Предисловие към ТЕС

Преди всичко, следва да кажа, че намирам за крайно необходимо да взривя желязната стена, която ни отделя от науката Кабала, от времената, когато е бил разрушен Храма и до сегашното поколение. Тази стена твърде сериозно ни е обременила и събужда опасението, дали Кабала не е била напълно забравена от народа на Израел.

Когато се обръщам към сърцето на човека, говорейки за изучаването на Кабала, неговият първи въпрос звучи така: "Защо ми е да знам колко ангели има на небесата и как ги наричат? Нима без тези знания няма да мога да изпълнявам цялата Тора във всички нейни детайли и тънкости".

На второ място, той пита: "Нима мъдреците вече не са постановили, че първо трябва напълно да усвоя Талмуда и законите? И кой ще може да се самозалъгва, смятайки, че вече е завършил изучаването на цялата открита Тора и само скритата Тора не му достига?".

Трето: човекът се страхува да не пропусне нещо заради това обучение. Защото вече се е случвало хората да се отклоняват от пътя на Тора, заради занимания с науката Кабала. "А ако е така, защо ми е тази напаст? И кой глупак ще се подложи на опасност просто така?"

Четвърто: "Дори увличащите се от това учене не го разрешават на никого освен на слугите на Твореца. И не всеки желаещ да се приближи към Твореца може да се приближи към Него".

Пето и най-важно: "Съществува правило: при всяко съмнение виж какво казва народът. А моите очи виждат, че всички мъдреци на Тора в моето поколение се придържат към мнение, което е еднакво с моето, и избягват изучаването на скритата част, а в отговор на въпроса дават препоръки, че без каквито и да е съмнения е по-добре да изучиш страницата на Гмара, отколкото да се занимаваш с Кабала".

Въпреки това, ако се обърнем към търсенето на отговора само на един известен въпрос, аз съм убеден, че всички тези проблеми и съмнения ще изчезнат от полезрението и поглеждайки към тях, ще видиш, че просто ги няма. Става дума за потискащия въпрос, задаван от всички хора: "В какво се състои смисълът на нашия живот?". Годините на този наш живот ни струват толкова скъпо. Казано по друг начин, заради тях изтърпяваме огромно количество страдания и мъки, за да свършат накрая. Кой се наслаждава от тях? Или по-точно – кого наслаждавам аз?

И истината е в това, че изследователите от различните поколения вече се умориха да размишляват над това. И няма нужда да говорим за нашето поколение, в което никой няма да поиска дори да помисли върху този въпрос. Но едновременно с това, същината на въпроса остава неизменна в цялата своя сила и горчивина и понякога ни застига изненадващо, изгаряйки разума и унижавайки ни в прахта, преди да ни се отдаде възможност да намерим известната на всички "хитрост" - да се отдадем на потока на живота без да разсъждаваме, както е било и вчера.

За разрешаването на тази мъглива загадка е казано: "Вкусете и вижте, че добър е Творецът". Именно онези, които изпълняват както трябва Тора и заповедите, опитват вкуса на живота и виждат, и свидетелстват, че Творецът е добър. Както са казали мъдреците, Той е сътворил световете, за да наслади Своите творения, защото на Добрия му е присъщо да твори добро.

Но разбира се, онзи, който още не е опитал живота в изпълняване на Тора и заповедите, не може да разбере и почувства, че Творецът е добър, както са казали мъдреците, и че цялото намерение на Твореца при сътворяването на човека се е заключавало само в това, да му достави наслаждения. И затова няма друг съвет – само да се изпълняват Тора и заповедите, както е определено.

И за това в Тора е казано (главата Ницавим): "Виж, Аз ти предложих днес живот и добро, смърт и зло" (Дварим, 30:15). Иначе казано, до връчването на Тора пред нас не е имало нищо освен смърт и зло. Както са казали мъдреците: "По време на своя живот грешниците се наричат мъртъвци". Защото смъртта за тях е по-добра от живота, тъй като страданията и мъките, които изпитват заради поддържането на своето съществуване, многократно превъзхождат това най-малко удоволствие, което усещат в този живот.

Но сега ние сме се удостоили с Тора и заповедите и изпълнявайки ги, ще стигнем до истинския живот, радостен и радващ онези, които го живеят, както е казано: "Вкусете и вижте, че добър е Творецът". И за това е казано: "Виж, Аз ти предложих днес живот и добро – онова, което изобщо не си имал до връчването на Тора".

А изречението завършва със следните думи: "Избери живота, за да живееш ти и твоето потомство". На пръв поглед, това е повторение на едно и също нещо: "Избери живота, за да живееш". Но тук се подразбира живот в изпълнение на Тора и заповедите, тогава това е истински живот, докато животът без Тора и заповедите е по-труден от смъртта. И за това, мъдреците са казали: "По време на своя живот грешниците се наричат мъртъвци".

И затова е казано: "За да живееш ти и твоето потомство". С други думи, освен че животът без Тора не носи никакво наслаждение на неговия притежател, той не може и да наслади другите. Тоест дори от синовете, които създава, не изпитва удоволствие, тъй като и животът на тези синове също е по-труден от смъртта. И какъв дар им оставя като наследство?

Но живеещият с Тора и заповедите, не само сам се е удостоил с наслаждения в своя живот, но ще се радва от това, да създаде синове и да им предаде дял от този хубав живот. И затова е казано: "За да живееш ти и твоето потомство" - тъй като човекът има допълнително наслаждение от живота на своите синове, причина за което се е явил той.

В светлината на казаното разбери изречението на мъдреците за израза: „Избери живота”. Ето го и него: „Аз повелявам да изберете частта, наречена живот, както човекът, който казва на своя син: „Избери за себе си най-прекрасната част от моето наследство”. Той го поставя пред тази прекрасна част и казва: „Ето, избери за себе си”. И за това е казано: «Творецо - участ моя и част моя, Ти поддържаш моята съдба. Положил си Ти моята ръка върху добрата съдба, казвайки: "Ето, вземи за себе си".

И на пръв поглед тези думи са неразбираеми. Защото е казано: "Избери живота" и това означава, че човекът избира сам. А мъдреците казват, че Творецът поставя човека пред прекрасната част. Но ако е така, то тук вече няма избор? А освен това, казват, че Творецът полага ръцете на човека върху добрата съдба. Това е доста странно, защато ако е така, тогава къде е изборът на човека?

И в светлината на по-горе изложеното обяснение разбери думите на мъдреците буквално. Защото е истина и е много вярно това, че Творецът Сам полага ръката на човека върху добрата съдба с това, че му дава удоволствие и сладост в материалния живот, изпълнен със страдания и мъки, и лишен от всякакво съдържание, така че задължително срива човека и той бяга от него в момента, в който му покажат (дори през процеп) някое по-спокойно място. Той иска да се изплъзне там от този живот, който е по-тежък от смъртта. И няма за човека по-голямо указание от страна на Твореца от това.

Изборът на човека се състои само в укрепването, тъй като се изисква, разбира се, голяма работа и многобройни усилия, докато не изчисти своето тяло и не успее да изпълнява Тора и заповедите както е определено. Тоест не заради самонаслаждаване, а за да доставя удоволствие на Твореца, което се нарича «лишма». И само по този начин се удостоява с щастлив и сладък живот, съпътстващ изпълняването на Тора.

Но преди човекът да постигне такова изчистване, той, разбира се, прави избор, за да се укрепи на добрия път с помощта на всевъзможни средства и хитрини. И ще направи всичко, което е по неговите сили, докато не завърши работата по изчистването. И няма да падне под тежеста на своя товар по средата на пътя.

И в светлината на това разбери думите на мъдреците от трактата "Авот": "Такъв е пътят на Тора: изяж само парче хляб със сол, изпий напръстник вода, спи на земята, живей оскъден живот и полагай усилия в Тора. Ако направиш така, щастлив си и ти е добре. Щастлив си ти в този свят и ти е добре в бъдещия свят".

И следва да попитаме по повод на тези думи: по какво се различава науката на Тора от останалите науки на света, които не изискват аскетизъм и оскъден живот, а само труд е напълно достатъчен за тяхното постигане? А в науката на Тора, макар и много да се трудим, това все още не е достатъчно, за да я постиганем, ако не прибегнем до такива ограничения като парче хляб със сол, оскъден живот и т. н.

А краят на изказването е още по удивителен: "Ако направиш така, щастлив си в този свят и ти е добре в бъдещия свят". Да допуснем, че в бъдещия свят ми е добре. Но когато в този свят ограничавам себе си в храната, пиенето, съня и живея оскъден живот, как могат те да ми говорят за такъв живот: "Щастлив си ти в този свят"? Нима такъв живот се нарича щастлив според разбирането на този свят?

Освен това, както е казано, става дума за работата в Тора и изпълняването на заповедите, както е определено – при най-строги условия, което се прави, за да се достави удоволствие на Твореца, а не за целите на самонаслаждаването. Това не може да бъде постигнато по друг начин освен посредством голяма работа и многобройни усилия за изчистване на тялото.

И първият начин се състои в това, да се научим да не получаваме нищо заради собственото си удоволствие дори ако това са разрешени и необходими за нуждите на тялото на човека неща – такива като храна, нещо за пиене, сън и тем подобни задължителни атрибути. Чрез този процес на обезпечаване на своето съществуване, човекът напълно се оттегля от всяко удоволствие, което го съпровожда по необходимост, докато в буквален смисъл, не започне да живее оскъден живот.

И тогава, след като привикне към това, и неговото тяло няма ни най-малко желание да получи някакво удоволствие за себе си, от този момент може да се занимава с Тора и да изпълнява заповедите според същия принцип, т.е. за да достави удоволствие на Твореца, а не за да се самонаслаждава от нещо.

И когато се удостои с това, то се удостоява да вкуси от щастливия живот, изпълнен с блага и наслаждения, без каквито и да е ограничения – живот, разкриващ се в заниманията с Тора и заповедите лишма. Както казва раби Меир (трактатът "Авот", 86): "Всеки, занимаващ се с Тора лишма, се удостоява с много. Нещо повече, за него целият свят придобива смисъл и му се разкриват тайните на Тора, и става като усилващ се източник".

И за него е казано: "Вкусете и вижте, че Творецът е добър", тъй като именно онзи, който опита вкуса на работата в Тора и заповедите лишма, се удостоява сам да види замисъла на творението, състоящ се само в това, да бъдат насладени творенията, тъй като на Добрия му е присъщо да твори добро. И човекът е весел и радостен през годините от своя живот, подарени му от Твореца, и целият свят му носи само полза.

Сега ще разбереш двете страни на медала в заниманията с Тора и заповедите. Едната страна – това е пътят на Тора, т.е. голямата подготвителна работа, по време на която човекът трябва да подготви цялото си тяло, изчиствайки го, преди да се удостои с личното изпълняване на Тора и заповедите. Тогава той безусловно се занимава с Тора и заповедите не лишма, а с примеси на самонаслаждаване, защото още не е успял да изчисти своето тяло от желанието да се наслаждава от преходните ценности на този свят. И в това време му е възложено да живее оскъден живот и да се труди в Тора, както е казано в Мишна.

Но когато човекът е приключил и завършил пътя на Тора и вече е изчистил своето тяло, и е годен за изпълняването на Тора и заповедите лишма, за да наслади Твореца, тогава той преминава към втората страна на медала – към живота в сладост и във велик покой. Именно на такъв живот е и посветен замисъла на творението – "да бъдат насладени създанията". С други думи, става дума за най-щастливия живот в този свят и в бъдещия свят.

По този начин, съвсем ясно се проявява голямата разлика между науката на Тора и останалите науки на света: постигането на другите науки съвсем не подобрява живота в този свят, тъй като не дава на човека дори общо удовлетворение в замяна на мъките и страданията, които изпитва през живота си. Затова, изучавайки другите науки, човекът не е длъжен да поправи своето тяло и е достатъчен само трудът, който влага, както е и при всички придобивки на този свят, купувани чрез вложените в тях усилия и труд.

За разлика от това, цялото занимаване с Тора и заповедите се състои в подготвяне на човека да стане достоен за получаване на цялото благо, което се крие в замисъла на творението "да бъдат насладени създанията". И затова, разбира се, човекът трябва да изчисти своето тяло, за да стане годно и достойно за благото на Твореца.

И отчетливо се проявява казаното в Мишна: „Ако направиш така, щастлив си в този свят”. Мъдреците, във висша степен и преднамерено са били точни тук, за да посочат, че щастлив живот в този свят е подготвен само за онзи, който е завършил пътя на Тора. По този начин, споменатите тук ограничения в храната, пиенето, съня и оскъдния живот, имат място само във времето, когато човекът върви по пътя на Тора. И именно това са имали предвид мъдреците, казвайки: „Такъв е пътят на Тора”.

Когато човекът е завършил този път ло лишма в оскъден и ограничен живот, то за това говори заключителната част на казаното в Мишна: "Щастлив си ти в този свят", тъй като ще се удостоиш с онова щастие и благо, които се крият в замисъла на творението и целият свят ще ти донася само полза, тоест дори този свят, а още повече бъдещият.

В книгата "Зоар" (Берешит, 31, стр.2) е казано: "И казал Творецът: "Да бъде светлина" - и възникнала светлината (Тора, Берешит, 1:3). Възникнала светлината за този свят и възникнала светлината за бъдещия свят". Смисълът на казаното е в това, че в изначалното действие са били сътворени в своя облик и на своята висота, т.е. в цялото свое съвършенство и великолепие. И затова светлината, създадена през първия ден на творението, е възникнала в цялото свое съвършенство, включително и за живота в този свят, максимално изтънчена и приятна – в степента, изразена с думите "и възникнала светлината".

Но, по думите на мъдреците, за да подготви възможност за избор и работа, спрял Творецът и я скрил за праведниците на бъдещето. И затова казали те на своя чист език: "И възникнала светлината за този свят". Но не спрял на това "и възникнала светлина на бъдещия свят". Тоест занимаващите се с Тора и заповедите лишма, се удостояват с нея само в бъдещето. Това означава: в бъдеще, когато изчистят своето тяло чрез пътя на Тора, когато станат достойни за тази огромна светлина и в този свят, както е казано от мъдреците: "Своят свят ще видиш преживе".

Но от думите на мъдреците на Талмуда виждаме, че те са облекчили пътя на Тора за нас повече от мъдреците на Мишна, тъй като са казали: "Човек винаги трябва да се занимава с Тора и заповедите дори ло лишма и от ло лишма ще стигне до лишма, тъй като светлината, заключена в Тора, го връща към Източника".

По този начин са ни предоставили ново средство, вместо описания в Мишна аскетизъм – "светлината, заключена в Тора", в която има сила, достатъчна да върне човека към Източника и да го доведе до занимания с Тора и заповедите лишма. Защото те не са споменали тук аскетизма, а са посочили, че занимаването само с Тора и заповедите дава на човека достатъчно светлина, връщаща го към Източника, за да може да се занимава с Тора и заповедите заради доставянето на удоволствие на Твореца, а съвсем не за самонаслаждаване, което и се нарича "лишма".

Наистина, на пръв поглед можем да се усъмним в техните думи: нима не сме намирали някои учещи се, за които заниманието с Тора не е било от полза така, че да се удостоят посредством светлината, криеща се в нея, да стигнат до лишма? Но занимаване с Тора и заповедите ло лишма означава, че човек вярва в Твореца, в Тора, в наградата и наказанието, и се занимава с Тора, защото Творецът е заповядал да се занимава с нея, но съчетава самонаслаждаването с доставянето на удоволствие на Твореца.

И ако след целия положен труд в Тора и заповедите на човека му стане ясно, че посредством това знание и голямото старание не е получил никакво наслаждение и лична изгода, той ще съжалява за всички положени от него усилия, тъй като от самото начало е изтезавал себе си, смятайки, че също ще получи удоволствие от такива свои старания, което се и нарича ло лишма.

И въпреки това мъдреците са разрешили занимаването с Тора и заповедите също и ло лишма, тъй като от ло лишма стигат до лишма. Но без съмнение, ако такъв човек още не се е удостоил с вяра в Твореца и Неговата Тора, а се намира в съмнения, то не за него са казали мъдреците: "От ло лишма стигат до лишма". И не за него е казано: "Занимаването с Тора води до това, че светлината, криеща се в нея, връща към Източника". Защото светлината, заключена в Тора, свети само на онзи, който притежава вяра. Нещо повече, големината на тази светлина съответства на силата на неговата вяра. А лишените от вяра, обратно, получават от Тора тъмнина и е тъмно в техните очи.

И във връзка с това, разказали мъдреците красива притча за думите: "Горко на онези, които копнеят за деня на Твореца! За какво ви е той, денят на Твореца? Това е мрак, а не светлина!" (Амос, 5:18). Притчата разказва за петела и прилепа, очакващи светлината. Казал петелът на прилепа: "Аз чакам светлината, защото светлината е моя. А на теб за какво ти е светлината?" (Санедрин, 98, стр.2). Оттук става ясно защо онези учещи се не са се удостоили от ло лишма да стигнат до лишма. Те не са имали вяра и затова не са получили от Тора никаква светлина, и значи ще ходят в тъмнина, и ще умрат без да са постигнали мъдростта.

А на онези, които са се удостоили с пълна вяра, им е обещано от мъдреците, че при заниманията с Тора, дори ло лишма, светлината, криеща се в нея, ще ги върне към Източника. И дори без предварителни страдания и аскетичен живот ще се удостоят с Тора лишма, водеща към живот, изпълнен с щастие и благо, в този свят и в бъдещия. И за тях е казано: "Тогава ще се наслаждаваш от Твореца и Аз ще те издигна високо над земята" (Йешаяу, 58:14).

И подобно на по-горе казаното, някога съм обяснил образно изказването на мъдреците: "Онзи, за когото Тора е негова – това е неговият занаят". В заниманията с Тора се узнава вярата на човека, тъй като "негов занаят" ("умануто" (אומנתו се състои от същите букви, от които и думите "неговата вяра") "емунато" (אמונתו). Подобно на това, как човекът, доверяващ се на своя приятел, му заема пари. Възможно е той да му вярва само за един грош, а ако онзи помоли за два гроша, да откаже да му заеме. А може да му повярва за 100 гроша, но не повече. А може да му повярва до такава степен, че да му заеме половината от своето богатство, но не цялото. А е възможно и без сянка от страх да му довери цялото си богатство. Този последен вариант се смята за пълна вяра, докато предишните случаи се смятат за непълна вяра, а частична – в по-голяма или по-малка степен.

По същия начин, един човек, съгласно големината на своята вяра в Твореца, отделя на заниманията с Тора и работата само един час на ден. Друг, съгласно големината на своята вяра в Твореца, Му отделя два часа. А трети – не пренебрегва нито един миг от своето свободно време, използвайки го, за да се занимава с Тора и работата. И е казано, че само вярата на последния е съвършена, тъй като вярва в Твореца с цялото свое богатство. За разлика от този, вярата на другите все още не се явява пълна.

И така, човекът не може да очаква, че занимаването с Тора и заповедите ло лишма ще го доведе до лишма, докато душата не узнае, че се е удостоил с необходимата вяра в Твореца и Неговата Тора, защото тогава светлината, криеща се в Тора, ще го върне към Източника и човекът ще се удостои с деня на Твореца, който целият е светлина. Защото вярата изчиства очите на човека, за да се наслади от светлината на Твореца, докато светлината, криеща се в Тора, не го върне към Източника.

