Такъв въпрос на Ина от Рига: Тръгнах да търся своето предназначение и го намерих изключително в любимата си работа. Кажете, в правилна посока ли съм тръгнала? Може би съм намерила призванието, а съм изгубила предназначението? Как в такъв случай да вървя напред?

Това е вярно. Абсолютно точно е формулирала. Действително, призванието на човека да намери интересна работа, да се включи и да изчезне в нея, е наистина голямо щастие за обикновения човек. Аз помня как се опитвах по такъв начин да намеря себе си. Но след това, когато започваш да се занимаващ с това, то виждаш, че не в това е смисълът на живота. Това напълва, забавлява, задява, запълва живота. Човек се заиграва дотолкова, че му е интересно.

За цял живот?

За цял живот, разбира се. Аз помня как ме посъветва един историк. Каза ми: а ти вземи някаква част от историята, някаква трийсет годишна война например и започни да я изучаваш. Само нея- от А до Я, всичко, около нея, всичко което е вътре в нея и ти ще я знаеш прекрасно, ще станеш специалист по нея. А по нататък какво? А какво по нататък, ти ще бъдеш специалист по трийсет годишната война.

Това са симпозиуми, командировки.

Да, никой няма да знае по- добре от теб, ако отдадеш на това целия си живот.

Но аз сметнах, понеже съм голям егоист, че да плащам за някаква трийсет годишна война, която е била преди 300 години дори вече преди 400 години, с целия си живот, това е прекалено. Разбира се, се извинявам пред тези, които се занимават, но аз лично не можах да се заема с това. Цената ми се видя прекалено висока- да отдам целия си живот за трийсет годишна война.

Тук е същото. Тя е намерила себе си в любимата си професия, например. Ина.

Всичко е добре и интересно, и увлекателно. Но човек се развива, живота се развива. И изведнъж забелязваш, че се занимаваш с празна работа. Просто в теб се образува празнота. Там, където преди си бил във възторг — ах колко е интересно, удачно, как се получи и човек е живял с това. И изведнъж празнота, разочарование, недостатък на някаква вътрешна енергия. И разбира се, това е ужасно. Къде отидоха тези години, за какво е било необходимо. А какво да търся сега? Силите вече не са същите, не са същите желания, вече не са същите възможности. И се получава, че не си заслужава да  се задяваш с живота. А трябва да избираме нещо, което би било непреходна ценност, тоест най- великата и голяма, която би била неизменна, която би била по- високо от нашия живот. По- високо от нашия живот? Що за ценност може да бъде това? Повече от нашия живот може да бъде само вечността. И точно тази вечност трябва да намерим.