"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Изграждане на душата

Доколкото всичко в творението е построено по един принцип, на 5-етапа, то и раждането в човека на духовното тяло, наречено "душа"се развива в духовния свят подобно на раждането на физическото ни тяло. В раждането и развитието на нашето физическо тяло ние различаваме три периода, които се явяват следствие на трите периода през които преминава душата, нашето духовно тяло-нашите егоистични желания да получим наслаждение: от неговия първоначален вид - абсолютното егоистично желание да получаваме наслаждение, когато ние желаем да получим това, което се възприема от нас като наслаждение и до това състояние, когато ние сменяме обектите си на наслаждение.

Първи етап - раждане и появяване на този свят, тогава ни липсват знания и сили и всичко което е необходимо за съществуването ни ние получаваме от баща си и майка си и ние съществуваме благодарение на техните грижи. Съответно на това - духовното раждане, влизането в духовния свят става след осъзнаване на егоизма, като зло, като отричане на собствения си егоизъм и придобиване на желание да се отдадеш на волята на Висшето, което да направи от мен същество подобно на себе си. Осъзнаването на злото е пълното разбиране, че липсват всякакви желания за духовно за всичко, което е извън рамките на интересите на тялото.

След това става раждането: Висшият дава сили напълно да се поправи егоистичната природата, да потиснем и не използваме желанията си, да създадем на тях "екран" и да приемем условията на "първото съкращение". Това състояние се нарича раждане на духовното желание - кли: без да се обръща внимание на факта, че се появяват все по-големи желания в следствие на разкриването на огромните наслаждения в духовното и човек тогава предпочита да си остане в етапа на зародиш. Това изправено желание се нарича 1-во малко състояние (катнут алеф). Душата, получена от възрастния човек живеещ в нашия свят се нарича новородена.

При раждането и в човека и първоначалното и усещане душата няма никакви духовни знания и той не осъзнава ставащото в духовния свят, така както става с новороденото бебе, което не осъзнава къде се намира.Това е така защото то има само "авиют алеф" - екран само върху много малка част от егоизма му. Душата не може да се движи самостоятелно и да прави каквито и да било духовни действия, както младенеца не може да прави осъзнати действия. Духовно родения и намиращ се в това състояние, би могъл да съществува само за сметка на родителите си, както става в нашия свят.

Какво означава това? Въпреки всички пречещи сили и обстоятелства душата се стреми към по-високия парцуф и влага всичките си сили в стремежа си в никакъв случай, въпреки егоистичните примамки на наслажденията или доводи на разума да не се откъсва от него. Т.е. човека получава всевъзможни смущения, мисли и изкушения по пътя на духовното си придвижване и многократно пада духовно, извършва глупости подава се на животински наслаждения, както най-слабоволевия човек в света.

С това на него му се показва, какво в същност представлява той на практика, колко е нищожен и слаб в своите духовни желания и колко е силна егоистичната му природа. Но ако човек въпреки всичко успее да се "залепи" за Висшия парцуф, той расте, защото преодолява пречещите му прегради. Тези смущения се изпращат отгоре специално така, че нисшия да не го чувства: Висшия изпраща всевъзможни смущения и препятствия на нисшия по духовния му път за да може той да се убеди в собственото си безсилие и да го призове за помощ. И тогава Висшия помага.

На него не са му нужни унижения и молби. Просто нисшия осъзнава своето безсилие и създава в себе си условия за да получи помощ, светлина от Висшия. Ако човека не осъзнава, че не може да се справи сам с егоизма си и влечението си към наслажденията или желанието всичко да разбере, а не действа въпреки че знае, то това означава, че той няма кли, а от тук следва, че не съществува възможност да получи помощ. Това е подобно на начина за получава на знание от друг човек, ако първия е убеден, че другия знае повече от него. За това нисшия показва на по-Висшия, че той е нищо в сравнение с Висшия, което се явява необходимо условие за да се развие от егоистичното желание - душа.

Когато човек усети своето пълно нищожество и безсилие у него се поражда желанието да напусне духовния път, тъй като вътрешния му глас го убеждава, че той няма сили. А как е възможно без сили да се постигне такава висока цел? За да може да се задържи в това си състояние на човек може да помогнат само по Висшите парцуфи неговите АВИ-баща и майка, силата на родителите, която е над него. Това израстване на младенеца под влиянието на Висшето се нарича "катнут алеф" - първо малко състояние.

Втори етап - Растеж и получаване на необходимите знания и разум, даващи възможност да се предпазваш от всичко, което е вредно за тялото с собствени сили и с помощта на родителите. Какво означава растеж в духовното? Да станеш по-дебел и по висок-както става в нашия свят? Да, по дебел относно светлината Хасадим: увеличава се желанието за отдаване. По-висок относно светлината Хохма: появява се по-голяма възможност да се получава светлина заради Твореца.

Знания се придобиват с получаване на светлината Хохма, но може да се получат само тогава, когато светлината Хохма е облечена в светлината Хасадим т.е. в намерение "заради Твореца"- с алтруистично намерение. Тогава светлината Хохма може да влезе в алтруистическите желания, а светлината Хасадим дава знание, как и по какъв начин може да се устои на нечистите сили.

Какво означава "нечисти сили"? На нас ни се струва, че желанията ни се дават за наша полза, защото благодарение на наличието на желания ние можем да получим и усетим наслаждение. На нас ни се струва, че всичко, което "свети" и ни привлича с потенциалната си възможност за наслаждение е добро за нас. За на наслаждението и доброто са  едно и също. На практика осъзнаването на злото се свежда до това, че егоистичното наслаждение и злото са едно и също нещо. В световете "БЕА" духовните нечисти сили говорят на човека, как може да получи духовни наслаждения следвайки желанията си, които човека мисли, че произлизат от него. Ако човека може да осъзнае и види, че това е лошо за него, то тогава това осъзнаване се явява част от неговото следващо по-високо състояние.

Да види, че това е зло и успее да му се противопостави, да признае безсилието си да прави каквото и да било сам и да пожелае помощ от Висшето-всички тези стадии трябва да се преминат от човека на всяко стъпало от своето развитие по духовния си път от долу на горе. Той може да ги премине само благодарение на това, че върху него въздейства Висшата светлина-излизаща от Твореца.

Той усеща егоизма, като зло, а себе си нищожен, а Висшето, като спасител. И когато той преминава тези състояния чувства грижата на родителите си Висшия парцуф. Те го пазят и му осигуряват всичко, което му е необходимо, показват му какво добро и какво е лошо. Постепенно нисшия разбира, че усещаното от него добро или лошо произлиза от родителите му.

С някои неща той се справя сам помнейки, какво са го научили те. Така постепенно той натрупва повече духовни сили и знания и по този начин расте по-нататък. Духовното израстване се състои най-малко от два етапа. Това, което мога да направя за Твореца правя го сам. Това,което не мога да направя сам, за него съм длъжен да помоля Висшия.

