"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

МИР В СВЕТА

ДОБРО И ЗЛО. Всяка вещ в нашия свят хубава или лоша, или даже най-вредната има право на съществуване. И не трябва да се унищожава или да се отделя от света, но е възложено на нас да я изправим да я направим полезна. Та нали даже повърхностния размисъл за мирозданието поражда в нас чувството за грандиозност и съвършенство.

Известно е, че Създателят не е завършил Творението. И това ние го наблюдаваме и чувстваме постоянно и в цялост, и в детайлите. Всичко се намира под действието на законите на постепенното развитие от появата до достигането на окончателната форма и затова, съзнавайки това, когато ние наблюдаваме някакъв елемент от Творението в неблаговидно състояние (горчив плод, лош човек, изпитващо ненавист общество, то ние не съдим по неговото временно състояние, защото знаем, че причината за подобно състояние е развитието. Т.е. даденият елемент още не се е развил до своето окончателно крайно състояние съвършенството. Ако елементът на Творението ни се вижда лош по своите свойства това не може да служи за свидетелство за неговото окончателно свойство, защото той още се намира в предходните състояния на процеса на развитие. И ние не можем да утвърждаваме, че той ще бъде вреден, както ни се вижда сега на нас (както сладката ябълка е горчива в процеса на съзряване).

От гореказаното може да се направи извод: всяка вещ е длъжна да бъде оценена не по временния вид, а само по своето крайно, развито, завършено състояние.

А сега можем да разберем необосноваността на "изправителите" на света, появили се в наше време, виждащи всичко около себе си несъвършено и затова нуждаещо се в изправяне тоест в изземването на "неизправните" части и замяната им с "изправни". Но тъй като Творецът не позволява да се унищожава нищо в нашия свят, а само да се преобразява злото в добро, напразни са всички опити на "изправителите" изкуствено да изменят каквото и да е, злото ще остане и то, неговата степен определя количеството степени на развитие, които са длъжни да станат над елемента на Творението до достигането на истинското съвършенство.

И тогава тези лоши, вредни елементи, и по-точно техните свойства сами ще се обърнат в добри и полезни както и е било замислено от Твореца. И само тогава ще се разкрие истинският смисъл на подобното стъпаловидно развитие.

Необходимо е да се знае, че макар и указаният по-горе закон на развитие на природата, преобразуващ всичко лошо в добро и полезно действие свише, тоест без нашето желание, разум и власт е дал Творецът на човека да постави човекът този закон на развитие под свой контрол, за да ускори този процес на развитие по наше желание и свободен избор и независимо от течението на времето.

По такъв начин има два ръководителя, две сили, диктуващи пътя на развитие: "Небесният", гарантиращ за себе си да приведе всичкото зло към добро и вредното към полезно, но действащ бавно и болезнено. Тоест, ако развиващият се елемент от Творението е жив, имащ органи на чувствата, то чувства болка и страда от безжалостно тласкащата го напред развиваща сила.

И, съответно, има и "Земна" власт отделни личности, взели под свой контрол Закона за развитие и затова са в силите си абсолютно да се освободят от фактора на времето, и по такъв начин да приближат края, тоест висшата степен на своето развитие. Това условие е изразено в Талмуда (Санедрин, 98): "Ани ашем бито ахишено", тоест, човечеството може само да върви по пътя на развитие, а ако не то по неволя да премине всички степени бавно и в страдания. Та нали доколкото става дума за чувствените елементи на Творението, то именно горчивите изпитания и тласкат човечеството към прехода от по-нисшите към по-висшите степени на развитие, без да позволява да се спира тъй като задръжката предизвиква по-големи страдания, отколкото движението и затова сме принудени да се развиваме. Доброволният пък път на развитие зависи не от времето, а само от величината на желанието по-скоро да се достигне нужния резултат.

А сега да разгледаме въпроса за поправянето на злото в човека. Но предварително на нас ни е необходимо да установим условие за значението на тези категории "Добро и Зло" и тяхната оценка, тоест ясно да определим какво ние разбираме под думите "добро" и "зло", а също относно кого ще се прави тази оценка.

За разбирането на това на нас ни е необходимо първоначално да оценим връзката и отношението на човека и обществото, в които той живее и от които се храни както материално, така и духовно. Действителността ни говори, че няма никаква възможност за съществуването на отделна, изолирана от обществото, личност. Тоест човек е създаден като единица, член на обществото, всички членове, на което съставляват единен механизъм по такъв начин, че няма свободно движение на всекиго, а всеки се движи в съответствие с общото движение в определено направление, обусловено от необходимостта за успешната работа на целия механизъм.И ако стане неизправност в един детайл на този механизъм, то не се оценява неизправността на само тази единица, а степента на неизправност се оценява по неговата роля в общата работа на целия механизъм.

