Но за начало е необходимо да разберем от къде започва духовното развитие на човека. То започва от там, че чрез страдания го тласкат да търси това духовно развитие. И когато той стига до това индивидуално или може би даже масово…, както в наше време се намираме на прага на масовото осъзнаване на това че ни е необходимо психологическо развитие, дори не наричаме това духовно. Това е нов етап на психологическото развитие на човечеството.

Трябва да стигнем до осъзнаване, че цялото развитие ще бъде в посока интеграция на човечеството, в посока сближаването на хората, на взаимно разбирателство, на взаимни отстъпки и взаимни връзки. И само в тази посока, в достигането на човечеството на един единен интегрален организъм, можем да видим нашето развитие.

Затова трябва да си се представим, себе си и всеки един от нас, като капка семе, която се намира в майчината утроба. Къде е тази майчината утроба? Това е самото човешко общество. Тоест, аз трябва да си представя цялото човешко общество като абсолютно поправено, като абсолютно надеждно и аз лично трябва да работя над себе си, за да се включа в него максимално, да се включа с добро, да се включа с чувство на привличане към него. По същия начин и от него да възприемам само положителни, интегрални предизвикателства.