Как се изменя картината на света?

М. Матушевски: Как ще се променя картината на света, по степента на моето напредване?

М. Лайтман: Вашата картина на света ще се променя, ще виждате себе си и цялото човечество на все по-духовни нива. Целият свят, както говорихме, е проекцията, на моите реакции и на моите сетивни органи, в мен. Светът се явява моята проекция на самия мен, на всеки от нас.

Ако днес възприемам света само чрез петте сетивни органа, то го оценявам чрез моето животинско възприятие. Нали? Моят мозък възприема реакциите на външните въздействия от органите на зрението, обонянието, слуха, вкуса и тактилните усещания. Тези реакции се задействат от моето желание. Ако човек няма желание, той нищо не вижда и не чува. Тялото умира, наоколо може да има всичко, което пожелаете, но той нищо не възприема. Тоест, всичко това зависи от възприемчивостта на сетивните органи и от желанието, с което се задействат моите реакции на тях.

В крайна сметка, моето желание преминава през всички сетивни органи, връща се към мен и рисува картината на света, като на някакъв екран, чисто умозрително да допуснем.

Ако от моята точка в сърцето, изградя още един сетивен орган, който се нарича „душа“ и започна да възприемам света, в степен на подобие с това, което съществува извън мен, то картината, която усещам вътре в себе си е картината на напълване, с влизащата в мен Висша светлина.

Моето егоистично желание става все по-алтруистично и в степен на подобие, на светлината, чувствам в себе си тази светлина. Тоест, аз се напълвам с висше усещане, усещането на висш живот.

Хората, които са преживяли клинична смърт, понякога разказват за своите усещания. Те приличат малко на това, за което говоря.

И ето, всичко това, но милиарди пъти по-силно, може да усеща човекът, едновременно с усещанията на този свят. Вие не излизате никъде от този свят, само допълнително започвате да разбирате и да усещате източника на всичко това, което чувствате, съществувайки в своите пет сетивни органа, в които наблюдавате неживата, растителната, животинската и човешката природа. А създавайки в себе си допълнителен сетивен орган, вие усещате силата, която управлява тази природа.

Тоест, започвате да виждате и да разбирате какво се случва с всичко наоколо: с неживата, с растителната, с животинската и с човешката природа, и защо се управлява по този начин. Вие виждате човека, виждате силата, която му действа и поради това, той се изправя, отива от едно място на друго, действа с ръцете и с краката. Защо той има такива мисли, защо точно по този начин го задействат. Какъв е смисълът във всяко негово движение, как това е свързано с постигане от всички творения на крайната Цел.

Това е постепенното постигане на цялата система на мирозданието, на цялата програма на творението. Вие започвате да я усещате в себе си. Видяното на случващото се в тази картина на света става толкова силно, толкова явно, първично, определящо цялото поведение на природата, че вие живеете с нея, в нея. Вие започвате да се адаптирате, свързвайки себе си, именно с тези сили, а не с онези, които виждате, вече като кинопроекция на екран. Вие, като че ли, излизате от тялото си, адаптирате себе си, своето "Аз" от другата страна на природата, от страната на силите, а не от тази, където се движи панорамата, където ви показват филма на този свят.

М. Матушевски: Може ли, това да се представи визуално?

М. Лайтман: Визуално си представяте това, като многомерна мрежа от сили, която е пронизала цялото мироздание: неживата, растителната, животинската и човешката природа на всички нива, от най-малките атоми до глобалните системи: ментални, физически, каквито искате. И вие виждате цялата тази взаимовръзка и как всичко прелива и се движи към една Цел, стимулирайки човека  към осъзнаване и активно включване в процеса.

М. Матушевски: Тоест, аз мога да видя причинно-следствените връзки?

М. Лайтман: Абсолютно всички. Човекът е създаден, за да стане равен на Твореца, за да поеме цялата тази система и да я управлява.

М. Матушевски: А мога ли да използвам след това, връщайки се обратно към себе си, знанието за тези връзки?

М. Лайтман: Не, вие не можете да ги използвате, връщайки се към себе си. Вие вече сте вътре в това и действате като активна част от мирозданието.

Вашата душа е била незадействана във вас и природата ви е управлявала автоматично, въздействайки ви с принуждаващите отрицателни сили.

Сега вие започвате да действате положително. Тоест, възстановявате своята част в тази програма на творението, като активен елемент. И това прави всеки от нас. По този начин, ставаме, вместо Твореца, активни, задействащи елементи на цялата тази програма.

След като приемем върху себе си тази мисия от Него, завършваме своето пълно поправяне и ставаме равни на Него. Всички светове изчезват, включително нашият свят, и се издигаме на следващото ниво на мирозданието, в следващото измерение, за което Кабала не говори явно, защото то не се отнася към нашето поправяне. Сега то е неразбираемо за нас и няма никаква необходимост от неговото изследване, защото нямаме в себе си средствата, инструментите за изследване на по-високата система.