"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

ОЛАМ ЕЙН СОФ

Ние знаем за Създателя единствено само това, че е имал воля да ни сътвори и да ни дава наслаждение.

Според неговия замисъл от нищото е възникнало желание за наслаждение. Затова ние и всичко, което ни обкръжава, включително и духовните светове, всичко освен Твореца сме само различни величини на желание за получаване на наслаждение.

Желанието на Твореца да създаде творението и да му даде наслаждение пронизва и обкръжава творението, подобно на венец или корона. Затова то се нарича кетер - корона . Роденото творение може да се представи във вид на кли съсъд , готов да приеме наслаждението ор - светлината на Твореца.

Този стадий на творението кли се нарича хохма , а напълващото го наслаждение ор хохма или ор хаим, светлината на живота. Тъй като празният съсъд чувства отсъствието на светлината, като всевъзможни отрицателни емоции, а според степента на изпълване със светлината чувства все по-голяма радост, пълнота, безпределно спокойствие всевъзможни положителни емоции, които могат да се обобщят с думата шлемут пълнота на съвършенството.

Т.е. в стадия хохма кли е препълнено с благодатта на запълваща го светлина. Разбира се, когато ние говорим за кли съсъдът, нямаме предвид неговата материална вместимост, а духовна вместимостта величината на желанието, което светлината удовлетворява (запълва). Когато ние казваме "празно сърце", "празна душа" или "пълно от радост сърце", то нямаме предвид напълването с нещо материално, а духовното състояние. Доколкото желанието да се наслади е единственото желание на човека, то управлявайки това желание Твореца управлява и нас.

В слънчевите и знойни дни на израелското лято от улиците се чуват от всички страни познатите възгласи на продавача на дини, призоваващ купувачите към своята каруца със стока. Какво заставя този човек да работи под палещите лъчи на слънцето? Това му е работата с нея той изкарва средства за да изхранва семейството си. Създателят му е дал желанието да наслади своето семейство и това неосъзнато алтруистично поведение, грижата за другите го заставят да изправя света...

Тъйкато желанието на кли е удовлетворено дотолкова, че то не чувства себе си, а само напълващо го наслаждение, кли като че ли не съществува, като че ли то е разтворено в море от светлина, и всяка негова частица се наслаждава и затова желае само едно да си остава в покой. Та нали движенията се стимулират само от липсата на нещо. Както не се виждат стените на чистата и прозрачна чаша, в която е налято мляко, така е невидим и духовният съсъд в стадия хохма, тъй като той целият е залят и наситен със светлина.

Затова кли всмуква светлина и се наслаждава абсолютно, но едновременно с получаването на наслаждението възприема от светлината и нейните свойства, да дава наслаждение. В следствие на влиянието на светлината кли започва да усеща своята егоистична природа, като недостатък. И макар, че кли е създадена такава от самия Творец, тя започва да осъзнава своето нищожество спрямо Твореца и светлината.

Светлината дава на кли освен наслаждения и хохма, също и присъщите й на нея свойства да дава, да дарява наслаждение. Тези свойства са противоположни на природата на кли и предизвикват у нея чувството на срам от своите егоистични желания, дотолкова мъчителни, че кли предпочита да се откаже от получаването на светлина. Но кли не може да дава на някого наслаждение, подобно на Твореца. Единствената й алтернатива е да не получава наслаждение. И тъй като в духовния свят няма насилие, то съгласно желанието на кли, ор хохма я напуска.

От осъзнаването на извършената против своята егоистична природа работа, кли получава наслаждение, идващо, разбира се, от Твореца. Наслаждението от получаването на светлината се нарича ор хохма, а наслаждението от доброволния отказ да получава светлина, което довежда до сближаването на свойствата й със свойствата на Твореца, се нарича ор хасадим . Този стадий на развитие на кли са нарича бина .

Това, че бина предпочита косвено наслаждение от стремежа си да се приближи към Твореца от "прякото" наслаждение от получаването на светлината, говори за това, че да се дава наслаждение на другите е по-силно и по-пълно чувство, отколкото да го получава за себе си непосредствено. В този случай кли не е ограничена: в един ден могат да се раздадат хиляди обеди и да се получи удоволствие хиляди пъти, но да се изяде може само веднъж. Но не желанието да получи по-голямо наслаждение е тласнало бина да се откаже от светлината, защото ако в резултат на отказа от светлината възниква още по-голямо наслаждение, то отказът - това не е отказ, а само средство за получаване. Целта на бина е да бъде в съответствие, в сходство, да се слее със светлината, т.е. с Твореца.

