не изучаваме тези предмети в правилната форма. Във всички тези предмети не се обяснява причинността и целенасочеността на природата. Не се говори за главното: «Защо съществува тя? Как тя влияе върху мен, стремейки се да ме придвижи към някаква цел? Защо светът е създаден именно такъв, където в интегрална форма се съединяват всички видове природа: неживата, растителната, животинската и човекът?» Ние нищо такова не преподаваме на децата!

Ние не преподаваме това от гледна точка на самия човек, не сме насочени към него, за да покажем какво придобива той по този начин. Всеки предмет трябва да отговаря на въпроса: «В какво се състои смисъла на моя живот? Защо ми е нужно това? Защо това е построено за мен?»

защо децата не искат да се учат?

Целият свят е ергометричен, той е построен само заради човека. Ако аз зная, че той е построен за мен, за да се науча на нещо и да мога някак да използвам това нещо за своето благо, а без това няма да постигна желаната цел, то аз ще го възприемам по напълно различен начин. Трябва да се покаже на моя егоизъм, че този свят е създаден за мен.

С какво ще ми помогне в живота, ако знам строежа на някакви бръмбари или всички геологически и исторически периоди? Или дори в математиката, такива сложни неща, които няма да ми свършат работа, за да направя покупки в супермаркета? Защо ми е повече? На мен са ми нужни някои необходими за живота знания – и толкова. 

Така трябва да се покаже на човека кое знание му е необходимо за живота. И тогава ние ще видим, че 99% от това, което човек учи в училището – му е напълно ненужно. И затова децата не искат да учат.  

В човека има желание да се учи, защото в него има егоизъм. Но то идва в училището, оценява го със своя критичен поглед на човек от новото поколение и вижда, че го заставят да учи напълно изкуствени неща, и тук няма никаква връзка между онова, което той по своето вътрешно убеждение би желал да получи, и заради което е дошъл.  

Той е мислил, че ще му разкажат нещо интересно за него – привлекателно за неговия егоизъм, за неговото желание да се наслади. А на него му разказват нещо, което изобщо не го вълнува. 

И докато в него не се разгърне егоизмът, може би до първи – втори – трети клас, той още може да се влачи някак. Но по-късно той просто вече не е в състояние да прави това.

А освен това, него не го вдъхновява скоростта на обучението и поглъщането на знания. Неговият вътрешен двигател се върти много по-бързо, което сега се нарича хиперактивност. А тук идва някаква учителка, която сама нищо не знае нищо за живота, и започва да му чете морал и да му обяснява нещо.

Какво може да обясни на детето тя? Какво знае самата тя, освен онова, което са й разказали на някакви курсове? За какво може да говори тя с него? Тя изобщо не е настроена към него, сякаш излъчва на друга вълна.

Ние не разбираме, че това поколение е много особено. То не възприема на същата стандартна честота FM, като предходното поколение. То има абсолютно различно приемателно устройство.

«Възпитавай МОМЧЕТО съгласно пътЯ му»

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Но аз искам да попитам, днес детето нуждае ли се от някакво голо знание? Извън връзката с целта на съществуването, а просто за чистото знание?

Не. Казано е от мъдреците: «Възпитавай момчето съгласно път му». Но нима ние действаме съгласно неговия път? Нима ни е известна неговата душа, надеждите на това поколение? Нищо не е известно – това не е образование! Образованието трябва да върви «съгласно пътя» на детето.

Как ние избираме днес предметите: «Ето това те трябва да знаят! А ето това, как не – също е нужно! Как така те няма да знаят историята така, както ние сме я учили – разбира се, нужно е! Географията – също да!» А защо? Цялата география може да се разкаже, показвайки няколко красиви филма. И детето ще се учи с удоволствие. А какво му разказваме ние?  

Аз помня, как десет години учих в училище (сега вече учат дванадесет), и от четвърти клас ние вече имахме география. Тоест, шест години, веднъж в седмицата имахме урок по география, сметнете, колко часа са това! Аз не казвам, че нищо от това не е останало в главата ми. Останало е, но какво ми дава това? Нашето образование не се съгласува с природата на човека – и в това е целият проблем.  

Преподавателите идват от миналото поколение и искат да възпитават младото поколение – а това не им подхожда. Вие можете да възразите: «Но такъв е законът на природата! Именно родителите трябва да учат младото поколение». Но влизайки в него... Затова е написано: «Възпитавай момчето согласно пътя му». Не съгласно твоя собствен път, а съгласно неговия път. Иначе ти не можеш да бъдеш учител. Това е много тежко изискване.

Учители, ученици и родители – равноправни партньори

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Един от големите проблеми на образованието е, че детето не се чувства уверено и защитено в училище.

Това е и проблем на учителите, защото днес учителят в училище не знае как да се справи с класа. Той иска да властва и не може. Иска да установи контакт с децата и не умее. Той също се чувства неуверен и незащитен.

Чувството на неувереност в учителя и в детето е предизвикано от отсъствието на правилен подход. Ако те бяха в такива отношения, както ние тук сега ... Ние с вас, изучавайки тук кабала, също се учим в клас, не е ли така? Сега тук седят също такива «деца» (не е важно, че са на по четиридесет години) и се учат.

И ние се учим заедно, заедно решаваме проблемите и отговаряме на въпросите. Ние се стараем да изучим онова, което ни разказват кабалистите за законите на този свят, и се опитваме да извлечем от това някаква методика на образованието, правилното поведение, по-ясно да изясним за себе си целта.

Ясно е, че в такъв вид този подход още не е готов за децата, но в края на краищата, именно това ние сме длъжни да направим. Обучението, преди всичко, трябва да бъде интерактивно. То трябва да включва събиране на другари, да се съпровожда от разпространение. Учениците трябва да разбират какво правят.

Това с нещо прилича на онова, с което се занимаваме ние. Те трябва да знаят, че се събират, за да променят себе си и да променят света. Цялото младо поколение трябва да знае това и да се гордее с това, че има един нов свят, в който то ще бъде стопанин. Пред тях трябва да се постави цел.

И не такава цел, че сега ще придобиеш специалност, а след това ще печелиш добре, и всичко около това. Ще имаш, казват, отпуск в чужбина, хладилник, пълен с храна, кола, къща. А тук учителят и ученикът трябва да се стремят към една цел, двамата заедно.  

Защо мислим, че развитието, което преминава детето, не засяга учителя? Учителят се намира в същия този процес на развитие. Той също желае да постигне същата цел. Той показва на детето само малко повече от онова, което му е известно от собствения опит от извървяването на същия този път.

И по същия път върви целият свят. И тогава се получава така, че цялото човечество се усеща, сякаш върви заедно към една велика цел. И децата също: някога са учили, живеейки в дивите джунгли, кое не трябва да се пипа, а кое - е разрешено, как трябва да се постъпва, а как – не трябва, кое е опасно, а кое – не. Точно така ние трябва да ги учим, как правилно да се държат с природата, за да постигнат целта.

И в това родителите и децата са единни. Ние всички заедно – сме една душа, и не е важно миналото поколение ли е, или следващото, които все още заедно се намират в този свят. От това и учителят, и ученикът черпят сила, увереност, както я наричате, - от това, че вървят заедно и са равнопоставени с всички останали. 

Това е много важен принцип. Ние го използваме, когато играем с децата, желаейки попътно нещо да им обясним. Ние искаме да им покажем, че сега сме равни с тях и играем заедно.

И тук е същото. Ти играеш заедно с него в този живот – и така, цялото човечество. Затова отношението на децата към родителите, към учителите, към възпитателите, към всичко останало – изведнъж ще се промени. Те ще станат другари, обенинили се в името на една цел, намирайки се в една обща система. Те ще чувсват взаимна отговорност. По този начин ти превръщаш детето в активен участник на ставащото, в свой партньор, равен на теб.

А вие питате за увереността ... Представяте ли си каква увереност ще вселява това! Как ще се гордее то с това!   

99% от човешката дейност - ненужни действия

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Вие казахте, че всеки урок трябва да отговаря на детето на въпроса: защо живее то. Можете ли да нарисувате такава картина, как детето идва на урок по математика в бъдещото поправено общество, и урокът му отговаря на въпроса за смисъла на живота?

Аз не обичам да се отдавам на такива фантазии, що ще отговоря.

