"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Да повторим накратко: творението започва в момента, когато от твореца излиза светлина, желание да се наслади и това се нарича бхинат шореш . Творението започва да изгражда в себе си желание да се наслади-бхин алеф, което пълнейки се със светлина, приема от светлината желанието да се наслаждава давайки.

Това се казва бхин бет. Но творението няма какво да даде, и разбира, че за да получи наслада е възможно само, ако приеме светлина само заради Твореца. Така се образува третата част - зеир анпин, когато вече има две свойства: да отдава и получава. Започвайки да усеща две наслаждения, з"а чувства, че да получава за него е по естествено и по приятно, защото то като такова е било създадено в етапа алеф, поради това то решава да приеме цялата светлина, както в стадия алеф и напълно се изпълва с нея, но вече по собствено желание за да се наслаждава безкрайно.

Този четвърти етап се нарича малхут от света Ейн Соф, или истинското творение. В него се събират две условия : то знае от преди, какво желае и избира от двете състояния - да получава. Първите три състояния не се наричат творение, тъй като в нито едно от тях няма собствено желание, а само желание на Твореца или следствие от това желание. 

В четвъртият етап, вече напълнена със светлина, както и в първия започва да придобива свойствата на Твореца и да се чувствува получаваща, в нея започва да възниква чувство за срам, което я води към решението да стане подобна на Твореца по свойства, да не приема светлина. Тя прави цимцум алеф. Защо в края на първия етап не се появява желание да направи цимцум. Защото там желанието не произлиза от него самото а от желанието на Твореца. В този етап творението по свое собствено желание получава и прави съкращение, и не използува светлината. 

Творението прави цимцум не за да получи наслаждение, а поради стремежа да получава за себе си, т.е. за намерение. В първия случай кли просто престава да получава. Ако след това кли реши да получи, но не за себе си , тогава тя ще може да напълни себе си с някакво количество светлина, в зависимост от силата на намерението си да противостои на егоизма. Такова получаване на светлина е еквивалентно на отдаване.

 Действията в духовното се определят от намеренията, а не от самото фактическото действие. С първото съкращение, което прави творението то показва, че никога по-нататък няма да се наслаждава заради себе си, цимцум алеф никога не се нарушава. Творението трябва да реши най-напред задачата да неутрализира желанието си за само наслаждение. Първото творение бхин далет, се интересува само, как да се наслади напълно със цялата светлина на Твореца. С правенето на първото съкращение на светлината с която е напълнен малхут, творението показва, че никога няма да се наслаждава заради себе си. 

По нататък то трябва да реши, как това да се реализира. За да осъществи това малхут поставя над своя егоизъм екран, който в началото отразява цялата светлина, която пристига върху творението. С това творението проверява себе си, дали може да се противопостави на това огромно наслаждение, което се намира в светлината пред екрана и предизвиква в него огромно желание. 

Да, творението може да отблъсне цялото наслаждение и да не се наслаждава. Но тогава кли се отделя напълно от светлината. Как да се направи така, че да не се отблъскват всички наслаждения, а да получава част от тях, и то само заради Твореца. За това отразената от екрана светлина (ор хозер) трябва да се промени на ор яшар и заедно с нея да влезе вътре в кли и да донесе желанието за наслада, т.е. да послужи, като антиегоистично условие за наслаждение, в което може да влезе ор яшар, наслаждение.

 Тук алтруистическото намерение изпълнява ор хозер. Преди да приеме в себе си тези два вида светлина, в рош се прави разчет, колко светлина може да се получи заради Твореца. Точно това количество и влиза в тох. Първия парцуф в зависимост от силата си на екрана може да приеме например 20% от светлината. Тази светлина се нарича вътрешна ор пним. Светлината, която не е влезела в тох, остава извън кли, и поради това се нарича обкръжаваща светлина ор маркиф. 

Първото получаване на 20 % от светлината се нарича Галгалт. По нататък под въздействието на двете светлини ор макиф и ор пним върху екрана в табур, парцуф изхвърля всичката светлина и екрана му постепенно се издига нагоре от табур до пе, губейки своята антиегоистична сила, ставайки равен на екрана стоящ в пе де рош. Но в духовния свят нищо не се губи: всяко следващо действие се явява, следствие от предишно.

 Приемането на 20 % светлина от пе до табур е минало състояние на парцуф. Парцуф вижда, че с 20 % светлина не може да се справи и решава в бъдеще да приеме светлина но 15 %. По тая причина тя трябва да спусне екрана намиращ се на нивото на пе , на нивото на хазе в парцуф Галгалт т.е. да отиде на по ниско духовно ниво. Ако в началото неговото ниво е определено от решимо далет-далет, то сега е само далет - гимел. Светлината влиза по тази схема и образува нов парцуф - А"Б. Неговата съдба е същата: той също изхвърля светлина. 

След това се появява трети парцуф СА"Г, след него- М"А и БО"Н. Всичките 5 парцуф, се наричат Адам Кадмон. Галгалт е подобна на бихне шореш, защото получавайки от Твореца, всичко което може да се дава го дава на Него. А"Б получава по малко светлина за Твореца и се нарича хохма, както бхин алеф, СА"Г- работи само, като отдава и се нарича бина, като бхин бет, М"А - е подобен на з"а, като бхин гимел, и БО"Н - съответства на малхут, бхин далет. СА"Г, имайки свойствата на бина е способен да се разпространява под табур и да пълни със светлина ниската част на Галгалт. 

