Предаване от цикъла „Интервю с бъдещето” 

Човек и Творец

Част 2 

Възможно ли е вечно наслаждение 

Вечното наслаждение може да бъде получено много лесно. Нашето кли, тоест нашият съсъд, нашето желание – всичко това съм Аз. Това са моите всевъзможни желания. Искам да ги напълня всичките. Всеки път с нещо различно. Всяка минута, всяка секунда те се променят, но това не е важно за мен. Аз искам всяка минута да бъда напълнен, за да се чувствам добре. А когато бъда абсолютно напълнен, аз ще съществувам в нирвана, в Света на безкрайността. Свят на безкрайността. И тогава, ще съм изцяло напълнен във всичко, което имам в себе си като знания, сили, данни, усещания, постижения, във всичко, което можете да си представите. Но за съжаление, не мога да бъда напълнен изцяло по никакъв начин и в нищо. В момента, в който някое наслаждение се приближи и иска да влезе в мен, осъществявайки контакт с мен - то веднага изчезва. А аз трябва пак да се опитам да привлека към себе си някое друго. И отново влизайки в контакт с мен – то веднага изчезва… А защо изчезва? Защото наслаждението е обратно на желанието и те взаимно се унищожават – едното с другото. Опитвам се няколко години да си купя нещо, да постигна нещо - някаква хубава кола, например - и в момента, в който получа този обект, и вече би трябвало да започна да му се наслаждавам – не мога да го направя. Защото наслаждението е противоположно на желанието. Аз вече не се наслаждавам и трябва да продължа да търся нещо друго. Имам милион, който съм спечелил, но това не означава нищо за мен – стремя се към два, към три, към пет и т. н…Тоест никога няма да постигна Света на безкрайността или наслаждение, което не само трайно да остане в мен, но и да се увеличава. Обратно – колкото повече желая и постигам, толкова повече развивам в себе си пустотата. Тоест аз постоянно, на квадрат се чувствам опустошен. Можете ли да си представите по каква прогресия се случва това.

До средата на 20 век ние се развивахме и мислехме, че ще станем по-умни, ще изучим всичко, ще бъдем щастливи…, а днес какво? От какво и с какво можем да се гордеем? Кой какво постигна и получи ли се нещо от това? Тоест сега виждаме, че сме развили в себе си такива желания, които са ни довели до огромно опустошение. И затова днес западните страни в сравнение с все още развиващите се източни страни, се намират в неизгодно положение. Няма нищо, което може да им предложим, освен своята опустошеност. А онези, които не са постигнали все още тази опустошеност си мислят, че се развиват по-успешно. След 10 години и те ще разберат, че се намират в същото състояние. Тоест преследването на наслаждения е отдавна известно на човечеството. Но то не води към напълване. Ето това е нашият най-голям проблем. И затова сме длъжни да разберем по какъв начин можем да постигнем Света на безкрайността. Тоест безкрайно, абсолютно, непреходно състояние. Как да се издигнем в това измерение, в което наслаждението, напълването ни ще бъдат постоянни. Човек може да постигне това, само трябва да знае по какъв начин да пренастрои своите вътрешни желания, как правилно да ги реализира. На това ни учи Кабала. Затова се нарича „Кабала” – наука за получаването. Наука? Дори и детето знае как да получава, да взема. Всеки знае. Но ние виждаме, че човечеството в продължение на 10 000 години не се е научило как правилно да получава. Само е опустошило себе си. Сега то започва да търси методика за правилно напълване.

Как мога да усетя наслаждение, ако не го искам? А ако го желая, тогава ще страдам. Да желаеш означава, че нямаш това, което ти е необходимо.