След еманацията на светлината от бина, кли макар и да чувства наслаждението от сходството си с Твореца, започва като, че ли да се "задъхва". Работата е в това, че ор хохма това е светлината на живота, и е подобна на животворящата за нашето тяло витална сила, без която животът, движенията и усещанията ни са невъзможни и като, че ли настъпва духовна смърт. Това принуждава бина да започне да приема ор хохма в минимално количество, което е необходимо за живота й.

Всяко ново желание създава от духовния обект нов духовен обект, защото именно по различните си желания се различават духовните обекти. Веднага щом в бина се е появило желанието да приеме жизнено необходимата й част от ор хохма, тази част на бина се отделила в отделен духовен обект, състоящ се от неголямо количество, да допуснем, 10 процента ор хохма и 90 процента ор хасадим. Съотношението 10 и 90 се привежда само за нагледност и простота, а истинските пропорции на желанията й, съответно светлините ще разберем по-нататък.

И така от бина се е родил нов обект, наричан зеир анпин . Но чувствайки в себе си двете му дадени по рождение желания, той започва да чувства, че желанието да се наслади на ор хохма е естествено и той е създаден по такъв начин, че всяка негова "клетка" желае да се наслади само с тази светлина, а това че бина е предпочела друго наслаждение (близостта към Твореца), е било "противоестествено", и онази бина е избрала такъв път, а не той, зеир анпин. И затова от двете желания, с които той се е родил, зеир анпин избира едно, да получава само ор хохма.

И тъй като това желание е ново, създава се нов духовен обект малхут царство (на желанията), тъй като именно на тази степен кли е придобила свое собствено, отвътре идващо желание да се наслади на 100% от тази светлина, която дава Творецът.

Та нали кетер това е желанието на Твореца да даде наслаждение и затова възниква съсъдът, приемника на наслаждението ор хохма. Но хохма не може да избира, нейните желания да се наслади, са напълно продиктувани от волята на Създателя.

Независимо желание е възможно само при условията:

1.Наслаждението вече да е било изпитано.

2.Наслаждението е изчезнало, оставяйки спомени решимо от думата рошем впечатление, запис.

Затова, когато светлината е напуснала бина е оставила решимо, спомени за това, че тя дава на кли всичко, живот, щастие и затова бина в края на краищата е била принудена да върне макар и част от светлината, разбирайки, че въобще без светлина е невъзможно. И по такъв начин се ражда зеир анпин. А зеир анпин, свободно избирайки от двете желания, сам решил да се наслади на неголямо, ограничено количество светлина. И затова само малхут е  съзнателно творение в което желанието е вече пригодено за замисъла на Твореца: самото създание желае да се наслади с това, което дава Твореца.

Какво означава създанието да иска? То е създадено така, ор е създала кли. Естествено вярно е, че всичко идва от светлината, но никой не чувства това. В стадия малхут, съсъдът чувства само, че иска да се наслади, а не това, че такава са я създали. Малхут се стреми към светлината и я жадува.

И така, стадиите на творението и развитието на кли са следните:

КЕТЕР. Желанието на Твореца да създаде и да наслади кли.

ХОХМА. Родена от светлината, но още не осъзната с несамостоятелно желание да се наслади, свързани заедно ор и кли. Още няма самостоятелно желание от страна на кли. Естествено, че в стадия хохма, доминира ор, тъй като нейното желание да дава наслаждение е първично и е породило кли,  затова отсъстват самостоятелни движения, т.е. самостоятелни желания в кли хохма.

БИНА. Приемайки цялата ор хохма, кли придобива и нейното желание да дава, предпочита да бъде подобна на светлината, да дава на Твореца, както и дава Творецът и затова се ражда нов стадий бина, в който цялото наслаждение не е от светлината, а от чувството, че дава на Твореца. Това наслаждение се нарича ор хасадим. Бина това е първата самостоятелна реакция на създанието.

ЗЕИР АНПИН (З"А). Бина чувства, че не е в състояние да съществува само с ор хасадим, тъй като ор хохма и дава живот, се решава на компромис: да получава само необходимото й за живот количество ор хохма, а останалото като преди да отдава на Твореца, а бина ще изпитва наслаждение от ор хасадим.

