"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Ето написано е: "Няма никой освен Него", което означава, че няма никаква друга сила в света, която да има възможността  да направи нещо против Твореца. И което човек вижда, че съществуват неща, които отричат съществуването на Висшите сили, причината за това е, че такова е желанието на Твореца. И това е начин на поправяне, който се нарича "лявата ръка отблъсква, а дясната приближава". Тоест, това което лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето. Това означава, че в света съществуват неща, които от самото начало са дошли с намерението да отклонят човек от правилният път и чрез тях той се отблъсква от святостта.

И ползата от тези отблъсквания, е в това, че чрез тях човек изпитва потребността и пълното желание, Творецът да му помогне, тъй като в противен случай вижда, че пропада. И не само, че не напредва в работата, но той само вижда, как върви назад, т.е. дори "заради себе си" не е в състояние да изпълнява Тора и заповедите. И само чрез истинско преодоляване на всички препятствия с вяра над знанието, той може да изпълнява Тора и заповедите. Но не винаги той има сила да се пребори чрез вяра над знанието. Иначе, той е принуден да се отклони от пътя на Твореца, даже с намерението "за себе си".

И винаги при него разрушеното е повече от устоялото. Тоест паденията му са много повече от подемите. И той не вижда края на тези състояния и ще остане завинаги извън святостта, понеже вижда, че му е трудно да изпълнява дори най-малкото духовно действие - само с преборване чрез вяра над знанието. Но той не винаги е способен да се пребори. И какъв ще бъде краят?

Тогава той стига до решението, че няма кой да му помогне, освен самият  Творец. И това го кара, да поиска истински в сърцето си, Твореца да му отвори очите и сърцето и да го приближи наистина към сливане завинаги с Него. Излиза, че всички отблъсквания, които е имал, всички те са били от Твореца. Тоест, не понеже е бил лош и е нямал възможност да се пребори. А само на тези хора, които наистина желаят да се доближат до Твореца, за да не се задоволява с малко и да остане на нивото на малко дете без разум. Поради това, на него му се дава помощ отгоре, за да няма възможност да каже, че слава на Бога, че има Тора и заповеди и добри дела. И какво още му липсва? И това е само ако наистина, този човек има истинско желание. Тогава този човек получава помощ отгоре и винаги му показват, колко е лош в сегашното си състояние, т.е. изпращат му мисли и разсъждения насочени срещу духовната работа. Това се прави, за да може да види, че не съвършено слят с Твореца. 

И колкото и да се преборва, винаги вижда, как се намира в състояние далечно от святостта в сравнение с другите работещи, които усещат себе си слети в съвършенство с Твореца. Той винаги има жалби и претенции и не може да оправдае поведението на Твореца спрямо него. И това му причинява болка - защо той не е в съгласие с Твореца? И това продължава, докато той не усети, че в него няма никаква святост. И въпреки, че понякога получава някакво пробуждане отгоре, което го оживява за известно време, но веднага пада в състояние на низост. Обаче, това е причината, която го принуждава да осъзнае, че само Творецът може да му помогне, да го приближи истински. 

Човек трябва да се старае да върви винаги по пътя, като е слят с Твореца. Тоест, всичките му мисли да са насочени към Него. Дори, ако той се намира в най-ужасното състояние, когато не може да има по-голямо падение от това, не трябва да излиза от управлението на Твореца, като казва, че съществува друго управление, което не му дава да влезе в святостта и то е способно да твори добро или зло. Което означава, че не трябва да мисли, че има власт на нечистите сили и те не дават на човек да върши добри дела и да върви по пътищата на Твореца, а че всичко се извършва от Твореца. 

И това е както пише Баал Шем Тов: "Който казва, че в света има друга сила, т.е. клипот, той се намира в състояние на служещ на други богове". И не с мислите си отрицаващи Твореца той прегрешава, а ако мисли, че има друга власт и сила освен Твореца – тогава той прегрешава. Освен това, който казва, че човек има собствена воля, т.е. казва, че вчера самия той не е искал да върви по пътищата на Твореца – това също се нарича прегрешение на отрицание. Тоест, не вярва, че само Творецът е господар на света.

Но след като е извършил някаква грешка, разбира се, че той трябва да се разкайва и да съжалява за това, че е прегрешил. Тук трябва да се изясни защо той съжалява и се разкайва - къде вижда причината, за своето престъпление. И заради нея той е длъжен да съжалява. 

