Въпрос: Как да възвеличим важността в групата?
Аз не мога да ви подскажа това, вие трябва сами да намерите път за това. Без величието на целта ние можем да закрием „будката” и да си ходим у дома. За какво съществуваме? На вас трябва да ви е понятно, че само величието на целта, по принцип ни удържа. Ако целта не е важна за мен, то за какво ми е нужна групата, обучението, разпространението, целият този стрес? Защо да си замотавам главата? Защо ми е такъв тежък живот? Мога да работя и почивам след работа, и това е всичко. Малко ли са ми моите проблеми, че да се занимавам и с още проблеми в групата и т.н.? За какво ми е всичко това, ако нямам величието на целта? Как да я увелича? Тревогата, безпокойството, обръщат човешкото сърце! Ако всеки се грижи за това, че в другаря му да има важността на целта, то това ще се случи. Ако не се погрижиш за това, то тя и в тебе няма да я има. Това се нарича „молещия се за другаря си, се удостоява първи”, и това е много принципиално, защото произтича от връзката между келим. Първоначално аз не съм в състояние да се грижа единствено за себе си. Намирам се в тяло и напълно завися от работата на цялото тяло, аз съществувам като негово следствие. Затова съм длъжен да се грижа за работата на цялото тяло, за да бъде то здраво, за да мога да се грижа за важността на целта, за всичко. Длъжен съм да мисля за тях, за моите другари, да се грижа за тях като за свое дете, а моята грижа за тях ще се върне към мен увеличена стократно, ако те са сто пъти повече от мене. Колкото повече се грижа за тях, толкова повече това се връща към мен и това ме окуражава, „измива ме” така, че аз да не съм в състояние да се съпротивлявам. Ако в този случай не мога да уговоря себе си, че най-главното е величието на целта и мен не ме интересуват другите, аз просто ще падна. Ако всеки се грижи за другите така, че да увеличи важността на целта в другарите си и това „гори” в него, то това се нарича поръчителство. Такова поръчителство се връща към мен – та нали това се нарича поръчителство, защото всеки поръчителства за другия, а той в отговор поръчителства за него.
Ако ми се струва че групата не е права, то аз съм длъжен да наведа глава и да се съглася, дори ако не е права. До каква степен трябва да се принизя? До този момент, докато не се снижа и стана най-нисш от всички. Винаги ли? Винаги! Но нали те не са прави? А това изобщо не е важно! Нима разговора се води за това дали те са прави или не? Не, става дума, че с помощта на това, че скланям главата си, аз получавам възможност да създам кли Малхут, най-малка от всички – и това е всичко. Какво значение има кой е прав? Творецът е прав! Никой от нас не е прав. Никой не знае и как ли бихме могли да знаем? Групата знае ли? Групата също не знае. Каква група? Групата – това е просто шанс за мен да принизя глава спрямо обединението и да приема това обединение като тотално, съвършено. Какво може да бъде в групата, ако никой нищо не знае? Та нали в тях няма нищо! Става дума за мен: аз трябва да се прегъна и не е важно по отношение на кого се прегъвам. Важното е, че аз извършвам това действие.
Не става дума изобщо за това кой е прав. Групата винаги е права. Защо? Ей така! Ти наистина ли питаш права ли е тя или не? За мен това изобщо не е важно, важно е само това, че съм в състояние да се прегъна. Ако сега беше в състояние да го разбереш, то съчини някаква игра за нашия симулатор, за нашата виртуална система. Да кажем ти извършваш някакви действия, извършваш обединение с групата, има някаква интересна програма, която когато използваш ти влизаш в разногласие с групата и става ясно, че ти действително си прав, а групата не е права. Ти имаш две възможности, но ти си длъжен да разглеждаш само една от тях: да се снижиш с цялото си сърце, не защото в тебе няма изход. Ти трябва да се радваш, че си се снижил и съгласил с мнението на групата. Защо? Защото по този начин ти ще достигнеш до целта – и с това всичко е казано. Вие не разбирате всички тези неща – това са игри и в тях няма нищо истинско. Кой прав, кой не прав, кой е началник и кой не е, оставете всичко това. У вас просто има възможност да поработите с егоизма си, и това е всичко, което стои зад тази картина. Защо сега ми говориш кой е прав?
Накратко – ще се надяваме на това, че имаме достатъчно ум да разберем, че нямаме разум, достатъчно чувства за да разберем, че в нас няма сърца, че имаме само каменни сърца. В никой няма нищо с което да може да се гордее по отношение на другите, защото всички сме животни. Групата – това е виртуален образ. Какво е това група? Това съм аз по отношение на пет или петнайсет такива като мене. Нима те са по-добри от мене? Не. Но когато се обединяваме ставаме подобни на Висшата светлина. Ако отменям себе си по отношение на тях, то ставам подобен на Висшата светлина и ще съумея да притегля тази Висша светлина именно към себе си, защото съм се отменил по отношение на тях. Какво ме интересува всичко останало? Важното е да получа светлината възвръщаща към източника, от него зависи моето светло бъдеще.