И по този именно принцип и в нашия анализ на степента на полезност или вредност на всяка единица в обществото трябва да се оценява не по нейните лични качества, а по нейната полезност или вредност за обществото.

Няма в обществото по-голям отколкото във всяка личност и ползата на обществото се състои в ползата на всекиго. И вредящият на обществото вреди в крайна сметка на себе си, а обогатяващият обществото, обогатява по такъв начин и себе си. Така, както единиците са части от общото и сумата от единиците съставлява обществото. И свободата на обществото, и свободата на личността са тъждествени.

По такъв начин лошите и добрите, вредните и полезните качества и действия се оценяват само относно обществото.

Всичко гореказано се отнася към идеализираното общество, всички членове, на което изпълняват своите задължения по отношение към него; получават не повече от полагащото им се, тоест не си присвояват приготвеното за другите. Но ако не се спазва това правило, то нарушаващите не само вредят на цялото общество, но и на себе си лично. Както е известно това е най-болното и нуждаещото се от изправление явление.

Изводът се заключава в осъзнаването на всекиго, че неговото благо и благото на обществото са едно и също и по такъв начин само ще дойде светът към своето изправление.

ПРАВДА, МИЛОСЪРДИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ И МИР тези 4 категории се намират в наше разпореждане за постигането на целта доброто и щастието. И с тези категории (понятия, сили) се ползва Висшето управление за постепенното развитие на човечеството до желаното от Твореца състояние. И, както вече казахме, в нашите възможности, при желание, е да вземем закона за нашето развитие в свои ръце, под свое управление и с това да освободим себе си от многото болезнени исторически моменти, чакащи ни още нас, в противен случай напред. И затова да проанализираме тези четири категории що са ни дали те в миналото и що можем да чакаме от тях в бъдещето.

ПРАВДАТА.Най-добрата от тези четири категории. Ние вече говорихме, че равновесието на личността и обществото се съблюдава в случая, когато личността дава, тоест изпълнява своята роля относно обществото, и също пък получава своята част от обществото, в съответствие със справедливото разделение на обществения продукт.

Недостатъкът пък в дадената категория е в това, че на практика се проявява в нея някакъв недостатък, заради когото тя не се възприема от обществото. В какво пък той се заключава? И повече от това, при по-внимателен анализ "Правдата", в особеността на нейното практическо действие, ние намираме, че тя е толкова неясна и сложна, че не е в състояние да се съблюдава от човечеството. "Правдата" ни задължава нас да приравняваме всички членове на обществото, за да получават в съответствие със своя труд, не повече и не по-малко. И това е единствената справедлива база. Но всеки иска да се наслади на труда на другите членове на обществото.

Как пък може да се преобрази Правдата, за да може тя да бъде приета от цялото общество? Да задължим всички членове на обществото да работят еднакво време? Но нали има разлика в производителността на хората, макар и даже във вид на разлика във физическата сила между тях. Освен това има психологически проблем както например ленивият по природа е длъжен да положи много повече усилия, отколкото прилежният, а съгласно Правдата е ясно, че не трябва да задължаваме един човек да се труди повече от другия. Затова ловките и силните в обществото се ползват от плодовете на чуждия труд, защото се трудят по-малко от ленивите и слабите (изразходват по-малко усилие).

И повече от това, ако ние приемем под внимание закона на природата "болшинството определя формата и закона", или иначе "законът следва болшинството", и положим в основа количеството часове работа то няма да можем съгласно Правдата да приемем такъв закон. Нали ленивите и слабите са болшинството и те няма да предадат себе си в експлоатация на силните и предприемчивите.

Затова единствената настояща справедлива основа е количеството труд, отдавано от личността, с условие за правдив подход. И с това е съгласно болшинството. Но това е съвършено непрактично, тъй като степента на усилия на всекиго е невъзможно да се измери и още повече да се контролира. Нали е невъзможно да се определи доколко е трудно на слабия нещо да направи, колко труд да приложи всеки в съответствие със своето настроение, здраве и характер. Тоест на нас би ни било необходимо да измерваме волевите усилия на човека доколко тежко му е да работи, което по принцип е невъзможно заради индивидуалността, отсъствието на научна база и сложността.

Изискването за равни усилия от членовете на обществото е невъзможно още и предвид на това, че всеки човек чувства себе си като единствен в света и приема целия свят, цялото обкръжаващо го общество, като създадено за негово обслужване, при това дотолкова, че съвършено не чувства себе си длъжен на обществото.