А хората, лишени от вяра, са подобни на прилепи, които не могат да видят светлината на деня, тъй като тя се превръща за тях в мрак, по-ужасен от нощната тъмнина, защото те се хранят само в тъмнината на нощта. Така и очите, нямащи вяра, ослепяват при светлината на Твореца. И затова, за тях светлината се превръща в тъмнина и еликсирът на живота става за тях смъртоносна отрова. И за тях е казано: "Горко на онези, които копнеят за деня на Твореца! За какво ви е на вас денят на Твореца? Това е мрак, а не светлина!". И затова, в началото е необходимо да бъде постигната пълна вяра.

В светлината на казаното се изяснява проблемът от "Тосфот" (Таанит, 7): "За всеки, който се занимава с Тора лишма, тя става еликсир на живота. А за всеки, който се занимава с Тора ло лишма, тя става смъртоносна отрова". И попитали мъдреците: "Нима не е казано, че "човекът винаги трябва да се занимава с Тора, макар и ло лишма, защото от ло лишма ще стигне до лишма"?

И съгласно по-горе изложеното може да се направи просто разделяне:

- на такива, които се занимават с Тора, заради заповедта да се изучава Тора и във всички случаи, вярвайки в наградата и наказанието, все пак съчетават самонаслаждаването и личната изгода с намерението да доставят удоволствие на Твореца. И затова светлината, криеща се в Тора, ги връща към Източника и те стигат до лишма;

- и на такива, които се занимават с Тора не заради заповедта да се изучава Тора, тъй като не вярват в наградата и наказанието в такава степен, че да положат заради нея толкова усилия, а полагат усилия само заради собственото си наслаждение. И затова, Тора става за тях смъртоностна отрова, тъй като светлината, криеща се в нея, се превръща за тях в тъмнина.

И затова, изучаващият се задължава преди да започне да учи да се укрепи във вярата в Твореца и в Неговото управление чрез награда и наказание. Както е казано от мъдреците: "Верен е Този, за Когото се трудиш, за да ти даде награда за твоя труд" (Изречения на отците, 6:5). И ще устреми своите усилия, за да бъдат те заради заповедите на Тора. И по този начин ще се удостои да се наслади със светлината, криеща се в нея, и неговата вяра също ще се укрепи и ще нарасне с чудодейното действие на тази светлина. Както е казано: "Това ще бъде лечение за твоето тяло и освежаване за твоите кости" (Мишлей, 3:8).

И тогава, безусловно, ще бъде готово неговото сърце, защото от ло лишма ще стигне до лишма. По такъв начин, дори за този, който сам знае, че още не се е удостоил с вяра, има надежда да постигне това с помощта на заниманията с Тора. Защото ако обърне сърцето и разума си към това, посредством Тора да се удостои с вяра в Твореца, то вече няма заповед по-голяма от тази. Както са казали мъдреците: "Дошъл Хавакук и свел всичко до едно: праведникът ще живее със своята вяра" (Макот, 24).

И нещо повече, няма за него друг съвет освен този. Както е казано (в трактата "Бава-Батра", 16, стр.1): "Казал Раба: Молил Йов да освободи целия свят от ограничения. Казал пред Него: "Повелителю на света, Ти си създал праведниците, Ти си създал грешниците, кой може да Ти попречи?". И обяснява Раши: "Ти си сътворил праведниците посредством доброто начало и грешниците посредством злото начало. И затова никой няма да се спаси от Твоите ръце, защото кой може да Те спре? Принудително грешащите". И какво отговорили другарите на Йов (Йов, 16:4)? "С това ти унищожаваш трепета и премахваш обръщането към Твореца. Творецът е създал злото начало и е създал Тора като допълнение за неговото поправяне".

Обяснява Раши: "Сътворил Той Тора – допълнение, което отстранява "престъпните размисли". Както е казано (в трактата "Кидушин", 30): "Ако ти е навредил този нечестивец, привлечи го да учи. Ако е камък – ще омекне. Затова не са зависими те, защото могат да спасят себе си".

Но е ясно: казвайки, че са приели това допълнение, те не могат да се освободят от съда, ако все още имат престъпни мисли, т.е. все още се колебаят и злото начало засега не се е смекчило. Защото е ясно, че Творецът, който сътворил злото начало и му дал сила, е знаел и как да създаде правилното лекарство и добавка, за да изтощи силите на злото начало и напълно да го унищожи.

Ако някой се е занимавал с Тора и не е могъл да отстрани от себе си злото начало, то това е, защото заради небрежност не е положил необходимите усилия и труд, както е казано: "Не положил усилия и намерил – не вярвай". Или, възможно е да са събрали изискващото се "количество" усилия, но да са били небрежни в "качеството", т.е. по време на заниманията с Тора не са обръщали разума и сърцето си към това, да се удостоят да привлекат заключената в Тора светлина, носеща вяра в сърцето на човека, а са се занимавали, отклонявайки се от главното искане към Тора – светлината, водеща до вярата. И макар в началото да са били устремени към Твореца, са се отклонили от Него по време на учене.

Но така или иначе, не следва да освободят себе си от съда, под предлог принуда, тъй като мъдреците ни задължават на обратното твърдение: "Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като допълнение за неговото поправяне". И ако тук имаше някакво изключение, то въпросът на Йов би останал в сила.

С помощта на всичко, което бе изяснено досега, отстраних огромната претенция по повод думите на рав Хаим Витал в Предисловието към книгата "Порта на предисловието" на Ари и в Предисловието към книгата "Дървото на живота":

"Но нека не казва човекът: "Ще отида да се занимавам с науката Кабала", докато не се позанимава с Тора, Мишна и Талмуд. Защото нашите мъдреци вече са казали: да не влезе човекът в градината (пардес), докато не напълни своята утроба с месо и вино. Защото това е подобно на душа без тяло, за която няма награди, действия и разчет, докато не се свърже с тялото, цялостно и поправено с 613-те заповеди на Тора.

И обратно, ако се занимава с изучаването на Мишна и Вавилонския Талмуд и не отделя време за изучаване на тайните на Тора и нейната скрита част, то това е подобно на тяло, седящо в тъмното без човешка душа – свещта на Твореца, светеща в него. И тогава тялото изсъхва, тъй като не вдишва от източника на живота.

Затова ученикът на мъдреца, занимаващ се с Тора лишма, трябва отначало да се занимава с изучаването на Тора, Мишна и Талмуд, доколкото може да издържи неговият разум, а после да се се захване с познанието за своя Творец чрез изучаването на Кабала. Както е заръчал цар Давид на своя син: "Познай Твореца, твоя баща, и Му служи" (Писания, Диврей а-Йамим, 28:9). Но ако на този човек му бъде трудно при изучаването на Талмуда, по-добре да го отложи, след като е опитал късмета си с него и да започне да се занимава с Кабала.

И за това е казано: "Следователно ученик, който за 5 години не е видял знак в своето обучение, вече няма и да го види (трактат "Хулин", стр.24). Но всеки, на когото с лекота се отдава изучаването, трябва да отделя на изучаването на Галаха един или два часа на ден и да полага усилия при разрешаването на трудните въпроси, възникващи при простото разбиране на Галаха".

И на пръв поглед тези негови думи са много странни, защото казва, че онзи, който още не е успял в изучаването на откритата част, трябва да отиде да се занимава с Кабала, което противоречи на думите за това, че науката Кабала без откритата част на Тора е като душа без тяло, за която няма действия, разчет и награди. А доводът, който привежда за ученика, който не е видял добър знак, е още по-странен. Защото мъдреците са му препоръчали заради това да отложи изучаването на Тора единствено с цел да го предпазят, за да преразгледа своя път и да опита да се занимава с друг рав или по друг трактат, но разбира се, в никакъв случай да не оставя Тора – дори нейната открита част.

Също така, трудно е да бъдат разбрани както изказванията на Хаим Витал, така и на Гмара, от които следва, че на човека му е нужна някаква подготовка и особена отлика, за да се удостои с мъдростта на Тора. Нима мъдреците не са написали (Мидраш Раба, гл. "Ве-зот а-браха"): "Казал Творецът на народа на Израел: "Вашият живот, цялата мъдрост и цялата Тора – това са прости неща. Всеки, който трепери пред мен и изпълнява указанията на Тора – цялата Тора, цялата мъдрост е в неговото сърце". Излиза, че не се изисква предварително да се отличава по никакъв начин и само с чудодейната сила на трепета пред Твореца, и само с изпълняването на заповедите се удостоява с цялата мъдрост на Тора.

Действително, ако обърнем внимание на тези думи, те ще ни станат ясни като ден. Защото под казаното: "По-добре е човек да сложи настрана Талмуда, след като е опитал щастието си в откритите части на Тора", се подразбира не щастие в остротата на ума и знанията, а онова, което разяснихме по-горе, обяснявайки израза: "Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като допълнение за неговото поправяне". Тоест, човекът се е трудил и е полагал усилия в откритата Тора, но злото начало все още остава в сила и съвсем не се е смекчило, тъй като той все още не се е спасил от престъпните размишления, както казва по-горе Раши при разясняването на думите: "Аз създадох Тора като допълнение за неговото поправяне".

И затова Хаим Витал съветва човека да сложи настрана Талмуда и да се занимава с Кабала, тъй като криещата се в Тора светлина е по-лесно да бъде привлечена чрез занимания и усилия в Кабала, отколкото чрез усилия в откритата Тора. И причината за това е твърде проста: мъдростта на откритата Тора е облечена във външни материални одежди – такива като законите за "кражбата", "грабителството", "вредата" и т.н., и затова за всеки човек е много трудно и тежко по време на занятията да настрои разума и сърцето си за Твореца, за да привлече светлината, заключена в Тора.

Нещо повече, ако на човека тежко и трудно му се отдава изучаването на Талмуда, как ще може по време на ученето да помни също и за Твореца? Защото ако става дума за материалните неща, те не могат в едно и също време да се съчетаят в него с намерението, насочено към Твореца.

И затова Хаим Витал съветва да се занимава с науката Кабала, защото цялата нейна мъдрост е облечена в имената на Твореца. И тогава, разбира се, човекът без труд ще може по време на ученето да настрои разума и сърцето си за Твореца дори ако е максимално невъзприемчив към обучението. Тъй като изучаването на тази наука и изучаването на Твореца всъщност са едно и също. И това е много просто.

И затова Хаим Витал привежда красивото потвърждение от Гмара: "Следователно ученик, който за пет години не е видял добър знак в своето учене, вече няма да го види". А защо човекът не е видял добър знак в своето учене? Разбира се, заради недостига на намерение в сърцето, а не заради недостатъчната способност за обучаване, тъй като мъдростта на Тора не изисква никакви особени таланти. Както бе посочено по-горе: "Казал Творецът на народа на Израел: "Вашият живот, цялата мъдрост и цялата Тора – това са прости неща. Всеки, който трепери пред Мен и изпълнява указанията на Тора - цялата Тора и цялата мъдрост е в неговото сърце".

Но разбира се, необходимо е време, за да привикне към светлината, криеща се в Тора и заповедите, и аз не знам колко. Човекът може да почака за това през всичките 70 години от своя живот и затова "Брайта" (трактатът "Хулин", 24) ни предпазва, казвайки ни да не чакаме повече от пет години. А раби Йоси казва: и три години са напълно достатъчни, за да се удостои с мъдростта на Тора. А ако човекът не е видял добър знак през това време, то нека не се самозалъгва с напразни надежди и лъжливи привидни причини, а нека знае, че никога повече няма да види добрия знак.

И затова веднага ще почувства необходимост да намери за себе си добро средство, с помощта на което ще успее да стигне до лишма и да се удостои с мъдростта на Тора. Но "Брайта" не уточнява що за средство е това, а само предупреждава, за да не остане човекът в същото това състояние, все още очаквайки нещо. И за това Рав казва: най-удачното и надеждно средство за човека е изучаването на науката Кабала. Нека съвсем да изостави заниманията с откритата Тора – защото вече е опитал късмета си с нея и не е успял. И нека посвети цялото си време на науката Кабала – на правилното средство за постигане на успеха.

И това е много просто: тук не се казва и дума за изучаването на откритата Тора с цел получаването на знания, необходими за практическото изпълняване. Тъй като „Невежата не е благочестив, а грешката в ученето е равнозначна на злонамереност, и един грешник ще унищожи много блага”. Затова човек е длъжен непременно да повтаря материала в достатъчна степен, за да не претърпи неуспех в действията.

Тук става дума само за мъдростта на откритата Тора при разглеждането на трудните въпроси, възникващи при простото тълкуване на Галаха, както сам казва рав Хаим Витал, т.е. за онази част от изучаването на Тора, която не се изисква при практическото изпълняване. И тук може да се облекчи ученето, изучавайки материала от съкратения текст, а не от първоизточниците. И за да не сгрешим в това, още в самото начало рав Хаим Витал казва, че душата се свързва с тялото само ако то е цялостно и поправено с 613-те указания на Тора.

Сега ще видиш, че всички трудни въпроси, които сме посочили в началото на това Предисловие, са суета на суетите. Те не са нищо друго освен капани, поставени от злото начало, излязло на лов за безхитростни души, за да ги изгони гладни от света.

Да разгледаме първия въпрос. Хората се смятат за способни да изпълнят цялата Тора без знанията на науката Кабала. И аз им казвам: добре, ако успеете да изучите Тора и да съблюдавате заповедите както е определено – лишма, т.е. заради доставянето на удоволствие само и единствено на Твореца, тогава наистина не е необходимо да изучавате Кабала, защото за вас е казано: Душата сама ще научи човека". Тъй като тогава, както е казал раби Меир в трактата "Авот", всички тайни на Тора ще ви се разкрият – подобно на усилващ се източник и не е необходимо да прибягвате до помощта на книгите.

А ако засега се намирате на етапа на занимания в ло лишма, но храните надежда, че посредством това ще се удостоите с лишма, тогава следва да ви попитам: колко години се занимавате с това? Ако още не сте завършили петте години съгласно Тана Кама или трите години съгласно раби Йоси, тогава трябва още да чакате и да се надявате.

Но ако вашите занимания с Тора в ло лишма са отнели повече от три години, съгласно раби Йоси или повече от пет години, съгласно Тана Кама, то "Брайта" ви предупреждава, че повече няма да видите добър знак по пътя, по който стъпвате! И защо ви е да залъгвате своите души с напразни надежди, когато имате такова близко и надеждно средство като изучаването на науката Кабала, което бе обосновано по-горе от мен, тъй като изучаването на въпросите на тази наука е същото като изучаването на самия Творец?

Сега да засегнем втория въпрос. Казано е, че първо трябва напълно да се усвои Талмуда и законите". Това, разбира се, е така според всеобщото твърдение. Но, разбира се, всичко това е казано за случая, в който вие вече сте се удостоили с учене лишма или дори ло лишма, ако съответно не сте завършили трите или петте години. От друга страна, след изтичането на това време, както ви предупреждава самата "Брайта", повече никога няма да видите добър знак. И затова сте длъжни да опитате щастието си с изучаването на Кабала.

А също така, необходимо е да знаете, че науката Кабала има две части.

Първата част се нарича "тайни на Тора", които е забранено да се разкриват, освен като намек от устата на мъдрец кабалист, който ги разбира със своя разум. И Действието на съзиданието (Маасе-Меркава), и Първичното действие (Маасе-Берешит) също се отнасят към тази част. Мъдреците на "Зоар" наричат тази част: "трите първи сфирот" - "Кетер, Хохма, Бина". И тя също се нарича и "глава на парцуфа".

Втората част се нарича "вкусове" на Тора, които могат да се разкриват. Нещо повече – тяхното разкриване се явява велика заповед. Тази част в "Зоар" се нарича "седемте долни сфирот на парцуфа" и също се нарича "тяло на парцуфа".

Защото във всеки от духовните парцуфим има десет сфирот, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод и Малхут. От тях, първите три сфирот се наричат "глава на парцуфа", а седемте долни сфирот – "тяло на парцуфа”. Дори в душата на нисшия човек също съществуват категориите на тези по-горе изброени десет сфирот. А също така и във всяка категория – както във Висшите, така и в нисшите.

Седемте долни сфирот, явяващи се тяло на парцуфа, се наричат “вкусове” на Тора и смисълът на това е заключен в думите: “с небцето вкуси храната”. Работата е в това, че светлините, които се разкриват под трите първи сфирот, явяващи се глава на парцуфа, се наричат “вкусове”, а Малхут на главата (Малхут де-рош) се нарича “небце”. И затова, тези светлини се наричат “вкусове” на Тора. С други думи, те се разкриват от небцето в главата, явяващо се източник на всички вкусове и представляващо Малхут на главата. Оттам и надолу няма никаква забрана за тяхното разкриване. Нещо повече, има безпределно и неизмеримо велика награда за онзи, който ги разкрива.

Тези три първи и седемте долни сфирот – в своя общ строеж или във всяка от всички частни детайли, на каквито е възможно да се разделят – се разполагат по такъв начин, че дори трите първи сфирот на Малхут на края на света Асия се отнасят към “тайните на Тора”, които е забранено да се разкриват. А седемте долни сфирот, намиращи се в Кетер на главата на света Ацилут, се отнасят към “вкусовете” на Тора, които могат да бъдат разкривани. И тези въпроси се осветляват в книгите по Кабала.

А източникът на това ще намериш в трактата “Псахим” (стр.119): “Казано е (Йешаяу, 23): “И ще бъдат неговата търговия и заплата посветени на Твореца. Те няма да бъдат събирани и пазени, тъй като неговата търговия ще бъде за живеещите пред Твореца, за да ядат до насита и да скриват Атик”. Какво означава “да скриват Атик”? Това значи да скриват онова, което е скрил Атик Йомин. И какво е то? Тайните на Тора. А някои твърдят, че това означава да разкриват онова, което е скрил Атик. Какво е то? Вкусовете на Тора”.

И Рашбам е обяснил: “Атик – това е Творецът, както е казано: “И седи важно Атик Йомин”. Тайните на Тора - това е Действието на съзиданието и Първичното действие. А смисълът на “името на Твореца” е в думите: “Това е Моето име за света”. “Да скрива” означава, да не предава на всеки, а само на онзи, чието сърце е неспокойно. “Да разкрива онова, което е скрил Атик” означава, да скрива тайните на Тора, бидейки изначално скрити, които Атик Йомин е разкрил и е дал право да бъдат разкривани. И разкриващият ги се удостоява с онова, за което се говори в това изречение.

Оттук е видна огромната разлика между тайните на Тора и “вкусовете” на Тора. Онзи, който постигне тайните на Тора, получава огромна награда за това, че ги скрива, а не ги разкрива. За разлика от това, който постигне вкусовете на Тора получава огромна награда, защото ги разкрива на другите. И едната трактовка не противоречи на другата, тъй като всяка разяснява смисъла на различните части на изказването. Първата се отнася до последната част на изказването – ''да скрива Атик'' и казва, че се дава голяма награда за скриването на тайните на Тора. А втората трактовка се отнася за началото на изказването – ''да ядат до насита'', което означава ''вкусовете'' на Тора, както е казано: ''и небцето опитва храната'', тъй като светлините на ''вкусовете'' (таамим) се наричат вкусване. Така се изяснява смисъла на получаването на голямата награда, за която се говори в изречението за разкриването на ''вкусовете" на Тора. (Между тези два подхода няма противоречие, просто единият говори за тайните на Тора, а вторият – за ''вкусовете'' на Тора.) Но и единият, и другият смятат, че е необходимо тайните на Тора да се скриват, а ''вкусовете'' на Тора – да се разкриват.