Деветдесет и девет процента от цялата човешка дейност – това са напълно ненужни действия. Ако хората се намираха в добри отношения един с друг, в какъв вид биха работили всички системи в обществото? Всички тези системи ще бъдат съвършено различни. Аз дори не говоря за това, че ще изчезнат армията и полицията, ключалките и крадците. Цялата осигурителна система ще стане друга, отношението към своята специалност ще се определя само от възможността да дадеш повече на обществото.

Не говоря за това, че деветдесет и девет процента от стоките, които потребяваме, не ни носят никаква полза, а само вредят. Аз вчера ходих в супермаркета, погледнах рафтовете – това е нещо страшно. А ако човек започне да се променя, всичко ще стане различно.

А вие казвате – математиката. Математиката – това не е наука, това е един особен език. Затова за нея е трудно да се каже нещо – ние я използваме според това, доколко това ни е необходимо за живота.  

Математиката са измислили хората, които са започнали да изследват света, и не в този вид, както днес прави това съвременната наука. Съвременната наука също стига до своя край в резултат на всеобщата криза. Ние можем все по-нататък и по-нататък да развиваме тези научни системи, но те няма да ни донесат никаква полза и щастие. И затова ние постепенно ще прекратим всички тези разработки, те повече не са ни нужни.  

Защо трябва да се занимаваме с изследвания, даващи множество абсолютно безполезни знания, които е невъзможно да се използват? В същото време, когато можем, и дори сме заинтересовани заради егоистичната изгода, да се занимаваме с такива неща, от които ще има полза.

Така излиза, че в материалната област всяка наука, всички теории в крайна сметка ще се сведат до много ограничени действия, предназначени, да предоставят действително на всеки необходимите му жизнени условия, повече от които той няма и да поиска. Той ще бъде напълно удовлетворен от това.

Човешката пирамида

Баал Сулам казва, че земното кълбо е готово да снабдява цялото човечество с необходимите продукти в пълно изобилие. Какво значи в изобилие? Всички ще имат напълно достатъчно. Така, че всеки ще почувства, че повече просто не му е нужно: защо си ми донесъл още нещо?  

И тогава цялата човешка дейност ще се концентрира върху вътрешната работа. А каква математика ти е нужна за това? Цялата вътрешна работа се извършва вътре, това е разкриването на Твореца пред творенията на този свят. Това е единственото занятие, нужно на човека, свръх грижите за жизнено необходимото. И всички ще се занимават с това.  

Но какво значи «всички»? Вие ще видите в каква идеална форма е построена цялата човешка пирамида в целия свят. Така, че хората, неспособни да се занимават с вътрешна работа, с търсене и разкриване на Божественото, за да го предадат на другите (тоест, долната част на пирамидата, не усещаща склонност към това), - те по свое желание ще се занимават с осигуряване на този свят с всичко жизнено необходимо в материална форма.

А онези, които ще чувстват по-голям стремеж към духовното, ще започнат повече да се занимават с духовна работа. И всичко ще се устрои по естествен начин така, че всеки ще се окаже точно на своето място и ще прави именно онова, което е нужно на света. Така е устроена нашата пирамида.

Така са устроени нашите души, свойствата на всяка душа и връзките между нас, че ако ние се стремим към целта, то за това идеално подхождат дадените ни сили, свойства и способности. А също ни се дават всички необходими ни външни условия, осигуряващи както нашето задължително материално съществуване, така и духовното – разкриването на Твореца пред творенията в този свят.  

Всичко това ще се устрои между всички нас така, че нито един няма да заеме чуждо място и ще подхожда до съвършенство за своята работа. Ще се занимава ли той частично с духовна работа, частично с материална, или само с духовна, или само с материална – той ще поиска само това и ще почувства, че това място е приспособено точно за него.  

за да възпитаваш някого, трябва да бъдеш «зрящ»

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Вие казахте, че детето трябва да стане активен участник в учебния процес. Вие имахте пред вид, че децата трябва да получат самоуправление в училище?

Не, разбира се, аз нямах пред вид такива неща. Може би сега са на мода такива съвременни, извратени подходи. Изобщо, демокрацията само ни разваля живота. Какво е това демокрация? Вземам някакъв човек от улицата, провеждам избори и той става като еталон за мен.  

За да му продам нещо, може за това и да става. Но, за да възпитаваш някого, трябва да бъдеш «зрящ», както се казва, «на мъдреца очите са в главата». А не да възлагаш това на едно дете или на човек от улицата.

Но аз говоря за взаимната връзка, която ще съществува между учителя и ученика, когато те двамата се намират в един процес, по една причина, движейки се към една цел. Двамата заедно: само че единият е голям, а другият – малък.

Големият хваща малкия за ръка и, притежавайки знанието какво трябва да се прави, го води към същата тази цел. И по отношение на тази цел те двамата се намират в същия този процес на развитие.

Това не е така, както е у нас в училище, когато аз получавам диплома за учител, отивам при децата и започвам да им набивам всичко, което е в програмата. Нужно ли е това или не е нужно – аз не зная, министерството на образованието е решило така, и аз трябва да дам всичко това – определеното количество часове.

Тук става дума за напредъка на учениците: какво могат да усвоят, какъв материал, как правилно да се обработи, съпровождайки това с игри в групата, разказвайки за това, какво представлява човекът, какво представлява обществото, как може да се разкрие Твореца – в малка група, в голяма група, с помощта на какви игри.

Обучението – това е игра

Цялото обучение – това е игра. Всичко, което ние не знаем, но искаме за разберем – всичко това се нарича игра. Това предполага пълно взаимодействие и участие както на учителите, така и на учениците.

Както учат на живот в джунглите, когато там се ражда дете. Ние виждаме такова поведение и при маймуните, и при живеещите там хора, как вземат детето и започват да му показват кое и как, кое може, а кое не бива. Пошляпват го. И маймуните също пошляпват децата си, за да ги накажат леко. Всъщност, това не е наказание, а служи, само за да му привлекат вниманието. И то в естествена форма разбира защо това е така или иначе.

Ако ние учим детето на онова, което му е нужно за този жизнен кръговрат, то естествено, това ще бъде важно за него. Откъде е известно това? От потребностите на душата. Защото днес душите вече започват да задават въпроси по същността. А ние какво им даваме – математика и география? За какво им е нужно това?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Как вие на практика разбирате какво искат децата? Трябва ли да питаме самите тях с какво искат да се занимават, или не трябва?  

Разбира се, не! Аз не трябва да ги питам, защото те не разбират това. Нима аз те питам какво ти е нужно, когато идваш да се учиш тук? Не. Ние имаме програма, оригинални статии: статии за групата, за устройството на мирозданието, за вътрешното развитие на човека, за строежа на световете, и така ние в повече или по-малко разнообразна форма учим, в съответствие с методиката, получена от своя учител.

Разбира се, наложи ми се да внеса промени в тази методика, която беше по-рано, и то не малки, защото днес ние пристъпваме към нейната непосредствена реализация.

Но ученикът не може да знае, какво му е нужно да получи. Той получава знания, примери и упражнения, които имат за цел да го издигнат на следващото стъпало. Той не знае какво е следващото стъпало, на което трябва да се изкачи. Само онзи, който вече се намира на по-висшата степен, може да му спусне долу всички средства, помагащи му да се изкачи.

Помня преди двадесет и пет години, когато живеех в Реховот, там, в Института Вайцман, имаше специален отдел, който разработваше игри за децата. И там имаше много умни хора, които знаеха какви всевъзможни форми и цветове трябва да се използват. Освен, че притежаваха фантазията за това, те също така разбираха спецификата на детското възприятие и за сметка на какво то може да се развие – кое подхожда за тригодишна възраст, кое за четиригодишна и т.н.

Аз не казвам, че те правят всичко на сто процента правилно, но ние разбираме, че играта – това е много сериозно нещо. Чрез нея човек расте! Играта формира човека.

И тук ние говорим само за механичните игри, позволяващи на детето да стане по-умно и да научи нещо ново. А в кабала става дума за вътрешното разитие, когато трябва да се дадат на човека келим, за да може за тяхна сметка той да израсне като човек (адам), ставайки подобен (едоме) на Твореца.

Трябва колкото може по-бързо да доведем до разкриване на точката в сърцето и да започнем да работим с нея. И за сметка на какви инструменти да я развиваме? Защото ние нямаме подобни примери в този свят. Трябва някак да предадем на детето всичко това. Това е напълно различно обучение. Трябва да му помогнем да намери тази точка и да го научим как да я развива. Това не се отнася към външното обучение – това е вътрешното образование на човека. И трябва да му дадем келим за това.