На нивото на което се намира човека се смята, че той може всичко да направи самостоятелно,. За да достигне по-високо ниво е длъжен за всичко да моли Твореца. И така расте. И това ниво на растеж се постига за сметка на Висшето и това постижение в духовното се нарича "катнут бет" - второ малко състояние.

Трети етап - "гадлуд" (голямо състояние), това е състоянието на възрастния, когато придобитите знания му дават сили за самостоятелно съществуване, както това става в нашия свят. Той зависи от хората, които го заобикалят, но вече не от родителите си.Той сам има светлината Хохма и може да осъществи "зивук", да роди и отгледа и да напълни със светлина друг по-нисък "парцуф" - сина си. В него се появява собствен опит и разум, за да може да бъде самостоятелен.Освен това той е в състояние да предаде опита си на друг.

И така, както става с човека в нашия свят, така съответно става и в духовния свят с духовния обект - душата на човека. Разликата е само в материала: егоистичен или алтруистичен. Но точно тази разлика прави непонятни за нас духовните действия. Ние не разбираме ни най-малко природата на алтруизма. Душата на всеки човек прави кръгооборота-връщания в този свят,до тогава докато не получи цялото кабалистическо знание,тъй като без него не е възможно да се расте и получи всичко, което Твореца е намислил да му даде.

Душата е длъжна да усвои науката Кабала, но не защото самите знания го разширяват а защото самата природа на душата е такава, че без придобиване на знание, "Ор Хохма" (светлината Хохма), тя не е в състояние да постигне нивото за което е създадена от Твореца. И така не получаването на знание връща душата на човека, тъй като вътрешното и свойство е такова, че тя не може със собствените сили да издига себе си, докато не усвои цялата духовна природа, не получи всички духовни знания. Израстването на душата изцяло зависи от степента на усвоените знанията. Ако душата можеше да расте без да получава Висша светлина, знание за Твореца, то тя би си навредила. В нея би имало все още големи желания без сама да осъзнава това и като правило би могла да ги използва подобно на човека в нашия свят: например ако човек е на 20 години, а все още се намира в умственото си развитие на нивото на едногодишно дете, то той може да направи страшно много глупости.

Неговата сила без ум е опасна за него и за обкръжаващите го. В духовното не може да стане подобно нещо: човека получава възможност за духовни действия само дотолкова, колкото е изправен, колкото духовни знания е получил.Възрастта му се определя от получената духовна светлина. Затова човек, който не се развива духовно живее и умира физически без да започне духовния си живот.

Съществуват тела, в които все още не се е родила душа нямат "кли", това и причината в нашия свят да е пълно с двуноги тела в които за съжаление има много малко души. Количеството светлина, която влиза в душата определя и височината на парцуфа.

Този парцуф може да е легнал, като новородените: краката, ръцете, торса и главата му да се намират на едно ниво. В този случай главата няма никакво предимство пред краката: във всички части на духовното тяло, във всички негови желания има само един и то минимален екран и съответстващата му минимална светлина. Затова главата не се различава от краката.Подобно на бебето или спящия човек, когато разума не се проявява. 

Хоризонталното положение в Кабала се нарича тогава, когато има само "Ор Хасадим" (светлина Хасадим) и липсва светлината "Ор Хохма" (светлината Хохма), която влиза в парцуфа в зависимост от екрана. Началния стадий на духовно развитие започва с хоризонталното положение,както е при лежащ човек или новороденото. Втория стадий - тогава, когато човека вече седи, но няма сили да се държи на краката си. Крайниците имат желание да получат наслаждение тъй като още не са изправени нямат екран и не могат да създават граници за получаване на повече светлина за себе си.

В духовното състояние "лежейки" всичките 10 сфирота на душата на човека се оценяват, като имащи една светлина и един минимален екран. В новороденото няма знание и поради това няма и не трябва да има сили за предвижване. Духовните сили дават на душата ("парцуфа") само светлина Хохма. Основното му развитие не е вследствие на получаваната от родителите му светлина без всякакво усилие а в резултат на добри дела и действия на самия парцуф. "Добри действия" - означават получаване на светлина с помощта на екран въпреки егоизма му. 

\А способността му за това зависи от усвояването на Кабала. С други дума основен фактор за растежа е правенето на добри дела, което е зависимост от нивото на усвояване на Кабала-получените знания от Висшия парцуф. Всяка душа постигайки определени знания предава знанията на всички души: от първоначалното им състояние наречено"душата на Адам" до окончателното поправяне на всички души.

Когато човека постигне света в пълния му обем, разбере природата на човечеството неговата менталност, навици т.е. всичко което го обкръжава, той може основавайки се на всички тези знания да предпази себе си от вредното въздействие на природата и обкръжаващите го хора и може да се съедини с тях с цел да му помагат в духовното му издигане.

Не трябва да се удивляваме на това, че отделната душа може да постигне всички души. Така и в нашия свят, ако си мъдрец можеш да постигнеш природата на цялото човечество, като постихнеш самия себе си, тъй като всяка част на творението съдържа в себе си елементи от всички останали части.

Няма в отделния човек свойство, което да го няма в другите. Всеки човек притежава свойствата на цялото човечество. Когато човека започва своето духовно усъвършенстване, той започва да усеща егоистичните си качества и постепенно ги осъзнава, като зло за себе си. Когато усещането за това зло достигне нетърпимата граница, човека доброволно оставя това свое качество, като вредно и така той моментално се изправя.

Човека възприема свойствата на другите, като естествени, само ако открие, почувства и осъзнае наличието им в себе си. Та нали ние много често виждаме в другите хора отрицателни свойства, но те не подозират това, не ги усещат в себе си. Но в същото време те не пренасят тези си свойства върху обкръжаващите ги.

Когато с помощта на изучаване на Кабала човека започва да разбира, кой е той в същност, тогава той става търпелив към другите и им прощава лошите качества, защото осъзнава, че и в него има същото отрицателно качество. А защо сме търпеливи към другите? Защото усещаме, че те не са в състояние да се избавят от лошите си свойства. И със степента на осъзнаване на своята нищожност започваме да обичаме другите, защото виждаме себе си в тях.

И тъй като всяка част от творението се състои от всичките, то само егоистичните ни намерения ни отличават един от друг, а нашите души представляват едно духовно тяло, наречено Адам. При тази ситуация ако аз изправям себе си, то изправям целия свят и така постъпва всеки от нас.

Тяло и душа

Всяко тяло, а в Кабала под тяло се разбира не физическото тяло, а желанията на човека. Те са пълни с нетърпение и злоба, защото по тях минават периоди на натрупване и на недостиг, глад и малки периоди на наслаждения. Тези поредни състояния пораждат в тялото способността да възприема малките и огромните наслаждения породени от желанието да ги получи.

Падане към светлината

Наслаждението влиза и се усеща само там, където преди това се е усещало желание да се усети. Гладът е задължително условие за усещането на наслаждението. Освен това, щом наслаждението стане постоянно, т.е. не се променя и не се премества в посока към глада, то незабавно престава да се усеща, като наслаждение. За да има наслаждение е необходимо постоянно да се сменят състоянията на напълване и състоянието на изпразване.