Ето ти ясен отговор на четвъртия и петия въпрос, приведени в началото на това Предисловие. В думите на мъдреците и в Светите книги ще намериш изречения за това, че предават Тора само на онзи, чието сърце е неспокойно. Става въпрос за онази част, която се нарича "тайни на Тора" и представлява трите първи сфирот и главата. Нея я предават само на скромния и при определени условия. И във всички написани и отпечатани книги по Кабала няма да намериш дори да се споменава за тях, тъй като това е, което е скрил Атик, както е казано в Гмара.

И освен това, кажи сам, можеш ли да се усъмниш в праведниците, явяващи се най-великите хора на нацията, избрани от избраните, такива като авторите на книгите ''Ецира'', ''Зоар'' и раби Ишмаел, автор на книгата ''Брайта'', и рав Хай Гаон, и раби Хамай Гаон, и раби от Гармиза, и останалите Първи (''Ришоним'') до Рамбан и Баал-Турим, и Баал Шулхан Арух, до Виленския Гаон и Гаон от Ляда, и други праведници (да бъде благословена паметта на всички тях), от които идва за нас цялата открита Тора и от устите на които живеем, научавайки за деянията, които са призвани да намерят милост в очите на Твореца. Защото всички те са писали и печатали книги по науката Кабала, тъй като няма по-голямо разкриване от написаните книги. Онзи, който пише книга, не знае какви хора ще я изучават. Възможно е в нея да погледнат завършени грешници – и в този случай няма по-голямо разкриване на тайните на Тора.

Но нима можеш да си помислиш, че тези чисти мъдреци ще нарушат дори и съвсем малко от това, че еднозначно забраняват да се разкрива Мишна и Гмара, както е казано в трактата ''Хагига'', в ''Ейн доршин''.

Напротив, неоспоримо е, че всички написани и отпечатани книги за същността на ''вкусовете'' на Тора, които Атик първоначално е скрил, след това е разкрил, както е казано: ''с небцето да вкусиш храната''. И не само че не е забранено тези тайни да се разкриват, но напротив, да бъдат разкрити е велика заповед (както е казано по-горе в трактата Псахим, 119). И наградата за онзи, който умее да ги разкрива и ги разкрие, е много велика. Тъй като от разкриването на тази светлина от мнозина – именно от мнозина – зависи по-бързото идване на спасителя в наши дни.

Съществува голяма необходимост от обяснение на това, защо идването на праведния спасител зависи от разпространяването на Кабала сред масите, което е добре известно от ''Зоар'' и от всички книги по Кабала. Самите маси непоносимо пренебрегват това.

И разясняването на този въпрос се привежда в ''Тикуней Зоар'' (30:5, ''Натив тиняна''). Краткият превод е: ''В момента, когато Шхина се спуска в изгнание, този дух диша върху онези, които се занимават с Тора, тъй като Шхина се намира между тях. Всички са подобни на добитък, който пасе трева. Извършвайки каквато и да е добрина, те я правят за себе си. И дори всички онези, които изучават Тора, извършвайки каквато и да е добрина, я правят за себе си. В този момент духът си отива и не се връща в света. И това е духът на Машиаха (Месията).

Горко на онези, заради които духът на Машиаха (Месията) напуска света и не се връща в него. Те правят Тора суха и не желаят да полагат старания в науката Кабала. Тези хора ще доведат до това, че ще пресъхне изворът на мъдростта, т.е. буквата ''йуд'' в името АВАЯ. И ще си отиде духът на Машиаха (Месията), духът на мъдростта (хохма) и разбирането (бина), духът на мисълта и мъжеството (гвура), духът на знанието (даат) и трепета пред Твореца. ''И казал Творецът: ''Да бъде светлина'' - това е светлината на любовта, любовта на милосърдието. Както е казано: ''С любов вечна те обикнах Аз'' (Йермияу, 31:2). И за това е казано: ''Не будете и не тревожете любовта, докато не пожелае тя'' (Песен на песните, 3:5)... И тогава тази любов не е заради награда. Тъй като любовта и трепетът заради получаване на награда принадлежат на слугинята... ''Тресе се земята под роба, че царува... и слугинята, която наследява своята господарка'' (Мишлей, 30:21)''.

Ще започнем да обясняваме ''Тикуней Зоар'' от края към началото. Казва се, че трепетът и любовта, които изпитва човекът при заниманията с Тора и заповедите, преследват цел, свързана с получаването на награда. С други думи, човекът се надява, че благодарение на Тора и работата, ще придобие някакво благо. И в това се състои смисълът на ''слугинята'', за която е казано: ''Слугинята, която наследява своята господарка''.

На пръв поглед, това е трудно да се разбере. Защото е казано: ''Човекът трябва винаги да се занимава с Тора и заповедите, дори да го прави ло лишма''. Но защо се ''тресяла земята''? И трябва още да разберем защо заниманията ло лишма се отнасят именно към категорията ''слугиня''. Както и израза: ''наследява своята господарка'' - какво наследство може да има тук?

Даденият въпрос можеш да разбереш, свързвайки го с всичко, което бе обяснено по-горе. Защото мъдреците са разрешили заниманията в ло лишма само за да може човек от ло лишма да стигне до лишма, тъй като Светлината, криеща се в Тора, го връща към Източника”. И затова, занимаването в ло лишма ще се смята за „слугиня – помощница”, изпълняваща нисша работа за своята господарка – Шхина. Защото в края човекът ще стигне до лишма и ще се удостои със сиянието на Шхина. В такъв случай и „слугинята”, тоест заниманието в ло лишма, се смята за „праведна слугиня”, тъй като помага и подготвя духовното, и се нарича „чист” свят Асия.

Но ако вярата на човека е несъвършена и той се занимава с Тора и с работата само защото Творецът му е заповядал да учи, то както вече бе обяснено по-горе, в такава Тора изобщо няма да се разкрие заключената там светлина, тъй като очите на човека са повредени и обръщат светлината в тъмнина, подобно на прилепа. Такова занимание вече излиза от властта на ''праведната слугиня'', защото с нейна помощ човекът няма да се удостои да стигне до лишма и затова преминава във владение на клипа, на ''нечистата слугиня'', която наследява тази Тора и работата и ги ограбва за себе си. И затова се ''тресяла земята'', защото както е известно, земя се нарича Шхина, а тази Тора и работата, които трябвало да преминат във владение на Шхина, заграбва ''лошата слугиня'', пускайки ги във владение на клипот. И излиза, че слугинята наследява господарката.

И така е обяснена в ''Тикуней Зоар'' тайната клетва: ''Не будете и не тревожете любовта, докато не пожелае тя''. Важно е народът на Израел да привлече Висшата светлина на милостта, наричаща се ''любов на милосърдието''. Тъй като точно това е ''желаното'', което може да бъде привлечено именно посредством работа в Тора и заповедите не заради награда. А причината за туй е в това, че с помощта на тази светлина на милостта, бива привлечена към народа на Израел светлината на Висшата мъдрост (хохма), разкриваща се в светлината на милостта и обличаща се в тази светлина, която е привлякъл народът на Израел.

Тази светлина хохма е тайната на казаното: ''И си почива върху нея духът на Твореца: духът на мъдростта и разбирането, духът на мисълта и мъжеството, духът на знанията и трепета пред Твореца'' (Йешаяу, 11:2). Това е казано за Царя Машиах (Месия): ''И ще донесе знамение на народите и ще събере изгнаниците на Израел, и разпръснатите от Юдея ще събере от четирите края на земята''. Защото след като с помощта на светлината Хесед народът на Израел привлече светлината хохма, Машиахът (Месията) се разкрива и събира изгнаниците на Израел.

Тъй като всичко зависи от заниманията с Тора и от работата в лишма. Благодарение на това, човекът е способен да привлече голямата светлина Хесед, в която се облича идващата след нея светлина хохма. И това е тайната на клетвата: ''Не будете и не тревожете''. Тъй като съвършеното спасение и събиране на изгнаниците е невъзможно без това, защото такъв е порядъкът на каналите на духовността.

А също така, мъдреците са изтълкували следващите думи: ''И духът на Твореца витае над водата'' (Тора, Берешит, 1:1). Какво е ''духът на Твореца''? По времето на изгнанието, народът на Израел все още се занимава с Тора и заповедите ло лишма. Но ако това е онази категория ло лишма, от която се стига до лишма, то Шхина се намира между тях само в стадия на изгнанието, тъй като още не са стигнали до лишма.

За това е казано: Шхина се намира в скриване, но в края ще се удостоят с разкриването на Шхина. Тогава, духът на Царя Машиах (Месия) витае над онези, които се занимават с Тора и заповедите, и ги подбужда да стигнат до лишма с тайната на казаното: ''Светлината, криеща се в Тора, ги връща към Източника''. Тора помага и подготвя за сиянието на Шхина, нейната господарка.

Но ако тези занимания в ло лишма са недостойни, за да ги доведат до лишма, тогава Шхина бива съкрушена и казва, че в онези, които се занимават с Тора, го няма духът на човека, издигащ се нагоре, а се задоволяват с духа на животното, спускащ се надолу, и всички занимания с Тора и заповедите служат за тяхна лична изгода и удоволствие. И такива занимания с Тора не са способни да ги доведат до лишма, защото не витае над тях духът на Машиаха (Месията), а ги напуска безвъзвратно, защото нечистата слугиня им отнема Тора и наследява господарката – тъй като те не вървят по пътя, водещ от ло лишма към лишма.

Но макар и да не успяват посредством заниманията с откритата Тора, тъй като в нея няма светлина и тя е суха заради малкия им разум – при всички случаи, могат да успеят посредством изучаването на Кабала, защото светлината, криеща се в нея, е облечена в одеждите на Твореца, т.е. в Неговите имена и сфирот. Тогава, те с лекота биха могли да стигнат до ло лишма, което ги води до лишма, и духът на Твореца щеше да витае над тях, което се явява смисъл на казаното: ''Светлината на Тора ги връща към Източника''.

И все пак, те по никакъв начин не желаят да изучават Кабала. И затова предизвикват нищета, унижение, разрушение, убийство и унищожение в света, защото си отива духът на Машиаха (Месията), духът на Хохма и Бина.

От думите на ''Тикуней Зоар'' става ясно следното. Има клетва за това, че няма да се пробуди светлината на милостта и любовта в света, докато действията на народа на Израел с Тора и заповедите, вместо намерението за получаване на награда, не придобият намерението да насладят Твореца, което е тайната на клетвата: ''Заклевам ви, дъщери на Йерусалим'' (Песен на Песните, 5:8). По такъв начин, продължаващото изгнание и страданията, които изтърпяваме, зависят от нас и чакат нашето решение. Докато не се удостоим с работа с Тора и заповедите лишма. И ако само се удостоим с това, веднага ще се пробуди тази светлина на любовта и милостта, чудодейното свойство, с което се осъществяват думите: ''И почива върху тях духът на мъдростта и разбирането''. И тогава ще се удостоим с абсолютното спасение.

Също така, изясни се невъзможността целият народ на Израел да стигне до това голямо изчистване по друг начин освен посредством изучаването на Кабала, представляваща най-лекия път, достатъчен и за неразумните. От друга страна, по пътя на заниманията само с откритата Тора с това ще могат да се удостоят само единици, надарени с чудодейната сила, при това посредством големи старания – но не и голяма част от народа (поради причините, изяснени в п. 22). И с това отчетливо се изясни нищожността на четвъртия и петия въпрос, представени в началото на това Предисловие.

Що се отнася до третия въпрос, заключаващ се в страха да не бъде пропуснато нещо, тух няма защо да се страхуваме от нищо, защото хората са се отбивали някога от пътя на Твореца по две причини:

· или са нарушавали думите на мъдреците в нещата, които е било забранено да разкриват;

· или защото са въприемали думите на Кабала в тяхното външно значение, т.е. съгласно материалните указания, и са нарушили заповедта: ''Не си създавай идоли и каквито и да е изображения'' (Тора, Шемот, 20:4).

И затова, около тази наука действително е стояла непреодолима стена – до днешния ден. Мнозина са правили опити, започвали са да учат и не са могли да продължат да го правят, поради неразбиране и заради материалните термини. И затова, в коментарите към книгата ''Паним меирот у-масбирот'' аз се погрижих да обясня великата книга на Ари ''Дървото на живота'', абстрахирайки се от материалните форми и поставяйки ги в съответствие с духовните закони, над пространството и времето така, че всеки начинаещ да може да разбере смисъла и обосноваването на тези неща, съхранявайки яснотата на разсъдъка и в най-прост вид – не по-лошо, отколкото може да бъде разбран Гмара, посредством тълкуването на Раши.

Ще продължим да разширяваме понятието за задължителността на заниманията с Тора и заповедите. Трябва да бъде разбран самия термин: ''Тора лишма''. Защо желаната извършена работа се определя като лишма (буквално – ''заради нея''), а нежелателната работа – като ''ло лишма'' (буквално – ''не заради нея'')? Защото в простото разбиране, ако човекът, занимаващ се с Тора и заповедите, се задължава да насочи своето сърце към наслаждаването на Твореца, а не към собствената си изгода, то би следвало да определим това с термина: "Тора лишмо" (''Тора заради Него''), а в обратния случай: ''Тора ло лишмо'' (''Тора не заради Него''), под което се подразбира Твореца. Защо това се определя с термините ''лишма'' и ''ло лишма'', подразбирайки Тора?

Разбира се, тук е заложен по-голям смисъл, отколкото се чува от казаното, защото този израз удостоверява, че Тора заради Него (лишмо), тоест заради наслаждаването на Твореца, все още не е достатъчно и са необходими също така занимания заради нея (лишма), тоест заради Тора. И това изисква обяснение.

Работата е в това, че както е известно, Тора се нарича ''Тора на живота''. Казано е: ''Животът е за този, който я е намерил'' (Мишлей, 4:22), ''защото, това не е празна дума за вас, а вашият живот'' (Дварим, 32:47). И по тази причина смисълът на термина ''Тора лишма'' се състои в това, че занимаването с Тора и заповедите носи на човека живот и продължаване на дните, тъй като тогава Тора съответства на своето име.

И излиза, че на човека, който не устремява своето сърце и разум към по-горе казаното, занимаването с Тора и заповедите носи противоположността на живота и продължаването на дните, т.е. абсолютно не съответства на името на Тора – защото тя се нарича ''Тора на живота''. И разбери това. Тези думи са били изткълкувани от мъдреците (трактат Таанит, 7, стр. 1): ''За всеки, който се занимава с Тора ло лишма, тя става смъртоносна отрова. А за всеки, който се занимава с Тора лишма, тя става елексир на живота''.

Но тези думи се нуждаят от разясняване: трябва да се разбере как и в какво Тора става за човека смъртоносна отрова? Не стига, че се труди безрезултатно и напразно, и няма никаква полза от грижите и страданията – но освен това, самата Тора и работата се превръщат за него в смъртоносна отрова. И това е много странно.

Първо, нека осмислим думите на мъдреците (трактатът "Мегила'', 6, стр. 2), които са казали: ''Трудил се е и намерил – вярвай, не се е трудил и намерил – не вярвай''. Тук трябва да зададем въпрос за израза ''трудил се е и намерил'', който ни се струва противоречащ на самия себе си. Защото думите ''трудил се е'', свидетелстват за работата и грижите, които се дават като отплата за всяка желана придобивка – при това, за по-важната придобивка ще платят с по-голямо усилие, а за по-малката – с по-малко.

''Находката'' пък е противоположна на това. Тя, като правило, идва при човека, когато вниманието му е напълно отвлечено, без каквито и да е подготвителни грижи, усилия и заплащане. И затова как можеш да кажеш: ''Трудил се е и намерил''? Защото ако е бил вложен труд, би трябвало да се каже ''трудил се е и купил'' или ''трудил се е и се удостоил'', а не ''трудил се е и намерил''?

41.

Казано е: ''Търсещите Ме ще Ме намерят'' (Мишлей, 8). За това се пита в ''Зоар'': ''Къде ще намерят Твореца?''. И мъдреците казали, че ще Го намерят само в Тора. А също за думите: ''Истински си Ти, Творецо скриващ се'' (Йешайау, 45:16) са казали, че Творецът скрива Себе си в Тора. И трябва, както следва, да разберем техните думи. Защото на пръв поглед Творецът е скрит само в материалното, в преходните ценности на този свят, намиращи се извън Тора. Как можеш да кажеш обратното – че само в Тора Той скрива Себе си? А що се отнася до общото мнение, съгласно което Творецът скрива Себе си по такъв начин, че е необходимо да Го пожелаеш – за какво Му е това скриване? А освен това, от думите ''всички търсещи Ме ще Ме намерят'' произтича следното: ''всички желаещи Го ще Го намерят''. И трябва да бъде разбрана добре същността на това желание и същността на тази находка: какво са те и за какво са те?

Но ти трябва да знаеш каква е причината за цялата тази отдалеченост. Това, че сме толкова отдалечени от Твореца и до такава степен способни да престъпим Неговото желание, не е предизвикано от нищо друго освен от една единствена причина, станала източник за всички страдания и мъки, които търпим, и за всички злонамерености и грешки, в които се препъваме.

Едновременно с това е ясно, че с отстравяването на тази причина, тутакси ще се избавим от цялата мъка и страдание и веднага ще се удостоим със сливане с Твореца, с цялото си сърце и душа. И тук ще ти кажа, че тази първоначална причина не се състои в нищо друго освен в ''нищожността на нашето разбиране за Неговото управление на Своите създания''. Ние не Го разбираме, както подобава.

Да предположим, че Творецът управляваше Своите творения по явен начин, така че например всеки, който изяде нещо забранено, би се задушил веднага – на място, а всеки, изпълняващ заповед, би намерил в нея чудно наслаждение, подобно на най-прекрасните наслаждения в този материален свят. Тъй като тогава нито един глупак дори не би помислил да опита забраненото, знаейки, че веднага ще загуби своя живот – точно така, както няма да помисли да скочи в огъня.

И що за глупак би оставил някоя заповед, без да я изпълни незабавно с цялата своя пъргавина – както не може да се забави или да остави някое голямо материално удоволствие, което идва към ръцете му, без да го получи незабавно с цялата пъргавина, на която е способен. Затова ако пред нашия поглед се представеше явното управление, то всички хора щяха да бъдат пълни праведници.

Оттук е очевидно, че в нашия свят не ни стига само явното управление. Тъй като при явното управление всички хора щяха да бъдат пълни праведници и биха се слели с Твореца в съвършена любов. Защото, разбира се, би било голяма чест за всеки от нас да се сближи с Твореца и да Го обикне с цялото си сърце и душа и да се слива с Него винаги, без да губи нито миг.

Но това не е така и няма награда за заповедта в този свят, а нарушаващите неговото желание изобщо не биват наказвани пред очите ни, а Творецът е търпелив с тях. И нещо повече, понякога ни се струва, че всичко е наобратно, както е казано (Псалми, 73:12): ''Ето тези злодеи и благоденстващите в сегашния свят увеличават богатството си''. И затова, не всеки желаещ да се приближи към Твореца ще може да се приближи до Него, но ще се препъваме на всяка крачка, чак до това, за което е казано от мъдреците: ''Един човек от хиляди намерих Аз (Коелет, 7:28). Хиляди ще дойдат да учат и един ще излезе към светлината''.