Тук няма да помогнат цифрите и количеството информация, с което ще го наблъскаш. Това изисква развитие на човека, а не напълване на мозъчните му клетки – ти му даваш възможност да стане съзидател.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Аз не разбирам много добре,, как да подготвим подходящите за такава работа учители...

Вие сте учителите. Нашите занятия – това е вашата подготовка. А ти какво си мислеше? Какви учители още? Онези, които изпраща министерството на образованието? Нека по-рано се пенсионират. (Смях) А къде да ги денем? Нима не доведоха те до крах нашето образование?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Но ние ще имаме седем милиарда ученици, нали, както разбрах – всеки трябва да се учи...

За това има интернет. Аз нямам друг отговор. Не знам в каква форма ще стане това и кога. Но мисля, че е възможно всичко това да се направи в течение на едно поколение. И децата, и родителите – всички ще трябва да седнат и да учат. И както това става обикновено, именно младото поколение ще изиска и ще застави предишното поколение да го промени. Със своя натиск децата ще трябва да заставят родителите да се променят.

Аз не знам в каква форма ще се осъществява новото образование, и не целият свят се нуждае незабавно от такива промени. Но ми се струва, че в близките години ще можем вече да разпространим това знание, този подход, тази методика и малко по малко ще започнем да я развиваме – с онази скорост, с която ще бъде възможно.

Аз също така не съм сигурен, че ще се запази същият подход към обучението, който е в днешните училища. Струва ми се, че ще бъде по-различно.

Тази система, с която сме свикнали – е много изкуствена. И въпреки, че е приета в целия свят и че човечеството е намерило за себе си такива образователни рамки, възможно е, въпреки всичко, това да се промени. 

Аз мисля, от самото начало децата ще се обедияват в групи, а не в класове. Обущението ще се провежда в едно малко общество, което се нарича «група», и това ще бъде групово обучение. Тоест, трябва веднага да се даде на малкия човек на основата на игрите, практическото разбиране за това, какво означава съединението на телата, водещо към съединението на душите. Затова ми се струва, че това ще бъдат не училищни класове, а групи.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Съветва ли кабала да се абстрахираме от текущите проблеми, съществуващи днес в образованието – от насилието в училище и проблемите на хиперактивните деца, и незабавно да преминем към развитие на духовните келим?  

Ти си прав, всички тези проблеми съществуват – и насилието в училищата, и проблемът  хиперактивност. Но щом престанем да се занимаваме със закърпване на дупките в съществуващата система на образованието, опитвайки се някак да я поправим, а започнем глобална реформа на цялото образование, тези проблеми ще изчезнат от само себе си.  

Защото ти започваш да се занимаваш със самия човек. Вече не е, както когато неговата човешка личност ти пречеше да го натъпчеш със знания по математика. Ти започваш да се отнасяш към него като към човек, и в съответствие с това му даваш келим. Аз мисля, че тук всичко зависи от тяхната групова организация.

Това горене, което се извършва в тях, бушуващият огън, наречен хиперактивност, е предизвикано от огромното егоистично желание, което съвременното обучение абсолютно с нищо не може да напълни. То тъпче детето с такива неща, които то не може да понася.

Може би ти си спокоен човек, а аз – много избухлив по своя характер, и на мен не ми достига търпение. Ако ти започнеш да ми обясняваш нещо такова, за което аз не искам да слушам, то аз веднага ще те прекъсна, ще ти се развикам и ще те изгоня от кабинета си. Това представлява формата на хиперактивното поведение. Аз не искам да търпя това, аз просто не съм в състояние – това за мен е твърде бавно обяснение, и това мен изобщо не ме интересува. Защото аз съм приготвил други келим (въпреки, че детето и не разбира, какво е приготвено в него). И цялата работа се състои в това!

Ако ти започнеш да даваш на детето онова, което искат да получават душите на днешното поколение, то аз почти съм уверен, че целият проблем с хиперактивността ще изчезне. Престанете да го тъпчете с всевъзможни предмети, които никога няма да му потрябват в живота, които са дошли до нас по традицията на предишните поколение, защото така е било и ние си мислим: как може да бъде иначе!  

Какво трябва да учи съвременното дете? Трябва ли да изучава художествена литература? Какво е нужно на човека за живота? Слава Богу, ако той забрави всичко, на което са го учили.

Ние му преподаваме тази методика и му даваме напълвания, които са били добри за времето на изгнанието от духовното. Те са били предназначени за егоистичното развитие на човека и са били напълно подходящи – докато човечеството не е стигнало до днешния ден.

А днес в целия свят говорят за хиперактивността на децата (ние току-що се върнахме от Мексико и Съединените щати и навсякъде слушахме за едни и същи проблеми). Това е проблемът на целия свят. Дошло е поколение, което изисква съвсем друго напълване.

И ние просто така казваме хипер-активност. Това не е никаква «хипер» – а е нормална активност, подхождаща на неговите вътрешни търсения днес. Ако ти не можеш да ги удовлетвориш – тогава си отивай. Освободи мястото за онзи, който ще може.  

Старото напълване не подхожда за новите келим. И е ясно, че децата се взривяват. А след това започват да употребяват наркотици, след това започва терорът и насилието в училищата. А за това има една причина – ти не му даваш нито средствата да приведе в ред своя вътрешен свят, нито възможността да се напълни с нещо. Нищо!  

И ето, то напуска класа като безумно и не знае какво да прави. Оттук има само два пътя – или при наркотиците, или към насилието. И само онези, на които не им достига ума, остават примерни деца. Те още не са се развили достатъчно, и засега продължават да се държат добре. А ние се радваме: вижте, какво добро момче

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Ако ние съберем всички хиперактивни деца в един клас и започнем да ги обучаваме на науката кабала, те послушно ли ще седят и ще слушат?

Необходимо е да разберем, че в нашето поколение ние имаме работа с развитото егоистично желание, стремящо се към определени напълвания. Ако ти му дадеш това напълване, в съгласие с неговата природа, то ще бъде удовлетворено, спокойно, красиво, правилно развиващо се, и ти няма да имаш с него никакви проблеми. Това е всичко.

«Възпитавай момчето съгласно пътя му» - говори се не за онова, което е било преди две хиляди години. Става дума за възпитанието на онзи, който желае да стане човек, който идва при духовното развитие по своето собствено вътрешно изискване. Затова ти трябва да му осигуриш правилното развитие – да развиваш в него  човека.

Днешната криза във възпитанието настъпи поради това, че за първи път в историята младото поколение изисква да развиваме от тях хора. А преди всеки беше само едно «винтче». Нужни ли са ни обущари, шивачи, инженери, електротехници? -  И ние ще направим такива онези от тях, които трябва, за да заеме всеки своето работно място. И какво сме направили? – Работници за производството. И не е важно, че един е адвокат, а друг – обущар. Всеки се нарича производствен работник. Той трябва да работи в обществото, да произвежда нещо – и това е всичко. Такова беше възпитанието.  

Сега ние за първи път усещаме, че в младото поколение се разкрива потребността от развитие на човека в себе си. И въпреки, че ние още не разбираме това, но в печата вече се появяват интересни резултати от подобни изследвания. За това вече говорят.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Аз излизам от тази стая, оставяйки тук своето въодушевление от обясненията, идвам в класа, където обучавам децата веднъж в седмицата, и ми се струва, че тези деца са най-повърхностните от всички. Такова дете е толкова далече от въпроса «В какво се състои смисълът на моя живот?», че ми се струва нелогично, че то ще възприеме нашето обяснение. Нима то пита: «В какво е смисъла на моя живот?»?! Ти го гледаш и казваш, че футболът – това е пределът на неговите интереси, и дори това е под въпрос ...

Той е глух за онова, което му предлага светът. Всъщност, той е по-егоистичен от предишното поколение. Но той отхвърля всички напълвания, на този свят, защото те вече не го напълват, и остава само с твоя футбол. И тогава ти съдиш за него по този футбол.  

Ако ти ме погледнеш, ще кажеш: «Човекът се е затворил в някаква мъничка област. Той е избрал някакъв начин на живот, и освен това, нищо друго не знае. Той не излиза от стаята си, сякаш е овладян от някаква мания. А къде е истинският живот – с пътешествията, с развитието?»

