Въпрос: И въпреки това ние работим, от гледна точка на здравето, с тялото на всички нива?
М. Лайтман: Да.
Въпрос: Човечеството, това е духовното, растителното, животинското и неживото ниво. Всичко което е необходимо на тялото ми, ми е дадено.
М. Лайтман: Абсолютно.
Въпрос: Имам въпрос: Аз съм един. Аз не съм много.
М. Лайтман: Какво значи един?
Въпрос: Почакайте, почакайте – аз съм един, и ние с Вас учихме, че Адам също е един. Като се има предвид, че на Земята има 7 млрд. души – всички те са един Адам. Възниква въпрос: Аз съм един Адам, а болестите са много. Защо?
М. Лайтман: Но ние сме много – седем милиарда.
Въпрос: Но като цяло сме един Адам.
М. Лайтман: Егоизмът е много, много разностранен. Той пронизва цялото духовно и цялото животинско тяло. Той пронизва абсолютно цялата дебелина. Какво означава егоизъм – желанието да получиш за себе си, във вреда на всички останали. Ако ти не вредиш на останалите, не желаеш да навредиш на тези останали, това не се счита за егоизъм. Вълкът, лъвът хващайки и изяждайки своята жертва, не са егоисти - това е природа.
Въпрос: А антилопата знае ли, че той не е егоист?
М. Лайтман: Антилопата знае. И той знае. Това е нещо много просто – точно съхранение на равновесието в природата. Тя е създадена за това, че да го нахрани, да даде потомство и да нахрани някого, а той е създаден така, че да създаде потомство и да се нахрани с нея. Ето така се случва равновесието – едно е създадено за друго. Защо говоря за това? Защото това екологично равновесие трябва да се съхранява и ако то не се съхранява – то предизвиква болести. В нас има страшно много егоистични желания, които ние искаме да употребим във вреда на останалите. Да съм по-добре, той да е по-зле от мен, аз да имам повече от него, той да има по-малко от него. Разбираш ли? Като цяло разликата е такава – във всичко. Дори да не остане никой освен мен на цялата земя, заради това една секунда на мен да ми е по-добре на грам, не е важно в какво. Това е човешкият егоизъм. При това той е на всички нива. В съответствие с това, на всички нива имаме проблеми. Затова на всички нива имаме и болести. Затова и болестите са много - защото нашият егоизъм обхваща сякаш цялото наше тяло, цялата наша система. Той е много – това е не просто едно желание, това е огромно количество – 613 вътрешни егоистични желания. 613 желания и всички те са егоистични - всички те се намират във взаимна връзка едно с друго, и всички те са против останалите желания на другия човек. Така сме свързани един с друг: сякаш всички виждаме по едно и също време една картина, как са оплетени пипалата ни един с друг, сякаш искаме да изпием всичко от всички останали, вместо да дадем на всички. Както произволно здраво тяло е това в което, всяка клетка работи за доброто на целия организъм, а не за себе си. А ние представляваме раково тяло – всяка клетка желае само да пожелае целия този организъм. Как може да съществува той?
Въпрос: Ако човек започне да преобръща, да обработва себе си, и започва да усеща тези пипала дебнещи и ловуващи за всяко наслаждение, за всяко парче, което иска за себе си, той започва да усеща това, да иска да се откаже от него, започва да се движи към духовното - то променя цялата си система? Там вече няма да има пипала?
М. Лайтман: Всичко зависи от него – тоест всички духовни постъпки, започват да предизвикват в него, съответстващо движение и телесно изменение. Тоест, човек който преминава от егоизъм към отдаване, към правилно отношение към другите, по принцип трябва веднага да оздравее и оздравява.
Въпрос: Отдаването това е като любов към друг?
М. Лайтман: Да, като любов към друг е. Не искам да употребявам думата “любов”, тъй като тя при нас е нещо между секс и любовта на егоиста.
Въпрос: Аз имах предвид, ако беше друга.