В мен има желание и също така наслаждение. И ето тук аз стоя пред изкушение. Да допуснем, че сега пред мен стои вкусно парче торта. Сякаш свети пред мен и аз чувствам в себе си трепет от това как ще мога да му се насладя. Знам само едно – ако започна да го ям, след минута ще се разкайвам. Ще наруша диетата си, вкусът ще изчезне…, нищо хубаво няма да излезе от това. Ще има само лоши последствия от вкусно нещо пред мен и. т. н… Тоест струва ли си да го погълна и само за миг да усетя удоволствие, или е по-добре да остана в предвкусване на това наслаждение, което се намира пред мен и през цялото време да усещам, че мога да му се насладя. Или може би има някакъв способ, чрез който мога да го поема вътре в себе си, а то да продължи да съществува в мен по такъв начин, че да не анулира желанието. Как да направим така, че когато влязат едно в друго, когато влязат в съприкосновение едно с друго, тези две противоположни свойства – наслаждение и желание, плюсът и минусът - да не се анулират взаимно. Как да направим това? За тази цел съществува цяла наука, която се нарича Науката Кабала. Или Тайната наука – тоест тя е скрита от нашия пряк, животински, човешки разум. Непостигаема е за него. Ние по принцип не можем да си представим как е възможно да съберем заедно плюса и минуса като в същото време те си остават плюс и минус и едновременно с това, в един обем взаимно се поддържат. Та това е невъзможно! А в същото време е и възможно, но в друго измерение, което именно затова се нарича духовно, тайно, непостигаемо. Тоест ние трябва да разкрием по какъв начин можем да съвместим тези две съвършено различни категории. За тази цел човекът е трябва да придобие определена сила свише, която се нарича „екран” върху неговото желание. И тогава всичко, което идва към него той трябва да получава заради това, то да бъде върнато обратно. Само да премине през него и след това да се върне обратно. Да допуснем, че наблюдаваме нещо подобно на това как родителите се отнасят към децата си, как майката се отнася към своето дете. Тя е готова заради него да получи всичко, макар че пропускайки го през детето, тя не се наслаждава заради себе си, а прави това, за да го предаде на него. Хората винаги казват: „ Предай на друг, на трети и ще се обогатиш, ще се чувстваш добре.” Но как да направим така, че цялото наслаждение, което желаем за себе си, да можем да усетим в другите, като при това самите ние да се наслаждаваме така, сякаш се намираме в тях. В това се заключава цялата тази методика. Днес, за съжаление хората не могат да си представят колко е просто и естествено това. И колко лесно може да бъде реализирано. Човек започва да усеща на мига преминаващото през него вечно наслаждение. Необходимо е само да отворим очи и да видим, че съществуваме в една единна система., че се явяваме частици от един механизъм. И ако ние взаимодействаме помежду си по този начин, няма всеки поотделно да усети своето малко наслаждение, а нашия общ живот, който се нарича Свят на безкрайността. Когато се намирам срещу тортата – не мога да направя нищо, защото нямам третата съставяща. Имам само наслаждение, срещу което се намира моето желание. Мога да си забраня да ям, като положа определени усилия. Тоест трябва да преразгледам своите ценностната си система, и да си кажа, че стойността на тази торта като наслаждение, като питателност е по малка от стойността на моето здраве и аз мога да си навредя. Тоест мога да преразгледам ценностната си система, но това ще бъде по чисто егоистичен начин – едното стои по-високо или по-ниско от другото. При това  няма да постигна нищо. Тоест няма да изляза от правилото, че наслаждението неутрализира желанието. Необходимо ми е да намеря третата съставяща, за да ги уравновеся помежду им така, че да не се неутрализират. За целта се нуждая от трета сила. Тя трябва да бъде външна, а не моя. Разберете, че целият наш свят е желание, ето този съсъд - и наслаждение, което се намира пред него. Това е всичко, което съществува в Мирозданието. Няма нищо друго, освен плюс и минус. Това е плюс, а това – минус. Наслаждението е плюс, а желанието – минус. Това е всичко. Няма нищо повече. От това се състоят всички елементи на природата. Виждаме, че в нищо тук не може да съществува хармония. Хармонията, равновесието, съюзът между тях, така че едното да не анулира другото е възможен само ако включим помежду им определена трета съставяща. А това може да стане само ако аз получавам заради отдаването. Тогава през мен преминават всички наслаждения и отиват при някой друг. Аз ги усещам, но те не остават в мен, защото целта е ето тук, а наслаждението – тук, в мен и затова е възможно да премине през мен. Тоест аз задължително се нуждая от така наречения трети „излишен”. В какво се състои проблемът? Целта може да бъде малка, голяма, каквато и да е. Но по възможност трябва непрекъснато да расте. Колкото по-голяма бъде, колкото повече мога да пропускам през себе си наслаждението, толкова повече ще усещам постоянното протичане, наслаждението, изобилието, което ще преминава, ще се усеща от мен като живот. По какво се отличава нашият живот от вечния? Нашият живот са тези, същите желания, които растат, след това започват да намаляват, до момента, в който изчезват. Опитвам се, стремя се да ги напълня, напълвам ги, след това стремежът ми изчезва и тогава умирам. Те намаляват дотолкова, че престават да съществуват дори на животинското ниво. Аз вече не искам да живея и затова умирам.