Изхода от състоянието на наслаждение е в знанието, осъзнаването на духовното падение - тези промени в състоянието раждат в него усещането за глад за наслаждение и следствие на това следващия етап в получаването на наслаждение е знанието наречено получаването на Тора. Когато светлината наслаждението напусне "кли", тогава остава спомена и стремежа към отишлото си наслаждение. Именно това "решимо"-спомен от "бившата" светлина е и новото кли-желание за получаване на следваща светлина. 

Затова "решимо"за излязлата светлина се явява "съсъда" - кли. Светлината, която влиза в парцуфа се нарича "таамим"-вкус. -Светлината, която излиза от "парцуфа"се нарича "некудот"-изчезване.Спомена от вкуса се нарича "тагин"- даващо допълнително усещане за бившето наслаждение. -Спомените от "некудот"се наричат "отиет"- букви, или "килим-съсъд" за получаване на светлина в бъдеще, тъй като именно в тях има желание за получаване на светлина, тъй като те усещат не напълващата, а излизащата светлина. Поради това усещането на изходящата светлина загубата и не е възможно без духовно падение и се явява необходимо условие за духовно издигане.

Напълването със светлина-наслаждение, излизането на светлината, появата на "решимо"- спомен, това са все необходими условия, етапи за възникване на стремеж към напусналото ни наслаждение. Но когато наслаждението се появява за първи път, то се възприема, като неосъзнато наслаждение. Но когато то вече е било усещано и си е отишло създавайки желание за себе си, става вече очаквано желание и се възприема по съвсем друг начин.

Тъй като това напълване и изпразване на "кли"от светлината става постоянно, първоначално светлината прави "зивук", т.е.идва при "кли" и му говори: "Приеми ме". Екрана отговаря: "Не искам. Мога да приема само заради Твореца". И приема. Но в момента, когато екрана приеме, част от светлината, останалата навън светлина натиска от страни: "Приеми още". Кли не може да вземе повече светлина заради Твореца и решава напълно да се изпразни. Но светлината продължава да "натиска"и моли празното "кли"да приеме малко светлина: така светлината удряйки върху екрана, създава нови усещания, нов "килим" и по-нататъшни възможности за получаване на светлина.

Светлината създава желанията

Тялото преминава различни състояния на глад и насищане. Но закона на природата е такъв, че състоянието на глад превъзхожда състоянието на насищане и наслаждение.

Духовното тяло постоянно преминава през кръгообороти и се изправя от светлината, но освен това неприятните усещания "изтриват" приятните толкова добре, че от тях не остава дори спомен. Има и едно допълнително свойство в егоизма. На нас ни се струва, че това, което ние нямаме го имат другите, или ако ние имаме нещо, то обезателно другите го имат, но по-голямо. При това положение в  кли се появява чувството наречено завист.

Самата душа е неутрална и се намира между две сили, наречени ангели, между система от чисти и нечисти сили, "доброто" и "злото" начало. Тези сили прехвърлят душата между себе си и я притискат заедно. Ту я хвърлят към хубави мисли, постъпки и желания и след това изведнъж попада тя попада под влиянието на лоши мисли и стремежи и нищо не можеш да направиш. В тази ситуация единствения изход за човека е да се опита да изучи себе си, да разбере, какви сили му въздействат в конкретния момент и тогава да взема решение.

Духовния подем

Когато човека, който се издига по духовната стълбица, той в същност постига свои собствени "келими" благодарение на това, че оставил  на всяко ниво "келим" при спускането на душата му от света на Безкрайността до нашия свят. Когато човека започва да се издига започва да усеща нови желания и според тези желания той почва да се моли за помощ. Но ако не е изправил предходното "кли", следващото не се разкрива и той не го усеща и тогава не му се налага да моли.

Както вече казахме Твореца (Природата) в нашия свят не дава сили на младенеца, защото той няма разум и поради това може да си навреди.

Духовния подем на човек се състои в това, че той събира всички оставените от него "келими" при слизането си в нашия свят и издигайки се ги пълни със светлина, а след това ги присъединява към своята душа. Душа е напълнена със светлина "келим".

Човека опознава винаги сравнявайки с противоположното и затова, ако ние не познаваме духовния свят ние не бихме могли да опознаем и нашия. Тези така наречени два свята не са нищо друго осен нашето субективно състояние. Единственият начин да ги опознаем е това да става едновременно.

Ние сме в състояние да усещаме само своите страдания и никак не можем да усетим чуждите. Ние не виждаме страданието на другия , тъй като то идват "от вътре" и затова сме изпълнени с чувството на завист. Това е завист спрямо светлината, която е влязла в другия. Твореца е създал у нас това чувството на завист и благодарение на този факт става така, че тази светлина, която се намира в другия, като че ли е влязла и в мен и е образувала кли - желание. Аз искам това наслаждение, което изпитва този на когото аз завиждам. В мен се появява собствено желание за това наслаждение. Извода е, че завистта, както и  и всички други свойства на човека, в това число и "най-лошите" са  необходима за придвижването ни по духовния път.

Познанието в материалното и духовното

Няма разлика между тялото и душата: тялото получава въздействие от обкръжаващата го природа и от себе си от своята природа, душата се променя само в следствие и в степента на своята работа и съчетанието в себе си на материалното и духовното. Всичко, което става с нашата душа и тяло произхожда от един източник - Твореца проявяващ се чрез материалната и духовна природа.

Тези, които не усещат духовното и със сетивата си възприемат само нашия свят, твърдят, че "няма Творец" и всичко е природа. Душите които получават, чрез своите сетива висшата светлина, чувстват съвсем друго: те казват-"Всичко произлиза от Твореца" и минавайки през Висшите светове слизат при нас.

Човека получава наслаждение или от материалната природа, от последното ниво на творението или от по-висша. В зависимост от това от коя степен той получава наслаждението си, той се нарича просто човек от нашия свят или кабалист, защото Кабала е наука за получаване на Висшата светлина (от глагола "лекабел" - получавам).

Обкръжаващата ни природа ние постигаме без задължително научаване на законите и същността на ставащото. Ние можем да живеем в този свят без да разбираме това, което става в природата и обществото, без да знаем нищо за миналото и бъдещето, без да се интересуваме, какво става с нас и над нас и накъде отива човечеството. Съществуването под въздействието на вселената е неосъзнато съществуване, животинско. Но в духовния свят не е възможно да разбереш състоянието си без да разбираш причината и следствието.

Духовното постижение е идеално, пълно, съвършено на всяко ниво, поради това ние можем да видим бъдещето си състояние в зависимост от това дали сме постигнали първопричината на духовната природа. Издигайки се човек постига степените по които се е спускала неговата душа отгоре на долу. Сега, когато човека вече сам се издига от долу на горе, като че ли създава  кли - желание, изправя го поставя му екран и го напълва със светлина.

На всяко стъпало от "стълбата"от нас до Твореца, където душата се слива с всички останали души в света на Безкрайността.  Постигайки своя Източник - Твореца,  душата се изпълва изцяло със светлина и по този начин се затварят началото и края на нашия път.