Така ми говори моята майка, когато я посещавам: «Ти не правиш това, не правиш онова. Какво имаш? Само ученици… Виж брат си…»

Така виждаш ти тези деца. От всичко, което им предлагаш, те не приемат нищо, освен футбола – и не поради това, че не искат повече, а защото ти не им предлагаш подходящото за тях. Към тях има още хиляда подхода, освен футбола, но ти не ги намираш. Ти не ги намираш!  

Какво им предлагаш ти? «Те не искат да учат, не искат това, не искат онова». Вярно е, не искат. Но ти сигурен ли си, че освен футбола, те нямат нищо повече? Имат, и дори много. Техният егоизъм е много повече. Ти просто нямаш подход към тях. На теб ти се струва, че всички врати са затворени. Това не е вярно. Ти не си способен да ги откриеш. Така, че не прехвърляй всичко на децата.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Човек, който стига до въпроса «В какво е смисълът на моя живот?», относително бързо разбира, че го вълнува този въпрос…

Ние не говорим за онези, в които има тази точка в сърцето, а за децата, при които засега още не възниква такъв въпрос. Но общото желание да се насладиш вече е готово за това, и затова е много лесно да извадиш навън този въпрос. Общото желание се нарича сърце, а точката в сърцето се намира малко по-ниско от неговата повърхност, едва потопена в желанието. Но е много лесно да се извади навън – в частност, защото това са деца.   

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Реплика: Аз съм учител и искам да кажа своето мнение. Днешното поколение – това е поколение, лишено от внимание, и те търсят само отношение към себе си. Аз говоря, изхождайки от своя опит от работата в хиперактивен клас. Днес в класа всички са «индиянци». Ако не искаш да счупят столовете и да те изхвърлят с краката напред от клас ... Аз пробвах да им раздавам вестници, да беседвам с тях. Това върши работа. И това е единственото, което може да ги успокои.

Ти си раздавал нашите вестници? Разрешиха ли ти да правиш това?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Продължение на репликата: Аз никого не съм питал. Аз просто се оказах в такава ситуация, че ако не направя това – край на кариерата ми. Това е единственото, което може да ги успокои. С тях може да се говори, и към тях има множество подходи, освен футбола. Нужно е просто да ги намерим.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Да допуснем, че аз обичам математиката. Хората строят пътища, здания, самолети и кораби. Нима няма да им се наложи да правят това? Но, за да построиш, трябва да се учиш…

Разбира се, ще има такива, които ще пожелаят да се занимават с това. Всичко това ще потрябва, и те ще поискат да правят това заради отдаването. С това няма да има никакъв проблем. Нека го правят. Ние не казваме, че човек трябва да  ограничава себе си.  

Всичко е устроено като пирамидата. 99% от тази пирамида съставляват хората, които не виждат себе си като философи, не се стремят към духовно развитие, тях не ги интересува, какво става във Висшите светове, каква е целта на творението. При тях такова нещо няма. Те искат действие: «Дайте ми да правя нещо!».

Ние също искаме да действаме. Нека ви откъснем от разпространението и от всичко останало. Започнете да се занимавате само с онова, което правят хората на самия връх на пирамидата. Знаете ли, колко е трудно това? На това са способни само единици. Затова хората ще строят пътища и всичко друго, ще преуспеят и ще достигнат до Края на Поправянето.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: «Възпитавай момчето съгласно пътя му» - всъщност, това означава изучаване на кабала на различни нива. Едни ще я изучават на нивото на «пети клас», а други - на нивото на «университета». Ще останат и математиката, и физиката, но към тях ще се добави и кабала на определено ниво…

Разбира се. Всичко е устроено по пирамидата.

«Възпитавай момчето съгласно пътя му» говори за това, че ние трябва да намерим място за всеки, съгласно пирамидата. В духовното няма насилие. Дайте на човека да се развива вътрешно, и ще видите, как към това вътрешно развитие той ще присъедини своята земна професия, необходима за обществото. Но целта трябва да се състои в това, да се «измоделира» човека. И в крайна сметка това прави самото дете.  

Но след като му дадеш възможността да се развива вътрешно, той чувства къде именно може да прибави към своето вътрешно развитие нещо външно. Това идва при него по естествена подбуда. И тогава той ще отиде в същия този университет или колеж, за да изучава някаква специалност. Но това за него ще бъде външно изражение на неговото вътрешно развитие. От развитието на душата ще излезе и неговата земна професия.

Да допуснем, бидейки дете, аз съм достигнал някакво развитие. Тогава вече, в идеалния случай, аз избирам в какво мога да бъда нужен и полезен на обществото. Вие разбирате ли, как тогава избират професията? – Какъв трябва да бъда, за да донеса най-голяма полза на обществото? И тогава избирам. Може да излезе така, че аз ще стана портиер.   

Нужно е да разберем, че отношението към професията няма да е такова, каквото е днес. Теб няма да те вълнува колко печелиш, дали ходиш на работа в риза с «бяла якичка», «синя» или «черна».

Нещо подобно съществуваше много години при нас в религиозното общество. Дори наричаха големите кабалисти по техните професии: Рави Йоханан-обущарят. Хората, достигнали до много високи духовни степени, са работили като обущари, шивачи и така нататък. Вие знаете ли, какво е означавало да бъдеш обущар преди две-три хиляди години? Каква е била тази професия? Какви са били тогава обувките?

Ребе някога е привеждал подобни примери. Това е нещо страшно. Работата на обущаря съвсем не е била на почит. И днес също думата «обущар» често използват, за да се изкажат пренебрежително за някого.

Но в религиозното общество уважаваха човека, който е работил по една проста специалност и се е занимавал със своето духовно развитие. Той е можел да бъде велик кабалист и при това да работи като обущар, да поправя обувки.

Така ще бъде. И, всъщност, така е било в продължение на много години допреди два века, примерно. През цялото това време в народа на Израел са уважавали човека, а не неговата професия. Така е било и в арабските, и в европейските страни. Хората въобще не са обръщали внимание на това, колко пари има човек в джоба си и кой е той по професия – професор или прост работник.  

Затова, разбира се, подходът към тези въпроси ще бъде различен. Обществото по друг начин ще оценява хората. Баал Сулам пишет за това в «Последното поколение».

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос от Лос Анжелис: Много е трудно да предадем сега нашето послание чрез министерството на образованието. Може би си струва да организираме някакво младежко движение, което в процеса на своята дейност би преподавало науката кабала?

Може би. Впрочем, в Лос Анжелис за това има много възможности. Сега там се организират занятия за група израилтяни. Може би, след време си струва да се открие един клас за техните деца, за да се срещат веднъж на няколко дни или седмици. Тогава, впоследствие, може да се покаже пример на другите – доколко тези деца се променят, стават по-богати духовно.  

Ние трябва също да помислим за един зимен семестър за децата, за да направим занятията с тях по-целенасочени.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Аз също обучавам в училище хиперактивни деца. Аз им разказвах за кабала и това много ги впечатли. Всичко, което се намира в плоскостта на този свят, може да им се обясни. Желанието да се насладиш и друго подобно – това е ясно. Но няколко пъти се опитвах да говоря с тях за другото измерение – за духовното, и не ми се удаде. Те не възприемат по-голямото. 

Не е нужно нищо по-голямо. Защо са тези премъдрости? Защо трябва да им говорим за другите измерения и всичко останало? Защо?!  

Духовното се облича в материалното в най-проста форма. Ако аз започвам да се свързвам с другите и чувам, че всемирният закон е такъв, ако искам този закон да действа помежду ни, то аз по естествен начин разкривам в отношенията между нас някакви сили, явления, нови отношения – дори ако никой не ми е разказвал, че това е духовното. Аз не зная какво е духовното. Но аз го разкривам в своето възприятие, със своето ново «приемно устройство» – в моето ново отношение към другите.

Ти наричаш това духовно, Творец, Висша сила. А човекът, който не знае, ще назове всичко това свят. Каква е разликата? Никаква разлика няма. Аз разкрих помежду ни нови отношения, нови възможности, аз се чувствам по-свързан с природата. Човек няма да знае твоите думи. А как Авраам е разкрил духовното?  От това, което са му разказали за възприятието на реалността? Как така изведнъж? Точно обратното, по най-естествения начин.

Не им казвай нито дума за кабала. Ти трябва да обясняваш практически, в най-простата форма. А ние подхождаме от друга страна, като учени, и това не е добре. Защо е нужно всичко това? Напротив, ти трябва да ги обучаваш на това, как  да развиват правилни отношения между хората. И постепенно детето ще започне да разкрива, че тези отношения му дават усещането, с кого има работа. «Този чувствам по-добре, а онзи – по-близък. Аз започвам да чувствам какво става в сърцето на човека, как «диша» природата».