МАЛХУТ. Но З"А, чувства, че ор хохма и дава живот и се стреми да се изпълни изцяло с нея, както в стадия хохма. И така се стига до истинското кли малхут (творението), то самостоятелно се стреми да получи цялото  наслаждение, което Творецът желае да му даде. И затова само малхут се нарича кли, създание, а предходните, предшестващи стадии са само етапи от неговото развитие.

Волята на Твореца е да създаде кли, което само би пожелало да се наслаждава на Неговата светлина. Малхут, в състояние на тотално напълване със светлина се нарича Олам Ейн Соф свят на безкрайността.

Ние вече постепенно привикваме към кабалистическите определения: величината на желанията да определя вместимостта на кли и колкото по-голямо е желанието, толкова повече е вместимостта на кли. Впрочем, и човекът, говорейки, че няма повече място в стомаха си има предвид отсъствието на желание да яде. Та нали понякога, и при празен стомах липсва чувството на глад. Движенията са изменения на желанията, привеждащи към появата и раждането на нови кли.

Времето е веригата от причини (от първичното желание) към следствието (вторичното желание). Затова, когато ние казваме "Светът на безкрайността", то се има предвид съсъд изцяло (безгранично, безкрайно) напълнен с наслаждение, където няма предел, т.е. неудовлетворено желание. От тази гледна точка 200 грама изцяло, догоре напълнена чаша, също се намира в състоянието Ейн Соф. По такъв начин под безкрайност се подразбира състоянието на безкрайното, безгранично насищане, няма предел, граници, всичките потребности са удовлетворени.

В такова именно състояние се намира кли малхут. И затова от гледната точка на Създателя, програмата на творението е завършена.

Божествената цел се явява създаването на нова, по-рано отсъстваща субстанция, наричана по-нататък "Творение" или "Създание" и изпълването й с огромно, абсолютно наслаждение. Затова в природата на своето създание Творецът е заложил огромно, всепоглъщащо желание да получава това наслаждение.

"Желанието да получава" рацон лекабел (Р"К) образно може да се представи във вид на съсъд (кли), вместимостта на когото е пропорционална на размера на желанието, а получаваното наслаждение е количеството светлина, изпълнило този съсъд.

Следва да отбележим, че светлината, излизаща от Твореца, е съществувала преди началото на творението. Тя е неотменима същност на Твореца. Творецът не изпитва желание да получава наслаждение, такова желание има само новосъздаденото.

Всъщност цялата обкръжаваща ни действителност представлява различните форми на Р"К. Всичките светове, от първообраза до крайното оформление, цялото многообразие на създаденото, известното ни и още неразкритото от нас, не е нищо друго освен различни форми на проявления на желания за наслада от светлината на Твореца.

Ние, като частици от това кли малхут,  се стремим към топлина, храна и другите удоволствия на микродозите от светлината идваща в нашия свят. Опитайте се да се убедите, че желанието Ви да се насладите не е Ваше, че то Ви се дава свише, но това няма да Ви помогне, защото ние изучаваме само въздействието на светлината върху кли, чувстваме само нашата реакция от светлината. Нашето познание е затворено в нас самите. За Твореца ние сме абсолютно съвършени, но когато ние оценяваме себе си установяваме, че ни предстои да изминем дългия път на изправлението.

Аз настойчиво моля читателя да се опита с цялото си сърце да почувства състоянието кли, защото така може да развие духовни сетива, необходими му за да почувства духовните светове, чак до самия Творец.

Да се оценява нещо е възможни само, ако то се сравнява с нещо друго. За да разберем какво  е тъмнината, трябва да имаме някаква представа за светлината. Както се казва в молитвата: "Само в Твоята светлина ще видим светлината..." Т.е. както в нашия свят е невъзможно да се ориентираме в тъмнината без светлина, така и в духовният свят ние трябва можем да познаем и да оценим себе си и обкръжението ни, за да се издигнем духовно.

Но, за да почувстваме духовната светлина е необходимо да развием в себе си особени способности. Всички ние буквално се къпем в море от светлинни, звукови, радио, рентгенови и прочие вълни. Но много малка част от тях можем да възприемем с нашите органи на чувствата! За да се разширят възможностите ни, ние правим много сложни прибори.

