Можем да получим от групите всички понятия, получавайки ги от Твореца, но изглежда все пак така, сякаш ги получаваме от групата. От групата мога да получа и всички сили, защото там, в групата е Творецът, макар и да ми се струва, че това е от групата.
На практика мога да мисля за другарите, че те са добри или лоши, макар и обикновено аз да ги съдя. А до какво ще ме доведе това? То ще ме доведе или до гордостта, че аз съм по-добър от всички останали, по-щастлив, по-успешен, че притежавам по-голяма власт, аз съм повече от тях, повече във всичко. Нека дори да не бъде във всичко, но това е вече достатъчно за да успокоя себе си. По такъв начин аз лишавам себе си от възможността да се предвижвам. Ако все пак се отнасям към себе си критически, ако възприемам и чувствам себе си по-малък от тях, то къде е истината? Да вярвам в това, че те са велики, така както вярвам във величието на Твореца? Да предположа, че това е така? Но това ме задължава, така че защо да го правя? Тук, в тази точка се заключава цялата работа. Или аз критикувам всички и оставам изолиран от тях или насилствено потискам себе си и се опитвам да се слея, за да мога заедно с моята критика и с нейна помощ да видя злото в себе си и да помоля това зло да бъде поправено. Т.е. искам да поправя злото си, за да не виждам зло в тях. Дали ги виждам добри или лоши – това е проверка на себе си, проверка на изправността на собствените ми Келим. Защо ми е да ги виждам добри? За да се почувствам добре? Не, аз искам да придобия Келим за отдаване, за да се уподобя на Твореца. Тук аз се изкачвам на още едно стъпало, преминавам на нов стадий. Получава се, че когато заобичам и оценя другарите си в групата, чрез тях аз встъпвам в отношение с Твореца. Иначе не мога да достигна до Него. Така аз моля заради себе си или вече заради Твореца? Аз достигам до това с помощта на групата. Сега вече всеки другар за мен е ангел, защото чрез него разкривам Твореца. Къде разкривам Твореца? В моята връзка с другарите ми. Това е много проста и практична шега, която може да бъде обяснена с помощта на няколко изречения.
Въпрос: Когато се разкрива злото и става тъмно, как все пак да намерим сили да молим?
Човек дори и да преодолява това, все едно това е егоистично преодоляване, не способстващо поправянето. Поправянето и преодоляването трябва да се извършват само с помощта на сили, получени от групата. Защо той пада? Защото Творецът му дава по-голям Авиют, необходим за по-голямо свързване с другите души. В самият човек Авиют няма, в него има само точка в сърцето, такава една черна точка. Целият наличен Авиют е в неправилната връзка с другите души. Т.е. предварително се разкрива тази неизправна страна на душата и човек е длъжен да я поправи. И затова този разкриващ се сега по отношение на останалите души Авиют, ти не чувстваш, не усещаш, че това е заради тях. Ти просто се чувстваш зле. Поправянето може да се случи само при условие, че получаваш от тях пробуждане, осъзнаване на доброто, че ще помолиш от тях сили за обединение. Тогава това, ще бъде уместно и мигновено поправяне и така всеки трябва да си го представя.