А тук има нещо съвършено различно, защото през цялото време аз присъединявам към себе си тези желания, които са извън мен, а те през цялото време ме обновяват. Аз постоянно увеличавам моето кли, или съсъд, моите желания. Ето го. То през цялото време расте. А едновременно с това расте и напълването. И това продължава безкрайно.

То никога не може да се напълни, защото са намира извън мен. Само по този начин може да бъде постигнато безкрайно продължаване на живота.

Ако съм длъжен да отдавам на всички, това означава, че трябва да усещам техните желания, страдания, за да им дам. Това означава, че трябва да попия техните желания. Трябва ли да страдам за целия свят, за да му отдавам? Тоест вместо да пропускам през себе си наслаждението длъжен ли съм в началото да обединя в себе си страданията на целия свят? Възможно ли е това?

 Именно в това се състои същността на науката Кабала. В това се заключава нейната мъдрост. В какво? Когато започнете да работите по отношение на целия свят, по този начин се уподобявате на Твореца. Ето на този Творец, което въздейства на целия свят. А ето това сте вие. Да допуснем, че това съм аз, който също въздействам на целия свят. Ако въздействате върху него по подобие на Твореца, ще станете равен на него. В момента, в който започнете да действате в това направление, ще усетите как през вас преминават всички тези огромни потоци от информация, наслаждения и изобилие. Естествено, в степента, в която поемате в себе си желанията на човечеството и се опитвате да ги напълните - те преминават през вас. От една страна присъединявате към себе си тези желания, от друга – ги напълвате. Именно в това се заключава безкрайното наслаждение, безкрайният поток от информация, от изобилие. Защото вие постоянно присъединявате към себе си все повече и повече, нови за вас, човешки, вселенски пустоти, желания, страдания. Пропускайки през себе си изобилието – то напълва и тях. Разбира се тук не става въпрос за пари, за хляб и т. н…, а само за това, което е на духовно ниво. Не ви трябва нищо друго, защото всички останали нива престават да съществуват за вас. Започвате да се възнасяте както душата прави това след смъртта на тялото. В съвършено друго измерение. Започвате да чувствате желанието и наслаждението на нивото на силите. А вие сте като предавател между тях, включващ в себе си и двете едновременно. Ето в това се състои решаването на проблема. Защото наслаждавайки сам себе си, вие с наслаждението неутрализирате желанието и оставате с една огромна нула. Дори с минус, защото се намирате в абсолютно опустошение от възможността да се насладите. А тук непрекъснато присъединявате към себе си допълнителни желания и затова можете постоянно да им дадете наслаждение. При това вие ставате не просто предавател, състоящ се от огромно желание и огромно наслаждение, но и елемент равен на Твореца. Тоест издигате се над точката на своето създаване, сътворяване. Ако Творецът ни е създал да допуснем в някаква точка – ето това е нивото на нашето създаване – това е нивото на създаване на желанието. И тук се случва напълването на това желание. Правилно реализирайки тези желания, вие се издигате на същото ниво, на което е Твореца. Издигате се по-високо от точката, в която сте били създадени. В това по принцип се състои цялата идея за сътворяването на човека. Човек на иврит се нарича „Адам”, което в превод означава „Доме” - равен на Твореца, подобен на Твореца по образ и подобие. Както първоначално е бил създаден от Твореца – по негов образ и подобие, за да може човекът да постигне това състояние. То е зададено вътре в нас, само трябва правилно да го реализираме. А то може да бъде реализирано именно по този начин. В нас има само две сили – получаване и отдаване. Ако ги съвместим правилно вътре в себе си, с помощта на реализирането на науката Кабала – как правилно да получаваме, ще постигнем всичко това. Не ни е необходимо нищо друго, защото всичко в природата се състои само от тези неща. Единствено по този начин сме длъжни да съществуваме. Между другото, за това говорят и всички религии, много учения. Но не разбират как да го реализират докрай. Те казват: „Действай, отдавай, бъди добър…” Всъщност, върху това се основава и нашето възпитание, защото инстинктивно чувстваме, че алтруизмът е правилният начин на съществуване. Как възпитаваме децата си? Казваме им: „Бъди добър, отстъпвай. Помагай на другите.” Не им казваме: „Бий се, убивай. Вземи всичко само за себе си.” Защо? Защото такова поведение е много опасно. И обратно. Правилното взаимодействие със заобикалящата ни среда винаги води към комфорт, към безопасност. Всичко това е заложено в нас, подсъзнателно. Длъжни сме просто да го осъзнаем и реализираме правилно. И ето днес, кризата, в която се намира човечеството ни води към натам.