Ние обаче сме обкръжени и от океана на духовната светлина, еманирана от Твореца. За нейното възприемане не са ни нужни никакви апарати, а и те не биха ни помогнали. Необходимо е само да развием в себе си ново сетиво, за да почувстваме Божествената светлина, а за това ни помага  науката Кабала.

Всичко, което човек чувства идва от Твореца. Но възприемайки нашия свят, ние можем (за сега!) само да вярваме (но не и да чувстваме непосредствено), че техния източник е Създателят.

И така всяко създание желае само едно - да отстрани чувството за недостиг от наслади. Творецът  задавайки на човека "програма", и изменяйки в течение на живота му неговите потребности, предизвиква строго определени действия и постъпки. В резултат на това човека е убеден, че прави изборите си по свое желание. Осъзнавайки тази зависимост на поведението ни от желанията на тялото ни, човек започва да му се противи, т.е. встъпва в борба с тялото си, за да  може да се освободи от желанията му и да премине в духовния свят за да заживее с потребностите на душата.

Наслаждението това е реакцията на кли от въздействието на светлината, вследствие на напълването на кли със светлина. В нашия свят духовната светлина явно отсъства, а нейната неголяма искра (нер дакик), се облича в различни предмети. и затова те ни притеглят. В тях се крие наслаждение. Възможността да се насладим, или да се избавим от страданията - липсата на наслаждения, предопределят всички наши мисли и действия.

Ние не сме в състояние да мислим, и да постъпваме против своята природа. Духовните светове пък се състоят от алтруистични кли, които могат да укротят своя егоизъм, т.е. да постъпват въпреки своята природа. Ако човек осъзнае собствения си егоизъм като зло, носещ му само страдания, той може да помоли Създателя да промени неговата природа, т.е. да му даде сили да се повдигне над природата си, да стане действително свободен да мисли, да решава и да действа.

Тактиката на борба с тялото, т.е. желанието неограничено да се наслаждаваме, е такава: тялото реагира само на две състояния (да ги наречем условно "горчиво" и "сладко"), налагани отвън. Но има още две състояния (да ги наречем условно "правда" и "лъжа"), където "правдата" е всичко, което е хубаво за безболезненото духовно развитие на човека, а "лъжата" е всичко, което пречи за това развитие. Защото е добро онова, което способства за развитието!

По волята на Твореца, човечеството в процеса на развитието си ще бъде приведено до състоянието на пълно изправление, т.е. ще премине от егоизъм към алтруизъм. Нашият избор, свободата на волята ни, се състои в избора на пътя към това: по свое желание да изберем трудния, но правилен и кратък път на Тора или струващият ни се "сладък", но водещ в задънена улица и затова дълъг път на проби и грешки, пътят на страданията, но и този път в края на краищата води до пътя на Тора.

И затова Тора, т.е. Творецът, ни съветва да изберем пътят на правдата, пътят на само изправлението, и на пречистването. Егоистичните желания у всекиго са лични и затова всеки от нас си има свой път за изправление, макар че общите за всички закони на правилното развитие на душата ние ще разгледаме по-нататък.

В нашия свят всички ние неосъзнато възпяваме светлината, носеща ни наслаждение: нашите песни за любов, романите, страстите, страданията, красотата на природата, всичко това не е нищо друго, освен описания на чувства, предизвиквани в нас от светлината намираща се само в различни одеяния: в противоположния пол, в природата, в звуците във всичко, затова тези неща ни привличат.

Кабала свежда всички обекти, които ни дават наслаждения към единствения техен източник светлината. Т.е. вместо да назовава безчислените обекти, даващи на човека удоволствие, посочва се източника им ОР . Цялото множество от желания се обобщава с една дума кли . Но това не е просто желание (тъй като е невъзможно да се желае нещо неизвестно), а е желание за наслаждения.

По такъв начин цялото многообразие от желания, характеризиращи творенията, се свеждат към едно желанието за светлина. А всички възможни видове наслаждения се свеждат до светлината и освен тях няма нищо, тъй като съществуват само Създателят и Творението, ор и кли, наслаждение и желание. Доколкото желанието да се насладим (стремежът към това, което е индивидуално за всекиго) се счита за "сладко" и най-съществено за човека, то именно управлявайки нашите желания Творецът управлява   нас.

