Кабала е наука за сътворението, включвайки неговото начало и край, процеса на формиране и общото устройство, движение в цялото и във всеки негов детайл по отделно.

Тя изучава:

- създаването на цялото сътворение, включвайки нашия космос, слънчевата система, неживата, растителната, животинската природа и човека;

- хода, функционирането и крайната цел на целия процес на развитие;

- възможността за вмешателство на човека в този процес (т. е. антропологичния аспект);

- връзката между нашето състояние понастоящем и онези състояния, в които сме пребивавали до появяването на земята на човека и обществото, тоест до нашето раждане;

- смисъла на онези няколко десетилетия години, през които съществуваме като биологично тяло и чрез него усещаме обкръжаващия ни свят;

- състоянието, в което съществуваме в този свят, състоянието, в което се намираме след смъртта;

- кръговратите на живота – съществуват ли въобще и как са свързани помежду си;

- възможността да се включим още по време на този земен живот във висшата форма, в която съществуваме до раждането и след смъртта;

- източник на науките, изкуствата, културите – на всичко, което е свързано с езика, с поведението на човека, техните корени и причини за реализацията им именно в такъв вид.

Обединявайки в себе си всичко изброено по-горе, кабала въвежда общ Закон, дава общата формула за описание на цялото мироздание. Айнщайн е мечтаел да намери такава формула, която да включва в себе си абсолютно цялата вселена, с всичките ѝ детайли. Той е разбирал, че ако е вярна, то би трябвало да бъде много ясна: взаимодействие между няколко параметри чрез проста функционална зависимост.

Именно Кабала ни довежда до тази формула, която прояснява всичко.

Поне това твърдят кабалистите, а ние ще опитаме сами да се убедим в това.