Затова, разбирането за управлението на Твореца е причината за цялото благо, а неразбирането – причина за цялото зло. И излиза, че това е полюсът, около който се въртят всички хора – към наказанието или към милостта.

И вглеждайки се внимателно в постигането на управлението, усещано от хората, ще открием, че то се дели на четири вида. Всеки вид означава различно възприемане на управлението на Твореца. По този начин, съществуват четири нива на постигане на управлението. Всъщност, те са само две: скриване на образа и разкриване на образа, но те се подразделят на четири, тъй като има:

· 2 нива в управлението при скриване на образа: единично скриване и скриване вътре в скриването;

· 2 нива в управлението при разкриване на образа и това са: управление с възнаграждение и наказание, и управление с вечност.

Казано е (Дварим, 31:17): ''И ще пламне Моят гняв върху него в този ден, и ще ги оставя Аз, и ще скрия Моя лик от тях, и ще бъде хвърлен за разкъсване, и ще го застигнат много беди и нещастия, и ще каже той в този ден: ''Не ме ли застигнаха тези беди, защото Го няма Творецът мой сред мен?'' А Аз със скриване ще скрия лика Мой в този ден за цялото зло, което той е направил, когато се е обърнал към други богове''.

И поглеждайки тези думи, ще откриеш, че в началото е написано: ''И ще пламне Моят гняв... и ще скрия Моя лик'' - което означава единично скриване. А след това е написано: ''И ще го застигнат много беди и нещастия... А Аз със скриване ще скрия лика Мой'' - което означава двойно скриване. И трябва да се разбере: какво представлява това двойно скриване?

Но в началото ще разберем какво значи ''лика'' на Твореца, за който е казано: ''И ще скрия лика Мой''. Ще разбереш това от примера с човека: виждайки лицето на другаря си, той веднага ще го познае. А виждайки другаря си отзад, не е сигурен ще го познае ли и може да се усъмни: възможно ли е това да е някой друг, а не неговият другар?

Същото е и с онова, което е пред нас: всички знаят и усещат Твореца като добър, а на Добрия е присъщо да твори добро. Затова, когато Творецът носи добро на Своите творения, които е сътворил с щедра ръка, това означава, че Неговият лик е разкрит за творенията, тъй като тогава всички Го познават, защото Той постъпва както подобава на Неговото име, както бе обяснено по-горе по повод на откритото управление.

Но когато Творецът постъпва със Своите творения обратно на по-горе описаното, т.е. когато хората изпитват страдания и болка в Неговия свят, то това се определя като обратна страна на Твореца. Защото Неговият лик, т.е. съвършената степен на Неговото благо е абсолютно скрита от тях, а такова поведение не съответства на Неговото име. Това е подобно на човека, който вижда другаря си отзад и може да се усъмни, помисляйки си: ''Възможно ли е това да е някой друг?''.

И за това е казано: ''И ще пламне Моят гняв... и ще скрия Моя лик от тях''. Тъй като по време на гнева, когато творенията изпитват страдания и мъки, излиза, че Творецът скрива Своя лик, явяващ се съвършена степен на Неговото благо, и само Неговата обратна страна е разкрита. И тогава е необходимо голямо укрепване на вярата в Твореца, за да се опазиш от престъпните размишления, тъй като е трудно да Го познаеш отзад. И това се нарича ''единично скриване''.

Но когато страданията и мъките нараснат максимално, това предизвиква двойното скриване, наречено в книгите ''скриване вътре в скриването''. А това значи, че дори Неговата обратна страна не се вижда – т.е. хората не вярват, че Творецът се гневи на тях и ги наказва, а приписват това на случая и природата, стигайки до отричане на Неговото управление с възнаграждение и наказание. И за това е казано: ''А Аз със скриване ще скрия лика Мой... когато се е обърнал към други богове''. Тоест стигат до отрицание и се обръщат към идолопоклонничеството.

Но дотогава, докато става дума само за единичното скриване, изказването завършва с такива думи: ''И ще каже в този ден: ''Не ме ли застигнаха тези беди, защото Го няма Творецът мой сред мен?''. Иначе казано, хората още вярват в управлението с възнаграждение и наказание, и казват, че бедите и страданията идват при тях, защото не са слети с Твореца, както е казано: ''Не ме ли застигнаха тези беди, защото Го няма Творецът мой сред мен?''. И това се определя така, че те още виждат Твореца, но само от обратната Му страна. И затова то се нарича ''единично скриване'', т.е. само скриване на лика.

С това се изясниха двете нива на възприемане на скритото управление, усещано от творенията: единичното скриване и скриването вътре в скриването.

Единичното скриване означава само скриване на лика, когато обратната страна е разкрита на хората. С други думи, те вярват, че страданията са им дадени от Твореца като наказание. И тъй като им е трудно да опознават Твореца от обратната страна, те стигат до нарушения – едновременно с това, дори тогава се наричат ''незавършени грешници''. Тоест тези нарушения са подобни на грешки, тъй като са се случили с тях заради множеството страдания, а като цяло, хората вярват във възнаграждението и наказанието.

А скриване вътре в скриването означава, че дори обратната страна на Твореца се е скрила от тях, тъй като не вярват във възнаграждението и наказанието. И нарушенията, извършвани от тях, се определят като злосторничества. И те се наричат ''завършени грешници'', защото въстават, твърдейки, че Творецът съвсем не управлява Своите творения, и се обръщат към идолопоклонничеството, както е казано: ''Когато се обърнали към други богове''.

Следва да се знае, че цялата работа, извършвана при изпълняването на Тора и заповедите по пътя на избора, става главно в двата по-горе споменати стадия на скритото управление. И за този период от време е казано: ''Според страданието е заплащането'' (трактатът ''Авот'', 5:23). Тъй като управлението на Твореца не е явно и е невъзможно Той да бъде видян освен в скриването на лика, тоест от обратната Му страна – както е с примера за човека, който вижда своя другар отзад, и затова може да се усъмни, мислейки: ''Възможно ли е това да е някой друг?''. И по този път изборът винаги се намира в ръцете на човека: да изпълни ли желанието на Твореца или да наруши Неговото желание.

Защото страданията и болката, които човекът изпитва, му носят съмнение за реалността на управлението на Твореца над Своите създания, било то на първия стадий – а това са грешки, или на втория стадий – а това са злосторничествата. Така или иначе, човекът се намира в голямо страдание и полага огромни усилия. И за този период от време е казано: ''Всичко, което прецениш, че е по твоите сили да направиш – направи го'' (Коелет, 9:10). Защото човекът няма да се удостои с разкриването на лика, означаващо съвършената степен на благо на Твореца, докато не се постарае и не направи всичко, което е по неговите сили да направи. А според страданията е и плащането.

Но след като Творецът види, че човекът е завършил в степента на своите усилия и е приключил всичко, което му се полага да направи със силата на своя избор и укрепването на вярата в Твореца, тогава Творецът му помага и човекът се удостоява с постигане на явното управление, т.е. с разкриването на лика. И тогава се удостоява със съвършеното връщане, означаващо, че се връща и се слива с Твореца с цялото си сърце и душа, както от самосебе си следва, заради постигането на явното управление.

По-горе споменатите постигане и връщане идват при човека в два етапа. Първият е абсолютното постигане на управлението с възнаграждение и наказание. А освен това, че ясно постига възнаграждение за всяка заповед в бъдещия свят, удостоява се също да постигне чудесно наслаждение при изпълняването на заповедите веднага, още в този свят. И освен че постига горчиво наказание, произтичащо от всяко нарушение след своята смърт, също така се удостоява да усети горчивия вкус на всяко нарушение, докато е още жив. И се разбира от самосебе си, че онзи, който се удостоява с това явно управление, е убеден в себе си, че повече няма да съгреши, както е убеден човекът, че няма да отсече своите крайници и няма да си причини ужасни страдания. А също е уверен в себе си, че няма да остави заповедтта без да я изпълни веднага, след като това е по силите му, както човекът е сигурен, че няма да остави нито едно наслаждение от този свят или голяма изгода, идващи към неговите ръце.

И оттук разбери думите на мъдреците: ''Какво значи ''връщане''? - Докато не засвидетелства за човека Знаещият тайните, че няма да се върне повече към своята глупост''. На пръв поглед, тези думи са странни. Защото ако е така, то кой ще се издигне в небесата, за да чуе свидетелството на Твореца? И пред кого трябва да свидетелства Творецът за това? Нима не е достатъчно, че Самият Творец знае, че човекът се е върнал със своето сърце и повече няма да съгреши?

Но от онова, което се изясни, това е съвсем просто. Защото човекът действително не може да бъде абсолютно уверен, че повече няма да съгреши, докато не се удостои с постигането на управлението с възнаграждение и наказание, т.е. разкриването на лика. А разкриването на лика е онова, което от гледна точка на спасението на Твореца, се нарича ''свидетелство'', защото именно извършеното от Самия Творец спасение води човека до постигане на възнаграждението и наказанието и му обещава, че няма повече да съгреши.

По такъв начин става ясно, че Творецът свидетелства за човека. И за това е казано: ''Какво значи ''връщане''?. С други думи, кога човекът може бъде сигурен, че се е удостоил с абсолютното завръщане? За това са му дали ясен знак: когато Знаещият тайните свидетелства за него, че повече няма да се върне към своята глупост. Тоест, когато се е удостоил с разкриването на лика – и тогава спасяването на човека от Самия Творец свидетелства за него, че повече няма да се върне към своята глупост.

Това по-горе описано връщане се нарича ''връщане заради трепета'', защото макар човекът да се е върнал при Твореца с цялото си сърце и душа, до такава степен, че Знаещият тайните свидетелства за него, че повече няма да се върне към своята глупост – едновременно с това, цялата тази увереност, че повече няма да съгреши, е обусловена от неговото постижение и усещането на наказанието и тежките страдания, произтичащи от нарушенията. И затова, човекът е сигурен в себе си, че няма да съгреши – така, както е убеден, че няма да си причини ужасни страдания.

В крайна сметка, връщането и увереността са предизвикани само от страха пред наказанията, произтичащи от нарушенията. Излиза, че връщането е обусловено само от страха пред наказанието. И затова се нарича ''връщане заради трепета''.

Оттук стават ясни думите на мъдреците: ''Извършващият връщане заради трепета се удостоява с това, че злосторничествата стават за него грешки''. И следва да разбереш как става това. От разясненото по-горе (п. 52) ще разбереш добре, че злосторничествата, които извършва човекът, произтичат от получаването на управление чрез двойно скриване, тоест със скриване вътре в скриването. Това означава, че човекът не вярва в управляването с възнаграждение и наказание. В същото време, стадият на единичното скриване означава, че човекът вярва в управлявянето с възнаграждение и наказание, но заради множеството страдания, понякога стига до престъпни размишления, защото макар и да вярва, че страданията са дошли при него като наказание, едновременно с това е подобен на онзи, който гледайки другаря си отзад, е способен да се усъмни и да си помисли: ''Възможно ли е това да е някой друг?''. И тези прегрешения са само грешки, тъй като, по принцип, човекът вярва в управляването с възнаграждение и наказание.

Затова, след като човекът се е удостоил с връщане заради трепета, смисълът на което е в отчетливото постигане на управление с възнаграждение и наказание, до такава степен, че е убеден, че няма да съгреши – за него се поправя напълно стадият скриване вътре в скриването. Защото сега той вижда с очите си, че съществува управление с възнаграждение и наказание. И му е ясно, че всички многобройни страдания, които някога е изпитвал, са били наказания за него от управлението на Твореца за извършените грехове. И му се е разкрило със задна дата, че тогава горчиво е грешал. И затова, изскубва тези злосторничества от корена.

Но не напълно, а така, че те стават за него грешки. Тоест, подобни на нарушенията, които е извършвал на стадия на единичното скриване, когато е стъпил накриво заради размътването на разсъдъка, предизвикано от многото страдания, които лишават човека от разсъдък. И те се смятат само за грешки.

Но с това връщане човекът съвсем не е поправил единичното скриване, в което се е намирал дотогава. Неговото поправяне е действително само от момента, в който се е удостоил с разкриване на лика и нататък. А в миналото, когато още не се е удостоил с връщане, скриването на лика и всички грешки са останали за него каквито са били, без каквото и да е поправяне и изменение. Защото и тогава е вярвал, че бедите и страданията са дошли при него за наказание. Както е написано: ''И ще каже в този ден: ''Не ме ли застигнаха тези беди, защото Го няма Творецът сред мен?''.

И затова, засега не се нарича пълен праведник. Ако пък човекът се удостои с разкриването на лика, което означава съвършена степен на благото на Твореца, съгласно Неговото име – то именно той се нарича ''праведник'' (п.55), тъй като оправдава управлението на Твореца, каквото е в действиетлност, и признава, че Творецът постъпва със своите създания според абсолютната доброта и съвършенство, правейки добро на лошите и на добрите.

И затова, удостоилият се с разкриването на лика човек от този момент и нататък е достоен да се нарича ''праведник''. Но тъй като не се е поправил напълно, а само на стадия скриване вътре в скриването, т.е. още не се е поправил на стадия на единичното скриване и поправянето е действително само от този момент и нататък – оказва се, че тъй като не се е удостоил още с връщането, засега не е достоен да се нарича ''праведник''. Защото в такъв случай, за него скриването на лика си остава такова, каквото е било. И затова, човекът се нарича ''незавършен праведник''. Иначе казано, необходимо е да се поправи още и неговото минало.

А също се нарича ''среден'', защото след като получи така или иначе връщане заради трепета, благодарение на съвършеното занимаване с Тора и с добри действия, е станал годен да се удостои също и с връщане от любов. И тогава ще се удостои със стъпалото ''пълен праведник''. По такъв начин сега се оказва, че той е по средата между трепета и любовта и затова се нарича ''среден''. За разлика от това, по-рано не е бил напълно годен дори да подготви себе си за връщане от любов.

С това ясно се изясни първото стъпало на постигане на разкриването на лика, т.е. постигането и усещането на управлението с възнаграждение и наказание, когато Знаещият тайните свидетелства за човека, че няма да се върне повече към своята глупост. И това се нарича ''връщане заради трепета'', когато злосторничествата стават за него грешки. И човекът се нарича ''незавършен праведник''. А също така се нарича ''среден''.

А сега ще обясним второто стъпало на постигане на разкриването на лика: постигането на съваршеното, истинско, вечно управление. Това означава, че Творецът управлява Своите творения като Добър и Творящ добро – и добрите, и лошите. И сега човекът се нарича ''пълен праведник'', и това е ''връщане от любов''. И се удостоява с това, че злосторничествата се обръщат за него в заслуги.

По такъв начин, станаха ясни всичките четири стъпала на разбиране на управлението, присъщи на творенията. При това, трите първи стъпала: двойно скриване, единично скриване и постигане на управлението с възнаграждение и наказание – не са нищо друго, освен подготовка, благодарение на която, човекът ще се удостои с четвъртото стъпало – с постигането на истинското вечно управление.

Но трябва да се разбере защо на човека не му е достатъчно третото стъпало, явяващо се постигане на управлението с възнаграждение и наказание. Защото, както казахме, той вече се е удостоил с това, че Знаещият тайните свидетелства за него, че повече няма да съгреши. И защо все още се нарича ''среден'' или ''незавършен праведник''? Тъй като самото име доказва, че работата на човека е все още нежелана в очите на Твореца, и все още съществува недостиг и недостатък в неговата Тора и в работата.

Първо, ще анализираме въпроса на тълкувателите за заповедта, за любовта към Твореца: по какъв начин Тора ни е задължила със заповед, чието изпълнение изобщо не е по нашите сили? Тъй като човек е способен да пречупи и подчини себе си за изпълнението на каквото и да е, но над любовта няма власт никое подчинение и принуждение в света.

И те са обяснили, че благодарение на изпълнението на 612-те заповеди, както е определено, човекът автоматично постига любовта към Твореца. И затова се смята, че е по неговите сили да изпълни тази заповед. Тъй като той може да пречупи и подчини себе си за изпълнението на 612-те заповеди, както е определено, и тогава също се удостоява с любовта към Твореца.

Но тези думи на мъдреците се нуждаят от широко разясняване. Защото, в края на краищата, не е трябвало да заслужим любовта към Твореца в качеството на заповед, тъй като при нейното изпълнение нямаме възможност за каквото и да е действие или подчинение от своя страна. Но тя идва автоматично, след като завършим изпълняването на 612-те заповеди. И затова, за нас е напълно достатъчно указанието за изпълнението на 612-те заповеди. Защо тогава е била написана заповедта за любовта?

За да разберем това, първо ни е необходимо истинско разбиране на самата същност на любовта към Твореца. И следва да се знае, че всички естествени наклонности и свойства, заложени в човека и служещи му в отношенията с другарите, са необходими в работата за Твореца. Те са били сътворени и заложени в човека изначално, само по силата на ролята, която имат в края, явяваща се цел и резултат за всеки човек, както е казано: ''И няма да бъде отхвърлен от Него отхвърленият''. И тогава, всички те са нужни на човека, за да се усъвършенства с тяхна помощ по пътищата на получаването и изобилието и да завърши желанието на Твореца.

И за това е казано: ''Всеки наречен с Моето име за Моята слава, сътворих Аз'' (Йешаяу, 43:7). И също: ''Цялото действие на Твореца е за Неговия почитател'' (Мишлей, 16, 4). А засега, за човека е приготвен целия свят, за да могат всички негови наклонности и свойства да се развиват и да се усъвършенстват, като ги прилага в отношенията с творенията, за да станат достойни за своята цел.

И за това се казва: ''Човекът е длъжен да каже: ''За мен е сътворен светът''. Защото всички творения в света са необходими на индивида, тъй като те развиват и приспособяват наклонностите и свойствата на всеки отделен човек, докато не станат годни, ставайки спомагателен инструмент в работата за Твореца.

И затова, следва да разберем любовта към Твореца, изхождайки от свойствата на любовта, присъщи на човека в неговите отношения с другарите. Любовта към Твореца също неизбежно е подложена на влиянието на тези свойства, тъй като те изначално са били заложени в човека само заради Твореца. И вглеждайки се в свойствата на любовта между човека и неговия ближен, ще открием в тях четири степени на любов, една над друга. Тоест две, които всъщност са четири.

Първата степен е ''зависимата любов''. Тя означава, че вследствие на голямото благо, наслаждение и полза, които човекът е получил от своя другар, той от душа се е слял с другаря в чудна любов. И тук са възможни две степени. Първата се състои в това, че преди да се опознаят и обикнат, те са си причинявали един на друг зло, но не желаят да го помнят, тъй като любовта ще покрие всички престъпления (Мишлей, 10:12). А втората е, че винаги са си носили един на друг само добро и полза и между тях никога не е имало дори спомен за вреда или за каквото и да е зло.

Втората степен е ''независимата любов''. Тя означава, че човекът е опознал добродетелта на своя другар, която е великолепна и многократно превишаваща всичко мислимо и въображаемо, и вследствие на това, от душа се слял с другаря в безкрайно голяма любов. Тук също са възможни две степени. Първата има място до момента, в който човекът научи за всички навици и дела на своя другар с другите хора – и тогава тази любов се определя като ''неабсолютна любов''.

