Въпрос: Какво ще се случи утре, ако през деня прилагам вътрешно усилие, да се съединя с другите? Какъв резултат ще покаже дали съм положил усилия или не?
Не си способен да направиш това, може би ще издържиш максимум половин минута. Не можеш да направиш това, защото твоето его се обновява непрекъснато, решимот се обновяват непрекъснато и това не зависи от нас. Ако би могъл да спреш вътрешното си развитие и твоите решимот биха спрели да се обновяват, то това би било като компютър, който е „забоксувал” на някакво действие и е „умрял”, станал е парче желязо. Ние не можем да направим това, вътре в нас работи моторче, колелото се върти през цялото време и при теб идват непрекъснато нови състояния. В новото състояние ти вече не помниш какво е било миналото състояние. Изведнъж разкриваме какво е било преди ден или два, когато не сме мислили за това изобщо. Как това изчезва от мен? Не зная. Записвал съм си на дланта, когато съм бил в правилно намерение, по времето, когато возех Рабаш, за да погледна ръката си и да си спомня. Какво ти спомняне!? Колкото и да гледах ръката си нищо не виждах. Защо? Защото новото решимо не вижда това, което е написано и което произлиза от миналото решимо, ти просто не се намираш вече в това състояние и не го виждаш. Затова можем да заключим, че не можеш да контролираш следващото си състояние, което може да се обнови след миг. Какво да правим? Тук идваме до важността на групата, до важността на обединението. Важно е да те заобикалят хора, грижещи се един за друг, за това да се намираш в състояние на обединение, защото иначе никой не ще успее да се удържи, тъй като това може да се случи или във всички заедно или изобщо в никого. Това е като в лодка, в която един пробива дупка на дъното, а потъват всички и тук не е важно един ли е или няколко. Затова само груповото решение да се държим всички заедно, което се нарича Арвут, само това може да способства за появата на истинска молитва за обединение, а иначе никой не е в състояние да се удържи – нито сам, нито заедно с останалите. Към този вик сме длъжни да достигнем. Т.е. трябва да включва важността на целта и несъстоятелността на нашите сили да изпълним това и тогава тази молитва се приема и свише идва силата на светлината, която ни обединява всички заедно, така както сме били преди разбиването.
Така работи това и така можеш да дойдеш до първото съединение.
Въпрос: Но нали тогава всички могат да кажат, че при тях нищо не се получава, защото никой не им влияе и т.н.?
Нима можеш да мислиш за тях така, че те да мислят за теб. Не можеш? Тогава крещи. Така ти се връщаш в началото, в това състояние, когато все още си способен да направиш нещо, а от тук и по нататък не можеш.