Кабала това е практическо знание

Кабала не е теоретическа наука, това е най-практическото знание, тъй като негов обект е самия човек. Това, което човека изучава в Кабала, след това усеща върху себе си. Поради това кабалиста трябва да изпита върху себе си въздействието на собствения си егоизъм, своята природа, т.е. той е длъжен да изживее, да почувства всяко свое егоистично желание за наслаждение. При това да го почувства върху себе си до такава степен, че да усети към него ненавист и то такава, че напълно да се откаже от това желани в бъдеще.

И така човека се освобождава последователно от своите егоистични желания: за животински наслаждения, за богатството, за власт, за знания. Той трябва да почувства, че тези наслаждения му носят само болка и вреда. Само когато човека усети болка от наслаждението той доброволно се отказва от него и става свободен.

Необходимо е да се помни, че всичко, което е създадено има за цел нашето изправяне и достигане целта на творението -"Твореца е създал всичко за Себе си, за да постигне целта Си. И нищо не е създал случайно"

Тайното привлича

Човека е създаден с желание да опознае скритото. По точно да усети това, което съществува, но е скрито от него. И поради тази причина, това което е наистина скрито не се усеща от нас. А ако Твореца желае да привлече човека към нещо, Той го прави малко прикрито, това за човека означава, че тук има нещо скрито и това предизвиква в човека желанието да го разкрие за себе си. При това полу скритото привлича повече от скритото.

Интереса към поло скритото ни дава сили да го открием. А когато го открием, то вече не ни привлича, и отново ни е необходимо и ние търсим поло скритото. В откритото няма удовлетворение.

Това е така защото поло скритото се състои едновременно от кли - усещането за недостатъчност и наслаждение, 'кли" и "светлина" и това дава усещане за по-голямо наслаждение от това, което се получава при цялостното изпълване на "кли" с наслаждение, когато вече не се чувства недостиг. Пълното усещане на наслаждението не е наслаждение, тъй като няма недостиг, "кли" изцяло е напълнена с наслаждение и не усеща желание. За да се усеща наслаждение е необходимо да има прекъсване в усещането. Само така може да се усети цялата прелест на наслаждението.

Защо Малхут на "Света на Безкрайността" е направила 1-то съкращение? Та нали тя се е намирала в състояние на пълно сливане с Твореца, което е равносилно на пълното съвършенство. Тя е направила това съкращение поради това, че не е имала друг изход: ако тя постоянно би получавала светлина, би се напълнила изцяло със светлина и би престанала да усеща светлината, като наслаждение.

Поради това тя прави първото съкращение и сега получава всичко заради Твореца, като сега тя има възможност всяка секунда да проверява отношението си към Твореца: "Мога ли аз сега да направя нещо за Твореца?" Става едно постоянно обновление при което постоянно се усеща наслаждение. Тъй като при отдаването и желанието да дадеш на другия не може да има ограничения. За да може творението постоянно да получава наслаждение изначално Твореца е създал вътре в Малхут, възможност тя да прекратява получаването на светлина.

Гмар тикун

Това е състояние на човека, в което той е напълно изправен. В това си състояние той има всички възможности да работи за Твореца. Гмар Тикун е пълен покой, пълна почивка за човека и тогава той има възможност да се наслаждава на действията си за Твореца : да си почине от егоизма и да получи алтруистическо наслаждение. Да даваш на Твореца това не е работа, а е истинско наслаждение.

Действието на екрана

Задачата на екрана е да отразява светлината. Наша работа ли е да приемаме светлината? Не, това не е работа. Работа се нарича създаването на екрана, а не "зивука" който след това можем да направим заради Твореца.

Работа

Всичко , което се прави заради Твореца, не се счита за работа. Работа - това са действия насочени против нечистите сили, клипот, и отстраняването от себе си на егоистичните желания.

Всичко, което се прави под "парс", вътре в световете БЕА, се нарича делник. Там на тези степени, става изправянето на желанията. След това следва издигане в света Ацилут. Света Ацилут се намира по високо от "парс" и само пребиваващите в него могат да получават светлина заради Твореца.

Събота - състояние на света Ацилут. Докато човека не може все още да получава тази светлина и докато не изправи своя килим той се намира в световете БЕА и това му състояние се нарича работа - делник.

И затова окончателното изправяне (гмар тикун) е състояние, когато ти имаш всички екрани и можеш безкрайно да получаваш светлина и да се наслаждаваш. Постоянно да проверяваш себе си и действията си дали са за Твореца и се наслаждаваш безкрайно с обновени и не зказуеми наслаждения. Тук ти постоянно добавяш към предишните парцуфи, които изостават и усещаш, че се издигаш.

Но подем няма. Ти допълваш към предишното си състояние все нови и нови парцуфи. В началото ти си имал еди малък парцуф, след това у него се ражда един среден парцуф, а след това вътре в средния се ражда голям. Зад теб се появява шлейф от парцуфи. Този шлейф те допълва и това допълване е безкрайно.

Пълен покой - това състояние се нарича "менухат оламим" - вечен покой. Това състояние се усеща, когато са изправени напълно желанията. При егоистичните желания, ако всичко е изпълнено до край, започва да се усеща опустошение и липса на радости в живота. На първите места по самоубийства в света са обществата, които имат най високо жизнено равнище.

Колкото са по големи възможностите на човека, толкова по лесно той може незабавно да получи желаното от него и толкова по-бързо се губи наслаждението от полученото. Това става защото няма скритост и недостъпност. Това пък води до загуба на вкуса от наслаждението.

Силата на Твореца се проявява именно в това, че Той ни захвърля на противоположната на Него страна След това той постепенно ни се разкрива и тогава ние започваме да се стремим към Него.

Главната задача, която стои пред човека е да разкрие скрития Творец, като усети своята отдалеченост от Него, усещането на необходимостта да намери своя корен и да усети обкръжаващата го светлина. Когато достигнем това ние разкриваме в себе си силите, които ни привличат към Твореца.

Разкриване действията на Твореца в тяхното скриване

Ако аз искам "директно да стигна" духовното без да поправям свойствата си, то аз не мога да го направя. Аз съм длъжен да направя това поправяне, което съответства на духовното и в степента на която съответствам на него, в същата степен мога да го усещам.

Твореца не се скрива от нас. Неговите закони скриват нашия егоизъм от Него.

Щом, като ние доброволно си наложим забраната 1-то съкращение - "да не получаваме с егоистичното си желание" - Твореца веднага ни се разкрива. Това е , като диалога между двама. Единия се скрива, когато другия пожелава Да го усети явно.

Когато втория приема, че Първия, променя свойствата си, Първия се разкрива.

Твореца не се крие от нас. Той ни заставя да се променим свойствата си толкова, че да можем да Го усетим. Със скриването си Той ни показва пътя по който да Го разкрием.

Когато човека приема доброволно закона за скриването - скриване от своя егоизъм- то моментално духовния килим, който се образува в това време се напълва със светлина от Твореца, И тогава човека Го усеща, като разкрит.