Под табур освен, празни желания, съществуват наслаждения подобни на тези на Твореца с това, че намиращите се под табур нх"и де Галгалт се отказва от светлината хохма и се наслаждава на ор хасадим, наслаждения от сходството с Твореца. Това наслаждение е също на нивото на далет де авиют. Некудот де СА"Г има авиют бет и може да се наслаждава от отдаването на светлина само на това ниво. 

Да се противопоставят на наслажденията на ниво далет некудот СА"Г вече не могат, защото биха почнали да получават светлина и заради себе си. Това би станало, но малхут, която стои в сиюм Галгалт, се повдига до средата на тиферет на парцуф Некудот де СА"Г, образува се нов сиюм-ограничение на светлината, наречено парс, по ниско от което светлината не може да проникне. Този малхут прави второ съкращение на разпространение на светлината, наречено по аналогия с първото цимцум бет.

 Това е подобно, както в нашия свят, когато имаме работа с възпитан човек, който никога няма да открадне до ниво 1000 долара. Но ако пред него сложат 10000 долара неговото възпитание може и да не се задействува: насладата превишава възможността му да и се противопостави. Цимцум бет - това е продължение на ц"а, но на килим де кабала. 

Става много интересно нещо:в некудот де СА"Г, алтруистичната по своята природа парцуф, проявява егоистични свойства и малхут незабавно ги премахва, като се издига нагоре и образува ограничение за разпространение на светлината надолу до линията наречена парс. Рош на парцуф СА"Г, като всяка глава, се състои от 5 сфирот: кетер, хохма, бина, з"а и малхут, които от своя страна стават на килим де ашпаа (кетер, хохма, половина бина) и килим де кабала (от средата на бина до малхут ).

 Килим де ашпаа (отдаващия) още се нарича Галгалт ве ейнаим (ГЕ ), а килим де кабала (получаващия) - ахап (АХАП ). Цимцум бет казва, че от този момент парцуф не може да получава и използува никакви желания. Не трябва да използува ахап, така е решила малхут, повдигайки се до средата на тиферет. След С"Б всичкото решимо се издига в рош де СА"Г с молбата да създаде там парцуф само на ниво Галгалт ве ейнаим, за да може този парцуф също да получи малко светлина от контакта с Твореца.

 Това означава, че масах трябва да стой вече не в пе де рош, а в никве ейнаим, което съответства на линията на парс на средата на тиферет в гуф. След зивуг, който се създава в рош де СА"Г, от там излиза парцуф, който се разпространява под табур точно по парс. Новия парцуф, който се простира под табур до парс, се надява на предходния парцуф некудот де СА"Г, само на неговата горна част - алтруистичния килим. 

Името на този нов парцуф е катнут олам а Некудим, и излизал той на решимо бет - алеф мецумцамим. На практика такъв свят не съществува сред петте светове, които ние наричаме: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия защото този свят се ражда и веднага се разбива. Но ако този свят съществува неговите сфирот кетер, хохма, бина, хесед , гвура и трет тиферет биха се разделили на 10 и биха имали обичайните имена. 

Освен това специални имена имат сфирот хохма и бина - аба бе има, а сфирот з"а и малхут се наричат зо"н, з"а и нуква. След зивуг де ака в никвей ейнаим в рош СА"Г, СА"Г по молба на решимо на по ниския парцуф се прави втори зивуг на решимо де гадлут в пе де рош . При това огромно количество светлина започва да се разпространява от СА"Г под табур, и започва да се опитва да се разпространява под парс. Парцуф Некудим е напълно уверен, че ще може да приеме тази светлина заради Твореца, и че той има сили без да гледа С"Б. 

Но щом светлината стигне до парс, става швират килим ( разбива се същността ), защото става ясно, че парцуф желае да приеме тази светлина за себе си. Светлината моментално напуска парцуф, и всички килим, даже и тези които се намират над парс се разбиват. По този начин, желанието на парцуф да използува и килим де кабала заради Твореца т.е. да създаде света Некудим в гадлут, като използува десетте килим, довежда до разбиване на всички екрани-намерения заради Твореца. 

В тялото на парцуф Некудим т.е. в зо"н над парс ( хесед, гвура, тиферет ), и под парс (нецах , ход, есод и малхуд ) има всичко 8 сфирот, всяка от тях има 4 стадия (осен нулевата ), а всеки етап от своя страна се състои от 10, т.е. всичко 8Х4Х10=320 килим, които са се разбили. От тия 320 части не може само малхут да се поправя а те са 8Х4=32 от 320-те. Останалите 288 се поддават на поправка. 32 -те части се наричат лев а евен (каменно сърце ). То се поправя от самия Творец в гмар тикун. 

Едновременно се разбиват и алтруистичните и егоистичните желания. Те се размесват помежду си. Сега всяка частичка от разбитите килим се състои от 288 части, които могат да се поправят и 32 , които не подлежат на поправка. За да достигне целта си творението е необходимо да поправи разбития свят Некудим: ако ни се отдаде да направим това, ние ще изпълним бхин далет на светлината. За да се построи цяла система която би могла да поправи разбитите килим на света Некудим, се създава олам а тикум (свята на корекцията) или олам Ацилут.