Моменти от Кабала
Когато се обединявам с другите извън мен, аз оставам себе си, този свят не се променя, моето Аз не се променя. Защото ако Азът бъде премахнат, тогава другите няма да ги има. Аз винаги трябва да ги чувствам противоположни на мен, да ги мразя все повече.
Няма по-голяма омраза от тази, която е била в групата на Раби Шимон. И въз основа на това те създадоха връзки на любов и разкриха Зоар. Разликата между голямата омраза отвътре и голямата любов над нея осигурява светлината Хохма. Големият егоизъм и масаха над него е това, което ти дава възможност да разкриеш висшата светлина. Така че ти трябва да се държиш до края на поправянето. Казва се, че след това се анулираш. Аз не знам какво става след това. За мен това сега няма значение. Другите трябва да стоят срещу мен, извън мен и аз да поправям моето отношение към тях всеки път.
Любовта трябва да е основана върху омраза. Това е причината реалността, която разкриваш да е от теб към тях, когато ти се отнасяш към тях, така както към себе си. Толкова колкото ги отблъскваш чрез омраза, толкова и се сближаваш с тях чрез любов. В разликата между омразата и любовта се разкрива реалността, която наричаме духовност. Духовността е когато започнеш да усещаш какво е добро или лошо по отношение на желанието на другите, а другите – по отношение на теб. А не според своите изчисления. Това се нарича да пресмяташ за да отдаваш.
Откъс от ежедневният урок 2010/04/26