М. Лайтман: Да, така и се нарича – отдаване. Това, което имаме ние не е любов – това е удовлетворение на сексуалните потребности или да обичаме дете – това при нас се нарича любов. А това тук се нарича отдаване. Това е от неправилната употреба на думата “любов”. Сексът е секс, а любовта е любов, а ние сме объркали едното с другото в нашия свят. Трябва да си дадем сметка, че ние сме абсолютно ракови клетки, и ако дори един от нас започне да се поправя, той излекува себе си само в някаква степен, относително, тъй като е включен в останалия организъм.
Въпрос: А ако човек напълно се е поправил, променил е своята егоистична природа, или това е група хора, въпреки всичко те са подвластни на болестта?
М. Лайтман: Подвластни са. Тъй като ние се явяваме цялата глобална система на единната цяла природа и затова не можем по никакъв начин да се изключим от това. И затова дори хора, които напълно са поправили себе си, или група от хора - те въпреки всичко са подложени на всевъзможни болести, докато човечеството не достигне абсолютно поправяне на егоистичната си природа, тоест абсолютно оздравяване.
Въпрос: Как да се отнасяме към болестите? Какво да правим, когато ни боли нещо?
М. Лайтман: Да отидем на лекар. Да, така казва кабала - да отидем на лекар. При произволен лекар в света – някъде в Азия, в Америка, в Африка – не е важно къде. Да отидем при лекар, който да ни излекува. Защо? Защото не можеш да се излекуваш по друг начин – затова отивай на лекар. Тоест ние сами сме се наказали с нашата медицина – не можем да оздравеем, плащаме на човек, който ни дава всякаква химия, по някакъв начин да ни излекува. Той не те лекува, но все пак те довежда до някаква компенсация – химическа, на химическо ниво, на неживо ниво, или растително, или животинско, или може да допуснем при психолозите на някакво по-висше ниво, и ти по някакъв начин компенсираш за по-нататъшно правилно развитие. А ако не, то разбира се болестта те надвива. Няма какво да чакаме – в близките години ще се появят огромен брой нови болести, при това такива, за които нямаме нито лекарства, нито имаме възможност да ги опознаем предварително, да ги контролираме по някакъв начин.
Въпрос: А езотериците например, те могат да лекуват с енергия.
М. Лайтман: Това не е наука, затова кабала не може да се отнесе към това сериозно.
Въпрос: Могат или не могат? Или това е чиста глупост?
М. Лайтман: Ако аз идвам при теб и ти казвам: “Аз ще те излекувам с ръце, седни. Женя, седни. Затвори очи. Седни изправен. Изправи си раменете. Съсредоточи се.” И аз ти правя някакви там движения около главата. Ти в това време седиш половин час.” Да допуснем, че го направя – какво значение има. Няма значение какво въздейства в случая. Ако това подейства, ти ми казваш: “О, мина ми главата”. Значи ние взимаме още 1000 души като теб, и правим експеримент: всички те сядат, и аз правя над тях такива движения, и при всички тях главоболието отминава. Значи ние сме открили взаимозависимост с моите действия. Може да има зависимост от определено време на денонощието, време в годината, може да е имало някакви други условия, но ние сме открили зависимост. Тази зависимост вече е научна – това е корелация, това са данни в таблица – ако това се повтаря, то ние вече говорим за някакво явление в природата. А ако това веднъж се получава, веднъж – не, то това е някаква непонятна психологическа причина, следствие – какво, ние не знаем. Вие момчета не разбирате, че нашият свят се явява част от по-голям свят. И затова, когато е размита границата между нашия свят и непознатия, както ти казваш – скрития свят, тайната наука – както се нарича, то тогава говорим за всичко това като за едно - за една система, за природата и това е.
Въпрос: Добре - говорете моля от гледна точка на света, който е открит за Вас, а за нас е скрит.
М. Лайтман: Какво бихте искали да видя от там?
Въпрос: Дали могат да помагат езотериците или не?
М. Лайтман: Те не се отнасят към другия свят – те помагат на психологично ниво. Само толкова.
Въпрос: Но понякога от тях се усеща да излиза топлина?
