"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

ВЪВЕДЕНИЕ

Не подлежи на съмнение, че човек не е в състояние да живее в нашия свят без определени знания за природата и обкръжаващата го среда.

Душата на човека също не може да съществува в света на бъдещето (олам хаба ), ако не познае устройството на духовните светове и техните действия. Раждайки се в света, т.е. появявайки се в нашия свят, детето не знае нищо, и цялата информация, която му е необходима  за да живее то получава от родителите си. То съществува и се развива благодарение на грижите на бащата и майката. Постепенно в процеса на израстване то започва да натрупва свои знания и опит. Детето започва самостоятелно да се ориентира в обкръжаващата го среда. Ставайки възрастен и научавайки се да използва придобитите знания за своя живот, напуска родителската опека и се включва в живота на големия свят.

През подобни стадии на развитие гилгулим (кръгообороти) преминава и душата на човека,  докато не разбере мъдростта на Кабала в нейната абсолютна пълнота. Без това душата не може да достигне пълното съвършенство.

Развитието на душата не се обезпечава от знанието на Кабала , но вътрешната природа на душата е такава, че тя не е в състояние самостоятелно да функционира без определено количество от знания, а извисяването и зависи от степента на тези знания.

Ако душата се развиваше без тези знания тя би могла да пострада. Това е причината поради която Твореца не е дал на новороденото сили самостоятелно да се придвижва. В детето няма разум, и ако то разполага със сили, би могло да си навреди.

И така, право на съществуване в духовните светове получава само този, който е придобил знания за тяхното устройство. Пристъпвайки към изучаването системата на духовните светове, е необходимо да разгледаме как изглеждат основните физически понятия на нашия свят в духовния свят.

Във висшите светове отсъстват такива физически понятия, като време, пространство и движение (в нашия свят те се видоизменят при скорости близки до скоростта на светлината: времето се стреми към нула, масата към безкрайност, а пространството се свива в точка ). Вместо времето в духовните светове се разглеждат причинно-следствените връзки, преходът от едно състояние в друго, от една форма в друга. Но ако вие попитате колко време е било нужно за тези процеси, то въпросът не би имал смисъл, тъй като под време се разбира само последователността на действията. Затова в Кабала материалът се изучава по верижен начин от причината на всяко явление към следствието, или което е едно и също, от началото на Творението до неговия бъдещ край.

Мястото, това не е определена заемана от тялото част в пространството, а място в скалата на духовните свойства и качества, където за сто условно се приема свойството на Твореца, а за нула първоначалното свойство на създанията. По такъв начин преместването в духовния свят това е изменянето на духовния обект и на неговите свойства. Той като че ли се премества в духовното пространство по скалата на духовните ценности (по-близо или по-далече относително Твореца ). Но в духовния свят обекта не изчезва, а само се появява неговата нова форма. С други думи, с появяването на новите качества от духовния обект се отделя неговата нова форма, а предишната продължава да съществува както и по-рано.

Ако едно духовно тяло е изменило своите свойства това означава, че се е създало ново духовно тяло, което веднага се отделя от старото тяло и започва самостоятелно да съществува. По такъв начин сега имаме две духовни тела. Така се раждат новите духовни обекти. (Даже и в нашия свят зародишът, намиращ се в тялото на майката, се явява едновременно и част от нейния организъм и отделно ново същество. Причината пък за неговото окончателно отделяне е придобиването му на определени собствени качества, различни от тези на майката ).

Опитвайки се да намерим кабалистични определения на понятията за пространство, време и движение е необходимо да установим каква терминология можем да използваме. Ние сме принудени да говорим за предмети, които не виждаме, да предаваме информация за светове, които не чувстваме. Как можем да бъдем уверени, че правилно сме се разбрали един с друг? Хората от нашия свят имат нещо общо в усещанията. Как да предадем знанията за обект, които събеседникът ни никога не е виждал? В такъв случай ние преминаваме към езика на аналогиите: "прилича на това и това ...". Добре, но ако аз съм пришелец от друг свят, и всичко в него съвсем не подхожда на този свят? Как ще мога да разкажа за моя свят? Това е възможно, ако има връзка между световете.

Всичко, което съществува в нашия свят е родено от духовния свят. Тъй като всичко съществуващо произхожда от Твореца и преминавайки през системата от светове, слиза в нашия свят, така че няма нищо в нашия свят, което да няма корен в духовния. Затова кабалистите са решили да използват понятията от нашия свят за описването на обектите от духовния свят.

Съществува строга връзка между корена (духовният) и растението (материалният ); и не може да израстат от един корен няколко растения. Затова може с имената на обектите от нашия свят да назовем техните духовни корени и силите даващи живот на тези растения.

Естествено подобен език може да се разработи само от виждащия едновременно и корена и растението, причината и следствието, тоест намиращият се едновременно и в двата свята. Както и ще видим по-нататък, човек, намиращ се в нашия свят, може едновременно да влезе и в духовния свят безкрайният, вечният свят на душите. Да живее едновременно и в двата свята, да постигне вечността, да постигне духовните светове, намирайки се в нашия материален свят. Това не е ли достойна цел за човека!

А засега ние сме принудени да използваме "езикът на растенията*" не виждайки корените. И затова, както вече беше казано, съществува точно съответствие между духовните и материалните обекти, и не трябва произволно да се изменя кабалистичната терминология. С това могат да се обяснят срещащите се в кабалистическите книги такива "неприлични" думи, като нешика (целувка ), зивуг (полов акт ) и прочие.