Не говоря за никакви свръхестествени неща. Показвам само малка част от това, което трябва да се разкрие все по-ясно в най-близко време. За нас е по-добре да се разкрие по-рано, за да бъдат съкратени страданията.

Човек и общество 

Творецът е създал само едно устройство, наречено Адам. Това е желанието за наслаждение. За да може то да получи в себе си безкрайно, вечно изобилие и да стане равно на Твореца, това желание било разбито на множество, множество части, които не са свързани помежду си. Всяка от тях усеща себе си отделена от другите. Защо? За да бъде създадена тук предпоставка за обединяването между тях. По този начин аз получавам в себе си наслаждение, което предлагам на всички останали. И така вътре в тази обща система, съм подобен на Твореца и усещам вечността и безкрайността.

На нивото на нашия свят сме отделени един от друг – всеки от нас вътре в себе си. Ако започнем да се съединяваме помежду си в единна система - в началото, за да оцелеем, а след това да стигнем до разбирането, че с помощта на това ще постигнем абсолютно различен живот, различно ниво, вечността, то тогава, ще се обединим един с друг до степен, когато че ще изпълним казаното: „Възлюби ближния като себе си.” Проста библейска заповед, която по принцип е известна на всички, а на нас ще ни се наложи да я реализираме. В противен случай природата ще ни избива чрез всички известни методи.

Съществуващите днес във всеки от нас егоистични желания ще нарастват постоянно и ние всички ще открием, че сме като малка единна затворена система, че светът е като малко село. Ще разкрием връзката между всички части на света. В резултат от това ще разберем, че се намираме в състояние на ужасяващо противопоставяне на заобикалящата ни природа. Тъй като тя всъщност е Творецът – единствен, един, отдаващ, а всеки от нас се намира и спрямо другите и спрямо Твореца, природата в огромен, в нарастващ егоизъм. Ето тук възниква причината за всички глобални кризи – цунами, затопляне и т. н…Тоест няма къде да се скрием от това. Така или иначе – противопоставянето ни на природата, на Твореца ще ни принуди да разберем, че само в интеграцията помежду ни, така че в това малко затворено село да бъдем ангажирани с взаимното обезпечаване, само така можем да постигнем спасение.