Отдаваш килим може да се построи само по пътя на подтискане на егоизма, чрез построяване на екран за отблъскване на светлината. Така ние създаваме в себе си желание - кли подобно на Твореца.

Всяко скритие има две страни, когато ние крием своя егоистичен килим и когато ние крием себе си от наслаждението на Твореца. Но по принцип това е едно и също. : егоизъм и непосредствено наслаждение. Това са две непосредствено свързани неща.

Светлината и кли са свързани помежду си. Не може да се усети светлината без желание. Ако има желание, то то съществува, защото човека предвкусва предварително някакво възможно наслаждение от обкръжаващата го светлина.

В усещанията си: или имам желание и работя против него или усещам наслаждение и работя против него.

Цялата наша работа е насочена против знанието, материалното и всички егоистични прегради, закони и норми на обществото и всичко това може да се обедини в едно - работа срещу себе си.

Противно на това трябва да бъде вярата в това, че всички наши проблеми - всичко е създадено от Твореца, вяра в това, че Твореца е скрит и само при това положение аз мога да Го разкрия, превръщайки проблемите си в свои помощници.

Достатъчно е Твореца да ни покаже, че Той е скрит и ние започваме да се стремим към него.

Обкръжаващите ни които още не усещат Твореца, се намират в безсъзнателно състояние, тъй като още не са стигнали най-ниската си точка.

Те още се намират вътре в Твореца, както плода се намира в майката и действат автоматически само под въздействието на природата, която Той е създал.

Когато човека започне да разбира, колко е далеч от Твореца това е така наречената изходна точка от която се започва неговото духовно развитие. От този момент в човека се появява възможността да се движи към Твореца.

На нас ни е необходимо само да усетим Твореца, дори и не явно. Това ни дава изведнъж огромни сили, тъй като ние сме създадени с желание да се наслаждаваме. А светлината на Твореца е огромен Източник на наслаждения и ние започваме да се стремим към Него.

Когато хвърлят камък нагоре, силата на притегляне не се чувства, но тя незабележимо забавя движението нагоре и в крайна сметка движението на горе спира. Силата на гравитацията се проявява скрито в това, че забавя движението на камъка нагоре.

Така и силата на Твореца се проявява при нашето слизане от горе на долу.

Но явно тази сила се проявява в самия човек при движението от горе на долу и той чувства Твореца, тогава човека по естествен начин се устремява към него, както се проявява силата на притегляне, когато тя е спряла вече движението на камъка нагоре и той лети на долу под нейното въздействие.

Твореца строи творението слизайки от Себе си към нас , като заедно с това постепенно се скрива, както камъка хвърлен нагоре във въздуха, който постепенно се отдалечава от земята.

При това за Твореца е тежко да се скрива и да не дава, отколкото да дава без да се скрива, защото това е противно на Неговото желания и свойства. Това е подобно на това, което става в нашия свят, родителя страда, когато не може да дава на детето си.

Камъка летящ нагоре изминава пътя си до определена точка в която, като че ли то спира движението си. В тази точка се реализира нашето духовно раждане.

Ние започваме да разкриваме, кои сме ние, от къде сме , кои са нашите духовни родители ( то този момент ние нищо не сме осъзнавали). Тогава у нас се ражда вътрешна сила, която ни привлича към Твореца, Това привличане възниква, като че ли автоматически.

Какво прави Твореца в течение на 6000 години? Той се скрива и ни показва най различни степени на своето скритие. В нас се ражда духовно желание да Го разкрием.

През 7-то хилядолетие Твореца прекратява своето скритие. В момента, когато Той направи това настъпва съвършенството и ние ставаме част от Твореца.

Постижение на духовното

Всяко духовно постижение има две задължителни характеристики: 1 - в никакъв случай и в никаква степен, то не трябва да е в резултат на въображението на човека, а трябва да е истинско, 2 - те не трябва да поражда дори и най-малко съмнение, както например в човека не се поражда съмнение в собственото му съществуване.

Самия термин духовно говори, че то е подобно на духа, на нещо като въздуха около нас: съществуващо, но не може да бъде хванато и няма конкретна форма.

Независимо от тези свойства на въздуха всички знаят, какво е това въздух, и в никой не се съмнява, че той съществува: на всеки е известно, че неговото съществуване зависи живота му.

Още повече, ако той дори не е в достатъчно количество човека незабавно умира - точно за това наличието на въздуха е толкова явно, че у никого не поражда съмнение,

А сега от материалното да се опитаме да разберем духовното. Това е възможно , защото нашето вътрешно съзнание и разум са подобни на вътрешното ни тяло, което се нарича животинска душа и се явява източник на усещането живота и то се явява източник на усещането за липсата на живот.

А вътрешната част на разума се нарича разумна душа. В нея човека, може да усеща липсата и наличието на живот и жизнени сили.

Тогава как е възможно творенията, което е лишено от чувството за своето съществуване от усещането за разумна душа и нейните вътрешни части усещат липсата им само в такава степен, която им осигурява само телесно съществуване. Не повече.

И винаги само в такава степен в която усещат липса на духовност и духовен живот се измерва и жинеността на творението. Та нали ако творението не усеща недостиг, то не може да се напълни с необходимото му за съществуванието си и би загинало.

Духовното здраве и духовното израстване напълно зависят от степента на усещането за тяхната недостатъчност, както става и при нашето животинско тяло, здравия физически човек усеща голям апетит и за това и повече яде и с това увеличава силите си.

Необходимостта от постижение на духовното

Всички недостатъци, които усеща разумната душа на човека, се свежда до една причина, до едно желание- да се усети Твореца, да се усети липсата на усещането на Твореца.

Ако в човека се появи желанието да усети Твореца, то снема всички "дрехи" на своите бивши наслаждения-почести, власт, богатство и т.н и се устремява към, Твореца.

Желанията на човека се удвояват: той вече желая този и бъдещия свят. Човека започва да действа не заради очакващите го награди в бъдещия свят, а за да може в този свят в този си живот да усети Твореца.

Това желание се появява в него, защото в самата природа на разумната душа е заложен стремежа да се опозная Създателя си.

Наличието на това желание в човека произлиза от усещането му за себе си, като съществуващ и поради това той винаги се стреми да разбере кое е по висше от него.

Всички стремежи на човека да опознае себе си и това, което го обкръжава произлизат от скритото в него вътрешно желание да опознае своя Родител, своя произход.

И тази разумна душа на човека постоянно преследва всичко скрити или поло скрити от нея явления и желая да разкрие всичко, което се намира над него и под него и какво има в сърцата на обкръжаващите го хора - но всички тези стремежи се явяват частични в сравнение с единствено истинския стремеж на човека към своя Източник.

И това се вижда от това, че ако освен човека в света няма друго нищо, например ако е бил създаден само един човек, то в него няма да има друг стремеж освен стремежа му да открие своя източник. Тъй като стремежа за постигане на Твореца е резултат от особен вид усещане за отсъствие на Единствения, Носещия Живот.