М. Лайтман: Човекът е генератор на огромно количество вълни. Естествено, че помагат – има хора които предсказват, има хора които могат да направят много лошо и много хубаво със своите мисли, възгледи, действия. Всичко това съществува в човека, но не се явява свръхестествено. То просто не се явява научно – ние не можем да изучим всичко това. Ние знаем за тези явления, но ние не можем да ги изследваме научно, тъй като при тях няма повторяемост, както изисква науката. Ние не можем да ги систематизираме, да ги подредим, не можем да се възползваме от тях, затова това не е наука. Науката е това, което можем да приведем в ред. Затова кабала е наука - защото когато изведнъж открием допълнителна част от мирозданието, започваме да я разкриваме – ние я виждаме и си записваме – това е така, това е така. Аз мога да систематизирам това, аз започвам да виждам, че това е наука, друг вижда същото, трети – същото, идва още един започва да изучава по моите записки и забелязва същото, тоест това е наука. А това, което както ти казваш психологически или нагрява нещо, прави нещо с ръце – това е мистика, или нещо непонятно – явление, за което няма естествено научно основание, затова ние не се занимаваме с това – нито кабалистите, нито учените от нашия свят.
Въпрос: Ако нещо не дай Боже Ви боли, и лекарите не биха могли да Ви помогнат, бихте ли отишли при такъв човек, ако Ви го препоръчат?
М. Лайтман: Защо не? Разбира се. Какво значение има след като има някакво явление, което може да подейства. То е ненаучно понеже не е систематизирано, ние все още не знаем неговата природа. Защо не? Аз имах проблем с черния дроб след много голяма травма след авария, и лекарите ми казаха, че животът ми е в опасност, и не ми гарантират, че въобще ще мога да живея. Намери се лекар, който ми постави една игла – той не е китаец, а руски евреин, който е учил китайска медицина в Китай, после е живял в Германия, оказал се случайно в Израел – сложи ми една игла, аз станах и черният ми дроб заработи. Това е всичко. Никой друг до тогава не беше успял да направи нещо.
Въпрос: Ако всичко, което казахте се погледне отгоре – от там откъдето Вие го гледате, то изглежда както кукловод води кукли – той там се учил, това правил, пристигнал случайно, и заминал - като кукли.
М. Лайтман: Да, разбира се.
Въпрос: Аз имам такъв въпрос: Защо човек не може сам да се излекува?
М. Лайтман: Може. Защо не?
Въпрос: Ние виждаме, че животните могат, а на хората им се налага да ходят на лекар.
М. Лайтман: Това е много проста система днес животните страдат заради хората. При тях се появяват такива заболявания, че те не могат да се излекуват, но тяхната система е задействана много естествено от природата и затова те знаят с какво да се лекуват - какво количество от коя трева да приемат и тъй нататък. Те се лекуват много сериозно. Тоест допълват вътрешната си потребност, техният организъм точно им показва, какво трябва да употребят, за да се уравновесят, да не боледуват, както се казва. А при човека тази система не съществува, тъй като при него нарушенията се случват не само на животинско ниво. Ако ние бяхме само животни, то аз можех да хапна някаква тревица и да оздравея. Но доколкото нарушенията при мен са не само на животинско ниво, но на човешко – в моето „аз”, то трябва в съответствие с това на какво ниво нарушавам равновесието си с природата, на това ниво да имам лекарство. А аз не познавам тази природа, която стои срещу моето аз - това е природата на скрития свят. Аз не знам какво трябва да взема, за да поправя себе си. Казват, че това е светлината, която идва към мен и ме лекува. А каква е тази светлина, къде е, как мога да я взема в себе си, за да се излекувам – аз не знам. Идва кабала и ми казва – аз ще ти помогна, аз знам как да направя това, знам как да те направя съвършен. Какво означава съвършен – в равновесие с цялата останала природа. Ти действително трябва да привлечеш към себе си светлината, която ще те излекува. Която ще те издигне на ниво, на което ще бъдеш изцяло балансиран. И когато ще чувстваш състоянието на вечност и съвършенство.
Въпрос: Може ли да се каже на човек, че същевременно трябва да отиде на лекар, да получи от него някаква рецепта, някакъв курс за тялото, но и да отиде на занятие по кабала, и едновременно на едното място да поглъща лекарство, а на другото – светлина? Тогава неговото лечение ще бъде пълноценно. В противен случай, така или иначе болестта при него ще се развие.