Защото неговият другар се държи така с другите хора, че при повърхностен поглед изглежда сякаш от небережност им причинява беди и вреда. И ако обичащият го можеше да види това, то щеше да пострада цялата добродетел, която е приписвал на другаря си, и любовта между тях щеше да се наруши. Но човекът още не се е запознал с тази част от делата на другаря си. И затова, тяхната любов все още е съвършена и удивително велика.

Втората степен на независимата любов е четвъртата степен на любовта въобще и тя също произтича от признаването на добродетелите на другаря. Но като добавка към това, сега обичащият знае всички навици и дела на своя другар, с всеки човек – без изключение. Той е проверил и открил, че в тях не само няма и най-малкия порок, но добротата на другаря ги превъзхожда безкрайно и надвишава всичко мислимо и въображаемо. И сега, това е ''вечната и абсолютна любов''.

Всички тези четири степени на любовта, действащи в отношенията между човека и неговия ближен, действат също и в отношенията между човека и Твореца. И нещо повече, в онова, което се отнася до любовта към Твореца, те са станали стъпала в причинно-следствената верига. Не е възможно човекът да се удостои с нито едно от тях, докато не се удостои с първата степен – зависимата любов. И след като се е удостоил с нея изцяло, тази първа степен става причина да се удостои с втората степен. А след като се е удостоил с втората степен и е стигнал до нейния край, тя става причина за удостояването му с третата степен. И по същия начин, третата степен става причина за четвъртата – за вечната любов.

И във връзка с това, възниква въпросът: как човекът може да си представи необходимостта да се удостои с първото стъпало на любовта към Твореца, което се явява първа степен на зависимата любов, идваща вследствие на голямото благо, получено от любимия – като в същото време, няма награда за заповедта в този свят?

А освен това, както се изясни, всеки човек е длъжен да мине през двете първи стъпала на управление чрез скриване на лика, което означава, че през този период от време ликът на Твореца е скрит, тоест величината на Неговото добро, защото на Добрия е присъщо да твори добро (п.47). И затова, тогава хората изпитват страдания и мъки.

Но се изясни, че цялото занимаване с Тора и работата по пътя на избора се извършва главно в периода на скриване. В такъв случай, как може човекът да си представи, че ще се удостои с втората степен на зависимата любов, означаваща, че от самото начало и до днешния ден любимият му е носил само несметно и чудно благо и не му е причинил и най-малкото зло? Да не говорим за това, как човекът ще си представи, че се е удостоил с третата или четвъртата степен?

Но ние се гмурнахме в мощни вълни. И в крайна сметка, следва оттук да извадим скъпоценен бисер. И затова, ще разясним думите на мъдреците (трактат ''Брахот'', 17): ''Своя свят ще видиш приживе, а остатъкът твой е за живота в бъдещия свят''. Тук следва да се разбере защо вместо да кажат: ''Своя свят ще получиш приживе'' са казали само: ''ще видиш''? Защото ако са искали да благословят, би трябвало да благословят докрай, т.е. за да постигне и получи човекът своя свят още приживе. А освен това, трябва по принцип да се разбере защо човекът ще види своя бъдещ свят приживе? Не е ли печално, че неговият остатък е за живота в бъдещия свят? И още: защо са поставили тази благословия в началото?

И преди всичко, трябва да разберем как човекът ще види своя бъдещ свят приживе? Защото е ясно, че с материалните очи няма да видим нищо духовно. А освен това, не е обичайно за Твореца да променя изначалните порядки, тъй като всички изначални порядки, от техния извор, Творецът е установил само за да са най-удачни за целта, изисквана от тях. С други думи, за да може човекът чрез тяхното посредничество да се удостои да се слее с Него, както е казано: ''Цялото действие на Твореца е за Неговия почитател''. Затова следва да се разбере как човекът може да си представи виждането на своя свят приживе?

Ще ти кажа, че виждането идва при човека благодарение на вникването в Тора, съгласно казаното: ''Отвори моите очи и ще видя чудесата на Твоята Тора''. И за това заклеват душата, преди да влезе в тялото (трактат ''Нида'', стр.30): ''Дори ако целият свят ти каже, че си праведник, остани грешник в своите очи''. Тоест, именно в своите очи.

Смисълът е в това, че докато не си се удостоил с ''вникване'' в Тора, смятай себе си за грешник. И не се заблуждавай, че в целия свят си известен като праведник. Оттук също ще разбереш защо мъдреците са поставили благословията ''Своя свят ще видиш приживе'' начело на благословията. Защото дотогава човек не се удостоява дори със степента ''несъвършен праведник''.

Но трябва да разберем следното. Ако човек действително знае за себе си, че вече е изпълнил цялата Тора и целият свят е съгласен с него, защо не му е напълно достатъчно всичко това, а е принуден да даде клетва и възнамерява да се смята за грешник? И ти го уподобяваш на грешник, защото не му достига тази чудна степен на вникване в Тора, за да види своя свят приживе?

Вече бяха изяснени четирите начина за постигане от хората на управлението на Твореца над себе си, а именно: двата в скриването на лика и двата в разкриването на лика. И беше разяснен смисъла на „скриването на лика” от творенията, имащ великото намерение да даде на хората възможност да полагат усилия и да се занимават с работата за Твореца в Тора и заповедите по пътя на „избора”. Защото тогава ще се увеличи в очите на Твореца удоволствието от работата на хората в Неговата Тора и заповедите повече, отколкото удоволствието от висшите ангели, които нямат избор – защото те, както е известно, са задължени със своята мисия.

Но въпреки всички похвали по адрес на скриването на лика, то се смята не за съвършенство, а само за ''преходен'' стадий. Защото именно оттам се удостояват с цялото очаквано съвършенство. Иначе казано, човек се удостоява с приготвената за него награда за заповедта само благодарение на своите усилия в Тора и добрите дела в периода на скриване на лика, когато действа по собствен ''избор''. Защото тогава той изпитва страдания вследствие укрепването на вярата в Твореца при изпълняване на Неговите желания. А всяка награда на човека се измерва само по страданията, които изтърпява при изпълняването на Тора и заповедите, както е казано: ''Според страданието – плащането''.

И затова, всеки човек е длъжен да премине през този ''преходен'' период на скриване на лика. А когато го завърши, се удостоява с постигането на явното управление, тоест с разкриването на лика. Но преди да се удостои с разкриването на лика, дори и човек да вижда обратната страна, той не може, макар и веднъж, да не извърши нарушение.

И не стига, че не е по силите му да изпълни всичките 613 заповеди, тъй като любовта не идва по пътя на принуждението и насилието, но и в 612-те заповеди, той не е съвършен. Тъй като дори неговият трепет не е постоянен, както се полага. И в това е тайната, че числовото значение на думата ''Тора'' според гематрията е 611 (а всяка гематрия показва обратната страна). С други думи, дори 612-те заповеди, човекът не може да изпълни, както е определено. И това е тайната на казаното: ''Няма вечно да спориш'' (''да спориш'' - по гематрия е 612). Но в крайна сметка, човекът ще се удостои с разкриването на лика.

Първата степен на разкриване на лика, представляваща абсолютно ясно постигане на управлението с възнаграждение и наказание, идва при човека само посредством спасение от страна на Твореца, когато с чудодейно постижение той се удостоява с прозрение в Тора и ''става като усилващ се източник'' (трактат ''Авот'', 76). И във всяка заповед на Тора, която вече е изпълнил с вложени по собствения си избор усилия, човекът се удостоява да види предназначената за него в бъдещия свят награда за заповедта, а също и голямата загуба, намираща се в нарушаването.

И макар наградата още да не е дошла при него, тъй като няма награда за заповедта в този свят, въпреки това, на човека му стига това явно и повече неизчезващо постижение, за да изпитва по-голямо наслаждение при изпълняването на всяка заповед, защото ''всичко, подлежащо на изискване, е вече подобно на изискваното''. Да вземем като пример търговеца, който е сключил сделка, от която ще спечели голяма сума. Дори да получи печалба след дълъг период от време, при всички случаи, ако е уверен и без най-малката сянка на съмнение, че ще получи печалбата след време, радостта му е такава, сякаш тя е била получена веднага.

И от само себе си се разбира, че такова явно управление свидетелства за човека, че от този момент и нататък, той ще се слива с Тора и заповедите с цялото си сърце и душа, отбягвайки и избягвайки нарушенията така, както бяга от огъня. И макар още да е незавършен праведник, тъй като засега не се е удостоил с връщане от любов – при всички случаи, тясното сливане с Тора и добрите дела помагат на човека постепенно да се удостои също и с връщане от любов, т.е. с втората степен на ''разкриване на лика''. Тогава той е способен да изпълни всичките 613 заповеди съвършено и да стане пълен праведник.

Сега съвсем ясно ни се изяснява въпросът по повод клетвата, която карат душата да дава преди нейното идване в този свят: ''Дори ако целият свят ти казва, че си праведник, остани в своите очи грешник''. Ние попитахме: ''Ако целият свят е съгласен с човека, че е праведник, защо е длъжен той да смята себе си за грешник, като не се доверява на целия свят?''.

А освен това, следва да продължим и да си зададем въпрос за думите: ''дори ако казва целият свят''. Какво означава това свидетелство на целия свят? Нима самият човек не знае по-добре от целия свят? И тогава би следвало да формулираме неговата клетва така: ''Дори ако самият ти знаеш, че си праведник''.

И накрая, най-сложното: Гмара ясно казва (трактат ''Брахот'', 61), че в душата си човекът е длъжен да знае явява ли се той пълен праведник или не. Защото съществува задължение и реалност, изискващи наистина да бъде пълен праведник. Нещо повече – човекът е длъжен сам да изучи и познае тази истина. В такъв случай, как ще доведат душата до клетвата винаги да остане в своите очи грешна и самата тя никога да не знае истината, ако мъдреците са задължили на обратното?

Освен това, тези думи са много точни, защото докато човекът с чудодейно постижение не се е удостоил с прозрение в Тора, което е достатъчно за ясното постигане на управлението с възнаграждение и наказание – разбира се, той по никакъв начин не може да изпадне в самозаблуда и да смята себе си за праведник, тъй като задължително чувства, че не му достигат двете най-всеобхватни заповеди на Тора: ''любовта и трепетът''.

Дори да става дума само за това, да се удостои със съвършения трепет, когато ''ще свидетелства за човека Знаещият тайната, че няма да се върне повече към своята глупост'' заради големия трепет пред наказанието и загубите от нарушението. Човекът не може да си представи това, докато не се удостои с пълното, ясно и абсолютно постигане на управлението с възнаграждение и наказание, т.е. докато не придобие първата степен на разкриване на лика, заслужена от него благодарение на прозрението в Тора. И няма нужда да се говори за любовта, която напълно излиза от рамката на неговите възможности, защото тя зависи от разбирането на сърцето, и никакво усилие и принуда няма да помогнат тук на човека.

И затова, клетвата гласи: ''Дори ако целият свят ти казва, че си праведник...''. Тъй като тези две заповеди – ''любовта и трепетът'' - са връчени единствено на самия човек и никой от обитателите на света освен него не може да ги различава и познава. Затова, виждайки човека съвършен в 611-те заповеди, хората веднага казват, че той навярно е изпълнил и заповедта за любовта и трепета. А тъй като природата на човека го задължава да вярва на света, той може напълно да изпадне в горчива грешка. И по тази причина заклеват за това душата още преди идването й в този свят – и дай Боже това да ни помогне. А човекът, разбира се, е длъжен сам да изучи и узнае в душата си явява ли се пълен праведник – и за това бе казано по-горе.

Става ясно и онова, за което питахме: как може да се удостои дори с първата степен на любовта, ако няма награда за заповедта в този свят (в този живот)? Сега е напълно ясно, че човекът и не трябва, в крайна сметка, да получи награда за заповедта приживе, тъй като по този повод мъдреците са уточнили: ''Своя свят ще видиш приживе, а твоят остатък е за живота в бъдещия свят''. Те посочват, че наградата за заповедта не се намира в този свят, а в бъдещия.

Но за да види, знае и усети бъдещата награда за заповедта в бъдещия свят, човекът, в крайна сметка, е длъжен абсолютно точно да знае това още приживе, посредством своето чудодейно постижение в Тора. Защото, така или иначе, тогава той се удостоява със стадия на зависимата любов – първата степен на излизането от скриването на лика и идването до разкриването на лика, което е необходимо на човека за изпълняването на Тора и заповедите както е определено, за да ''свидетелства за него Знаещият тайната, че няма да се върне повече към своята глупост''.

Отсега нататък човекът полага усилия в съблюдаването на Тора и заповедите на нивото на зависимата любов, придобита благодарение на познаването на наградата, очакваща го в бъдещия свят, както е казано: ''Всичко, подлежащо на изискване, е вече подобно на изискваното''. И тогава той се удостоява с втората степен на разкриване на лика, което означава управлението на Твореца над света, произтичащо от Неговата вечност и истинност, т.е. от това, че Той е Добър и твори добро на лошите и добрите.

И човекът се удостоява с независимата любов, когато злодеянията станат за него като заслуги. От този момент и нататък той се нарича ''пълен праведник'', тъй като може да изпълнява Тора и заповедите в любов и трепет. А ''пълен'' се нарича, защото е придобил всичките 613 заповеди в съвършенство.

По този начин е уреден въпросът за човека, удостояващ се с третия стадий на управление, т.е. управлението с възнаграждение и наказание, когато вече Знаещият тайната свидетелства за него, че няма повече да се върне към своята глупост. И едновременно с това, все още се нарича само ''незавършен праведник''. Сега стана напълно ясно, че в крайна сметка все още не му достига ''една заповед'''', т.е. заповедта за любовта. И той, разбира се, е незавършен, защото задължително трябва да завърши 613-те заповеди, неизбежно представляващи първата крачка на прага на съвършенството.

И от всичко казано става ясно онова, за което са попитали мъдреците: как Тора ни е задължила за заповедта за любовта, ако съвсем не е във нашата власт да се занимаваме с тази заповед или дори да се докоснем до нея? Сега ще разбереш, че мъдреците са ни предупредили за това: ''Положил е усилия, но не е намерил – не вярвай''. А също: ''Човек винаги трябва да се занимава с Тора и заповедите ло лишма, тъй като от ло лишма стига до лишма'' (трактатът "Псахим", 50). И за това също свидетелстват думите: ''Търсещите Ме ще Ме намерят'' (Мишлей, 8).

Ето изказването на мъдреците (трактатът ''Мегила'', 6): ''Казал раби Ицхак: ''Ако ти каже човек: ''Трудил се е и не е намерил – не вярвай. Не се е трудил и е намерил – не вярвай. Трудил се е и е намерил – повярвай''.

Ние зададохме въпроса за израза: ''Трудил се е и е намерил – повярвай'', който на пръв поглед противоречи сам на себе си. Защото трудът сочи към придобиване, а намереното – към това, че идва при човека без каквато и да е грижа и неочаквано. Затова би следвало да се каже: ''Потрудил се е и е купил''.

Но знай, че под ''намерено'', за което се говори тук, се подразбира следното изказване: ''Търсещите Ме ще Ме намерят''. Има се предвид намирането на лика на Твореца, съгласно думите от книгата ''Зоар'' за това, че само в Тора ще намерят Твореца. Тоест посредством усилията, положени в Тора, ние се удостояваме да намерим разкриването на лика на Твореца. И затова са били точни мъдреците в своите думи, казвайки: ''Трудил се е и е намерил – повярвай''. Тъй като трудът се полага в Тора, а намереното се състои в разкриването на лика на управление на Твореца.

Мъдреците умишлено не са казали: ''трудил се е и се е удостоил'' или ''трудил се е и е купил''. Защото тогава щеше да остане възможността да сгрешим по отношение на това, решавайки, че получаването и придобиването подразбират придобиването единствено и само на Тора. И затова са били точни в израза ''намерил'', за да покажат, че се има предвид нещо по-високо от придобиването на Тора, т.е. намирането на разкрития лик на управление на Твореца.

Именно с това се обяснява казаното: ''Не се е трудил и е намерил – не вярвай''. Защото на пръв поглед това изглежда странно: на кого би му хрумнало, че може да се удостои с Тора без да се потруди над нея. Но този израз се основава на следното изказване: ''Търсещите Ме ще Ме намерят'' (Мишлей, 8:17). Смисълът е в това, че всеки човек – от малкия до великия, пожелавайки Твореца, веднага ще Го намери. И това посочва изразът ''търсещите Ме''. Защото някой би си помислил, че тук не се изискват особени усилия и дори малкият човек, който не е готов да положи за това никакви старания, също ще намери Твореца. Именно по тази причина мъдреците са ни предупредили да не вярваме на никоя трактовка. Напротив, тук усилието е задължително, а ако ''не се е трудил и е намерил – не вярвай''.

И оттук разбери защо Тора се нарича ''живот''. Както е казано: ''Виж, днес Аз ти предложих живот и добро'' (Дварим, 30:16). А също: ''Живот е за този, който я е намерил'' (Мишлей, 4:22). Това произтича от казаното: ''Тъй като в светлината на лика на Царя е живота'' (Мишлей, 16:16). Защото Творецът е Източникът на целия живот и цялото благо. И затова, животът бива привлечен от тези клони, които се сливат със своя Източник. Става дума за онези хора, които са положили усилия и са намерили светлината на лика на Твореца в Тора, т.е. чрез чудодейно постижение са се удостоили с прозрение в Тора. В края на краищата, те са се удостоили с разкриването на лика, означаващ постигане на истинското управление, на достойното име на Твореца ''Добър'', защото на Добрия е присъщо да твори добро.

И тези, удостоили се, вече не могат да се откажат от изпълняването на заповедите както е определено - подобно на човека, който не може да се откаже от чудесното наслаждение, идващо към него. А от нарушенията бягат като от пожар. И за тях е казано: ''Вие, слетите с Твореца, всички живеете днес''. Защото любовта на Твореца идва и им се дава като естествена любов по естествените канали, приготвени за човека от природата на творението. И сега клонът е слят със своя корен, както е и определено, и животът се дава на клона непрестанно, във велико изобилие от неговия източник. И затова, Тора се нарича ''живот''.

И затова, мъдреците на много места са ни предупредили за задължителното условие при заниманията с Тора: че това занимаване трябва да бъде именно лишма. Тоест да бъде такова, че благодарение на Тора да се удостоим с живот, защото това е Тора на живота. И за тази цел ни е била дадена, както е казано: ''И избери живота''. И затова, всеки човек е длъжен по време на заниманията с Тора да полага усилия и да настройва разума и сърцето си за това, да намери в нея светлината на ''лика на Царя на живота''. Има се предвид постигането на явното управление, наричащо се ''светлина на лика''.

Всеки човек е годен за това, както е казано: ''Търсещите Ме ще Ме намерят'', а също: ''Трудил се е и не е намерил – не вярвай''. И най-малкото не стига на човека за това – само усилията. И за това е казано: ''За всеки, който се занимава с Тора лишма, тя става еликсир на живота'' (Таанит, 7, стр.1). Тоест само да настрои човекът разума и сърцето си, за да се удостои с лишма, в което се и заключава смисълът на ''лишма''.

