"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Свобода на волята

Увод

Има ли свобода на волята? В една древна молитва се казва: „Боже дай ми сила да променя в живота си това, което мога, дай ми мъжество да приема това, което не мога да променя и дай ми мъдрост да различа едното от другото”.

На кое именно в живота си ние можем да влияем? Достатъчно свобода на действие ли ни е дадена, за да променяме своя живот и съдба? Защо човек по естествен път от природата не получава това знание? Независимо от това, че в основата на природата ни е залегнал мързела и здравия егоизъм – желанието за максимално получаване при минимални усилия – защо ние за разлика от животните извършваме необмислени и неефективни постъпки? 

Възможно ли е да действаме там, където всичко е предварително програмирано и участието ни може да е по-пасивно? Възможно ли е в болшинството случаи “Анушка изля млякото...”, а ние си мислим, че хода на събитията зависи от нас? Възможно ли е да преустроим живота си и да се отнасяме към него все едно от нас зависи нещо или да го оставим да тече от само себе си, сами да се отстраним и да действаме само в тези сфери подвластни на влиянието ни? 

Неразумните постъпки се правят от децата, защото тяхното развитие (така е определено от природата) протича неосъзнато или под влияние на инстинкта. Възрастния човек си определя цел и желанието да я постигне, му дава енергия да се движи към нея. Очевидно грешим в определянето на предела на възможностите си за достигане на целите ни. Т.е. желаем да достигнем невероятното или да изменим неподвластното ни. Природата не ни дава информация за това в кои постъпки сме действително свободни, а в кои съществува илюзия за свобода. Природата ни позволява да грешим - както всеки човек така и цялото човечество.

Целта и е да ни доведе до разочарование в способностите ни за изменяне на каквото и да било в този живот и в самите себе си, така че всички да се окажем в състояние на пълно тревога и дезориентация относно това “как да живеем по-нататък?”. И тогава спирайки бихме могли да определим, на какво можем да влияем.

СВОБОДА НА ВОЛЯТА

Същност на свободата.

При общо разглеждане на свободата можем да я отнесем към закона на природата пронизващ всички страни на живота. Виждаме, че животните в неволя страдат. И това е свидетелство за това, че природата не е съгласна с поробването на кое да е творение. И не случайно човечеството води стотици години войни, докато не достигна известна степен на свобода на личността. Във всеки случай нашите разбирания за свободата са много неясни и ако се задълбочим в съдържанието и, то от него няма да остане почти нищо. Преди да желаем свобода за личността ние сме длъжни да предположим стремеж към свобода във всяка личност. Трябва да се убедим способна ли е личността да действа със свободно желание.

Нашия живот – между насладата и страданието.

Ако анализираме действията на човек, ние ще открием че всички те се извършват по принуда. Така вътрешната природа на човека и външните обстоятелства го принуждават да действа по заложения в него алгоритъм на поведение. Защото природата ни е поставила между насладата и страданието. Ние нямаме свобода за избор на страдание и отхвърляне на наслаждение. Цялото предимство на човек над животното се състои в това, че човек е способен да вижда отдалечена цел и затова би се съгласил на известна степен страдания, виждайки в бъдеще компенсиращо възнаграждение.

 Но в края на краищата тук няма нищо повече от сметка, когато оценейки ползата ние я намираме за предпочитана от болката и се съгласяваме на болка в замяна на бъдещото наслаждение. Така отиваме на хирургическа операция и си плащаме скъпо, готови сме да се трудим много за получаване на изгодна специалност. И всичко опира до сметката, когато изкарвайки страданията от очакваните наслади, получаваме определен положителен остатък.

Така сме устроени. А струващите ни се безразсъдни и непресметливи – романтиците или жертващите се – са нищо повече от хора с особен вид разчет, за които бъдещето се проявява като настояще и то явно, така че в името му са готови днес да приемат необичайни за другите страдания, които се разбират от нас като жертва, подвиг. Но всъщност и в този случай организма съзнателно или подсъзнателно си прави сметката. Известно е на психолозите, че приоритетите на всеки човек могат да бъдат променени, да бъде приучен да прави разчети така, че от най-големия страхливец да стане герой. В очите на всеки човек можеш да възвисиш бъдещето толкова, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него. От тук следва, че няма разлика между човека и животното. 