Всички други желания водят човека към пълно изявяване на това истинско, скрито от човека, но най-важно желание.

Ако човека беше единственото, което е сътворено, то той би продължил да се стреми към усещането на Твореца. а от останалите си желания той просто би се лишил. Нашето тяло ни налага да удовлетворяваме неговите животински желания, а така наречените човешки желания ни налага обществото в което живеем.

Неосъзната работа

В степента в която човека започва да усеща "Ор Макиф", обкръжаващия го Творец, той започва да се стреми към Него.

Усещайки Ор Макиф (обкръжаващата светлина), човека започва да усеща себе си като творение, Всичките му действия в този свят имат само една цел да го доведат до състояние при което той да усети Твореца.

Това е и причината, която поражда всичко ставащо, като цяло с всички народи и така също и с отделния човек. Но това се разкрива в зависимост от степента на изправяне на човека и то само за него самия.

Например: Водача на общественото транспортно средство изпълнява тежка работа в името на обществото, защото той желае и прилага всичките си сили да помогне на всички пътници да им е добре и всеки да може да стигне там където е пожелал. И за да може всеки пътник да се добере до мястото, което си е избрал всеки пътник от своя страна трябва да отдава на другите от цялата си душа свето желание да им помогне.

Всички хора по целия свят се занимава само с това, да си дават един на друг и да правият добро.

Но докато човека не е в състояние да разбере и усети вечното добро на свой те, Твореца ще го мами отгоре и ще му показва, че той може да заработи много егоистични наслаждения със своите действия за благото на другите.

Човекът се хваща на тази примамка и лъже себе си, че работи за пари, почести, власт и животински наслаждения. По този начин целия свят работи неосъзнато за Твореца.

Целия свят — неосъзнати праведници

Неосъзнато целия свят изпълнява духовни действия. Но за го усети и види е необходимо да ги приеме, Иначе виждайки действията си, като неизправени, човека не би могъл да продължи.

За това само в степента на изправянето ни всеки от нас открива истинската картина на света наречена "духовен свят" и всичко управляващия Творец!"

Размера на духовния "съсъд" - "кли" се определя от размера на желанието за сливане с Твореца.

Размера на егоистичното "кли" определя неговото желание за наслаждение: размера на стремежа и вида на наслаждение, към което има желание (виж "Кабала. Тайното учение", " Предисловие към книгата "Зоар" п. 20)

Колкото е по-голям човека, толкова по-големи са неговите егоистични желания за наслаждение. Малки желания имат растенията и животните. Големите хора имат големи желания.

Духовно развиващите се хора имат още по-големи желания, но вече в абстрактен вид - те не желаят наслаждения облечени в каквито и да са дрехи от нашия свят (власт, пари, секс) а желание да усетят Твореца.

Всичко това ще стига до него постепенно само в степента необходима за изправяне. Човека да насочи всички свои мисли към Твореца. За себе си трябва да мисли не повече от половин час на ден, както пише Баал Сулам.

Та нали където са мислите на човека там е и той. И затова мислейки за Твореца той се отделя от природата си.

През останалото време трябва да мисли за сътвореното от Твореца, за Неговите пътища. Тогава ние още повече ще предизвикаме в себе си необходимостта да усетим Твореца.

В степента в която човек може да замени стремежа си да мисли за себе си със стремежа да мисли за Твореца, той поправя себе си.

Това състояние се нарича "ибур"- зараждане, когато човека иска да мисли само за своята висша степен и как да се слее с нея забравяйки напълно за себе си. След това започва неговото вътре утробно развитие и духовно раждане.

Как да видим Твореца?

Как можем да видим Твореца? Как можем да си представим нещо, което не е можем да усетим с нашите органи на осезание? Та нали нашето въображение е продукт на нашето съзнание, а съзнанието ни е ограничено от рамките на нашата природа..

Ние сме създадени по определен шаблони затова ние не можем да си представим нищо, което излиза от рамките на този шаблон. ако Твореца е невидим, и недостижим за нашите 5 егоистични сетива, как все пак можем да Го постигнем? Като какъв ние можем да си го представим?

И още повече, когато ние поправяме своята природа от егоистична в алтруистична, как можем да сме сигурни, че постигаме Твореца в новите си алтруистични усещания?

Какво означава да достигнем Светлината на Твореца? Какво означава да усетим Светлината?

Ние усещаме само нашите реакции на нея. Това ли се нарича постижение на Твореца? Ние при това положение постигаме себе си, разкриваме себе си, а чрез себе си, като че ли достигаме до нещо, което като че ли ни въздейства от вън.

В усещанията си ние сме подобни на нашите измерителни прибори, които регистрират не самия външен процес, а влиянието му върху прибора.

Още по точно: даже не влияе на прибора, а реакцията на прибора на външното въздействие.. Въздействията могат да бъдат различни, но ако те предизвикват една и съща реакция, то ние по никакъв начин не можем да различим едното въздействие от другото.

Защо трябва да постигнем Твореца?

Това е чисто философски въпрос и се отнася до това къде се намират границите на познанието? Естествено, че ние даже не можем да помислим, че е възможно материално въплъщение на Твореца. Това е най- строгата забрана в нашето учение: Да си представяме Твореца в образи от нашия свят.

Твореца е без телесен, няма никакъв обем, намира се извън рамките на времето и пространството и нашите усещания.

По тази причина преклонението пред, каквито и да е конкретни сили е поклонение пред идоли т.е. отделни сили на Твореца,

В такъв случай човека поставя в основите на творението, като свой създател, някаква бездушна, като робот духовна сила, наричана в Кабала ангел, посланик или автомат изпълнител.

Но ако Твореца е всичко, защо да не мога да се поклоня на това, което Той е създал? Та нали това е той, това е Неговата сила.

Разликата между истинското отношение към Твореца и сътворените материални или духовни идоли се базира на разликата между алтруизма и егоизма.

Тъй като светлината излиза от самия Творец, то най-силни и най-истински са желанията на човека да Го постигне, тъй като светлината създава желанието да се получава и с приближаването към твореца това желание става все по-голямо.

Никога не може да възникне желание за нещо, което в природата въобще не съществува в някакъв вид. Ако възниква желание то това означава, че съществува обект, който е способен да насити това желание. За това светлината строи под себе си кли, желание за наслаждение.

Ние вече говорихме, че на всички нива на нашето развитие целта е постигане на Твореца облечен в различни "дрехи": по начало това са животински желания, след това следват стремежа към властта и почестите, а след това стремежа към знание и накрая стремежа да се усети Твореца.

Само тези последните се наричат духовни стремежи. Стремежите към власт, почести, знание се наричат човешки, а телесните се отнасят към нашето животинско ниво. Тук човека не се различава от животното.

Всички тези желания се явяват стъпала по пътя към Твореца.

Изменение на стремежите

Човека постоянно променя определенията си за истина и лъжа,

- вчера той се е занимавал с наука и е мислил да стане голям учен и за него това е било истина, а днес е разочарован от науката тъй като вижда в нея лъжата;

- днес той иска да има много пари - защото в тях той вижда цялата истина за живота. Но след това и тази истина става лъжа.