Сега ще видиш как се обяснява въпроса от онези, които тълкуват заповедта на любовта. Те са казали, че тази заповед не е в нашите ръце, тъй като любовта не идва по пътя на принудата и подчинението. И тук съвсем няма проблеми, тъй като това е изцяло в нашите ръце. Защото всеки човек може да полага усилия в Тора, докато не намери постигането на явното управление на Твореца, както е казано: ''Трудил се е и е намерил – вярвай''.

А когато човекът се удостои с явното управление, любовта идва при него вече автоматично по естествените канали. Ако той по някаква причина не вярва, че може да се удостои с това чрез своите усилия, значи безусловно не вярва на думите на мъдреците и си представя, че не за всеки са достатъчни усилията. И това противоречи на изказването: ''Трудил се е и не е намерил – не вярвай'', а също на думите: ''Търсещите Ме, ще Ме намерят''. Мъдреците точно са казали: ''търсещите'' - т.е. независимо кой, от малкия до великия. Но от човека, разбира се, се изисква усилие.

И от това, което бе обяснено, разбери думите: ''За всеки, който се занимава с Тора ло лишма, тя става смъртоносна отрова'' (трактат ''Таанит'', 7, стр.1). Казано е също: ''Истински си Ти, скриващият се Творец''. Става дума за това, че Творецът скрива Себе си в Тора. И ние попитахме: нима разумът не ни отвежда до това, че Творецът е скрит именно в суетите на този свят, намиращи се извън Тора, а не в самата Тора, където е и единственото място на разкриване? И попитахме още: скриването, с което Творецът скрива Себе си, за да Го търсят хората и да Го намерят – за какво ми е то?

100

И от обясняващия ти добре ще разбереш, че скриването, с което Творецът скрива Себе си, за да Го пожелаят хората, означава скриване на лика, при което Той постъпва със Своите творения съгласно двата стадия: единично скриване и скриване вътре в скриването. И ''Зоар'' ни казва: в никой да не се появи мисъл, че сякаш Творецът желае да остане на такъв стадий на управление, когато Неговият лик е скрит от творенията. Но това е подобно на човека, нарочно скриващ себе си, за да го търси другарят му и да го намери.

Същото е и с Твореца. Когато Той постъпва със Своите творения, оставайки в скриване на лика, причината е само една: Той иска творенията да пожелаят да разкрият Неговия лик и да Го намерят. Защото творенията нямаше да имат никакъв път и достъп до това да се удостоят със светлината на лика на Царя на живота, ако Творецът не постъпваше с тях така в началото – оставайки в скриване на лика. По такъв начин, цялото скриване е просто подготовка за разкриването на лика.

101

И затова е казано, че Творецът скрива Себе си в Тора. Защото по страданията и мъките, получени в периода на скриване на лика, човекът, който нарушава и подценява Тора и заповедите, се различава от човека, умножил усилията си в Тора и добрите дела. Първият от тях е най-много подготвен да оправдае своя Повелител, т.е. да реши, че тези страдания са дошли при него, заради нарушаването и подценяването на Тора от негова страна.

За разлика от първия, за втория е най-трудно да оправдае своя Повелител, защото според неговото разбиране, не е заслужил такива тежки наказания. И освен това, той вижда, че другарите му, които са по-лоши от него, не страдат до такава степен. Както е казано: ''Нечестиви са те, а са вечно спокойни, постигнали са богатството'' (Псалми, 73:12), а също: ''Напразно почиствах своето сърце'' (Псалми, 73:13).

И оттук ще видиш, че докато човекът не се удостои за управлението с разкриване на лика, Тора и заповедите, в които той е увеличил усилията си, ще утежнят за него скриването на лика в още по-голяма степен. Затова е и казано, че Творецът скрива Себе си в Тора. И действително, цялата тази тежест, която човекът най-силно усеща посредством Тора, не е нищо друго освен призиви, които Тора сама предизвиква в него, подбуждайки го максимално да побърза и да избърза с прилагането на изискващото се от него количество усилия, за да може незабавно да удостои човека с разкриването на лика, съгласно волята на Твореца.

102

И затова е казано, че за всеки, който учи ло лишма, Тора става смъртоносна отрова. Защото не стига, че той няма да излезе от скриването на лика в разкриване, тъй като не е настроил разума си да положи усилия и да се удостои с това, но като допълнение, Тора, с която се занимава, му добавя и скриване на лика в огромна степен, докато човекът не падне в скриване вътре в скриването, явяващо се смърт, тъй като той е напълно откъснат от своя корен. И излиза, че Тора става за него смъртоносна отрова.

103

С това стават ясни двата термина, употребявани в Тора: ''разкрито'' и ''скрито''. И трябва да разбера за какво ми е скритата Тора? И защо не е разкрита цялата Тора? Но тук има дълбок, вътрешен смисъл, тъй като ''скритата'' Тора намеква, че Творецът се ''скрива в Тора''. И затова тя се нарича ''скрита Тора''.

А ''разкрита'' се нарича, защото Творецът се разкрива посредством Тора. И затова кабалистите са казали, а също така е написано и в молитвеника на Виленския Гаон, че редът за постигане на Тора започва с тайна, а завършва с прост смисъл (''пшат''). С други думи, както е казано, благодарение на изискваните усилия, които човекът полага от самото начало в скритата Тора, той се удостоява с разкритата Тора, чиято същност е прост смисъл. По такъв начин, човекът започва от скритото, наричино тайна, а след като се удостои, завършва с прост смисъл.

104

И така, стана съвсем ясно това, как можем да се удостоим с първата степен на любовта, представляваща зависима любов. Сега знаем, че макар да няма награда за заповедта в този свят, при всички случаи постигането на наградата за заповедта присъства и в живота в този свят. Постижението идва при човека посредством прозрението в Тора. И това ясно постижение е абсолютно подобно за човека на получаването на награда за заповедта незабавно, на място.

И затова човекът усеща чудодейната доброта на Твореца, намираща се в замисъла на творението, който се състои в това, да наслади Своите създания с пълна, добра и щедра ръка. А от голямото благо, което човекът постига, между него и Твореца се разкрива чудодейна любов, която се дава на човека непрекъснато по същите пътища и канали, по които се разкрива и естествената любов.

105

Но всичко това идва при човека от момента на неговото постижение и нататък. И остава още стадият на страданията, обусловени от управлението в скриване на лика, които човекът е претърпял, преди да се удостои със споменатото разкриване на лика. И макар че не иска да си спомня за тях, защото любовта ще покрие всички престъпления, те се смятат, разбира се, за голям недостатък дори от гледна точка на любовта между хората и още повече спрямо истинското управление на Твореца, тъй като Той е Добър и твори добро на лошите и добрите.

И затова, следва да разберем как може човекът да се удостои с любовта към Твореца в такава степен, когато ще усети и разбере, че Творецът винаги му е носил чудесни блага – от момента на неговото раждане и нататък, и не му е причинил и най-малкото зло през целия негов живот. Именно това се явява вторият стадий на любовта.

106

И за да разберем това, са ни необходими думите на нашите мъдреци, които са казали: ''За онзи, който извършва връщане от любов, злодеянията са станали като заслуги''. Тоест не стига, че Творецът прощава на човека злодеянията, но и всяко извършено злодеяние и нарушение Творецът превръща в заповед.

107

Човекът се удостоява със светлината на лика в такава степен, че всяко извършено от него нарушение – включително онези, които е извършил злонамерено – се обръща за него в заповед. И тогава, благодарение на това, той става весел и радостен от всички изпитани мъки, горчиви страдания и многобройни грижи, през които е преминал в своя живот от времето, когато е подлежал на двата стадия на скриване на лика. Тъй като именно те са му донесли всичките онези злодеяния, които сега са се обърнали за него в заповеди, заради светлината на лика на Твореца, който е удивително прекрасен.

А всяка мъка или грижа, лишили човека от разум, когато е претърпял неуспех чрез грешките при единичното скриване или в злодеянията при двойното скриване, сега за него се обръща във фактор за причинността и обикновена подготовка за изпълняване на заповедта, и получаването за нея на голяма и чудесна награда за вечни времена. И затова, за човека всяко страдание се превръща в голяма радост, а всяко зло – в чудесно благо.

108

Това е подобно на историята, която хората разказват за евреин, който служил вярно в дома на един господар, обичащ го като самия себе си. И веднъж се случило така, че господарят заминал, оставяйки своите дела в ръцете на заместник. А този човек ненавиждал Израел. И той направил следното: обвинил евреина и за наказание го ударил пет пъти с пръчка пред очите на всички, за да може хубаво да го унизи. Когато се върнал господарят, евреинът отишъл при него и му разказал всичко, което се случило с него. Стопанинът много се ядосал, извикал заместника си и му заповядал незабавно да даде на евреина по хиляда дуката за всеки удар, който му е нанесъл. Взел ги евреинът и се върнал в своя дом. Там жена му го намерила да плаче. Силно разтревожена, тя го попитала: ''Какво се случи между теб и господаря ти?''. Той й разказал. Тогава тя попитала: ''Тогава защо плачеш?''. И той отговорил: ''Плача, защото той ме удари само пет пъти. Ако беше ме ударил десет пъти, сега щях да имам десет хиляди дуката''.

109

И така, очевидно е, че след като човекът се е удостоил с опрощаване на греховете, когато злодеянията са станали за него заслуги, той се удостоява да премине с Твореца към втората степен на любовта. Това означава, че любимият не е причинил на онзи, когото обича, за целия му живот никакво зло и дори сянка на зло, а неизменно, още от раждането му носи големи и чудесни блага. По такъв начин, връщането от любов и обръщането на злодеянията в заслуги идват като едно.

110

Досега изяснихме само зависимата любов на нейните две нива. Но все още е необходимо да разберем как човекът се удостоява да стигне със своя Създател до двата стадия на независимата любов?

И по този въпрос е необходимо добре да разберем казаното в трактата ''Кидушин'' (стр.40): ''Нека човекът винаги да вижда себе си така, сякаш е наполовина виновен, наполовина праведен. Изпълнил е една заповед – щастлив е, че е наклонил себе си към чашата на заслугите. Извършил е едно нарушение – тежко му, защото е наклонил себе си към чашата на вината. Елазар, син на раби Шимон, казва: ''Целият свят се съди по мнозинството и индивидът се съди по мнозинството. Затова, ако човекът е изпълнил една заповед, той е щастлив, че е наклонил себе си и целия свят към чашата на заслугите. А ако е извършил едно нарушение, тежко му, тъй като е наклонил себе си и целия свят към чашата на вината. Защото, заради единствения извършен от него грях, е загубено за него и за целия свят велико благо''.

111

На пръв поглед, тези думи затрудняват отначало докрай. Защото той казва, че човекът, изпълняващ една заповед, веднага наклонява чашата на везните към оправдаване, тъй като се съди по мнозинството. Нима не се отнася само за онзи, който е наполовина виновен и наполовина оправдан? Но за това раби Елазар, син на раби Шимон, не говори изобщо. По такъв начин, главното остава неясно. Раши е изтълкувал неговите думи, обуславяйки ги с онова, което е казано: ''Нека човекът винаги да вижда себе си така, сякаш е наполовина виновен и наполовина праведен''. А раби Елазар, син на раби Шимон, допълва, че човекът трябва да види и целия свят така, сякаш е наполовина виновен и наполовина праведен. Но главното остава неясно. И защо е променил своите думи, ако смисълът е един?

112

А най-голямата трудност се намира в самата същност на работата - в това, човекът да види себе си така, сякаш е само наполовина виновен. И това е удивително, защото ако човекът знае своите многобройни грехове, как ще може да излъже, казвайки, че е разделен на наполовина? Нима Тора не е казала: ''Отдалечи се от лъжливата дума''? И още се казва: ''Един грешник ще унищожи много благо''. Тоест заради едно нарушение, той наклонява себе си и целия свят към обвинение. Защото става дума за истинска реалност, а не за някаква измамна илюзия, част от която човекът и целият свят трябва да си представят.

113

А също така е неразбираемо възможно ли е във всяко поколение да не е имало много хора, изпълняващи една заповед? И как светът се накланя към оправдаване? Излиза, че състоянието съвсем не се променя и светът живее, както го ръководят? Тук се изисква допълнителна дълбочина, тъй като повърхностно погледнато, на тези думи не може да се придаде никакво разбиране.

Съвсем не става дума за човека, който знае, че греховете му са многобройни. Не трябва да бъде учен да лъже, че е разделен наполовина и да си прави илюзии, че не му достига само една заповед. Такъв подход изобщо не се отнася към пътя на мъдреците. Става дума за човека, който се чувства и си представя себе си като пълен праведник, смятайки, че се намира в пълно съвършенство. И това е, защото той вече се е удостоил с първата степен на любовта, посредством прозрение в Тора, когато Знаещият тайните свидетелства за него, че повече няма да се върне към своята глупост.

Такъв човек имат предвид по-горе посочените думи. Те проясняват за него пътя и му доказват, че все още не е праведник, а среден – т.е. наполовина виновен и наполовина оправдан. И това е, защото все още не му достига ''една заповед'' от 613-те заповеди на Тора – заповедта на любовта. Защото свидетелството на Знаещият тайните, че повече няма да съгреши, е обусловено само от яснотата, с която човекът постига голямата загуба от нарушението. Това се разглежда като трепет пред наказанието и затова се нарича ''връщане от трепет''.

114

По-горе се изясни също, че тази степен на връщане от трепет поправя човека само от момента на връщане и нататък. Но цялата мъка и страданията, които е изтърпял преди да се удостои с разкриването на лика, остават каквито са били, без каквото и да е поправяне. Извършените от човека нарушения също не се поправят напълно, а остават в категорията на грешките.

115

И затова е казано, че човекът, на който все още не му достига ''една заповед'', трябва да види себе си така, сякаш е наполовина виновен и наполовина оправдан. Тоест нека си представя, че времето на връщането се намира посредата на неговите години и по такъв начин, той е ''наполовина виновен''. Иначе казано, за онази половина от годините, които е живял до връщането, е, разбира се, виновен, тъй като връщането от трепет не поправя тези години.

И излиза също, че той е ''наполовина оправдан''. Тоест за половината години от времето на връщането и нататък човекът, разбира се, е оправдан, тъй като е убеден, че няма повече да съгреши. По такъв начин, през първата половина от своите години е виновен, а през втората половина – оправдан.

116

И на човека е казано да мисли за себе си така: ако е изпълнил ''едната заповед'', т.е. онази заповед, която не му достига от броя на 613-те, е щастлив, че е наклонил себе си към оправдаването. Тъй като удостояващият се със заповедта на любовта, благодарение на връщането от любов, заслужава това, че злодеянията се обръщат за него в заслуги. Тогава всяко страдание и печал, които е изпитал през своя живот, преди да се удостои с връщането, се обръщат за него в неспирно чудесно наслаждение – до такава степен, че самият той съжалява, че не е страдал от тях много повече. Както в притчата за господаря и обичащия го евреин. Именно това се нарича ''склоняване към оправдаване''. Защото всички усещания на човека, свързани с грешките и злодеянията, са се обърнали за него в ''заслуги''. Точно това е наклоняване към ''чашата на оправдаването'', тъй като чашата, пълна с вина, се е превърнала в чаша, пълна със заслуги. Именно това обръщане се нарича на езика на мъдреците ''склоняване''.

117

Освен това, Рав предупреждава човека, че докато е среден и не се е удостоил с ''едната заповед'', която не му достига от броя на 613-те, нека не вярва в себе си до деня на смъртта. И няма да се доверява на себе си дори въз основа на свидетелството на Знаещия тайните, че няма да се върне повече към своята глупост. Защото човекът все още е способен да стигне до нарушаване. И затова, нека мисли за себе си, че ако е извършил едно нарушение – горко му, че е склонил себе си към виновност.

Защото тогава, на мига ще бъде загубено цялото негово чудодейно постижение в Тора и цялото разкриване на лика, с което се е удостоил – и ще се върне към стадия на скриване на лика. Излиза, че човекът склонява себе си към виновност, защото тогава ще бъдат изгубени всички заслуги и блага, дори за втората половина от неговите години. И Рав привежда като доказателство за това думите: ''Един грешник ще унищожи много благо''.

118

Сега ще разбереш допълнението на раби Елазар, син на раби Шимон, и причината, поради която той не посочва фразата за наполовина виновния и наполовина оправдания. Защото в нея се говори за втория и третия стадий на любовта, а раби Елазар, син на раби Шимон, говори за четвъртия стадий на любовта – за вечната любов, т.е. за разкриването на лика на Твореца, какъвто е Той: Добър и Творящ добро на лошите и добрите.

119

По този начин се изясни, че да се удостои с четвъртия стадий може само тогава, когато човекът познава и знае всички дела на любимия в неговите отношения с всички други - без нито едно изключение. И по тази причина, голямата заслуга по склоняването на себе си към оправдаване все още не му е достатъчна, за да се удостои със съвършената любов, т.е. с четвъртия стадий. Тъй като сега човекът постига добродетелта на Твореца като Добър и Творящ добро на лошите и добрите, изхождайки само от Неговото управление по отношение на самия себе си.

Но той още не знае за това възвишено и чудодейно управление на Твореца над останалите творения на света. А по-горе се изясни, че докато човекът не познава всички дела на любимия с другите, без нито едно изключение – любовта още не е вечна. Затова, човекът е длъжен да склони и целия свят към оправдаване. И само тогава му се разкрива вечната любов.

120

И за това говори раби Елазар, син на раби Шимон: ''За целият свят се съди по мнозинството и за индивида се съди по мнозинството''. И тъй като той говори за целия свят, то не може да каже, както е написано, че човекът е видял всички наполовина виновни и наполовина оправдани. Защото тази степен идва при човека само тогава, когато се удостои с разкриването на лика и връщането от трепета. Как може раби Елазар да каже това за целия свят, след като те не са се удостоили с такова връщане? И затова е длъжен да каже само че за света се съди по мнозинството и за индивида се съди по мнозинството.

Работата е в това, че можем да си помислим, че сякаш човекът се удостоява със стадия на пълен праведник само ако не е извършил някакво нарушение и не е съгрешил нито веднъж през целия си живот. А онези, които са претърпели неуспех с греховете и злодеянията, вече са недостойни за стадия на пълните праведници. Затова, раби Елазар, син на раби Шимон, ни учи, че това не е така и за света се съди по мнозинството, както и за индивида. Извършвайки връщане от трепет, човекът веднага се удостоява с 613-те заповеди и се нарича ''среден'', т.е. за половината от своите години е виновен, а за другата половина е оправдан. И ето, че след като е излязъл от средния стадий, ако само добави една заповед, т.е. заповедта за любовта, се смята според мнозинството за оправдан и склонява всички към оправдаване. Тоест чашата на престъпленията също се обръща в заслуги.

По такъв начин, дори ако човекът държи в ръката си пълна чаша с грехове и злодеяния, всички те се обръщат в заслуги. И разбира се, тогава е подобен на човек, който никога не е грешил. И се смята за пълен праведник. Именно това означава, че за света, а също и за индивида, се съди по мнозинството. Тоест престъпленията, които е извършил до връщането, изобщо не влизат в сметката, тъй като са се обърнали в заслуги. Защото дори завършените грешници, удостоили се с връщане от любов, се смятат за пълни праведници.

121

И затова Рав казва, че ако индивидът е изпълнил ''една заповед'' след връщането от трепет, когато само ''една заповед'' не му достига – ''щастлив е, че е склонил себе си и целия свят към оправдаване''. Тоест не само се удостоява посредством извършеното от него връщане от любов да склони себе си към оправдаване, но също се удостоява да склони към оправдаване целия свят.