То започва да усеща това. И за него това – не е степента «есод», а след това – «нецах» и така нататък. Не. За него това е светът. Даже ако то не знае тези названия, то ще ги узнае след това отвътре. Тези имена ще изплуват от осъзнаването – без да ги чуе от някого или някъде да прочете. Така то по естествен начин ще разкрие духовния свят.

Какво значи «духовен свят»? В отношенията на любов един към друг ние разкриваме връзката между нас, а в тази връзка ние разкриваме вечността, съвършенството на природата, нейната най-висша сила, наречена Творец. Това се разкрива във връзката между нас. И тогава човек повече се отъждествява с нея, защото това е по-силно усещане, отколкото животът на неговото тяло. И така той се извисява – но без изучаване на книгите.

Баал Сулам също пише за това, че на човека няма да му бъде необходима помощта на книгите, душата на човека ще го учи – чрез простите игри на обществото. Затова на нас ни е забранено да объркваме хората с тези думи за стадии, определения, парцуфим, решимот. За какво?..

И само ако на моите публични лекции идват четиридесет и петдесетгодишните, какво мога да им разкажа? Аз започвам да им разказвам всевъзможни премъдрости, да говоря за свободата на волята – къде я има, и къде я няма. Аз говоря за всичко, сякаш от обратната страна – така, както това се спуска отгоре надолу.

А тук ти започваш да се издигаш заедно с детето отдолу. Ти го съпровождаш в развитието на света, сякаш вие двамата откривате света.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Всички учители в училище говорят на децата за това, колко е важно да дават, колко е красиво и добро това. Всички говорят за това! И какво повече мога да добавя? Как да объясним, какво е кабала?

Ти не обясняваш на детето, че да дава – това е добро, защото това противоречи на неговото желание. На теб ти е забранено да говориш това. Това вече  не се нарича «възпитавай момчето съгласно пътя му». Как може да се каже на детето нещо противно на неговия дух?

Ти трябва да му предложиш такава игра, че от самата нея то да види, че си струва да се отнася добре към другия, защото от това то ще спечели повече. Защо? – Обществото започва да му благодари, другите хора го уважават, то получава някаква награда. И това не се прави изкуствено – сякаш сега всичко това съществува, а утре може да го няма. Напротив, то трябва да изучи, че така става в живота, така е устроена природата. Изхождайки от това, то започва да се променя.

Но никога не трябва да се говори на детето нещо противоречащо на неговото желание. Както казва Рамбам: «На жените, робите и малките деца тази тайна разкриват много постепенно». На тях им говорят онова, което е приятно да слушат, което те приемат - докато не станат по-умни. Те ще поумнеят – от твоите обяснения, но във формата на игра. И изведнъж то ще разбере: «О, оказва се, че не си струва да правя това!»

А как се държим ние в някакви рамки? В един случай ще се срамувам, в друг хората ще кажат нещо за мен, в трети аз ще получа удар, в четвърти ще ме изпратят в затвора, в пети аз ще получа глоба – и затова не си струва да правя това. И така ние през цялото време се въздържаме от неправилните постъпки. Но това е насилие над нас.  

Ако човек изучава за какво му благодари обществото, от какво той получава изгода, а не глобите, от които бяга – в такъв случай ти му придаваш нова форма. Но той сам трябва да стигне до извода, че си струва да прави това.

А ти идваш и казваш: «Сега по плана на моята работа аз трябва да им кажа, че да даваш – това е добро». Тогава вече детето не знае какво да прави, не може да седи на мястото си и едва дочаква, кога ще свърши този урок. Оттук е неговата хиперактивност, която виждаш.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Има противоречие между твоето желание да предадеш някакви знания или опит на следващото поколение и желанието да им дадеш всичко ...  

Аз не възнамерявам сега да обсъждам програмите за обучение. Ние трябва още много да научим. Ние имаме само правилата, предадени ни от кабалистите. Много по тези въпроси още е скрито от нас.  

Аз съм сигурен, че ако възникнат конкретни въпроси, които ние ще трябва да разрешим, то ние ще намерим решението. Защото ако има въпрос, то отговорът му вече е готов, и ние ще го разкрием. Това не значи, че ние сме толкова умни, ние просто ще го разкрием, защото въпросите и отговорите идват според степента на развитието на поколението. Затова ние ще намерим отговора. А да говорим просто така, е безсмислено.   

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Как работи този механизъм? Кое предизвиква промяна в детето? Ако аз започна да му обяснявам за влиянието на обществото върху човека, за желанието да се насладиш, без да влизам в по-дълбоки обяснения, то кое ще го застави да се промени?

Има една душа -  душата на Адам Ришон, в която всички ние сме съединени заедно. Там действа цялата сила и целия закон, проявяващ се в реалността в съединяването на всички души в една обща душа, която напълва единната светлина. Това състояние се нарича Безкрайност. Там Творецът и творението се съединяват заедно във вечно сливане.

Ако аз правя нещо в подобие на това състояние, оттам върху мен въздейства една особена висша духовна сила, наречена Обкръжаваща светлина или светлината, връщаща към Източника. И не е важно дали аз зная за това, дали осъзнавам това или не. Дали желая това или не желая, аз се уподобявам на това състояние в най-простата игра. Аз не я осъзнавам, но това не е важно – от нея аз се променям.

Тази методика аз използвам в най-различни случаи. Какво казва Баал Сулам? Поставете човека в обществото – даже онзи, който не желае да се развива духовно, и само говори, че е готов само в нещо да се присъедини. Приемете го в обществото. Постепенно, под влияние на останалите хора, сред които се намира, той ще поиска да им се хареса, ще му се да изпълнява едни или други действия – и изведнъж той ще започне да чувства, че си струва да прави това. Той ще усети това от страна на обществото.  

Щом това си струва, той ще продължи да постъпва така, за да се удостои с медали и всевъзможни обществени блага. И изведнъж ще започне да усеща така нареченото очарование на светостта. Той ще почувства, че в самото отдаване има нещо хубаво. Нека дори да не получавам от обществото медали, и нещо повече – аз се срамувам, че някога съм ги получавал, защото виждам, че даването – това е нещо велико. Аз искам да давам, дори ако нито един човек не узнае това.

Това идва при човека внезапно. Той дотолкова осъзнава величието на отдаването, че дори не иска някой да знае, че той дава. Само по себе си даването е толкова скъпо за него, че той е способен да постъпва така. И това се нарича очарованието на светостта.  

Откъде идва то при това животно? Защото той е извършвал действия по подобие на Безкрайността, на Адам Ришон. Човекът даже не знае за това, но механизмът работи, защото той се намира вътре в тази система.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Сега ние се намираме в началото на пътя. Ние предлагаме определена система на възпитание. Ние учим детето на законите, по които е  устроена природата, но самото обкръжение не ги цени и не ги поддържа. То не вижда това в своя живот. Как ние можем да съединим всичко това заедно в даден момент, ако обкръжението не поддържа тези идеи и не ги демонстрира на детето?

Това е трудно. Не знам. Има въпросы, на които няма мигновен отговор. Подобно е на това, сякаш ти си се оказал насред пустинята и се е счупило едното колело на автомобила ти. Какво ще правиш? Нищо не можеш да направиш. Ако дойде спасение – дойде, ако не дойде – не. Какво можеш да направиш в този случай? Ти ме поставяш в същите условия.  

Ако ти ни дадеш министерството на образованието с всички негови възможности, тогава ние ще можем да разработим системи от игри, действия, отношения, обучения на учители и възпитатели. Това е една огромна система. Аз не те разбирам. Има ли пред теб шест и половина милиарда души? След двадесет години те ще се сменят ли? Ти трябва да ги възпитаваш, какво да се прави с тях? Ти казваш, че в рамките на нашата система ние ще можем да направим това? Разбира се, не.  

Даже ако вземем една отделна страна, на теб ти е нужна система. Затова ние сме длъжни да действаме. А ти идваш при мен от своята система за възпитание, претърпяла провал и разрушена, и искаш да ме питаш, как сега мигновено да я спасиш? Ти не можеш да я спасиш. Ти трябва да я разрушиш докрай. И тя ще рухне напълно. Нищо не може да й помогне. Ние изведнъж ще открием, че децата не ходят на училище – и става по-добре.

