Идвайки на занятия днес, сме длъжни да мислим преди всичко за намерението. В Зоар е казано, че ние като стадо пием от един кладенец, че всички ние изпитваме жажда и отправяме МАН. Колкото по-ясно е нашето намерение, колкото е по-желано, по-понятно, токова по-добре ще е организирана молитвата ни, така че да бъде молитва на много, когато всички ще бъдат като един човек по отношение на един източник, толкова повече ние ще преуспеем.
Въпрос: Какво означава да се сдобием със скритие на намерението?
Това означава, че първо трябва да разкрием, че се намираме в скритие, да получим хисарон, МАН, да разберем какво точно не ни достига. И въобще трябва малко повече да се съсредоточим върху намерението – това засега не ни достига.
Въпрос: Току що казахте, че не ни достига подготовка за хисарон, за да се обединим и че това е работа по отношение на групата. Какво означава работа по отношение на групата? Какво означава това понятие?
Разбира се, това е време за работа, но в същото време то е и функция на правилната работа, прилагането на общи групови усилия. Връщам се към това, което не веднъж съм споменавал – длъжен си да си представяш групата, като обединение на точките в сърцето, желаещи да се обединят, стараещи се да се обединят, склонни към обединение. Ако се отнасям към тях правилно, то аз ги виждам истински обединени. Ако се присъединя към тях, повече нищо няма да ми е нужно. Там, вътре вече има Арвут, увереност, цялото кли и цялата светлина. Така трябва да се отнасям към групата, това е от една страна. А от друга страна, аз си ги представям така, но все пак, къде е тяхното отдаване по отношение на мен? Трябва да изисквам от тях. До кога? Докато не получа това, което искам да получа от тях. Е какво, трябва да моля ли, или да крещя? Не, достатъчно е да имам желание, малко повече желание. С вътрешния си вик аз изтеглям от тях, като Раби Йоси Бен Кисма всичко, което ми е нужно. Но поради това, че сме още малки, на нас ни е нужно все още да работим над външното. Нужно е да обсъждаме величието на Твореца, групата, системата, целта. Докато не можем да бъдем все още само във вътрешни усилия. Ако говорим по същество, то не е нужна дори една дума, нищо. Изначално Творецът ме е довел тук, казал ми е „вземи си това” – и аз вземам. Вземам какво? Старая се да проникна в тях вътрешно, защото Той всъщност ме е довел в Малхут на света на Безкрайността. Просто аз все още си представям вместо това други неща. Такива като този свят, това общество на повърхността и т.н. Само да умеех да работя с Малхут на Безкрайността! А засега съм длъжен да организирам разпространение, обкръжение, събрания на другарите и да извършвам още какви ли не действия. Това ми е нужно, все още не мога да го прескоча. Но, извършвайки цялата тази работа, аз съм длъжен да се грижа и за вътрешната работа, едното трябва да способства за другото.