Създавайки недостатък за нещо, Създателят ни заставя да действаме, да се опитваме да го постигнем, това което не ни достига. Както се казва "Любовта и гладът управляват света". Всички постъпки в живота си човека прави по принуда. Децата биха би умрели от глад, ако Творецът не бе дал на майката наслаждение от процеса на кърмене. Нито един от нас не би пожелал и да се помръдне от мястото си, ако не беше стремежът за по-добро състояние. Еволюцията, прогреса, духовните търсения са отражение на стремежите ни да намерим удовлетворение на нашите желания.

Желанията ни се дават от Твореца според Неговата програма за нашето развитие, която има цел да ни даде абсолютно наслаждение.

Ако човек не е уверен, че в резултат на някакво действие ще получи изгода, той не е в състояние да извърши това действие. По такъв начин само увереността в това, че със своите действия той ще подобри своето положение, се заставя човекът да работи. Без тази увереност той не ще може да извърши нито едно физическо или духовно действие.

Ще поясня това с пример. Аз имам един познат притежател на ресторант. От сутрин до вечер той мисли, как по-добре да нахрани идващите при него хора, да им създаде най-добрата за отдих обстановка. Той живее непрекъснато с грижа за посетителите на  заведението си. Не е ли истински алтруист! Но тъй като той не изпитва наслаждение от тази грижа за хората, както и всеки друг "неизправен" човек, за да го принуди да постъпва по този начин, Творецът му е дал друго наслаждение да натрупва пари.

По такъв начин моят познат несъзнателно изпълнява програмата за Творението. Задачата се състои в това, съзнателно да се претвори в живота целта на Създателя, но както  ще видим по-нататък "неосъзнатият" предварителен стадий е необходим. Доколко бързо човек ще може да стигне до крайния стадий и да завърши своята мисия в този свят, за да не се възвръща душата му, зависи от неговото духовно развитие.

А засега истинската наслада е обвита в подходяща и разбираема за нас егоистична обвивка. Желанието на Твореца е, да ни даде абсолютно и безкрайно наслаждение без скриващите го и отслабващи обвивки. А това зависи от самите нас, от успеха на нашата борба с егоизма.

Освен принудителната, направлявана свише дейност, Творецът е пожелал за част от работата, която извършваме да не получаваме материално възнаграждение, а само по-силна вяра, което е за наше благо, като резултат от свободния избор, което е възможно само тогава, когато тази работа не ни носи наслаждение в нашия свят. Такива са заповедите на Твореца. И до тази тема ние ще се докоснем по-нататък.

Изземвайки "нер дакик" (виж Кабала, т.1, предисловие) Създателят може да ни приведе  към вярата, т.е. до наслаждението от предвкусване на възнаграждения в бъдещето. И от това в настоящето да се изпитва радост, както извършващият тежка работа вече предварително предвкусва получаването на заплатата си. И тук всичко зависи от срока на очакване, от величината на предполагаемото удовлетворение, и от увереността от получаването на възнаграждение.

Това предвкусване на радост в бъдещето, както ние ще узнаем по-късно е възможно затова, защото нас ни обкръжава така наречената ор макиф , която отдалече (предварително) ни дава наслаждение.

Ние вече говорихме, че в края на поколенията никой няма да иска да се занимава с истинската Кабала (не с астрология и суеверия), освен избраните, можещи да оценят нейното значение. Също както едрият бизнесмен не обръща внимание ежедневните колебания в търсенето (дребният търговец пък веднага иска да препродаде, т.е. незабавно да получи наслаждение и затова неговата печалба е малка), а гледайки напред купува евтино онова, което днес на пазара не е скъпо, планирайки да го продаде след месеци или години, когато ще се повдигне цената му, и ще се оцени истински неговата стока, и той, знаейки истинската цена на своята стока, предварително се радва на бъдещата си печалба. Така и истинският кабалист изпитва радост от бъдещото окончателно изправление, защото той е уверен в него още днес, и го предчувства още сега.

Кабала е необходима, защото се изучават в нея целта и планът на творението и размерите на възнаграждението за изправлението от егоизма. Две сили тласкат човека към целта: изпитваното в дадения момент страдание и очакваното в бъдещето наслаждение и двете те са като два локомотива, които движат тежка композиция единият тегли напред, а вторият тласка отзад. Това са и силите на нашето развитие.