Смисълът е в това, че се удостоява да се издигне с чудодейното постигане в Тора, докато не му се разкрие, че в крайна сметка всички обитатели на целия свят ще се удостоят с връщане от любов. Тогава и над тях ще се разкрие и ще видят цялото това чудодейно управление, което е постигнал по отношение на себе си, и те всички също ще бъдат склонени към оправдаването. И тогава ще изчезнат прегрешенията от земята и няма да има повече грешници.

Самите жители на света още не са се удостоили дори с връщането от трепет. Но при всички случаи, когато индивидът постига склоняване към оправдаването, което още му предстои да постигне ясно и абсолютно – това е сходно на стадия: ''Своя свят ще видиш приживе'', което е казано по отношение на човека, извършващ връщане от трепет. А както казахме, онзи, който се възхищава и наслаждава от това, като че ли веднага придобива постижение. Защото ''всичко, подлежащо на изискване, е вече подобно на изискваното''.

Същото е и тук. Когато индивидът постига връщането на целия свят, то по отношение на него се смята, че хората действително вече са се удостоили с връщането от любов. И сякаш всеки от тях е склонил своите провинения към оправдаване, включително до това, че за него е напълно достатъчно да знае делата на Твореца с всеки от живеещите в света. И това е, което казва раби Елазар, син на раби Шимон: човекът е щастлив, че е склонил себе си и целия свят към оправдаване. От този момент той се счита за знаещ всичките пътища на управление на Твореца по отношение на всяко творение при разкриването на истинския лик. Това означава, че Творецът е Добър и твори добро на лошите и добрите. И тъй като човекът знае това, значи се е удостоил с четвъртия стадий на любовта – вечната любов.

А също раби Елазар, син на раби Шимон, предупреждава човека, че дори след като се е удостоил да склони към оправдаване целия свят, при всички случаи, нека да не вярва на себе си до деня на своята смърт. И ако претърпи неуспех с едно нарушаване, веднага ще бъде загубено цялото му постижение и чудодейното благо, както е казано: ''Един грешник ще унищожи много блага''.

С това се изясни по какво думите на раби Елазар, син на раби Шимон, се различават от онези изказвания, които говорят само за втория и третия стадий на любовта и затова не споменават склоняването на целия свят към оправдаване. За разлика от това, раби Елазар, син на раби Шимон, говори за четвъртия стадий на любовта, който можем да си представим само постигайки склоняване на целия свят към оправдаване. Но въпреки това, все още е необходимо да се разбере кой се удостоява с това чудодейно постижение, склоняващо целия свят към оправдаване?

122

И трябва да се разбере казаното (трактат ''Таанит'', 11, стр.1): ''И докато целият свят се намира в тъга, да не каже човекът: ''Ще си отида у дома и ще ям и пия, и мир за теб моя душа! Колят добитъка и режат овцете, ядат месо и пият вино: Ще ядем и пием, защото утре ще умрем!''. Какво означава това: ''И разкрито бе за моя слух от Повелителя на войнствата: няма да ви бъде простен този грях, докато не умрете''. Дотук е за степента на средните. Но за степента на грешниците е казано: ''Елате, ще взема вино и ще се напием с хмел, и ще бъде същия утрешният ден''. Какво означава това: ''Праведникът е пропаднал, а човекът не взема това присърце, че от зло е пропаднал праведникът'' (Йешаяу, 57:1). Но ще страда човекът с обществото и ще се удостои да види утешаването на обществото''.

123

И на пръв поглед, тези думи не са свързани помежду си. Защото Рав иска да приведе свидетелство от казаното за това, че човекът е длъжен сам да страда с обществото. Но ако е така, защо трябва да правим разлика и граница между степента на средните и степента на грешниците? И още, що за уточняващ израз е това: ''степен на средните'' и ''степен на грешниците''? И защо просто не каже: ''средни'' и ''грешници''? За какво е степента? И още, когато човекът сам не страда с обществото, откъде следва, че става дума за греха? И още, не виждаме никакво наказание по отношение на степента на грешниците, но е казано: ''Праведникът е пропаднал, а човекът не взема това присърце''. А ако грешниците са съгрешили, то какво е направил праведникът, за да бъде наказан? И какво ги касае грешниците, ако праведникът е умрял?

124

Но знай, че всичките тези три степени на средните, грешниците и праведниците присъстват не в особените хора, а във всеки човек на света. Във всеки човек следва да се различат трите по-горе описани степени. Тъй като във времето на скриване на лика за човека до момента, в който се удостои макар и с връщане от трепет, той се смята за отнасящ се към степента на грешниците.

И след това, ако се удостои с връщането от трепет, се смята за отнасящ се към степента на средните. А после, ако се удостои също и с връщането от любов в нейния четвърти стадий, т.е. с вечната любов, се смята за пълен праведник. И затова се казва: не просто ''средни'' и ''праведници'', а ''степен на средните'' и ''степен на грешниците''.

125

И още, трябва да се помни, че не е възможно да се удостои с четвъртия стадий на любовта, ако човекът преди това не се е удостоил с постигане на стадия на разкриване на лика, предстоящо за целия свят. С това той е способен да склони целия свят към оправдаване, както е казал раби Елазар, син на раби Шимон. И вече стана ясно, че разкриването на лика задължително обръща всяко страдание и мъка от периода на скриването в чудесно наслаждение. Включително до толкова, че човекът съжалява за малкото количество страдания, които е изтърпял.

И затова, следва да попитаме: нима не трябва човекът, склонявайки себе си към оправдание, да помни всички страдания и мъчения, които е изпитал в периода на скриване на лика? Затова и съществува реалност, в която всички те се обръщат за него в чудесни наслаждения. Но склонявайки целия свят към оправдание, откъде знае той количеството на страданията и мъченията, изтърпени от всички творения в света, за да бъде способен да разбере дали те се склоняват към оправдаване по същия начин, по който и човекът, склоняващ сам себе си?

И за да може чашата на оправдаването на целия свят да не доизмерва, докато човекът бъде готов да склони всички към оправдаване, той няма никакво друго средство освен да предпочете винаги да страда заради нещастието на обществото – така, както страда заради собствените си нещастия. Защото тогава, чашата на вината на целия свят ще бъде готова за човека, както и неговата собствена чаша на вината. По такъв начин, ако той се удостои да склони себе си към оправдаване, то ще може да склони към оправдаване и целия свят, удостоявайки се със стадия пълен праведник.

126

И от тук става ясно, че ако самият човек не страда с обществото, тогава дори удостоявайки се с връщането от трепета, тоест със степента на средния, той попада под следните думи: „А това е веселие и радост”. Това означава, че човекът, удостоил се благодарение на благословията „Своя свят ще видиш приживе” и виждащ цялата тази награда за заповедта, която му е подготвена в бъдещия свят, разбира се, „е изпълнен с веселие и радост” и си казва: „Колят добитъка и режат овцете, ядат месо и пият вино: ''Ще ядем и пием, защото утре ще умрем!''. Тоест той е изпълнен с велика радост, благодарение на наградата, обещана му в бъдещия свят. И затова, с голяма радост казва: ''Защото утре ще умрем'', и ще се разплатя с Онзи, Който ще плати животa в бъдещия свят, след моята смърт.

Но ето какво е написано за това: ''И се разкри за моя слух от Повелителя на войнствата: няма да ви бъде простен този грях, докато не умрете''. Иначе казано, тези думи удостоверяват грешността на човека. Тъй като се изясни, че за онзи, който извършва връщане от трепет, злодеянията се обръщат само на грешки. В такъв случай, тъй като човекът не е страдал с обществото и не може да се удостои с връщане от любов, при което злодеянията се обръщат на заслуги – оттук неизбежно следва, че за неговите грешки няма да има никакво изкупление приживе. Как тогава, човекът ще може да се радва на своя живот в бъдещия свят? Затова е и казано: ''Няма да ви бъде простен този грях'' - тоест грешките – ''докато не умрете''. С други думи, докато човекът не умре, е лишен от възможността за опрощаване.

127

И още е казано, че това е ''степента на средните''. Тоест става дума за периода след връщането от трепет и нататък. През това време човекът се нарича ''среден''. ''А какво е казано за степента на грешниците?'' Иначе казано, какво ще остане от времето, когато човекът се е намирал в скриване на лика и се е отнасял към ''степента на грешниците''? И се изясни, че връщането от трепет не поправя онова, което е станало с него преди това.

И затова, по този повод се цитират други думи: ''Елате, ще взема вино и ще се напием с хмел, и ще бъде същия утрешният ден''. Става дума за онези дни и години, през които човекът е преминал в скриване на лика, без все още да ги е поправил и се е отнасял към ''степента на грешниците''. Тези състояния не желаят той да умре, тъй като, явявайки се степен на грешниците, не притежават след смъртта част от бъдещия свят.

И затова в часа, когато степента на средните в човека се радва и ликува, ''защото утре ще умрем'' и ще се удостоим с живот в бъдещия свят, степента на грешниците в човека казва друго: ''И ще бъде същия утрешният ден''. Тоест иска да се радва и да се намира в този свят вечно, тъй като няма никаква част от бъдещия свят. Защото човекът не я е поправил, тъй като за нея няма друго поправяне освен с помощта на връщането от любов.

128

И за това е казано: ''Праведникът изчезна''. Тоест изчезна за човека стадия на пълен праведник, с който той трябва да се удостои. ''И няма човек, приемащ присърце, че от зло е загинал праведникът''. Тъй като този, средният, не е страдал с обществото и затова не може да се удостои с връщане от любов, обръщаща злодеянията в заслуги, а злото – в чудесни наслаждения. Обратно – всички грешки и беди, които е изтърпял човекът, преди да се удостои с връщането от трепет, засега остават в сила по отношение на грешниците, усещащи зло от управлението на Твореца. И заради това зло, все още усещано от него, той не може да стане пълен праведник.

И затова е казано: ''Няма човек, приемащ го присърце''. С други думи, този човек не приема присърце, ''че от зло е загинал праведникът''. Има се предвид: от ''злото'', което той все още усеща от периода, преминат под управлението на Твореца. С други думи, изчезнал за човека стадия на праведника. И ще умре, и ще се освободи от света единствено в стадия на средния. И всичко това е, защото човекът, който не страда с обществото, не се удостоява да види утешаването на обществото, тъй като не може да ги склони към оправдаване и да види тяхното утешаване. И затова никога няма да се удостои със стадия на праведника.

129

И така, от всичко казано досега ние се удостоихме да узнаем, че няма роден от жена, който да не премине през трите по-горе споменати степени:

· степента на грешниците;

· степента на средните;

· и степента на праведниците.

И се наричат степени, тъй като следват от степента, в която са постигнали управлението на Твореца. И това съответства на онова, което са казали мъдреците: ''С каквато мярка отмерва човекът – с такава отмерват и на него'' (трактат ''Сота'', 8). Тъй като онези, които постигат степента на управление на Твореца от стадия на скриване на лика, се смятат за намиращи се в степента на грешниците или незавършени грешници при единичното скриване, или завършени грешници при двойното скриване.

Съгласно техния разум и усещане, светът подлежи на недобро управление, т.е. те ''грешат'' за себе си в това, че получават от управлението на Твореца страдания и мъчения и изпитват всеки ден единствено и само зло. И още повече ''грешат'', мислейки, че всички обитатели на света биват управлявани като тях – с недобро управление.

И затова, постигащите управлението от скриване на лика се наричат ''грешници''. И съвсем не са важни думите или мисълта, оправдаваща управлението на Твореца, в часа, в който тя противоречи на усещането на всички членове и органи на чувствата, които не умеят, подобно на тази мисъл, принудително да лъжат самите себе си

И затова, онези, които се намират на дадена степен на постигане на управлението, се считат за склонили себе си и целия свят към обвинение, както бе казано по-горе в думите на раби Елазар, сина на раби Шимон, защото си представят, че всички обитатели на света, както и те, не се управляват с онова добро управление, което подобава на името на Твореца – Добър и Творящ добро на лошите и на добрите.

130

А онези, които се удостояват да постигнат и усетят управлението на Твореца на първото стъпало на разкриване на лика, наречено ''връщане от трепет'', се считат за степен на средните, тъй като техните чувства се делят на две части, наричащи се ''двете чаши на везните''. Защото сега, удостоявайки се с ''разкриване на лика'' в стадия ''Своя свят ще видиш приживе'', те поне в малка степен, от този момент нататък, вече са постигнали доброто управление на Твореца, подобаващо на Неговото добро име. И затова имат ''чаша на оправдаването''.

Но не са изчезнали бедите и горчивите страдания, здраво отпечатали се в техните чувства, от времето на онези дни и години в миналото, когато са били управлявани със скриване на лика и още не се били удостоили с по-горе споменатото връщане. Всичко това остава в сила и се нарича ''чаша на вината''. И така, те имат и двете чаши, разположени една срещу друга по такъв начин, че от момента на връщането пред тях стои в своята сила чашата на вината, а зад тях – обещаната им чаша на оправдаването. По този начин, времето на връщането лежи за тях ''посредата'' - между вината и оправдаването. И затова е наричат ''средни''.

131

А онези, които са се удостоили с второто стъпало на разкриване на лика, наричащо се ''връщане от любов'', при което злодеянията стават за тях заслуги, се считат за такива, които са наклонили ''чашата на обвинението'' към ''чашата на оправдаването''. С други думи, всички страдания и мъчения, изсечени върху техните кости от времето, когато са подлежали на управление със скриване на лика, сега са били склонени и са се обърнали в ''чаша на оправдаването''. Защото всяко страдание и мъка са се превърнали в безкрайно чудодейно наслаждение. И сега те се наричат ''праведници'', тъй като оправдават управлението на Твореца.

132

И трябва да се знае, че степента на средните е възможна дори в онзи период, когато човек подлежи на управление със скриване на лика. Благодарение на допълнителните усилия по укрепване на вярата във възнаграждението и наказанието, на тях им се разкрива светлината на великата увереност в Твореца. И в своя срок се удостояват със стъпалото на разкриване на лика на Твореца, съгласно степента на средните. Но недостатъкът се състои в това, че не могат да се задържат в своите качества, за да останат такива постоянно. Тъй като да останат постоянно могат само посредством връщането от трепет.

133

Също, следва да се знае следното. Казахме, че свобода на избора има само по времето на скриване на лика, но това не означава, че след като човекът се е удостоил с управление чрез разкриване на лика, от него не се изискват повече никакви грижи и усилия в заниманията с Тора и заповедите. Освен това, основната част от работата в Тора и заповедите започва след като човекът се е удостоил с връщането от любов. Защото именно тогава той може да се занимава с Тора и заповедите от любов и трепет, както ни е и заповядано: ''Светът е бил създаден само за пълните праведници'' (трактат Брахот, 61).

Това прилича на царя, който пожелал да събере всички най-предани свои привърженици от страната и да ги въведе в работата вътре в неговия дворец. Какво направил той: разпратил из страната отворена заповед, че всеки желаещ, от малкия до великия, може да дойде при него и да се занимава с вътрешните работи в двореца. Но от своите слуги, поставил многобройни пазачи на входа на двореца и на всички пътища, водещи към него, заповядвайки им с хитрост да заблуждават всички, които се приближат до двореца, и да ги отклоняват от пътя, водещ натам.

И разбира се, всички жители на страната побягнали към двореца на царя, но били отклонени от хитростта на усърдните пазачи. И много от тях преодолели пазачите дотолкова, че успели да се приближат до входа на двореца. Но пазачите на входа били най-усърдни. И всеки, който се приближавал до входа, те разсейвали и отклонявали с голямо усърдие, докато той не си отивал така, както е дошъл. И отново идвали и си тръгвали, и пак се засилвали, и отново идвали и си отивали. Така, това се повтаряло няколко дни или години, докато не се уморили да опитват. И само героите сред тях, чиято степен на търпение устояла, победили онези пазачи и, отваряйки входа, се удостоили веднага да видят лика на царя, който назначил всеки на подходящата за него длъжност. И разбира се, от този момент нататък те нямали повече никаква работа с пазачите, които ги разсейвали и отклонявали, правейки тежък техния живот няколко дни или години, когато идвали до входа и отново си тръгвали. Защото се удостоили да работят и служат пред великолепието на светлината на лика на царя, вътре в неговия дворец.

Същото е и в работата на пълните праведници. Изборът, присъщ за периода на скриване на лика, разбира се, не се прави повече, от момента, в който са се отворили вратите към постигането на явното управление. Към основната работа за Твореца пристъпват именно на стадия на разкриването на лика и тогава започват да крачат по многобройните стъпала на стълбата, основите на която са на земята, а върхът достига небесата. Както е казано: ''Праведниците ще вървят от успех към успех'', и съгласно тълкуването на мъдреците всеки праведник ще завижда на славата на своя другар. И тази работа ги прави годни за изпълняване на волята на Твореца, за да се осъществи в тях Неговият замисъл на творението: ''да наслади създанията'' със Своята добра и щедра ръка.

134

И, желателно е да се знае този Висш закон: разкриването е възможно само там, където е имало скриване. Както е и в делата на този свят, където отсъствието предшества съществуването. Защото пшеницата израства само там, където е била посята и е изгнила. Същото е и с Висшето: скриването и разкриването се съотнасят като фитила и пламъка, прилепващ към него. Тъй като благодарение на всяко скриване, което идва за поправянето, се разкрива съответстващата му светлина. И разкрилата се светлина се прилепя към него като пламъкът към фитила. И помни това по всички свои пътища.

135

Едновременно с това, разбери думите на мъдреците, че цялата Тора – това са имена на Твореца. И на пръв поглед, тези думи са непонятни, тъй като в Тора могат да се намерят много груби думи. Например, имената на грешниците, Фараона, Билам и подобни на тях, ''забрана'', ''лоша'', жестоки проклятия и други подобни. Как можем да проумеем, че всичко това са имена на Твореца?

136

И за да разберем това, трябва да знаем, че нашите пътища не са Неговите пътища. Нашите пътища са в това, от несъвършенството да стигнем до съвършенство, а по Неговите пътища към нас идват всички разкривания от съвършенството към несъвършенството. Тъй като в началото се създава и излиза пред Него абсолютното съвършенство и това съвършенство слиза от Неговия лик и се спуска надолу, съкращаване след съкращаване, през няколко стъпала, докато не стигне до последния етап на най-голямото съкращаване, което съответства на нашия материален свят. И тогава то се разкрива за нас тук, в този свят.

137

И от казаното разбери, че Тора, висотата на добродетелите на която нямат предел, не се е създала и не е излязла пред Твореца веднага такава, каквато се представя пред нас тук, в нашия свят. Защото е известно, че ''Тора и Творецът са единни'', а в Тора на нашия свят това е съвсем незабележимо. Нещо повече – за занимаващите се с нея ло лишма, Тора става отрова.

Но както бе казано по-горе, в началото, когато се създала пред Твореца, се създала и излязла в абсолютно съвършенство, т.е. наистина в стадия ''Тора и Творецът са единни''. И това е, което в предисловието към ''Тикуней Зоар'' (стр.3) се нарича Тора на света Ацилут: ''Творецът, светлината и Неговите действия са единни в нея''. А после слязла от Неговия лик и стъпаловидно се съкратила с много съкращавания, докато не била дадена на Синай, когато била написана такава, каквато се представя пред нас тук в този свят, облечена в грубите дрехи на материалния свят.