Веднъж в Израел имаше стачка на лекарите. И изведнъж статистиците откриха, че хората умираха по-малко. ( Всички се смеят) Не  помните ли? Това беше преди двадесет години. За времето на стачката, вместо министерството на здравеопазването и здравните каси, взеха някаква странична фирма, за да  управлява цялата тази система. Преди всичко, тя я управляваше много по-добре, отколкото министерството на здравеопазването. Това действително е така. Тогава даже предлагаха да направят същото с правителството, за да управляват и страната по-добре. Това не е смешно. Но в резултат на стачката на лекарите, откриха, че са се правили много по-малко операции, разходите се снижили с  90%, и имало по-малко смъртни случаи.  

Какво искам да кажа? Ако ние действаме съгласно егоизма, то цялата наша дейност не може да доведе до добро. Ние просто нямаме избор, но ние даже не си представяме всички мащаби на разрушението, защото не виждаме другата картина. Прекрати своето възпитание – и ще видиш, че може да бъде по-различно. Хората ще започнат да организират частни системи за възпитание, и ти ще видиш.

Днешната система за възпитание във всеки случай отива към разрушение. Ние я използваме само от безизходица. Нищо не можеш да направиш – трябва да отида на работа, и затова изпращам детето на училище. Целият този процес е изграден върху нечия изгода, защото някой печели от него. И ето, всичко започва от това, че ти учиш детето в детската градина, след това – в училище, след това – в университета, за да отиде да произвежда  кока-кола, която трови всички и дава работа на лекарите, а те те докарват до смъртта. Това е всичко.  (Всички се смеят). Така кръгът се затваря.

Това е единна система и ти не можеш да излезеш от нея. А ти ме питаш:  «Днес идвам в класа. Какво мога да направя?». Това е несериозно. Но ние ще намерим решение.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Трябва ли да чакаме, докато обществото се съгласи с това? Или можем да му покажем пример?

Обществото няма да се съгласи с това, то не разбира, че съществува решение. Ти виждаш: ние се намираме в криза, и всички говорят за нея. Тук-там разкриват по правилен начин някои процеси. Аз виждам това по резултатите от изследванията, които постъпват при мен. Аз не се интересувам много от тях, защото това не носи никаква полза.

Тук и там даже говорят, че егоизмът на човека стои в основата на кризата. Това е нормално. Но те нямат методика. Но какво от това, че егоизмът води до криза? Какво да правим с хиперактивността, ако не да даваме таблетки? Как да се борим с наркотиците, ако не да арестуваме търговците? Няма решение. Всичко това няма да помогне.

Както казва Баал Сулам, всичко, което ни се разкрива в процеса на нашето развитие за сметка на природата, се развива до такова състояние, в което ние не сме способни да устоим, ние не можем да останем в него, и затова сме длъжни да преминем в  следващото състояние.

Така е било в продължение на цялото наше егоистично развитие. Ние сме постигали нещо добро:  «О! Слава Богу! Къде може предишното поколение да се мери с нас…» Ние сме преуспели. След известно време виждаме, че ни става все по-лошо, злото се разкрива все повече, ние вече не сме способни да го търпим – и бягаме от него напред, към следващото състояние. Идваме там – в началото също ни е добре, но след това и там става лошо – и така нататък.  

Това е егоистичното развитие, при което ние все пак можем да се развиваме и винаги да виждаме пред себе си по-доброто състояние. Защо? Защото моят егоизъм расте и аз разпознавам бъдещите напълвания за него.  

Сега ние стигнахме до такова състояние, когато моят егоизъм е нараснал, но аз не виждам напълвания за него, защото напълванията, стоящи сега пред мен, са предназначени не за егоизма, а напротив, за желанието да отдаваш – по-висше от него. Аз трябва да придобия сега вяра над знанието, кли на отдаването, и тогава ще разкрия следващата степен пред нас. Това вече е напълване, неподходящо за моя егоизъм.

И ето защо това е криза. А преди всеки етап беше развитие, а не криза – страдания, войни, проблеми, преврати. Но всичко това ни е движило напред. И всички са били уверени, че от това ще се получи нещо. Имало е къде да се избяга.  

Днес ти нямаш никаква посока. И затова ти казваш: «Оставете на мира възпитанието, и те ще разкрият сами. Всичко някак ще се устрои». Нищо няма да се устрои. В нашето състояние ние сме длъжни да тръгнем към разпространение на всички нива и да покажем, че сме длъжни да променим нашето кли – и пред нас е безкрайното напълване.  

Ние стоим срещу светлината, и тя ни напълва само съгласно подобието на свойствата. Цялата тази картина трябва да се обясни. Тук-там вече има хора, които мислят така, вече има подобни изследвания. Но това трябва да се объяснява. Защото иначе човечеството просто стои, без да знае какво да прави. И тогава те казват: «Хайде да дадем риталин, да направим още нещо,  да раздадем на всички наркотици. Какво лошо има в това?» Терор залива света: «А какво да правим с него?».

Хората все повече и повече се съгласяват със ставащото. Какво да правим? Те се стараят да живеят с това: «Такъв е животът. Ти имаш ли решение? Не». А ако решение няма, то защо всеки път да съжаляваме за това? Хората се съгласяват и вече не страдат. Желанието да се насладиш със своята защитна система възприема всичко, от което не може да се избави, както безизходното състояние. А ако няма изход, ти не страдаш. Както е казано: «Страданието на мнозина е наполовина утешение». И тогава ти си спокоен: «Какво да се прави…»

Ние сме длъжни да разкрием това на цялото общество. Затова ние трябва да се занимаваме с най-широко разпространение на знанията за причината за кризата и нейното решение. Възпитанието – това е най-чувствителното място. Защото всеки родител иска да види своето дете преуспяващо или, най-малкото, да не е объркано в живота. И ние трябва да говорим за това, сякаш играейки – разбира се, за тяхно добро.

Освен това, ние представляваме една система за възпитание на света. Какво е кабала? Методика за възпитание на човека в подобие на Твореца, за да стане той човек. Затова възпитанието ни е най-близко от всичко. Разбира се, с възпитанието е тясно свързано и поправянето на цялата система на обществените отношения, и тук вече се отнася всичко, което е свързано и с професията, и с живота на човека, и със страната, и с държавните системи. Защото отношенията между хората включват в себе си всичко. Но трябва да се започва с възпитанието, а след това вече да се преминава върху обществените отношения.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: При нас постъпват много писма и съвети, как да организираме младежко движение....

Възможно е, макар и това да не е всеобхватно решение, но е една от онези крачки, които ние би следвало да направим и с това да дадем пример, че тези деца растат не такива, както в обкръжаващото общество, в това число и в религиозния сектор. Защото там също се наблюдава много голяма криза във възпитанието на младото поколение. Много голяма криза! И там тя се усеща още повече.

Защото ако сравним днешното възпитание в светското общество с онова, което е било преди петдесет години, то днес то е организирано много по-добре – има подредена система, всичко действа като часовник. Само че, децата много-много не искат да учат. Но родителите и учителите са организирани прекрасно. Като че ли има напредък.

Тогава как в религиозното възпитание, особено в ултра-религиозното, всичко е наопаки – упадък на всички нива. Вече го няма онова величие на учителя, на онази система от ценности, съществували преди. Много голямо падение. Това е забележимо. Затова кризата при тях е още по-голяма.  

Ние ще поговорим за това друг път, защото това е отделна тема. В края на «Предисловие към Книга Зоар» Баал Сулам говори за това, как преминават от външното към вътрешното в религиозния сектор. Това е съвершено друга област, за която трябва да има друго министерство на образованието.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Реплика: Като доказателство за това, което Вие казахте: сега ние започнахме да провеждаме курс по основи на кабала в «Хиват Бренер». Поръча този курс местният равин. По време на лекцията той седеше на компютъра, гледаше нашите клипове и беше много впечатлен от всичко чуто. И от лекция на лекция при нас идват все повече хора…

Днес нас ни слушат само няколко от тях и заедно с това те осъзнават кризата и проблемите. Утре ще ни чуят повече – от безизходност. Всичко си има предел. Не ние определяме този процес, и той не зависи от хората. Колкото повече ние успеем да разкрием на хората методиката, толкова повече ще ускорим времето и ще направим поправянето по-лесно.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: В «Последното поколение» Баал Сулам пише, че религията трябва да замени възпитанието. Какво е искал да каже с това той ?