Казано по-просто, природното качество на всеки човек е да използва целия свят за себе си на полза, и всичко, що той дава на друг е само по силата на необходимостта (и в този случай има използване на другия, но скрито, косвено така, че не се чувства от другите).

Причината за това е в това, че фиданката* е подобна на корена, източника и близка на него по природа. И затова както душата на човека изхожда от Твореца, който е Един и Единствен и всичко е Негово, то и човекът, син Божий, чувства, че целият свят, всички същества са длъжни да се намират под негова власт и да съществуват за неговото благо.

И цялата разлика между хората е само в целите на използване на света: един избира пътя на използването на другите за свое благо получаването на животински удоволствия, друг за достигането на власт, трети за почести и слава. А ако би било възможно то с удоволствие всеки би използвал целия свят за удовлетворяването на всичките си потребности едновременно и за богатство, и за власт, и за слава. Но предвид трудностите се избира една от възможностите. И този "Закон за Единствеността" е запечатан в сърцето на всеки човек, и нито един от нас не е свободен от неговото влияние, а всеки избира част от него, съгласно своите възможности и стремежи. И този закон не е добър и не е лош, това е действителността и нашата природа, и не е възможно да се заобиколи или даже малко да се поукраси или смекчи. И този закон е Абсолютната Правда.

Как пък сега ние ще можем даже да пробваме да предложим на члена на обществото равенство с неговите други членове та нали няма нищо по-противно в природата на личността! Та нали стремежът на личността е да се възвиси над цялото общество.

По такъв начин ние изяснихме, че чрез Правдата е невъзможно да се управлява животът на обществото, (само в "гмар тикун" всеки член на обществото ще даде абсолютно съгласие на управлението на живота според категорията Правда.

МИЛОСЪРДИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ, МИР не са създадени от сътворението на света, а само за частична замяна, в помощ на категорията Правда, чрез която, както ние разгледахме, нашият свят не е в състояние да се управлява.

Така вече се е утвърдило в историята, че макар теоретически и да се е считало, че обществото се управлява от Правдата, но на практика са я подменили съвършено противоположно и използват названието на тази категория най-лъжливите. И затова слабите и ленивите са изобретили и развили категориите Милосърдие и Справедливост, включвайки ги в закона на живота на обществото, тъй като самата основа на обществото задължава силните и преуспяващите да помагат на слабите, за да не заплашват те съществуването на общината. И затова са влезли в практиката Милосърдието (състраданието, милостинята, помощта). Но от природата на нещата, в такива случаи се увеличават количеството на слабите и нуждаещите се дотолкова, че оказват натиск на силните и това е довело до появата на категорията Мир. При което всички тези категории Милосърдие, Справедливост и Мир са се родили и са се развивали само предвид слабостта на категорията Правда.

И това е довело до разделянето на обществото на класи, групи част е взела за своя категория Милосърдието, тоест отстъпването на част от своя дял на другите. От тях после са произлезли и приелите категорията Правда, тоест "моето си е мое, твоето си е твое".

Говорейки просто може да се разделят тези две групи на "строители" и "разрушители", където "строителите" са грижещите се за благото на обществото и затова са готови да си поделят своето имущество, а "разрушителите" на които им е удобно да съхранят своето имущество и не са съгласни нито на никакви жертви заради другите, даже поставяйки под заплаха съществуването на обществото.

МИР. Но когато външните условия са довели тези две групи към борба и заплаха на съществуването, то се е развила категорията "Мир", смисълът, на която е в това, щото двете страни да прекратят конфликта и да приемат за "правдива" основа на съществуване взаимното съжителство. Поборниците на този подход като правило са от числата на "разрушителите", привържениците на Правдата ("моето си е мое, твоето си е твое"), затова щото бидейки силни и предприемчиви са готови на риск, даже жизнен, заради самоутвърждаването. В това пък време "строителите" са привърженици на състраданието и милостинята, за които главното е собственият живот и животът на обществото не са готови на риск заради утвърждаването на своята точка на виждане и затова те винаги са слабата страна в обществото. И затова, естествено е, че "разрушителите" довеждат до Мира.

Но тъй като Мирът е компромис, защото не е база за внедряване в категорията Правда, то неговите не многобройни, но силни привърженици недоволни от съществуващото и постоянно реформирайки категорията "Мир", изменят обществото.