М. Лайтман: Разбирам - аз съм имал сериозни, много страшни пристъпи на язва на стомаха още от младостта си. И моят учител в такива случаи ме караше да се занимавам. Аз не виждах нищо, беше ми тъмно пред очите - бяха страшни болки. Той ми каза да се занимавам, и отчасти ми помагаше – аз не бях на такова ниво, че да успея да се изтръгна със занятия, привличане на светлина. По това време не можех. Ще дойде поправящата сила на природата, така наречената светлина – така че светлината е най-голямата, най-високата сила на природата. Това не е нашата светлина – видимата, а особено излъчване – духовно, с особена честота, с особена цел, както мислите – мислите също са вълна. Мисълта също е вълна, но тя е вълна с особена честота, която оказва върху мен такова въздействие, че се назовава от мен само мисъл.
Въпрос: Саша Ангелов от Бостън задава следния въпрос: Днес съществуват огромно количество обезболяващи средства. Правилно ли е да се прилагат от гледна точка на кабала? Все пак болката ни сочи наличието на проблем и се оказва, че потискайки болката ние се отказваме да търсим решение на предлаганото от природата, Твореца изпитание?
М. Лайтман: Не - свише, от общата природа ни е дадена възможност за избор, дадена е възможност на човек, да приеме да допуснем лекарства или обезболяващи, за да може това да му позволи да се поправи на много по-високо ниво. Но ако той не се поправя – тогава неговият проблем се повдига на по-високо ниво. Разбираш ли? Тоест аз мога да приемам обезболяващи и ако правя това на химическо, тоест биологично, животинско ниво, и се успокоявам с това и по-нататък не продължавам да се развивам правилно като човек, ако продължавам да пия, да гуляя и не знам какво, то тогава не равновесието се възвръща на много по-високо ниво – не на животинско, а на по-високо.
Въпрос: Аз познавам хиляди хора, които са се излекували. Например били са болни до 30 години и после са се излекували, и последните 20-30 години въобще не са боледували.
М. Лайтман: Във всеки от нас има разчет. Невъзможно е да се каже в какво е проблема, ще има или няма да има. Те имат едни проблеми, ние с теб имаме други – на животинско, на човешко, от човешко на душевно, духовно ниво, така че не може да се каже.
Въпрос: Има ли зависимост?
М. Лайтман: Има зависимост, но тя е свързана с всички останали души. Ти си като шестоъгълник в огромното количество шестоъгълници на всички останали души. И затова всеки път твоето състояние се променя в зависимост от тях – ако сега трябва да бъдеш леко болен, може да станеш малко по-здрав и така нататък – това не зависи от теб. Може би ти нищо не си правил за това, а останалите са направили нещо. Нашата система е плътно свързана и постоянно се намира в движение. Затова ние не можем с нашия земен език да изразим тези действия - кабала, тя го прави.
Въпрос: Защо се дава право на лекаря да лекува?
М. Лайтман: Тъй като ние плащаме за това - ние плащаме огромна сума на растително, на животинско ниво, за да можем на човешко ниво да се поправим. Защото ние съществуваме на две нива – на животинското и на човешкото. Затова на човешкото ниво са били изобретени лекарствата, за да могат да донасят равновесие на животинското ниво и да може да се реши проблема на човешко ниво. Аз плащам за това, за своето животно да ми се даде възможност да бъда човек.
Въпрос: Човек е извършил нещо лошо, и много хора мислят, че заради това Творецът им изпраща някакви болести или други страдания. Как се отнася към това кабала?
М. Лайтман: Естествено, че във всички случаи в живота – и в духовния и в обикновения живот, за добрите действия в крайна сметка има възнаграждение – тоест по-добри състояния на човека, и за лошите действия – по-лоши състояния на човека. Само че целият проблем е в това какво означава по-добри или по-лоши състояния, какво означава лоши или добри действия. Тоест тук трябва да се разберем – това е не прост проблем, и ние ще видим, че като цяло грешим. Когато говорим за добри действия на човека, това не означава че някой е пожертвал за някаква организация един милион долара, или лоши състояния когато например един е навредил на друг. Може би това, че му е навредил съвсем не е предизвикано от него, а от този когото са привели в такова състояние, по някакви други причини и тъй нататък. Тоест, без да виждаме цялата система, да говорим за възнаграждение и наказание е невъзможно, просто е невъзможно, глупаво е. И след това можем да си извадим такива изводи, че човек съвсем ще се обърка и ще се отклони от пътя.