Религия се нарича кабала. На всяко място, където Баал Сулам казва «религия» - да речем, в статията «Същност на религията и нейната цел», той подразбира науката кабала – методиката за отъждествяване с Твореца, за уподобяване с Него. Именно това той нарича религия, а съвсем не онова, което наричат религия на улицата. На улицата религия наричат обичаите – заповедите на хората, приучени към тях от детството.

Във всички статии на Баал Сулам под религия се има пред вид кабала. Всичко това следва да се пояснява така, както подразбира авторът. Понякога той говори за това  в друга конотация,за да обърка читателите, за  да не разберат те доколко той е против религията. Това е ясно. Трябва да се разбере и неговия живот – къде е бил и как е искал да внедри науката кабала сред народа. Той не е могъл да говори за всичко в такава категорична форма, в която е говорил. Някои неща той е трябвало да скрива някак. Но религията – това е кабала.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Баал Сулам е е изпратил големия си син да учи при големите равини всичко, което е свързано Гмара и останалите книги…

Той е направил това със същото намерение. Моят Ребе, Рабаш е учил при равин Кук и равин Зоненфелд и е получил от тях подтвърдително удостоверение, защото Баал Сулам е искал да покаже, че може да бъде и равин, и кабалист, че това не вреди на човек, а, напротив, извисява го.

Така е постъпил със своя син. А какво друго е могъл да направи? Когато аз попитах Рабаш какво да правя със своя син, той ми каза същото. И по отношение на всички останали деца е същото.   

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: И аз исках да попитам същото, защото ние също правим така. Моят син също учи в религиозно училище и там ги претоварват с всевъзможни знания – учат Гмара, религиозните закони.

Какво лошо има в това?

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Реплика: Той много се мъчи, на него му е извънредно трудно. Учителят се оплаква, че по време на час той понякога седи и мисли за нещо друго. След всичко това, което чух днес – как трябва да се отнасям към него и какво да му обясня?

Разбира се, това не е лесно за човека с неговото съвременно развитие, и особено за децата, които стават все по-развити и по-развити. И ако от най-ранна възраст, от първия ден не научиш детето да седи и съсредоточено да учи Гмара, то все повече хора ще се противят на това.

Те няма да могат да правят това. Преди всичко, те не чувстват никаква връзка с това, не чувстват, че това способства тяхното развитие. Те не чувстват, че това е нужно на света, че това само по себе си може да бъде професия. Те не усещат, че обществото почита това занятие, както го е ценило някога преди: «Вижте, ето този е научил наизуст двеста страници от Гмара, а онзи – две хиляди!»

Днес такова нещо вече няма, обществото вече не оценява човека по това, колко страници от Гмара той знае наизуст. Днес, ако ти имаш в джоба си повече пари, отколкото имат останалите, нищо повече за никого не е интересно. За какво са им твоите страници от Гмара

Проблемът е в това, че се е извършило всеобщо падение. Баал Сулам пише в края на «Предисловие към книга Зоар», че тези ценности са били добри за времето на изгнанието, защото тогава е трябвало да се даде на народа занятие, за да може той хиляда и петстотин, две хиляди години просто тихо да просъществува.  

Но времето минава и душите малко по малко се развиват – а на теб засега това не ти е познато и не ти е известно. Както при всяка болест има един такъв скрит период, докато тя не се прояви. И сега болестта се проявява и ние откриваме от какво сме били болни през цялото това време. Но преди просто не сме знаели, че боледуваме.

Преди да се разболея, аз вече няколко дни преди това, се чувствам някак не добре. Докато при мен не се прояви грипът или някаква простуда.

Затова, за да им дадат възможност да издържат цялото това време, кабалистите сами са определили тези изисквания: страниците на Гмара наизуст, Шулхан Арух, религиозното образование, Мусар, и са казали кого, в зависимост от това да уважаваме повече, кого по-малко. И всичко това е, за да съхранят народа.

Но когато днес егоистичното желание достига до кризата и до своя последен пик, цялата тази система се руши. И религиозната общност също преживява голяма криза. А децата, които сякаш искат да учат – днес вече не са способни на това. И религиозните лидери вече не се възприемат като големи авторитети.  

И давайки на детето да зубри страниците на Гмара, ти можеш да му крещиш, но това вече не помага.  То е излязло от рамките на галут, неговото егоистично желание е нараснало и то вече не е способно да остане в тях – ти няма да успееш да го вкараш обратно там. То няма да може! Колкото и да го наказваш.

И тогава им създават специални ограничения, за да не могат те да излязат в открития свят – заради своето специфично облекло, заради липсата на специалност и така нататък. С това искат да ги задържат, но ние виждаме, че това не помага. Още малко и цялата тази система ще се разруши, защото срещу това нищо не може да помогне.

Ти питаш какво да правиш със сина си? Нищо не може да правиш. Трябва да го поставиш в общество, което ще развие от него човек.

Как? Създайте сами от своите деца такова общество и организирайте учебен клас. Вземете там всякакви учители, които ще преподават различни общи предмети, вземете ги от нашите ученици, за да можем заедно да развиваме всички тези системи и програми за обучение. А като допълнение към светските предмети, въведете също и религиозни, но така, че детето да чувства в какво е смисълът във всеки предмет, и за какво му е нужно това, с каква цел.  

Нужно е то да знае, что това се уважава в обществото, че неговия баща се намира в същата система и цени това. Проблемът е в това, че децата чувстват, че бащите вече не ценят заниманията с Гмара. Защото бащите също преследват парите, а не тези идеали, с които някога са живели в галут (изгнание). Затова всичко става така.

Затова аз не виждам никаква друга възможност за вас, освен да изградите собствена образователна система за нашите деца. И ние виждаме, че подобни примери съществуват и в Израел, и в целия свят.

Аз поддържам тази идея. Първо, ние ще можем да развием системите за обучение, учебните програми, да подготвим игри, клипове и така нататък. С това ще можем да покажем на хората един пример. И това ще ни развие, а също така и нашия подход и нашите способности да се приближим до света.

Помните ли, какво е направил Елиезер Бен-Йеуда със своя син – започнал от най-ранна възраст да го учи на иврит и така възродил един мъртъв език. Никой наоколо не е разговарял на иврит, а той е говорил със своя син само на този език.  

(откъс от книгата «Поколението на бъдещето»)

«…А може би, ти ще кажеш, че благодарение на възпитанието и общественото мнение може да се преобрази природата на масите и да ги направиш алтруисти? Това също е голяма грешка, защото възпитанието не е способно да създаде нещо повече от общественото мнение. С други думи, общественото мнение ще уважава алтруистите и ще презира егоистите. И през цялото това време, докато общественото мнение с помощта на уважението и презрението ще стои на стража на алтруизма – възпитанието ще продължи да носи полза. Ако, обаче, дойде време, и някой опитен и успешен оратор започне ежедневно да държи речи, противоположни на общественото мнение – той, несъмнено, ще може да промени общественото мнение, според своето желание.

В историята вече съществува горчивият опит на това, как същият този злодей, да се затрие името му, е превърнал един толкова високообразован народ, какъвто са немците, в хищни зверове, чрез своите ежедневни проповеди. Тогава се спукала и изчезнала, като сапунен мехур, цялата им култура, датираща от няколко стотин години. А това се е случило, защото се е променило мнението на обществото, и културата не е имала на какво да се опира. Цялата култура не може да съществува без поддръжката на общественото мнение ...».

Затова аз казвам, че ако родителите и учителите уважават тази цел, към която ориентират своите деца, то и самите те стават ученици на този процес, те се движат и се развиват заедно: аз – с вас, учителят – със своите ученици – те правят това заедно. Той им обяснява общото устройство на цялата система и това, как всички участват в това.

И тогава децата виждат, че те се явяват активни участници в това, че те са като възрастните – буквално са равни с тях и дори нещо повече: те принуждават възрастните да постъпват именно по този начин. Тоест, такова възпитание става възможно, защото около него се формира общественото мнение – мнението на определена група хора.  

Ето защо децата, които ходят на училище, стават много развалени. Да се надяваме, че ние ще поправим това чрез себе си.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: В настояще време върви крупна стачка на учителите от средните училища. Можем ли ние да им предложим някаква алтернатива?

Не. Защото ние знаем, че тази стачка беше организирана от една сериозна организация, преследваща особени цели. При това, това не са онези цели, които ни се струва, а техните собствени егоистични цели. Те знаят точно какво правят. И те мислят не за подобряването на нивото на образованието и възпитанието, а за собствения си джоб и други лични интереси. Това е ясно.