Мирът в обществото и човечеството, и даже на отделната личност са взаимосвързани и като цяло единни. Разглеждайки цялата постройка като затворена система, ние идваме към извода, че това въобще е едно и също. При това, ако в миналите поколения животът и благополучието на човечеството са зависели (били са ограничени) от рамките на семейството, после на градовете, то сега неговото благополучие зависи от благото на държавата и постепенно става зависимо от благото на целия свят. И тази зависимост на благополучието на страните една от друга и на всекиго от нас от целия свят ще се увеличава в бъдеще. И макар това вече да е повече от ясно, но още не е осъзнато от населението на планетата, тъй като става по принципа: "Действието предшества осъзнаването на явлението". И само действителността, както винаги, ще тласка човечеството напред.

Но освен тези проблеми има още един: четирите категории, действащи ни на всекиго от нас Милосърдие, Справедливост, Правда и Мир се намират в постоянно противоречие. Нали, например Милосърдието ("твоето е мое и моето е твое) противоречи на Правдата и Справедливостта ("моето си е мое, твоето си е твое"). Та нали е съвършено невярно от точката на виждане на Правдата да се труди заради другите, това разваля хората, приучва ги да се ползват от плодовете на чуждия труд. И затова Правдата утвърждава, че човек е длъжен да пази и натрупва, за да не бъде принуден да пада като товар на чуждите плещи в тежко време, длъжен е да създаде материална база за своето потомство, да не прехвърля задачата за тяхното обезпечаване на обществото.

Категориите Мир и Справедливост също си противоречат една на друга. Та нали, за да има Мир у силните и енергичните трябва да има условия за забогатеят съгласно техният принос и усилия. Но при това у непрактичните и ленивите ще стане спад в доходите до обедняване съгласно техният принос.

Но как може да обвиним човека, че той се е родил не енергичен и неспособен? По такъв начин Мир и Справедливост са в противоречие. И ако разделим имуществото по Справедливост, например по количеството на устите в семействата, то чрез това ще предизвикаме недоволство, чак до война, от страна на силните и предприемчивите.

И затова няма никаква надежда за мир в обществото...

Егоизмът е унищожител. Сега, когато ние виждаме доколко са противоречиви в нас четирите изброени категории, възниква въпросът, а може ли човек да стигне до ясен извод, към единствено решение по въпроса за построяването на щастливо общество?...

 Основата на всички тези противоречия е "единствеността", говореща във всекиго от нас. И макар това свойство да ни е дадено направо от Твореца Единственият, коренът на всичко съществуващо, но когато това свойство се съедини с нашия егоизъм, то поражда разрушение и се превръща в източник на всички нещастия в света. И няма, естествено, нито един човек в света, свободен от това свойство усещането за единственост, и уникалност. А всички различия между хората са само във формата на употребяването на това свойство пожелаване на пороците, достигане на богатство, власт или почести.

Общото между нас е в това, че всеки от нас постоянно и често даже неосъзнато се стреми да използва всички останали за собствената си изгода.

И не е важно какви оправдания ще измислим за себе си всеки, тъй като желанието ръководи мисълта, а не мисълта желанието. И още, работата е в това, че колкото повече, е особен човекът в такъв размер е по-голямо и неговото чувство за "единственост".

Използване на "единствеността" като средство за определеното развитие на индивидуализма. Чувството за своята "единственост" в сърцето на всекиго възбужда желанието да погълне всички и всичко заради себе си. Източникът на това е Единствеността на нашия Творец и Неговото свойство е породило в нас съответното чувство. Но защо това чувство се разкрива в нас в такава изопачена форма, дотолкова, че става основа за всичките разрушения, макар и да изхожда от източника, раждащ всичко живо?

Работата е в това, че има две страни в свойството "единственост". Ако погледнем от точката на виждането на Твореца, тоест от страната на сливането ни с Него, то свойството "единственост" подбужда към алтруизъм, както и свойството на самия Творец. Затова, изхождащото от Него свойство "единственост", е длъжно да действа в нас също и във вида на алтруизма, а не на егоизма.

Но ако погледнем как практически действа в нас това свойство намираме, че то действа съвършено противоположно само като егоизъм желанието да бъдем богати, силни, знатни единствени в света. И тези две страни на проявления на "единствеността" съвършено са противоположни една на друга.

И така е замислено от Твореца, за да можем ние самите да изменим използването на това свойство, и, започвайки да се развиваме с егоистичната "единственост", да дойдем до алтруистичната "единственост" всеки и всички заедно. И това ще бъде условието на живота в последните поколения да използват чувството за "единственост" на своето "Аз" в целите за служене на цялото човечество. И оттука може да се направят следните изводи:

Да се достигне щастието е възможно само при условие за осъзнаването на този факт, че светът на обществото, държавата и човечеството са взаимосвързани. Докато законите на обществото удовлетворяват болшинството, малцинството, оставащо неудовлетворено, само е &