Въпрос: Как възниква болестта? Човек е здрав и изведнъж – болест. Силна болест – рак и край. Всичко се руши. Откъде се взима това? Отвътре?
М. Лайтман: Душата на човек е като шестолъчка, както Ви казах, която се намира във връзка с всички останали многобройни шестолъчки. Изведнъж някъде нещо се е обърнало – някой е направил нещо неправилно, аз на свой ред също съм реагирал или от сорта - в крайна сметка се образуват тези общи заболявания. Появява се някакъв грип, появява се нещо и изведнъж целият континент се поваля. Това е обща система, където всички са взаимно свързани, при това ние не познаваме природата на всеки от нас, тоест вашият въпрос няма отговор в нашата плоскост - трябва да се види целият механизъм, за да се разбере. Има конци, които стърчат и са свързани с окръжаващия свят. Искате да разберете какво се случва там? Там е целият механизъм – механизмът на връзката между нас – всички твои действия отиват натам и всичко, което се случва с теб, идва от там. И затова то няма нито начало нито край, а ти искаш на основата на това да направиш нещо – ти се намираш пред черна кутия. Тоест всичко, което правя отива там. Всичко, което се случва с мен, изхожда от там. А по-нататък? Ако това бях само аз – изпращащ натам действия, и само аз - получаващ от там действия, тоест там има някаква система, която приема всичко това и в нея има такава функция - това е кибернетика, моята специалност - няма нищо сложно: с определени въздействия върху тази черна кутия, записвайки изводи и реакциите на обратна връзка, аз в крайна сметка мога да получа представа за него - що за механизъм се намира там. А ако механизмът, който се намира там е милиарди шестолъчки, други души, които се намират в същото положение като мен - въздействат на тази черна кутия, и от там се получава реакция, и всички ние сме свързани по между си. Как мога на базата на това, че получавам само от там отдаване, не разбирайки точно какво, и не разбирайки какво точно внасям там – възмущения, сигнали, грешки, как мога въз основа на това да достигна до някакъв извод? Вие виждате в каква система стоя аз – огромна кутия с всички души, свързани по между си и към мен, слиза някаква опашчица, към моята душа.”
Въпрос: Вие описахте системата от шестолъчки.
М. Лайтман: Да, не го казвам аз, а го пише в статията на Баал Сулам „Мир в света”.
Въпрос: А той е кабалист нали?
М. Лайтман: Да.
Въпрос: Тогава се получава, че в тази система от милиарди шестолъчки, е достатъчно една шестолъчка да се предаде и цялата система шестолъчки веднага дава дефект?
М. Лайтман: Разбира се.
Въпрос: Една душа, един човек, веднага влияе на всичките седем милиарда?
М. Лайтман: Разбира се. В това е проблема. Това е катастрофа. Ето това виждане на проблема, и заставането срещу него – когато няма къде да избягаш, когато има или смърт или решение на проблема – трябва всъщност да ни доведе до поправяне. Представяш ли си пред каква задача стоим – или след секунда ще започне война, която обещава напълно да ни унищожи всички, с огромни страдания, или ние трябва всички едновременно, да се откажем от използването на своя егоизъм. Няма къде да избягаме – едното или другото, при това съвършено явно.
Въпрос: Съществуват заболявания, при които разумът на човек не е способен да възприема ежедневния живот. Например тежките психически разстройства. Какъв е смисълът на подобни разстройства, когато човек не може да извърши такова поправяне?
М. Лайтман: Също изхождат от тази система - не е важно, че човек не може да усети, че човек се намира в кома, болест на Алцхаймер – загуба на памет и всевъзможни подобни, да не говорим за вродените заболявания, за аутистите и тъй нататък – хиляди всевъзможни случаи. Всичко това е необходимо на цялата тази система, тъй като се явява част от нея, и тя страда от нея и е длъжна по такъв начин да реагира на него. В общата система трябва да има такива поправяния.