138

Но знай, че макар разстоянието между одеждите на Тора в този свят и одеждите ѝ в света Ацилут да е неизмеримо, едновременно с това, в самата Тора, т.е. в светлината, криеща се вътре в одеждите, няма никаква разлика между Тора на света Ацилут и Тора на този свят, както е казано: ''Аз Своите действия не променям'' (Малахи, 3:6).

И нещо повече, тези груби одежди на нашата Тора на света Асия не са по-малко ценни спрямо обличащата се в нея светлина. Напротив, от гледна точка на тяхното крайно поправяне, те неизмеримо превишават по своята важност всички чисти одежди на Тора във Висшите светове.

И това е така, защото скриването е причина за разкриването. След своето поправяне, скриването във време на откровение става разкриване, както фитилът и светлината, прилепнала към него. И колкото по-голямо е скриването, толкова по-голяма светлина ще се разкрие и прилепи към него по време на поправянето му. По такъв начин, всички онези груби одежди, в които се е облякла Тора в наше време, са не по-малко ценни от обличащата се в нея светлина – а дори напротив.

139

И така победил Моше ангелите със своето твърдение: ''Нима има сред вас завист? Има ли сред вас зло начало?'' (трактат Шабат, 89). С други думи, както става ясно, по-голямото скриване разкрива по-голяма светлина. Той им показал, че с помощта на чистите одежди, в които се облича Тора в света на ангелите, не могат да се разкрият големи светлини, а в одеждите на този свят това е възможно.

140

И така, изясни се, че няма никаква разлика в каквото и да било между Тора на света Ацилут, където ''Тора и Творецът са единни'', и Тора на този свят. А цялата разлика е само в одеждите, тъй като одеждите в този свят крият Твореца и Го скриват.

И знай, че според името на Своето обличане в Тора, Творецът се нарича ''Учител'', за да ти покаже, че дори по време на скриване на лика, и даже в стадия на двойното скриване, Творецът се намира в Тора и е облечен в нея. Тъй като Той е ''Учител'', а тя е ''Учение'' (ивр. ''Тора''). А грубите одежди на Тора пред нашите очи имат крила, покриващи и скриващи Учителя, облечен и скриващ се в тях.

Но когато човекът се удостои с разкриване на лика в четвъртия стадий на връщане от любов, за него се казва: ''Няма повече да се скрива твоят Учител и твоите очи ще видят твоя Учител'' (Йешаяу, 30:20), защото от този момент нататък одеждите на ''Учението'' няма повече да покриват и скриват ''Учителя''. И на човека навеки се разкрива, че ''Тора и Творецът са единни''.

141

И от това разбери казаното: ''Мен ме оставиха, а Моята Тора съхраниха''. Това означава: ''Добре е, ако Мен Ме бяха оставили, а бяха съхранили Моята Тора, защото светлината, криеща се в нея, връща към Източника'' (Йерусалимски Талмуд, трактат ''Хагига'', ч.1, закон 7). На пръв поглед, това е странно. Но се има предвид това, че хората са постили и страдали, за да намерят разкриването на лика на Твореца, както е казано: ''Близостта на Твореца желаят'' (Йешаяу, 58:2).

И на тях им се говори от името на Твореца: ''Добре е, ако Ме бяхте оставили, защото всички ваши усилия са напразни и безплодни, тъй като се намирам само в Тора. Затова, пазете Тора. И там Ме търсете. И светлината, криеща се в нея, ще ви върне към Източника, и ще Ме намерите'', както става ясно от думите: ''Търсещите Ме ще Ме намерят''.

142

И сега може да стане по-ясна същността на науката Кабала, макар и в нищожна степен, която е достатъчна за добиване на вярна представа за природата на тази наука, за да не се заблуждаваш с неверни измислици, от които са съставени представите на по-голяма част от масите.

И трябва да знаеш, че Тора се дели на четири стадия, обхващащи цялата действителност. Трите стадия могат да бъдат различени в общата реалност на този свят и се наричат: свят, година, душа. А четвъртият стадия, представлява начините на съществуване на тези три части на реалността, т.е тяхното хранене, управление и всичките им случаи на проявяване.

143

Външната страна на реалността – например, небесата, небосводът, земята, морето и други такива места, описвани в Тора – всичко това се нарича ''свят''.

А вътрешната страна на реалността – това е човекът, животното, зверовете, птиците според техните разновидности и други подобни споменаващи се в Тора създания, които присъстват на местата, наричащи се ''външна страна''. И те се наричат ''душа''.

А развитието на реалността според техните поколения се нарича причина и следствие. Това, например, е описващото се в Тора развитие на главите на поколенията от Първия човек до Йеошуа и Калев, пристигнали в земята на Израел. При това, бащата се разглежда като ''причина'' за своя син, станал негово ''следствие''. И категорията на това развитие на детайлите на реалността по причинно-следствен начин се нарича ''година''.

А всички описвани в Тора начини на съществуване на реалността, както от външната страна, така и от вътрешната, според всички начини на тяхното управление и случаи на тяхното проявяване, се наричат ''съществуване на реалността''.

144

И знай, че четирите свята, наричани в науката Кабала световете Ацилут, Брия, Ецира и Асия, са се разпространили и излезли един от друг, както печата и отпечатъка. Всичко, което е записано на печата, задължително остава и на неговия отпечатък – нито по-малко и нито повече. Същото е било и при разпространяването на световете. Всичките четири стадия, присъстващи в света Ацилут: свят, година, душа и начините на тяхното съществуване – всички те са се отпечатали, разкривайки се според същия принцип и в света Брия. И точно по същия начин са преминали от света Брия в света Ецира – включително до света Асия.

По такъв начин, стадиите ''свят'', ''година'' и ''душа'' в реалността, която виждаме, с всички начини на тяхното съществуване, намиращи се пред нашите очи тук, в този свят, са произлезли и са се разкрили тук от света Ецира. А светът Ецира – от онова, което е над него.

И така, източникът на всички онези многобройни детайли, които стоят пред нашите очи, се намира в света Ацилут. Нещо повече – дори всичко ново, което се появява днес в този свят, трябва да се разкрие първо по-високо, в света Ацилут. А оттам идва, разпространява се и ни се разкрива в този свят.

И за това мъдреците са казали: ''Няма и една тревичка долу, която да няма жребий и надзирател свише, който я удря, казвайки ѝ: ''Расти!'' (''Берешит-Раба'', ч.10). И за това също е казано: ''Човекът долу няма да си помръдне и пръста, докато не обявят за него свише'' (трактат ''Хулин'', стр.7).

145

И така, Тора се облича в три категории на реалността: свят, година, душа и материалните начини на тяхното съществуване в този свят, както бе казано по-горе. Оттук произтича забраната, скверността и недостатъкът, които се намират в откритата Тора. По-горе се изясни, че Творецът е облечен в нея според принципа ''Тора и Творецът са единни'', но в по-голямо скриване, тъй като тези материални одежди са всъщност крилата, които Го покриват и прикриват.

А обличането на Тора в чистата категория на света-годината-душата и видовете на тяхното съществуване в трите Висши свята Ацилут, Брия и Ецира се наричат в своята съвкупност ''наука Кабала''.

146

По този начин, науката Кабала и откритата Тора всъщност са едно и също. Но докато човекът получава управление със скриване на лика и Творецът се скрива в Тора, се смята, че човекът се занимава с откритата Тора. Тоест той не е годен да получи каквото и да е светене от Тора на света Ецира, да не говорим пък за такова, което е по-високо от света Ецира.

А когато човекът се удостои с разкриването на лика, той започва да се занимава с науката Кабала. Защото самите одежди на откритата Тора са се изтънили за него и неговата Тора е станала Тора на света Ецира, която се нарича ''наука Кабала''. И дори когато човекът се удостои с Тора на света Ацилут, това не означава, че буквите на Тора са се променили в неговите очи. Просто същите тези одежди на откритата Тора са изтънели за него и са станали много чисти, както е казано: ''Няма повече да се скрива твоят Учител и твоите очи ще видят твоя Учител''. И тогава те са излезли на стадия: ''Творецът, светлината и Неговите действия са единни в нея''.

147

За да бъде малко по-лесно за разума, ще ти посоча пример. Докато човекът се е намирал в периода на скриване на лика, буквите и одеждите на Тора задължително са скривали Твореца, защото човекът е търпял неуспехи, заради извършените от него злодеяния и грешки. И тогава се е намирал под заплаха от наказание, т.е. грубите одежди на Тора: скверността, забраната, недостатъка и т.н.

Но когато човекът се удостои с откритото управление и стадия на връщане от любов, на който злодеянията стават за него заслуги, тогава всички злодеяния и грешки, в които е претърпял неуспех от времето на своето пребиваване под скриването на лика, свалят грубите и толкова горчиви одежди и се обличат в заслуги – и сега те са одежди, изхождащи от света Ацилут или Брия, които не скриват и не покриват ''Учителя''. И нещо повече – ''твоите очи ще видят твоя Учител''.

Защото няма никаква разлика в каквото и да било между Тора на света Ацилут и Тора в този свят, т.е. между науката Кабала и откритата Тора. А цялата разлика се крие само в човека, занимаващ се с Тора. Двама се занимават с Тора, с един закон и наистина на един и същ език, но едновременно с това, за единия ще бъде тази Тора на науката Кабала и Тора на света Ацилут, а за другия ще бъде откритата Тора на света Асия.

148

Оттук разбери справедливостта на думите от молитвеника на Виленския Гаон. В благословиите на Тора той е написал, че Тора започват от тайните, т.е. от откритата Тора на света Асия, отнасяща се към категорията на скритото, тъй като Творецът се скрива напълно там. После, преминават към намека, тоест към онова, което най-много се разкрива в Тора на света Ецира. И така, докато човекът не се удостои с простия смисъл – тайните на Тора на света Ацилут, наричаща се ''прост смисъл'', тъй като е свалила всички одежди, скриващи Твореца.

149

Сега можем да формираме някакво понятие и представа за четирите чисти свята, известни в науката Кабала под имената Ацилут, Брия, Ецира и Асия, а също и за четирите нечисти свята АБЕА, разположени срещу чистите светове АБЕА. Разбери това от четирите стадия за постигане на управлението на Твореца и от четирите степени на любовта. Първо, ще разгледаме четирите чисти свята АБЕА. И ще започнем отдолу – от света Асия.

150

В предишните параграфи ни се изясниха двата първи стадия на управление в скриване на лика. И знай, че и двата се отнасят към света Асия. И затова е написано в книгата ''Дървото на живота'', че светът Асия в по-голямата си част е зло, а и малкото добро, което се намира в него, също е смесено със злото до неузнаваемост. Защото от единичното скриване следва, че по-голямата негова част е зло. Имат се предвид страданията и болката, усещани от онези, които получават това управление. А от двойното скриване следва, че и доброто се смесва със злото, ставайки напълно неузнаваемо.

По-нататък, първият стадий на разкриване на лика е стадият на ''света Ецира'' и затова в книгата ''Дървото на живота'' (Порта 58, ч.3) е написано, че светът Ецира се явява наполовина добро и наполовина зло. С други думи, първият стадий на разкриване на лика се явява първи стадий на зависимата любов, наричащ се по-точно ''връщане от трепет'' - и онзи, който го постигне, се нарича ''среден'', бидейки наполовина виновен и наполовина оправдан.

Любовта на втория стадий също е зависима, но между човека и Твореца няма и спомен за вреда и за каквото и да е зло. Същото се отнася и за третия стадий на любовта, явяващ се първи стадий на независимата любов. Тези два стадия се отнасят към категорията на ''света Брия''. И затова в книгата ''Дървото на живота'' е написано, че по-голяма част от света Брия е добро, а по-малка – зло и това малко зло е неразличимо. Тоест, както бе казано по-горе, удостоявайки се с едната заповед, средният склонява себе си към оправдаване и затова се нарича ''в по-голямата си част добър''. Иначе казано, това е вторият стадий на любовта. А неразличимото малко зло в света Брия произтича от третия стадий на любовта, явяваща се независима. И макар човекът вече да е склонил себе си към оправдаване, все още не е склонил целия свят и затова малка част от него е зло, тъй като неговата любов още не е станала вечна. Но тази дреболия е незабележима, защото човекът още не е усетил никакво зло и вреда дори по отношение на другите.

А четвъртият стадий на любовта, т.е. независимата и вечна любов, се отнася към категорията на света Ацилут. И за това говори книгата ''Дървото на живота'': в света Ацилут няма и най-малкото зло. Там ''няма да се въдвори в Теб злото'' (Псалми 5:5), тъй като след като човекът е склонил към оправдаване и целия свят, любовта става вечна и абсолютна и никога повече няма да има представа за никакво покриване или скриване. Защото там е мястото на абсолютното разкриване, както е казано: ''Побече няма да се скрива твоят Учител и твоите очи ще видят твоят Учител''. Тъй като човекът вече знае всички дела на Твореца с всички творения в категорията на истинското управление, разкриващо се от Неговото име: Добър и Творящ добро на лошите и добрите.

151

И оттук разбери също и категорията на четирите нечисти свята АБЕА, разположени срещу чистите светове АБЕА, според принципа: ''едното срещу другото е създал Творецът''. Системата от нечисти сили на света Асия се намира на двете нива на скриване на лика и тази система властва, за да принуди човека да склони всичко към чашата на вината.

А нечистият свят Ецира държи в своите ръце чашата на вината, която не е поправена в чистия свят Ецира. И по този начин властва над средните, получаващи от света Ецира, според принципа: ''едното срещу другото е създал Творецът''.

А нечистият свят Брия държи в своите ръце сила, достатъчна, за да отмени зависимата любов, т.е. да отмени само онова, от което зависи тя. И това е несъвършенството на любовта на втория стадий.

А нечистият свят Ацилут държи в своите ръце онова малко зло, присъствието на което е неразличимо в света Брия, заради третия стадий на любовта. И макар това да е истинска любов, черпеща от силата на Добрия и Творящ добро на лошите и добрите и отнасяща се към чистия свят Ацилут – едновременно с това, тъй като човекът не се е удостоил да склони по същия начин и целия свят към оправдаване, нечистотата е способна да детронира любовта от силата ѝ на фактор за управление над другите.

152

И за това е казано в ''Дървото на живота'': нечистият свят Ацилут стои срещу света Брия, а не срещу света Ацилут. Защото в чистия свят Ацилут, откъдето произхожда само четвъртият стадий на любовта, нечистотата изобщо няма власт, тъй като човекът, който вече е склонил света към оправдаване, знае всички дела на Твореца – също и онова, което се отнася до управлението на всички творения, благодарение на постигането на името на Твореца: Добър и Творящ добро на лошите и добрите.

А от света Брия произхожда третият стадий на любовта, който още не е склонил целия свят към оправдаване. И затова, там още има закачване за нечистотата, но тази нечистота се определя като нечист свят Ацилут, тъй като е разположена срещу третия стадий, който представлява независима любов. А независимата любов се отнася към категорията на света Ацилут.

153

Така станаха ясни четирите чисти свята АБЕА и четирите нечисти свята АБЕА, всеки от който противостои на чистия свят и представлява недостиг в противостоящия му чист свят. И те, четирите, се наричат нечисти светове АБЕА.

154

Тези думи са достатъчни за всеки изучаващ, за да улови с разума си същността на науката Кабала, макар и в нищожна степен. И ти трябва да знаеш, че мнозинството от авторите на книги по Кабала са адресирали своите книги само към онези изучаващи, които вече са се удостоили с разкриването на лика и с всички висши постижения. Но не следва да питаш: ако те вече са се удостоили с това, то наверно знаят всичко от собственото си постижение? Тогава защо им е да изучават кабалистичните книги на другите?

Този въпрос не е мъдър, тъй като подхожда на човек, който се занимава с открита Тора, нямайки и най-малка представа за делата на този свят от гледна точка на категориите ''свят'', ''година'' и ''душа''. Той не познава ситуациите, които могат да се случат с хората, не познава тяхното поведение по отношение на себе си и поведението им с другите. Не познава животните, зверовете и птиците на този свят. Нима можеш да допуснеш, че такъв човек ще бъде способен да разбере някакъв въпрос от Тора, както е определено? Защото той би преобърнал въпросите на Тора с главата надолу, от злото към доброто, а не от доброто към злото – и нищо нямаше да разбере.

Същото се отнася и за въпроса, стоящ пред нас. Макар и човекът да се удостоява с постижение, дори то да е от Тора на света Ацилут – при всички случаи знае от там само онова, което се отнася за неговата собствена душа. Но той трябва още да познава по абсолютен начин всичките три категории ''свят'', ''година'' и ''душа'', във всичките им видове и варианти на поведение, за да има възможност да разбере въпросите на Тора, отнасящи се за дадения свят. А тези въпроси, във всички детайли и тънкости, се обясняват в книгата ''Зоар'' и в истинските книги по Кабала, които всеки мъдрец и разбиращ човек трябва да изучава денем и нощем.

155

И следва да попитаме: защо кабалистите са задължили всеки да изучава науката Кабала? Обаче в това се крие велико и достойно за разгласяване нещо, тъй като съществува безценно чудодейно свойство за занимаващите се с науката Кабала. И макар да не разбират онова, което учат, благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, пробуждат върху себе си светлината, заобикаляща душите.

Това означава, че на всеки човек от народа на Израел е осигурено накрая да придобие всички чудесни постижения, с които Творецът в замисъла на творението е замислил да наслади всяко създание. А онзи, който не се е удостоил в този оборот, ще се удостои във втория - и т.н., докато не се удостои да завърши замисъла на Твореца. А докато човекът не се е удостоил със своето съвършенство, за него се определят онези светлини, които предстои да отидат при него като обкръжаващи светлини. И тяхното значение е в това, че стоят готови за него, но чакат от човека да изчисти своя съсъд за получаване - и тогава тези светлини се обличат в подготвените съсъди.

И затова, в момента, в който на човека не му достигат съсъди и се занимава с тази наука, споменавайки имената на светлините и съсъдите, имащи отношение към неговата душа – те веднага светят върху него в определена степен. Но те му светят без обличане във вътрешната част на неговата душа, тъй като не достигат съсъди, годни за нейното получаване. И цялото светене, което получава всеки път по време на занятия, привлича към него Висшето очарование и го преизпълва с духовност и чистота, които изключително много приближават човека към постигането на съвършенството.

156

Но съществува строго условие при изучаването на тази наука: да не се овеществяват понятията с мними материални неща, защото по този начин хората престъпват заповедта: ''Не прави за себе си статуи и всякакви изображения''. Нещо повече – тогава това ще донесе вреда вместо полза. И затова мъдреците са предупреждавали, че тази наука може да се изучава само след навършването на 40 години или от устата на рав и т.н. – от предпазливост. И всичко това е обусловено от казаното по-горе.

Затова, за да спася изучаващите от каквото и да е овеществяване, аз съставям книгата ''Учение за десетте Сфирот по Ари'', в която събирам всички основни статии от книгите на Ари, касаещи обясняването на десетте сфирот и ги излагам на възможно най-прост и лесен език. Върху тях съм съставил таблица с въпроси и таблица с отговори на всички думи и по всички въпроси. ''И нека се осъществи волята на Твореца''.

Предисловие към ТЕС

Kabbalah Library

Главно Меню

Бюлетин на kabbalah.info

Сподели