Затова, ако ти искаш да им предоставиш друга методика, то към кого ще се обърнеш? Към тях самите или към онази публика, която им се противопоставя, да речем, към родителите? А тогава ти трябва да се обърнеш към тях с определен подход, тоест, използвайки онези инструменти, чрез които те получават цялата си информация. При това, ти трябва да я поднесеш в «обвивка», която тези хора са способни да възприемат. Защото отговорът на този въпрос се намира именно там, в тази система на образованието, която е претърпяла крах и е организирала тази стачка.

Защото всичко това не е станало някак спонтанно, тоест, аз не съм излязъл изведнъж на улицата и да започна да изисквам нещо. Та дори да ми предоставиш възможност да се изкажа по радиото или по телевизията – аз няма да си отворя устата! Защото с това аз само ще си разваля репутацията и след това няма да мога да направя нищо.

Аз трябва да се подготвя много, много премерено, скрупульозно, точно и съответно на онова, което обществото е готово да приеме и изтърпи от мен, когато му разказвам за тази методика за поправяне, за да бъде възприета тя от тях като спасение! И, за да я усети действително като спасение, а не да ме приеме като един измамник, който иска да увлече всички след себе си, преследвайки своите цели.

Вие питате, какво може да се направи днес? Ако ние знаем, че съществува проблем, тогава дайте, започвайки от днешния ден, да се готвим и да вървим към това. Защото това не се прави за един ден. Когато това засяга само теб, то ти можеш да разрешиш всичко относително бързо. Но тук пред теб стои едно «чудовище» - цялото човечество! И ти виждаш колко време е необходимо, за да се извършат с него каквито и да било промени.  

А сега то все още се намира в началото на кризата. Но аз не казвам, че трябва да се чака. На нас още сега ни става ясно, че нещо се изисква от нас. Обаче е необходима голяма подготовка.

Ние много бихме се радвали да получим съвети от всички наши другари. Ние имаме отговорник по събиране на информацията, засягаща кризата в системата на образованието. Аз ви предлагам да се свържете с него и да ме препращате всички материали, отнасящи се до това, какво става в училищата, и изобщо, засягащи проблемите на възпитанието на човечеството. Ние ще можем заедно да обработим този материал и да помислим, как правилно да го подадем и реализираме по отношение на нашите деца.

Возможно е нашият проект да се окаже толкова добър, че заедно с психолозите и учителите да го представим на общността и да получим от нея подкрепа за това.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Ако става дума за обучението на деца от различни възрастови групи, може би си струва да организираме курс с по-големите деца, за да могат те да учат по-малките

Да, разбира се! Това е много добре! Защото по-малките деца на много повече могат да се научат от по-големите деца. Тъй като онзи, който е по-малък, се стреми да прилича на по-големия, но не на възрастния. Това е ясно. Затова си струва да го използваме.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Ако ние сега напишем една статия, засягаща въпросите на възпитанието и образованието, какво можем да предложим като решение на този проблем?

Аз, като учен, не мога да предложа някакво решенияе, без да разгледам причината за проблема и неговите последствия. Само така аз виждам и чувствам това. Но, все пак, това е гледната точка на един човек, който иска да обхване цялата картина и да я управлява.

На мен ми е известно, откъде е дошла тази криза, до какви резултати ще доведе тя, през какви процеси трябва да преминем, и защо тази криза е възникнала именно сега. И когато аз имам всички тези данни, то всичко е в моите ръце: аз усещам, че владея цялата информация, която ми позволява да оценя правилно обкръжаващата действителност.

Как да обясня това на всички? Може би това може да се направи някак по-просто. Но когато ти разкриваш на човека целия този процес, той или може да «смели» получената информация, или не е способен на това. Възможно е за него това да се окаже прекалено трудно и сложно, или в него да възникнат съмнения: ще му се стори, че ти знаеш твърде много. Но ако ти му дадеш някакво просто решение, то той ще може да се съгласи с него. Защото ако ти твърде много знаеш, то със самото това нещо ти го унижаваш. 

Тоест, тук трябва да се играе една много тънка игра, винаги да се държи сметка за това. Това е все едно, когато пишеш статия в университета, ти трябва да посочиш там, че не са ти известни всички факти, ти трябва да се постараеш да не принизиш останалите... Затова ние трябва добре да помислим, как да направим това.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Какво именно трябва да правим?

Аз ви съветвам да вземем хиперактивни деца, или такива, които са се пристрастили към наркотиците, или такива, които изобщо не искат да учат, и да се опитаме да се доближим до тях, използвайки нашите обяснения, методика и отношение. Както ни разказа един от нашите другари, учител по професия, че веднъж децата само дето не са го изхвърлили от стаята, но той отворил един наш вестник и започнал да им чете от там. И те изведнъж се успокоили: станало им интересно.

И именно това е, което трябва да правим. А дали ще ги заинтересува нашият материал или не, това вече зависи от подхода, тоест, от това, как ще го подадем. Може би си струва да помолим за помощ нашия отдел, занимаващ се с производство на филми.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Да допуснем, че на нас сега ни се предостави възможност да участваме по радиото или по телевизията по тази тема. Какво именно трябва да кажем и да обясним?

Не е нужно твърде много да се говори за кризата. Тя трябва само да се спомене и веднага да се продължи нататък. Защото сега за кризата говорят абсолютно всички. По-рано това правехме само ние, а останалите заобикаляха това с мълчание. А днес, точно обратното: всички говорят, а ние не. Защо ни е нужно това? Ние трябва да направим следващата крачка, тоест, да предложим решението. 

Те нямат решение. Те могат да кажат: «Унищожавай по-малко природни ресурси, и е възможно това някак да реши проблема». Но тяхното решение – това съвсем не е решение. Защото те по този начин искат да преустановят развитието. А това е невъзможно. Затова ние трябва да говорим за решението.

Ако това засяга решението на проблема с кризата на образователната система, ти трябва да им обясниш каква работа трябва да се извърши в класа. Необходимо е да им разкажеш за надигащото се его на човека, което трябва някак да се напълни. Ние говорихме днес за това. Започни да им обясняваш това по-подробно.

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос-реплика: Но днес ние говорихме за това някак отдалече, някак  «отвисоко»…

Тогава дайте да вземем една неголяма част от онова, което обсъждахме днес, и да го разгледаме по-детайлно. Напиши статия за това и виж доколко ще я приеме обществото. И не се страхувай! Това, което не бъде прието днес, ще го приемат утре. Нека тези материали бъдат засега в Интернет. «Вдругиден» от тях ще се възползват.  

<!--[if !supportLists]-->·                    <!--[endif]-->Въпрос: Обикновено в своите статии ние се въздържаме от каквито и да било практически съвети, ограничаваме се с общи обяснения. Това трябва ли също някак да се промени?

Възможно е. Но само при условие, че тези съвети ще помогнат. Защото ако ти даваш някакъв конкретен съвет, ти трябва да си сигурен в това, че ако го приемат, то това ще донесе полза. Да се надяваме, че ще имаме успех.

 

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Възпитанието на подрастващото поколение. Важността на тази задача не може да бъде подценявана, тъй като от резултатите на възпитанието зависи бъдещето на нашето общество. С възпитанието на децата се занимават родителите, детските градини и училищата. Те се опитват да ги възпитават с любов, личен пример и заплахи.

Коя е причината за провала на всички опити да бъде създадена съвършена система за възпитание?

Защо безграничната любов на родителите към своето деца често разбива живота му и го прави неспособно да дава на семейството си  и обществото?

Допринася ли съществуващата система за образование за възпитанието му?

Способно ли е обществото, което е изградено върху традиционния подход за възпитание да прекъсне порочния кръг на детската престъпност, стремеж към наркотиците, депресиите, самоубийствата?

Какво предлага кабала, като алтернатива на съвременната система за възпитание?

Видео запис - част 1

Видео запис - част 2

Аудио запис (7.61 Kb)

Избрани видео фрагменти

Как да възпитаваме децата?

От къде в мен се появяват желанията?

Страдат ли децата заради греховете на родителите си?

Избрани откъси

Отношението към майчинството

Духовния корен на майчинството

Страдат ли децата заради греховете на родителите си

Свобода на волята

Как правилно да се възпитават децата

Трябва ли да се ограничават децата

Децата и наркотиците