Въпрос: Майката пита как нейното дете ще стигне до това поправяне.
М. Лайтман: Не е важно как. Благодарение на това, че е включен в общ механизъм, той ще стигне до това, че той служи на този механизъм. Говоря за душата – дори не за тялото. В тялото ще има страдание, в окръжаващата среда също, но той се явява част от системата души, за които той е сериозно препятствие – той не поправя абсолютно нищо, от една страна, от друга страна от гледна точка на общата система на душите, той се явява нежив елемент – той не може сам да се променя. Затова, заедно с него се случва определено поправяне. Тоест и това е необходимо.
Въпрос: Чувал съм от един приятел лекар, че 80% от бюджета за лечение, отива за хора, които в близките три месеца, трябва да починат. Всички тези машини, които поддържат живота - как се отнася към това кабала и въобще?
М. Лайтман: Аз не знам доколко този процент е верен – това може да се изясни. От гледна точка на кабала, от каква гледна точка е вярно или невярно, ние просто сме длъжни да правим това и толкова. Защото ако започнем да решаваме въпроса кога човек трябва да почине, то това ще ни доведе до такива изводи, когато ще решаваме въпросите за живота на човека, и по някакви други признаци, а не само по това дали е здрав или не. Затова да засягаме въпроса за нашето право върху смъртта на човек – нямаме право.
Въпрос: Но в съдебната система...
М. Лайтман: И в съдебната система също на практика нямаме право да довеждаме човек до смъртно наказание. Това е изключителен случай, за който се споменава в Библията, в Тора, когато действително трябва да се прибегне към такова решение. Или това е войната. Но да произнасяш своето решение за смърт на друг човек, това е много сложно. Ако ние говорим за взаимодействие с природата, за равновесие с природата, трябва да достигнем до такова ниво на разбиране, когато прекратяваме живота на човек, тоест повече не му даваме в дадения кръговрат на живота възможност за поправяне. За това трябва да се знае точно, наистина ли за този човек няма повече възможност.
Въпрос: Тогава трябва да се забрани и правото на евтаназия?
М. Лайтман: А кой е казал, че трябва да го има? Ако той иска, това е негов проблем - аз казвам, че ние нямаме право да решаваме. А по-нататък...
Въпрос: Но въпросът беше за евтаназията?
М. Лайтман: Това е съвършено друг въпрос и не се отнася към здравето. Човек, ако реши така - решава – не, не. Сега няма да се занимаваме с този въпрос - той е много сложен. За това трябва да знаем системата от решения, която привеждаме. Трябва много внимателно да подходим към това. Говоря за правилен живот и смърт, която може да изведе към друг.
Въпрос: Основополагащият принцип на хомеопатията е “подобното лекува подобно”. Как се обяснява този принцип от гледна точка на кабала?
М. Лайтман: Подобното лекува подобно – това е естествено - принцип на взаимодействие, принцип на равновесието - най-главният принцип на природата, че всичко трябва да е в равновесие. Затова ако ние се намираме в някакво наше равновесно състояние, равновесие с природата, то тя действа върху нас и при това именно както в хомеопатията – в минимални обеми, сили, мерки. Когато дори няма някакви молекули, атоми – когато всичко това е като една сила. С това е особена хомеопатията. Направено е велико откритие – че само подобието с природата лекува. Принципно на това са основани всички лечения, но в хомеопатията това е изразено много ярко, тъй като там нищо не остава – ти взимаш парченце от произволно вещество, или някаква материя, някаква химия – няма значение какво, разтваряш го до състояние, когато от него не остава почти нищо, само силата. Но ако тя е подобна на някакви твои влияния в организма, тя лекува. Подобието лекува – подобието с природата. Това е единственият закон на природата – стремеж към подобие - това е каквото ни е нужно. Затова, когато изследваме с помощта на кабала, и виждаме, че цялата природа представлява един единен организъм, който си взаимодейства така, че всяка клетка, работи за всички останали, ние само трябва съзнателно да се включим в този организъм, в тази система, и ще бъдем абсолютно здрави на всички нива, и ще бъдем безкрайни и вечни както целият този природен организъм. А днес ние сякаш изваждаме себе си от този организъм като ракова част, желаеща себе си.