А ако е така, то не съществува свободен разумен избор. Кой определя нашите наслаждения? Освен, че нямаме свободен избор, също и не избираме сами характера на наслажденията ни. Това става не по наш избор и свободно желание, а в съответствие в желанието на другите. Ние не избираме модата, начина на живот, увлеченията, храната и т.н. – всичко това избираме в съответствие с желанието и вкуса на окръжаващото ни общество. И не по-добрата му част, а от по-голямата. Всъщност за нас би било по-удобно да се държим просто, без да се обременяваме с нищо, но целия ни живот е скован от условностите на вкусовете и маниера на обществото, превърнали се в закон за поведение и живот. А ако е така то моля кажете: къде ни е свободата? И ако е така то за нас няма нито възнаграждение, нито наказание за постъпките ни. Защо всеки се чувства като индивидуалност? Какво във всеки от нас е особено? Кое свойство в нас все пак можем независимо да изменяне. Ако то съществува ние задължително трябва да го отличим от всички останали свойства, да развиваме само него, тъй като останалите ще се развиват въпреки нашата воля.

Четирите фактора

Във  всяко творение съществуват четири определящи го фактора:

1. Основа – това е първичният материал на дадено създание, от който то възниква. Неизменните му свойства – това е порядъкът на развитието му. Например гниенето на зърната пшеница в земята предизвиква новото израстване на пшеница т.е. от същия вид. Зърното изгнива – външната форма напълно изчезва, подобно на това както нашето тяло се разлага в земята, но основата остава и дава ново начало, подобно на това, както  душата ни предизвиква раждането на ново тяло, за да се облече в него.

2. Неизменните свойства на основата. Основата (зърното в нашия пример) никога няма да приеме форма на други хлебни зърна, например овес, а само на предшестващата го форма т.е. форма на пшеница. Възможни са определени изменения в количеството и качеството на новата реколта, които зависят от окръжаващата среда – от почвата, подобрения, влага, слънце, но основата – пшеница (предната същност) не претърпява никакви изменения.

3. Свойствата променящи се под въздействието на външните сили. Под въздействието на външните фактори качествено се променя обвивката на същността – зърното си остава зърно, но неговата външна форма се променя и зависи от околната среда. Допълнителните външни фактори присъединени към същността и заедно с нея дават ново качество за сметка влиянието на външната среда. Това могат да бъдат слънцето, земята, подобренията, влажност, дъжд относно зърното; или обществото, групата, книгите, Учителя относно човек.

4. Измененията на външните сили. На човек е нужно обкръжение, което се развива постоянно и постоянно влияе върху развитието на човек. А човек развивайки се влияе на обкръжението подбуждайки го към ръст, което на свой ред отново повдига човека. По такъв начин човека и средата му паралелно растат.

От тези четири фактора се определя цялото състояние на всяко творение. И даже човек денонощие да прекара в изследване, все едно нищо няма да може да измени или прибави към това, което му предоставят четирите фактора. И каквото и да правим, мислим или придобием – всичко се заключава до тези четири фактора. И всяко добавяне, което може да се реализира ще бъде само количествено, определено в по-голяма или малка степен от разума, докато качествено тук абсолютно нищо няма за прибавяне. Тези фактори принудително определят нашия характер и форма на мислене.

1) Своята същност – човек не може да промени.

2)  Законите, по които се променя същността му – човек не може да измени.

3)  Законите за промяна на вътрешните му свойства в зависимост от външните въздействия – човек не може да промени.

4)  Окръжаващата среда, от която той е напълно зависим – човек може да измени! Ако човек може в настоящето да влияе на окръжаващата го среда, той определя с това своето бъдещо състояние.