И тогава човек е длъжен да се разкае и да каже, че това, че е прегрешил е понеже Творецът го е изхвърлил от святостта, във вонящо отходно място, където е мястото за отпадъци. С други думи Творецът е дал на човек желание да се развлича и подиша въздух в зловонно място. (И може да се каже, както пише в книгите, че понякога човек идва на този свят превъплътен, като свиня. Необходимо е да се поясни казаното така: човек получава желанието и страстта да получи оживяване от нещата, за които вече е казал, че са отпадъци, и сега той желае да получи от тях прехрана). 

Също така, когато човек чувства, че сега се намира в състояние на подем, и усеща известен вкус в работата, не трябва да казва: "Сега аз се намирам в състояние, когато разбирам, че си струва да бъда работник на Твореца". А той трябва да знае, че сега се е харесал в очите на Твореца. Затова Творецът го приближава и поради това той чувства сега вкус в работата. И той трябва да внимава, никога да не напуска властта на святостта като казва, че има и още някой, който действа освен Твореца. 

(Обаче от това следва, че да се хареса се в очите на Твореца или обратното, не зависи от самия човек, а само от Твореца. И защо сега той се е харесал в очите на Твореца, а после не е - не е по силите на човек, да разбере с неговия външен разум). 

Освен това, когато съжалява, че Творецът не го приближава, трябва също да внимава, това да не е заради самия себе си, заради това, че е отдалечен от Твореца, защото по този начин той се превръща в получаващ за собствената си изгода. И получаващият е в състояние на отделеност от Твореца. А той трябва да съжалява за изгнанието на Шхина, т.е. за това, че той причинява страдание на Шхина. 

Човек трябва да си представи, по подобие на това, както болката в някой  малък орган се усеща най-вече в мозъка и сърцето, тъй като сърцето и мозъка са основното в човека. Разбира се, не може да се сравнява усещането в отделния орган с това на целият човек като цяло, където най-вече се усеща болката. Това е като болката, която човек усеща, поради това, че е отдалечен от Твореца. Понеже човек е само отделен орган от светата Шхина, тъй като тя е представлява всички души на Израел. И затова усещането на частната болка е несравнимо с усещането на общата болка, т.е. Шхина страда от това, че органите и са отделени от нея и не може да ги прехранва. 

(Трябва да напомним, както казват мъдреците: "Когато човек съжалява, какво говори Шхина? - "Позор за главата ми, позор за десницата ми.") По такъв начин, като съжалява за отдалечеността, не за самия себе си, той се спасява от падане в мрежата на желанието да получава за себе си, което е отделено от святостта. 

Същото е, когато човек чувства, че малко се е приближил към святостта и се радва, че е се е харесал в очите на Твореца – тогава също той е длъжен да каже, че основното в радостта му е, че сега има радост горе, в светата Шхина от това, че тя е имала възможност да приближи към себе си нейният отделен орган и тя не е длъжна да изхвърля частният си орган навън. 

От това, че човек е удостоен да достави радост на Шхина, има радост и в самия него. Това е по същият разчет, както по-горе, когато в частното има радост, тя е само част, от това, че има радост в общото. С помощта на тези разчети той губи своята индивидуалност и не попада в мрежата на ситра ахра (нечистите сили), които са желанието да получава за своя полза. 

Въпреки, че желанието да се получава наслаждение е необходимост, понеже „това е самият човек”, защото всичко, което има в човек, освен желанието за получаване не принадлежи на творението, а ние го приписваме на Твореца. Но желанието за наслаждение, трябва да бъде поправено, за да отдава. Т.е. наслаждението и радостта които желанието за получаване взима, трябва да са с намерението, понеже има наслаждение в небесата от това, че има наслада в творенията. Това е била целта на творението - да се насладят създанията. Това се нарича радост на Шхина горе. 

За това човек е длъжен да се вслушва в съветите - как може да достави наслаждение на Твореца и разбира се, когато в човек се появи наслаждение то ще бъде и в Твореца. Затова той копнее винаги да се намира в чертозите на Твореца и ще има възможност да се развлича в съкровищницата на Твореца, което разбира се ще достави наслаждение на Твореца. И така, целия ни стремеж трябва да се насочи само към небесата.