Ние притежаваме единствената свобода на избора – по отношение на желанието към духовното, точката в сърцето, която можем да повдигнем над всички останали желания.
Веднага щом повдигна точката в сърцето си по-високо от самото си сърце, от всичките негови егоистични желания, т.е. когато се насоча пряко към Твореца, което се нарича «Исра-ел» – в този миг сърцето ми започва да се преобръща, да набъбва и да става по-голямо.
Това значи, че усещам падение – духовното престава да бъде за мен важно и нищо не свети отпред, една пустата.
Това значи, че точката в сърцето вече се е оказала по-ниско от желанието на сърцето, а егоизма се е повдигнал нагоре.
Отново започвам да работя, за да изпреваря тези желания и да повдигна духовното (точката) по-високо от тях (сърцето). Но веднага щом направя това, сърцето ми се обременява – и така всеки път важността им взаимно се преобръща.