 Единственото, на което може да повлияе окръжаващата среда това е качеството и количеството, т.е. на темпа и на качеството на този път, който ще извърви човек: ще го премине ли човек с болка, в страх, страдание в хилядолетни кръвопролитни войни или ще го измине спокойно, комфортно, защото сам се стреми към целта.

Затова кабалистите призовават да се откриват центрове за разяснение и изучаване, а чрез тях да се формират групи – обкръжение за желаещите да достигнат целта на творението.

Свобода на избора

Независимо от това, че ние не определяме основата си, с какво и как ще се родим, ние можем да влияем на тези три първи фактора с избор на обкръжението си, каквито се явяват приятелите, книгите, Учителя. Но след избора на обкръжението си, нашето бъдещо състояние се определя от това, което е способна да ни даде средата.

Първоначално съществува свобода на избор на такива Учители, книги, другари, който ще предизвикат добри мисли. И ако човек не направи това, а е готов да влезе във всяка случайна среда, да чете всяка случайна книга, то е ясно, че ще попадне в лошо обкръжение или ще прекарва времето си в четене на безполезни книги (те са повече и много по-приятни), а като резултат задължително ще получи лошо образование, което ще го доведе до към невярно житейско поведение.

От тук е ясно, че наказанието или възнаграждението идват до човек не за лошите мисли и дела, в които при него няма избор, а за това, че не е избрал доброто обкръжение, тъй като за него определено има възможност за избор, а да се съди човек и наказва трябва така, че да разбере, че е съден не за постъпката му, а за избора на неправилно обкръжение.

Затова полагащия усилия в живота си и всеки път избиращ най-добрата среда, достига успеха не за добрите си мисли, възникващи в човек произволно, а за старанието му да избере всеки път най-доброто обкръжение, водещо го към тези мисли. Избиращият всеки път най-добрата среда достига наградата – своето следващо по-добро, по-издигнато състояние. Книгата “Зоар” дава пример за беден мъдрец, комуто богаташ предложил да се пресели при него. На което чул отказ: “При никакви условия аз няма да се преселя на место, където няма мъдреци!”. – „Но ти си най-големия мъдрец на поколението ни!” – възкликнал богаташа, - “От кого ще се учиш?”. И чул отговора, че дори такъв голям мъдрец, ако се пресели сред неуки, то сам в скоро време ще стане като тях. 

Затова трябва да се постъпва по известното указание: “Направи си Учител и си купи другар”. Т.е създай си обкръжение, защото само избора на обкръжение може да доведе до успех на човек. След като си е избрал обкръжение, ти си в ръцете му, като глина в ръцете на скулптор. Ние се намираме в плен на егоистичната си природа.

Да излезем от  властта и, означава да излезем от усещанията на нашия свят във висшия свят. Тъй като сме изцяло във властта на този свят, средството за излизане от неговата власт е в това да създадем около себе си въпреки нашата естествена, егоистична среда - изкуствена среда, група стремяща се да излезе от властта  на обкръжението си и да попадне под властта на обкръжение, ръководещо се от законите на висшия свят. Освобождаването от влиянието на егоистичното обкръжение, излизането от него и изявяването в себе си на свойството да отдаваш – това е нашата свободна реализация, а самото свойство да отдаваш е свободата на волята.

Защитата от трите останали фактори

Човек действа автоматично под влияние на вътрешните фактори, заложени в него, под външното въздействие е просто изпълнителен механизъм. Ако човек желае да излезе от това управление от страна на природата, той е длъжен да се постави под управление на избраната от него среда. Т.е. длъжен е да си избере Учител, група, книги, които да му диктуват, какво е длъжен да прави, защото той винаги се явява производен на тези четири параметъра.

Власт на разума над тялото

Разумът на човек е следствие на жизнените ситуации, отражение на събитията и обстоятелствата, който се случват на индивида. Правилното използване на разума се заключава в това да се приближаваш към полезното и да се отдалечаваш от вредното. Въображението на човек се ползва от разума така, както очите от микроскопа: след като с помощта на микроскопа човек открива вредните микроорганизми, той се отделя от тези вредители. По такъв начин микроскопа, а не усещането на човек му позволява да избегне вредата, там, където вредителя (микроб, бактерия, вирус) не се усещат.

