"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

СЪВЪРШЕНСТВОТО И СВЕТА

Същността на заповедите на Създателя е любов, внимание и състрадание към всички членове на обществото, както към себе си.

Ако се опитаме сега да изследваме как изпълняваме тази заповед и приемем изводите на доверие или се опрем на практическия си опит ще видим следното. (Надявам се читателят да разбере моята антипатия към философията, тъй като тя се базира на измислени "закономерности" и въз основа на тях строи цели "здания".)

На нашето поколение са известни подобни философии, претворени в живота, когато теоретическите предпоставки се оказват практически несъстоятелни, но са взети за основа в човешките отношения и в последствие от тях са страдали и още страдат милиони хора. Такива теории неизбежно стигат до своя крах.

Можем ли, изучавайки света и неговите закони, на основата на практически данни, да стигнем до необходимостта да изпълняваме изискванията на Създателя?

Когато ние наблюдаваме съществуващия в природата ред, ние сме поразени от точността на управлението (както в микро, така и в макро световете). Да вземем за пример човека. Клетката на бащата, попадайки в надеждното, приготвено й място в майката се обезпечава там с всичко, което е необходимо за нейното развитие. До появяването й на света, докато тя не започне съществуването си, като отделен организъм, нищо странично не може да и навреди.

После, грижливата природа възбужда у родителите необходимите чувства на любов и загриженост, така че детето да бъде отгледано. И също, както при човека, така и при растителния и животинския светове съществува грижа за размножаването и след родовото развитие.

Прави впечатление обаче, рязкото противоречие между грижите на природата за появата на индивид в света и неговото самостоятелно битие. Борбата за съществуване, която новия индивид е принуден да води по-нататък е в поразително противоречие с управлението на света, съществуващо на всички нива в живота. Това несъответствие е занимавало умовете на хората още от древни времена и е довело до появата на редица теории.

Тези древни теории не считат за нужно да изгладят това противоречие. Според някои от тях Творецът е създал света и управлява всичко. Бидейки сам безчувствен и немислещ, Той е създал видовете в съответствие с физичните закони. Появявайки се и ставайки индивид, начинът му на развитие е в съответствие с еволюцията и жестоките закони за оцеляване. В подобни теории Създателят е наричан "Природа", подчертавайки с това неговата безчувственост.

Тъй като поразителната мъдрост на Природата многократно превишава човешките възможности, то е невъзможно да се предвидят и програмират бъдещите организми без съществуването на обратна връзка. Необходимо е също така Даващият (Природата) да има ум, памет и чувства. Невъзможно е да се твърди, че на всички нива в природата властва само случайността. И така създателите на подобни теории са дошли до извода за съществуването на две сили: положителна и отрицателна, притежаващи разум и чувства, които надаряват с всичко това сътвореното от тях. Развиването на тези теории е довело до създаването на още няколко теории:

МНОГОБОЖИЕ. От анализа на действието на природата и разделянето на силите й, според характера им са се появили религиите (от типа на древногръцката) с многото божества, всяко, от което управлява определена сила.

ОТСЪСТВИЕ на управление (не управляемост). В последно време, с появата на прецизни прибори и нови методи, изследователите са открили тясна връзка между всички, разнообразни части на света и за това са отхвърлили теорията за многото сили и се е появило мнение за свързващата и мъдро ръководеща единна сила в света, но тъй като ние сме нищожни в сравнение с тази сила сме оставени сами на себе си.

Въпреки наличието на многочислените теории за създаването и управлението на света, човечеството продължава да страда. Човекът не разбира, защо природата се е отнасяла така грижливо с него в утробата на майка му и в периода на развиването му, а е така безжалостна, когато той вече е пораснал, и се нуждае още повече от нейната закрила.

Възможно ли е ние самите да се явяваме причината за жестокостта на природата към живия свят?

Всички действия на природата са взаимосвързани и затова, нарушавайки един от нейните закони, ние привеждаме в действие цялата система към нарушаване на равновесието и е без значение, дали ние възприемаме природата, като Ръководител, който не притежава чувства и цели, или като Създател притежаващ план, цел и мъдрост.

Ние живеем в свят създаден по точни закони и когато ги нарушаваме, получаваме наказание под формата на лоша среда за самите нас, или за цялото общество. Имайки предвид, че законите на природата са взаимосвързани, нарушавайки един от тях ние получаваме /понякога неочакван/ жесток удар от друга страна. Природата или Създателят /което по принцип е едно и също/ ни въздейства посредством определени закони и ние сме длъжни да ги изпълняваме, като обективни и принуждаващи. (Съгласно Кабала, числовото значение на "Елоким" е равно на думата "Тева", това указва връзката на Създателя с нас посредством законите на природата).

За нас е важно да разберем законите на природата, тъй като тяхното неспазване е причина за всичките наши страдания. На всеки е ясно, че човек се нуждае от обществото на себеподобни и е невъзможно неговото съществуване без помощта на обкръжаващите го. Очевидно е, че ако изведнъж поиска да се изолира от обществото, ще се принуди да изживее много страдания, защото не би бил в състояние да обезпечи себе си с всичко необходимо.

Именно природата задължава човека да живее сред себеподобните му и общувайки с тях да изпълнява две операции "Да получава" необходимото от обществото и "да дава", "да обезпечава", на свой ред обществото с продуктите на своя труд. Нарушавайки едно от двете правила той нарушава равновесието и затова заслужава наказание от страна на обществото. В прекаленото "получаване" (например чрез кражба) от страна на обществото следва незабавно наказание. В другия случай – за отказ "да дава" своите услуги на обществото, като правило наказание не следва или не е в пряка връзка с нарушението. Затова условието за обезпечаване на обществото със своите услуги обикновено не се спазва.

Природата пък действа като квалифициран съдия и наказва човечеството в точно съответствие с неговото развитие. Съгласно Тора редуването на поколенията в света е само поява и изчезване на телата. Душата изпълваща тялото, главното "Аз" на човека не изчезва, а само сменя своя носител. Душата на човека са неговите желания, характер и мисли. Кръговрата е непрекъснат и в него участват определено количество души. Тяхното идване в нашия свят, обличането им в нови тела, представляват новите поколения от хора.