- утре той ще пожелае до достигне Твореца.

И така намирайки се на определена степен установяваме, че следващата степен след нея отрича предишната степен. И така докато човек успее да разбере и приеме алтруизма като истина.

Чак тогава човека може да каже с пълна увереност, че само духовното е истината, Този момент може да се приеме, като момент в който става неговото духовно зараждане.

Цялото вътрешно развитие на човека се състои в умението да се почувства, къде е истината и къде лъжата. От остротата на това усещане ние сме в състояние да определим във всяка секунда, кой за нас е Твореца. А Твореца е нашата истина в всеки момент.

Лъжата няма право на съществуване. Човекът не може да действа против своята преценка за истината. Затова "Кабала е дадена на човека за да може той да развие усета си към истината и лъжата, да усеща злото." Това е казал Баал Сулам.

Това развитие става по закона за отрицанието. Предишната степен отмира, когато аз усещам, че тя е лъжа за мен.

Не е възможно да се направи следващата крачка без да се освободиш от миналото, но за тази цел ти трябва да го отречеш напълно и да го усетиш, като абсолютно зло за себе си.

Когато предишните представи и възгледи, като цяло желания не сме почувствали като носещи зло, то за човека те все още имат някакво значение и той не може да се раздели с тях. Той се разделя с тях само тогава, когато започва да ги отрича и ненавижда.

Отхвърлянето на предишните свойства, като зло, като лъжа е причината да се разделим с тях.

Постигане на истината

Вие можете да установите върху себе си, че започвайки да изучавате Кабала, Вие повече не сте в състояние да приемате на сериозно всякакви други философии. Това става защото Кабала развива в човека тънко усещане за истината.

За да може човека постоянно да се придвижва по стълбицата то той трябва да усеща стъпалото, на което се намира, т.е. да усеща моментното си вътрешно състояние и по високото стъпало - да получава усещане на вътрешната и обкръжаващата го светлини.

Точно разликата между тези светлини създава в човека възможността да различава истината от лъжата Не става дума за това, че предходната степен (стъпало) е лъжа, но отнесена към настоящото състояние тя вече е непригодна: както възприемането на света от възрастния сравнено с възприятието на света от бебето.

Това са просто различни нива на развитие и възприятия и ние не можем да кажем, че света на бебето не е истински.

По този начин Малхут на по-висшата степен става Кетер за по-нисшата.

От създание, което се явява Малхут на по-висшата степен, тя се превръща в създател за по-нисшата. Но от къде тога се появяват в нея тези свойства? Та нали в нея има само свойството да получава. От къде се получава в нея свойството да дава?

От тук може би ще можем да разберем, че в егоизма е заложено истинското алтруистично свойство на Твореца.

За това човека притежава възможността да оценява, какво е това истина и какво е лъжата. Той може да усети Твореца и себе, а така също и огромната разлика, която съществува между Малхут и Кетер.

Главното за човека по пътя му от долу на горе е да усети в себе си възможността на всеки етап (стъпало) правилно да преценява, кое е истина и кое лъжа, да умее да отрича изминалото, лъжливото и да се стреми към Висшата истина.

Въпреки, че на нас ни се струва, че това зависи от разума, но в същност това зависи изключително от Твореца.

Усещането, кое е истина и кое лъжа е чисто чувствено възприятие и е в зависимост от остротата на вътрешното постигане на истината. Тя се дава само с висше.

Възможността да различим Твореца от Твореца

Възможно е човек да бъде създаден с най-лош свойства и качества. И изведнъж той получава от горе възможността да преразгледа своята представа за истината и лъжата и от този момента той започва да се придвижва напред имайки истински усещания.

Твореца довежда човека до себе си, като му дава за тази цел необходимото чувство.

Всеки момент при своето придвижване човека трябва да помни, че възможността да разкрие Твореца се дава само от Самия Него. Той прави това чрез всевъзможни обкръжаващи човека въздействия.

Това, което говори на човека неговия вътрешен глас - ако човека слуша и умее да го чува се явява най-важната част от работата му над себе си. В никакъв случай не слушайте другите, а само себе си.

Та нали за да влезе (в своите усещания) в духовния свят на човека му е необходимо да премине през много състояния, входа в духовния свят е отворен само за човека Творец, но само след истинска молитва -молба от човека.

За да достигне в сърцето си истинско желание за духовно състояние, наречено молитва, човека трябва да измине определен път.

В началото той има огромен стремеж към духовното, всичките му мисли са насочени към това. Това става защото Твореца го привлича към Себе си и му изпраща Своята светлина, а човека неосъзнато лети към него, защото светлината на Твореца подтиска всички други желания и в човека не остава никакво друго желание освен желанието за духовно. Това е първия етап за всички, които търсят.

След това започва етапа в който се изпълняват всички дадени ни от Твореца желания-човека търси занимания, книги и постепенно ако му е дадено, в зависимост от неговото предназначение в този кръгооборот на душата му, стига до Кабала и започва да се занимава с Кабала.

Като резултат от занятията и общуването в групата в него се появява завистта и срама. Тези свойства са положителни тъй като те увеличават желанията и придават сили.

С увеличаване на броя на занятията човека предизвиква върху себе си обкръжаваща светлина (погледни в "Предисловие към ТЕС" параграф 155), която предизвиква в него осъзнаването, че егоизма е зло и е препятствие по пътя на постижението на най-важното и в зависимост от степента на осъзнаване на това се появява омраза към егоизма.

Осъзнаване на егоизма като зло

От горе периодически на човека се изпращат големи егоистически желания, които той изпълнява против волята си тъй като тогава той е подвластен напълно на егоизма,

Не след извършване на тези егоистични постъпки, на човека се дава да осъзнае тяхната низост, като болезнено бива наказан от обкръжаващите го, приятелите му, семейството, обществото с морални или материални загуби, че той се преизпълва с огромна ненавист към егоизма, който му причинява тези страдания.

Постепенно въздействието на обкръжаващата го светлина довежда човека до усещането на своята нищожност и духовно безсилие.

Той работи, общува със целия свят, но в него се създава дълбока увереност за това, че не е постигнал на-желаната от него цел и осъзнава необходимостта от помощ от страна на Твореца.

Егоизма много трудно се съгласява с това и затова само обстоятелствата са тези, които успяват притиснат човека в безизходно положение и той започва да се моли на Твореца за помощ.

Огромна помощ в духовното издигане на отделния човек оказва правилно организираната група.

В кабалистическата група е забранено да се говори помежду членовете за личните си постижения. Заедно изучават материала, обсъждат и изучават всичко, което не се отнася до личните им състояния.

Забранено им е да споделят желанията и мненията си, своето настроение : днес ти се чувстваш добре ти имаш висока преценка за духовното, на другия ден ти се чувстваш зле- нямаш никаква преценка за духовното. И така възможни са много състояния.

