Размириците, които се случиха проведоха в сърцето на Париж са семената на неизбежна промяна на правилата на социално-икономическата игра в Европа.
Хората с„Жълтите жилетки“ протестират срещу цените на петрола и разходите за живот, като вандалстват по улиците, подпалват коли и ограбват магазини по Шанз-Елизе. Дори статуята на Мариана, националният символ на свободата, водеща началото си от Френската революция, не беше имунизирана срещу гнева на протестиращите.
Този акт на вандализъм изразява нарастващото усещане за лишаване и експлоатация, което хората усещат към техните правителства. Освен тези, които бягат на улицата, много хора започват да усещат, че управляващият елит е заинтересован от своите собствени интереси, без отношение към нуждите на своите граждани. Те започват да осъзнават, че техните лидери имат една мисия: да запазят трона си по всеки възможен начин.
И когато съвременните европейци усещат, че са лишени от малкото, което им е останало в джобовете – всичко става позволено. Тяхната варварска страна излиза навън и гневът им преминава в насилие, грабеж и хаос по улиците. Дори ако човек рискува в следващия момент да му бъдат сложени белезниците в затвора, избухването на човешкото его не може да бъде задържано.
Между другото, френският президент Емануел Макрон беше в Буенос Айрес на срещата на G20, седеше около масата с други световни лидери, където всеки от тях поддържа фокуса върху собствените си интереси. В техния случай егото ги заслепява да видят сложната мрежа на глобалната взаимозависимост, която ни свързва. Всеки лидер е зает да завързва още един възел, игнорирайки как реалността около тях се разкрива.
Давайки тона на срещата, Тръмп подсигури интересите на страната си. Той стигна до споразумение със своя китайски двойник, за да изкове споразумение, което ще подпомогне двете страни. Американският президент обикновено демонстрира изолационизъм, все пак с ясната цел да подпомогне своята страна. Той прави това например чрез блокиране на навлизането на нежелани имигранти в Америка, за разлика от Европа, която държи вратите си широко отворени.
Европа, в нейното влошаващо се състояние, някак си напомня на Съветския съюз в периода преди да се разпадне. Социалното разделение се усилва всекидневно, има много сблъсъци на интереси между лидерите и някои страни търсят да се оттеглят от Европейския съюз – през цялото време вълни от имигранти продължават да разтърсват социално-културното устройство на континента.
Въпреки това, силният удар, който ще разтърси Европа, ще бъде заради разликата между изобилието и бедността. Докато милиони евро текат през Европейския съюз, средната класа става по-бедна и озлобена. В същото време, несравнимата технологично-индустриална революция бързо наближава, заплашвайки стотици милиони работни места.
Когато приблизително 60% от публиката в една от Европейските държави намира себе си извън работната сила и е безпомощна да се върне, променянето на правилата на играта ще бъде неизбежно. Лесно е да си представим сценария „Европейска пролет“, където протестите, както вече видяхме в Париж, се разпространяват като опустошителен огън из Европа.
Дори днес, група от статистици от Полша предсказват, че има около 12 години, докато „глобалната финансова криза от непредвиден мащаб“ се случи. Но в глобално-интегрална система, където всяка част е преплетена с останалите, такава криза може със сигурност да се появи по-рано.
Първо, необходимата стъпка към промяна на правилата на играта, ще бъде да се предостави някаква форма на основен доход за всеки човек, който ще покрие основните нужди за живот. Обаче само хляб няма да задоволи човешкото същество задълго. Гарантираният доход ще успокои тялото, но не и духа.
Икономиката е отражение на човешките взаимоотношения относно това, какво човек дава и получава от обществото. Ето защо, ако човекът получи каквото му е необходимо от обществото и вече не се оценява по неговия социално-икономически статус, социалните ценности ще трябва да се променят.
Много от тях ще се конкурират относно формирането на нови социални ценности. Лидери, религии, радикални активисти и различни идеологии. Но само една социална концепция ще бъде способна да обедини европейците и да поддържа мира по улиците. Това е концепцията, която ще бъде в баланс с естествения курс на човешкото развитие. Концепцията, която ще накара всеки човек да осъзнае, че ние всички сме свързани и взаимозависими. Тя ще издигне човека на по-високо ниво на съзнание, ще доведе до по-дълбоко ниво на връзка и ще влее в духа им нова мотивация. В края на краищата, качеството на връзките между хората ще бъде основата на едно здраво, ново общество и икономика.