Ние виждаме, че там където тялото не е в състояние да разпознае вредата от ползата, възниква необходимостта от разум и там разумът напълно властва над човешкото тяло, позволявайки да се избегне лошото и да се доближи към доброто. И в границите на разбирането, че разума е следствие на жизнения опит, човек е готов да приеме разума и мъдростта на друг човек, на който се доверява като на закон. Това прилича на случая, в който човек се допитва за съвет от лекар и го изпълнява, независимо че не разбира нищо от медицина, той се доверява на разума на лекаря. Така той се ползва от разума на другите, което му помага не по-малко от неговия собствен разум.

Два пътя на управление.

Съществуват два пътя на управление, които гарантират на човек достижение на целта на творението: 1) пътя на страданието; 2) пътя на Кабала. Пътя на Кабала се състой в това – да се доверим на разума на мъдреците, които вече са постигнали целта на творението като свои собствен жизнен опит. Но как аз мога да бъда сигурен, че разума комуто сега съм готов да се доверя е истинския? От друга страна ако не използвам разума на мъдреца като съвет на лекар, аз се обричам на дългия път на страданието като болен, който се отказва от съвета на лекаря и започва сам да изучава медицина – но той е болен и може да умре от болестта преди да изучи сам мъдростта. Такъв е пътят на страданието в сравнение с пътя на Кабала: този, който не вярва в мъдростта, която Кабала го съветва да приеме, може да се опитва да достигне до тази мъдрост сам, преминавайки страданията като в същото време има опит - многократно ускоряващ процеса, позволяващ да се усети злото и да се отделиш от него към доброто обкръжение, подбуждащо към поява на правилни мисли и дела.

Следвайки мнозинството

Навсякъде, където възникне разногласие между индивида и мнозинството, ние сме задължени да приемем решението в съответствие желанието на болшинството. Но този закон връща човечеството назад - нали мнозинството е неразвито, а развито е винаги малобройното  малцинство. Но тъй като природата ни е отредила да живеем в общество, ние сме задължени да изпълняваме всички закони на обществото  иначе природата ще ги изиска от нас, независимо дали разбираме смисъла на законите или не. Затова закона – да се следват правилата на човешкото съжителстване – е естествен закон на природата и ние сме длъжни да го спазваме внимателно, пренебрегвайки нашето разбиране. 

Смисълът на този закон е в това да развие в нас осъзнаването на: любовта към себе си е зло и любовта към другите е добро, защото това е единственият начин да се премине към любов към Твореца. Но мнозинството нямо никакво право да отменя мнението на индивида в неговите отношения към Твореца и всеки е свободен да постъпва, както счита за правилно. В това се състои и свободата на личността, т.е отношенията на човека с Твореца се регулират от самия човек, а в същото време останалите закони на поведение се регламентират от правилото “следвай болшинството”.  

В живота на обществото действа закона за подчиняване на малцинството на болшинството. Но на какво основание мнозинството е взело правото да подтиска свободата на личността и да я лишава от най-скъпото, което има в живота и – свободата? На пръв поглед тук няма нищо друго освен насилие? Тъй като природата ни е задължила да живеем в общество, се подразбира, че на всеки член на обществото се вменяват задължения да служи на обществото, да се грижи за съществуването му и да способства за разцвета му. А това не може да се осъществява по друг начин  освен изпълнение на закона “подчиняване на малцинството на болшинството”, т.е. всеки не може да действа както си иска – всеки е длъжен да се подчинява на закона, който е приет в даденото общество. Но е съвършено ясно, че във всички случаи когато не се засягат интересите на материалния живот на обществото, мнозинството няма никакво право и оправдание да ограничава и подтиска в каквато и да е степен и форма свободата на индивида. А тези, които правят това са престъпници, предпочитащи силата пред справедливостта. 