Въпрос: Кабала казва, че човек трябва да работи за благото на обществото. Така ли е? Такъв е основният закон на кабала?
М. Лайтман: Такъв е основният закон на природата – кабала няма закони. Както във физиката няма закони – ние не ги наричаме “закони на физиката” – това са закони на природата. Какво означава за благото на обществото – за благото на целия организъм - както клетката работи за благото на целия организъм – когато клетката живее, и той съществува. Ако тя започне да вреди на организма, тя ще го уврежда и накрая самата тя ще загине.
Въпрос: Трябва да изясним на какво ниво, защото хиляди хора, милиони хора, работят за благото на обществото. Копаят, разнасят зърно, гледат деца, лекуват, шият дрехи, раздават дрехи – милиони неща.
М. Лайтман: Това за благото на обществото ли го правят или за свое собствено благо? И ако им дадеш възможност да не правят това заради благото на обществото, ще престанат ли да го правят или ще го правят само за благото на обществото? Ето, аз имам възможност да направя нещо добро за обществото – правя ли го или не? Как може да се разбере това – получавам ли нещо за това?
Въпрос: Те не получават пари за това?
М. Лайтман: Кой?
Въпрос: Хората за които говорим с Миша.
М. Лайтман: Тоест копаят, лекува...
Въпрос: Да, и те ходят в Африка....
М. Лайтман: А, ти имаш предвид алтруистите!
Въпрос: Да разбира се, алтруистите.
М. Лайтман: Тук говорим за особено явление в човечеството, когато 10% - според генетиците, които са открили тази зависимост – много е интересно, че например от 6 до 10% от цялото човечество, са хора които получават наслада от това, че отглеждат, лекуват, грижат се за останалите хора, отдават на останалите хора своето внимание. По такъв начин те се изпълват егоистично. Това е просто външното им изражение. Ето вие можете да се изпълните само като се грижите за болни, правейки за другите, отглеждайки нещо, работейки – това е неговото наслаждение. Той прави това заради наслаждението. Затова това също е вид егоизъм, само че външно изглежда по друг начин. И генетиците, биолозите отбелязват, че такива хора са до 10% от човечеството. Има различни, много интересни изследвания на тази тема. Но те по нищо не се отличават от другите – само външно така се проявяват, тоест те са същите егоисти. Например майката насила храни сина си, понеже по този начин получава удоволствие. Заради това тя е готова да му изсипе в устата цялата каша.
Въпрос: А как трябва? Да си представим, че тя е поправена, ако е кабалистка, как би хранила сина си?
М. Лайтман: Тя би се постарала дотолкова да се слее с него, че да почувства истинските му потребности – не тези, които тя си представя, а тези които се явяват неговите истинни природни, и ще изпълва тях самите явявайки се инструмент на напълването.
Въпрос: Не мога да си го представя с мама... Трябва да бъде като сърцето – изпомпва кръвта, но не изисква нищо за своето егоистично действие?
М. Лайтман: Не, на животинско ниво ние действаме по този начин – лъвът, който изяжда плячката си, алтруистично ли действа, или не алтруистично? Той действа под влиянието на природата, която по такъв начин съхранява равновесието. Ако той би правил това съзнателно, би го правил независимо от своето желание, а заради това да съхрани равновесието в природата. Както клетката – за да съхрани целия организъм, действа заради него. Трябва да я наградим с орден? И вие също. Ако това бях аз бих го правил съзнателно – тоест въпреки своето желание. А те нямат такова желание – егоистично. При човека е добавено и такова егоистично желание. И затова той не може да съхранява равновесието. А ако каквито и да са желанията му, той съхраняваше равновесието - да медал за всеки.
Въпрос: Тоест, в бъдеще можем да си представим, че Китай ще прави дрехите за целия свят, но...
М. Лайтман: Нищо няма да се промени освен намерението.
Въпрос: А ще има ли пари тогава?
М. Лайтман: За какво?
Въпрос: Няма да има?
М. Лайтман: Не.
Въпрос: Аз ще правя дрехи за останалите безплатно?
М. Лайтман: Да. И ще благодариш.