Ако човек говори за своето състояние то с това той допринася двойна вреда: за себе си защото той разкрива, какво има в сърцето си и така другите могат да му въздействат, а така също по този начин нанася вреда и приятелите си като им налага своето мнение лишавайки го от свободата да избира анализирайки, кое е истина и кое лъжа..

Човека е създаден сам и си остава сам: въпреки че знаем, че душата се е разбила на 600 000 части, то всяка душа има своя роля в този свят и има свой път на поправяне. Разбира се тя си взаимодейства с другите души, но само за да поправи своята част намираща се в другите души.

В нашия свят взаимодействието се осъществява на физическо ниво. Служейки на другите материално, физически човек се издига духовно.

Единственото, което не е забранено е да се посъветваш с преподавателя. По принцип учението и работата се заключават в създаване на контакт с Твореца.

Прекланяйте се само пред Твореца. Страхувайте се само от Него. Групата и Учителя са необходими за създаване на контакта с Твореца.

Нашия разум е спомагателен апарат, който има предназначението да усили контраста между истината и лъжата, за да се види къде е "клипа" и къде е зърното.

Вие можете да говорите с най-умните хора, които знаят цялата Тора, но не умеещи да отделят духовната истина от лъжата, защото за това е необходимо да имат точка в сърцето, особено духовно усещане, дадено от висшия свят.

И само този който има тази точка е в състояние с вътрешното си чувство да определи къде е духовната истина.

Вяра (отдаване) и разум

Вътрешното свойство, желанието на човека няма никакво отношение към ума. Разума не пречи на духовното познание, ако човека първо анализира всичко със своя разум, а след този анализ, каже на себе си, че ще постъпи не както му казва здравия смисъл. а както му казва вярата в казаното в книгите и Учителя.

Ако човека продължи да върви по-нататък по-високо от разума, той отново се издига. Разума е построен на основата на чистия егоизъм, като , че ли той само ни разкрива все повече и повече положителните страни на егоизма и ни убеждава и доказва защо трябва да слушаме егоизма си. Твореца дава Своята част, част от Своята светлина свише в съответствие с това, колко се опитва човека да поправи себе си.

Използвал всички възможни способи за борба със себе си, човека усеща, че се намира в съвършено безизходно състояние, че няма никаква надежда сам да достигне в духовния свят и чак тогава се съгласява, че е необходимо да се обърне за помощ към Твореца: накрая останал без сили вдига ръце и се предава, тъй като не е в състояние да направи срещу разума си предава битката в ръцете на Твореца, той да воюва с егоизма му и да анулира неговото "Аз". Тази степен се нарича "убар" - зародиш.

В процеса на учене и чете на книгите, човека постоянно систематизира: отнася всичко към един източник Твореца. Или към два-Твореца и творението., двете противоположни сили. Или към три-Твореца, егоизма и човека между тях, който усеща двете противоположни сили, алтруистическата и егоистическата и човека, който се намира между тях и е неутрален. Необходимо е да систематизираме постоянно всичките си усещания. Но всички объркващи ни - чувствени и умствени състояния, които изпитва човека са ни необходими за да се осъзнаем.

Радостта от постигане на целта

Единственото, което ни е необходимо е да се намираме постоянно в състояние на радост. Ако човек физически заставя себе си да е радостен, то той ускорява този процес.. Какво означава човека да е радостен. Това означава, че той се радва защото се придвижва духовно, оправдава действията на Твореца даже без да осъзнава неговите цели. Ако той плаче, както се случва често при начинаещите, той с това, като че ли упреква Твореца в сърцето за това което е сътворил и за това, което прави Твореца.

Той проклина сърцето си, чувствата си и всичко , което му е дал Твореца, т.е. духовния път, по който го води Твореца въпреки неговото нежелание. За това е необходимо, въпреки своите усещания, механическия да се стреми да бъде радостен . Егоизма не желае да усеща никакви никакви духовни движения и особено такива, които унищожават егоизма и той никога не ни разрешава да бъдем радостни.

Ако човек се чувства зле това означава, че се разкрива истинското отношение на егоизма към стремежа ни да постигнем Твореца. Това означава, че човека е започнал да усеща истината. Той трябва да благодари за това усетено откритие.

Ако човека започне да плаче и започне да се оплаква, вместо да се радва, то това означава, че той се намира вътре в своя егоизма, вместо да издига алтруистичната си точка, която се е появила в него, радва се на егоистическите страдания на своя вътрешен враг. Там където се намират мислите на човека там се намира и самия той.

Ако той през цялото време гледа в своя егоизъм, в който няма нищо и страда преживявайки егоизма си, то той не е в състояние да се отдели от егоизма и спира и не раздухва искрата, която Твореца му е дал.

"Многото мисли има в сърцето на човека, но от тях ще ни спаси Твореца"...е казано от мъдреците, по мъдрели в опита си при духовното издигане. Човека не може сам да се опознае. Никога човек, който се намира на определена духовна степен и се намира в определено състояние, не може да осъзнае това и обективно да оцени и вземе разумно решение, защото се намира под въздействието на тази степен.

И така въпреки егоистичните усещания, които той изпитва, ако човек преодолее "теглото" на тялото си и не обръща внимание на неговото противодействие, върви напред, вярва в това, което му говори неговия учител и книгите, преодолява тази степен се издига на следващата, той открива, че е бил прав, когато не е послушал егоизма си.

И трябва незабавно да осъзнае, че Твореца ми е помогнал да си издигне от това състояние, помогнал му е да реши, че трябва да продължи само по пътя на вярата, а не на разума и да му благодари за това.

Точката в сърцето

Човека е създаден, като абсолютен егоист. Но Твореца е вложил в сърцето му духовната точка "некуда ще ба лев" и именно благодарение на тази частица от Твореца, чрез тази точка в сърцето, която Твореца дава на човека, той започва да усеща някакви неземни движения. Тази точка е зародиша на бъдещия духовен орган на осезание на човека, духовния парцуф, неговото духовно тяло, което израства в следствие на усилията на човека от точка в цял "съсъд".

Без тази точка в себе си, човека не би могъл дори да чуе за нещо духовно, тъй като духовното е напълно противоположно на неговата същност. С появата на тази точка в човека започва да се стреми към други обекти и затова напълно сменя приятелите си и увлеченията си. Това е толкова осезателно, че даже с роднините си не намира за какво да поговори, тъй като неговите стремежи за различни от техните. В нашия свят, в нашето поколение, в нашето време много хора са удостоени от Твореца с това да получат тази точка в сърцето си и поради това те започват да търсят духовното.

Защо тази точка се явява част от Твореца и идва свише? Защото тя действително се явява зачатъка на бъдещия духовен "съсъд". По този начин Твореца ни показва, какво е длъжен да достигне човека . Човека е чисто егоистично създание и затова Твореца му показва "частичка" от алтруизма. И човека е длъжен да превърне егоизма си в алтруизъм следвайки примера даден му от Твореца.

Той е длъжен да използва алтруизма заедно с егоистическите си желания: да придаде алтруистическо намерение на егоистическите си желания, да обедини тези две свойства в себе си до такава степен, при която свойствата на Твореца станат свойства и на човека.