Само в този случай природата не задължава личността да се подчинява на желанието на болшинството. В духовния живот действа закона - мнозинството да следва личността. Във всяко поколение индивидите са по-развити. А ако обществото осъзнае необходимостта да се избави от страданията, започвайки да се развива по законите на природата, а не по собственото си желание, то е длъжно да се подчинява на индивида и да следва неговите указания. По този начин по отношение на духовното развитие, правото на обществото става дълг и да следва индивида, т.е. развитата личност, действа като закон. Развитите и образовани личности съставляват незначителна част от обществото – т.е. успехите и достиженията на обществото в духовната сфера се определят от малцинството. Изхождайки от това обществото е длъжно да пази идеите на тези личности, да не изчезнат от света. Желателно е обществото да знае, че спасението му не се намира в ръцете на властващото болшинство, а именно в ръцете на особено развитите индивиди.

Заключение

Натрупвайки опит човечеството все повече се убеждава, че въпреки усилията си за промяна хода на историята и развитието на обществото в определена посока, живота прави своето и всичко протича по независещ от нас сценарии. Дали съдбата ще ни надвие? Изучаването на мирозданието с кабалистични методи ни разкрива, че същността на венеца на творението – човека се състои от три части: първата част е животинска, проявяваща се в телесните желания за храна, семейство, среда – това го има във всеки индивид, независимо от обществото; втората част – човешка, изразяваща се в желанието за богатство, почест (слава, власт), знание – това, от което зависим в обществото; третата част е духовната, раждаща желанието към висшето (тя възниква в нас от чувството за смърт, незавършеността на живота, неизвестността на източника на произхода му). Човек се ражда на този свят, за да постигне висшия свят, в течение на живота си. Тогава той съществува едновременно и в двата свята и след смъртта на тялото чувства духовния свят в такава степен в каквато е постигнал висшия свят при живота си в тялото. 

Ако в течение на пребиванието си в този свят човек не достигне висшия свят, душата му отново слиза в този свят – облича се в биологично тяло именно с тази цел. Душата може да разкрие висшия свят само ако е облечена в тяло. И от тук става ясно, че: целия този свят и нашето пребиваване в него са предназначени само за това, че в течение на живота си трябва да разкрием висшия свят; частите първа (животинска) и втора (човешка) не съществуват в нас сами за себе си, а тяхната роля се определя само в тази степен, в която способстват за реализирането от нас на третата част (духовната), т.е. на мисията си, състояща се в развитие на стремежа към висшето, към разкриване на висшия свят, докато сме в този свят.

Всички действия на човек се оценят от степента на връзката им към духовното му предвижване, защото именно духовната му част трябва да претърпи изменение; частите първа и втора се изменят в нас не от само себе си и не в зависимост от нашите желания, а само в степен необходима за реализация на духовната (трета) част; в своите постъпки свързани с действия в част първа и втора ние сме лишени от свобода на воля, те са твърдо зададени в нас от природата, съставяйки твърдия скелет на строежа ни. Избирайки постъпки в духовното си развитие, ние определяме и така и всички останали наши състояния в частите първа и втора – животинска и човешка и разбира се в трета част;отказвайки се от безплодни действия, свързани с телесните и човешки желания и концентрирайки се в разкриване на висшата природа, висшето управление, човек по този начин получава възможност да управлява всичко в този свят (част първа и втора).

С други думи, пътя за управление на този свят минава през висшия свят. И това е разбираемо: нали от висшия свят слизат към нас всички сигнали на управлението, всички събития и те са представени в своя завършен вид пред нас. Затова отказа от реализация на желанията си чрез този свят, отказа от безплодни опити за напълване в този свят – е отказ от безплодни опити за промяна на съдбата ни, а разкриването на висшия свят означава включване в общото мироздание.

 Предлагания материал показва доколко всички постъпки на човек и състоянията му в този свят са предопределени, всички освен едно определящо останалите – стремежа към висшия свят, към разкриването му, към овладяване на законите на висшето управление.