Въпрос: Че са ми дали работа?
М. Лайтман: Че са ти дали възможност да правиш нещо за другите.
Въпрос: И аз ще получавам удоволствие от това?
М. Лайтман: Ти няма да идваш заради получаването на удоволствие – не, ти ще идваш и ще извършваш тази работа, тъй като по този начин доставяш удоволствие на другите.
Въпрос: Но аз все пак ще получавам удоволствие, че доставям удоволствие на другите?
М. Лайтман: Не е задължително. А как тогава ще успееш да го правиш?
Въпрос: Да, наистина?
М. Лайтман: Ти ще получиш тази сила – това се нарича сила на отдаването.
Въпрос: ОК, аз получавам тази сила, значи тази сила ще ми се разкрие като удоволствие?
М. Лайтман: Да. След това ти ще получаваш неограничено, огромно удоволствие, което ще бъде в теб еквивалентно на удоволствието на всички души в цялата система, във всички времена. Представяш ли си какво постигаш. Но не за това трябва да работиш.
Въпрос: А без това не може ли?
М. Лайтман: Без това не може.
Въпрос: Тоест получава се, че ако не работя за себе си, ще получа милиарди пъти повече, отколкото, ако работя за себе си.
М. Лайтман: Да.
Въпрос: И уловката е именно в това?
М. Лайтман: И не само уловката – защото работейки за себе си, ти нищо не получаваш - ти през цялото време си вредиш.
Въпрос: А когато започна да отдавам на всички, тогава получавам ли от тези седем милиарда?
М. Лайтман: Не, ти не получаваш за себе си нищо – ти живееш в тези седем милиарда.
Въпрос: Тоест аз усещам в тях тяхното наслаждение?
М. Лайтман: Да.
Въпрос: Ако майката слага в устата на детето си тази каша, която му е необходима, тя получава това наслаждение, което доставя.
М. Лайтман: Да.
Въпрос: Получава се буквално като Твореца.
М. Лайтман: Да. Ти се отнасяш към всички като Твореца и усещаш себе си на Негово място, и с такова здраве.
Въпрос: Да, може така да се каже. А можем ли да страдаме за тези седем милиарда - както те усещат всички, така и аз усещам седемте милиарда?
М. Лайтман: Да.
Въпрос: Само да издържа.
М. Лайтман: Ти ще издържиш, защото ще имаш разбиране за цялата система, ти ще знаеш причинно-следствената връзка между тези състояния. Както детето, което не иска да приема лекарството, а майката знае че трябва, иначе ще е лошо, и му го дава, слага му го в устата.
Въпрос: А кое е повече – страданието или насладата?
М. Лайтман: Страданието тогава няма - ако разбираш, то е заради това. Ако ти знаеш, че ние съществуваме само, за да разкрием тези моменти, когато можем да отдаваме – тогава у теб не би имало страдание. Болестта съществува само, за да ти покаже, че някъде не си поправен. В момента, в който опознаеш това място – край - на теб не ти е необходимо нищо повече, за да разбереш къде трябва да се поправиш.
Въпрос: Това, че тук ме е заболяло, не значи че тук ме е заболяло?
М. Лайтман: Ти все още не знаеш връзката между тук и там.
Въпрос: Но ако ме е заболяло тук, това не означава че трябва да се излекувам тук?
М. Лайтман: Разбира се. Ако ти не можеш да поправиш това в корените му, закрепи го с лекарства, и се опитай да достигнеш корените.”
Въпрос: И на урок по кабала - ние вече казахме за светлината.
М. Лайтман: Да, това наричаме ключа към корените. И така се изяснихме.
Въпрос: А можем ли да направим някакъв извод?
М. Лайтман: Изводът е да пожелаем на всички абсолютно здраве, което може да съществува само в пълно равновесие с природата. И доколкото природата е силата на любовта и отдаването, то да се излезе на такова ниво на равновесие с природата е възможно само с любов и отдаване. Когато човек достигне такова състояние, то той действително получава висше лекарство, висша светлина, която го прави абсолютно здрав – вечен, съвършен, хармоничен с цялата вечна съвършена природа. Ето това ние всички трябва да постигнем. Така че, бъдете здрави!