Спрямо обществото или спрямо Твореца аз се чувствам като абсолютен индивидуалист. Това съм аз. Дали някъде съществува Творец или около мен съществува човешкото общество – не е важно за мен. Те са извън мен, аз не ги чувствам. Те са някакви неодушевени категории. Ако започна да чувствам, че съм свързан с обществото, ще мога въз основа на контактите с другите хора, вътре в себе си да осъществя определени поправяния. Тоест да се науча да влияя на обществото и то на мен – в затворена система. Да болея за интересите на обществото. Ако правя това, тогава ще открия, че светът е като огромна лаборатория, в която той правилно се настройва спрямо Твореца. Творецът ще ми се разкрие в степента, в която съм подобен на него. Ако съм постигнал един процент подобие с него - в тази степен ще започна да го усещам. А как да постигна този един процент подобие с Твореца? За тази цел съществува обкръжаващото ме общество. Защо мога да усетя в себе си Твореца само в степента, в която съм уеднаквен с него? Защото в себе си усещам всичко по този начин. Усещам в степента на подобие звуковите, зрителните, дактилните вълни, миризмите. Реагирам на това, което съществува в мен и извън мен. Улавям го при взаимен контакт. А Творецът е напълно изолиран от мен, заради различията в свойствата. Той е отдаващ, а аз – получаващ. Затова нямам никакъв контакт с него. Не го чувствам Той съществува ето тук - този разум, тази сила, това отношение към мен, всичко, което се нарича Творец. Аз се намирам в него, но не го чувствам. Как да се настроя, за да усетя себе си в него? За тази цел ми е дадено обществото. То също се намира извън моите алтруистически усещания. А вътре в егоистичните ми усещания? Да вътре в тях аз съм в контакт с него. Затова ми е дадено това условие. Чрез разбиването на Адам на части, чрез създаването на човешко общество около нас, ни е дадена възможност да настроим себе си към Твореца, към Висшия живот, към Света на безкрайността. Това е всичко. Затова „Гласът на народа е глас божи.”, и т. н…Затова и взаимоотношението на човека със света определя взаимоотношението му с Твореца и му позволява да се издигне на такова ниво. Конфликтът ни не е с Твореца. Той е вътре в човечеството. Ако ние го решим правилно вътре в човечеството - а то ще стигне до този момент, защото е длъжно да се настрои алтруистично, не може да избяга от това – веднага ще започне да разкрива Висшият свят, Висшата сила. 

Правилното намерение 

Човекът започва да постига, където свършва природата, тоест Творецът, който разкрива всичко това в него. А от къде в действителност започва нашата свободна воля? Тя започва над нивото на „тортата”, над нивото на взаимоотношение между наслаждението и желанието. На нивото, което се нарича „намерение”. Тоест какво желая от това наслаждение, към кого искам да го съотнеса, какво искам да постигна с негова помощ? Ако просто искам да се самонасладя, то тогава взаимно анулирам наслаждението и желанието. Ако искам да постигна нивото на Даващия, тогава възниква съвсем различно взаимоотношение с него. Тогава гледам на своето желание, което той е извикал в мен и на наслаждението, което е поставил пред мен, като на средства за постигане на връзка с него, за достигане на неговия праг, на нивото му. Тогава човек реализира себе си по-съвършено различен начин. За него не са важни вече тези или онези наслаждения, качествено или количествено. Той гледа на тях като на средства. Използва ги, но само като средства за постигане на целта. А целта вече е Творецът.

Нивото на Твореца 

Нивото на Твореца е ниво на абсолютното отдаване. А всичко, което имаме в себе си е егоизъм. Чрез него постепенно се развиваме до състоянието, което, нека наречем 21 век. Много е удобно да го наречем така, защото вече всички знаят какво означава. Където и да отида – на различни конференции, събрания, беседи – всички разбират какво имам предвид. 21 век е векът на гибелта на егоистичните идеали. Тоест ние вече можем правилно и добре да се развиваме и да постигнем нещо хубаво. Човекът се приближава към такова състояние, когато започва да усеща егото като нещо зло и се замисля какво да прави по нататък. Следващият етап е, когато намери начин да бъде над това его. Абсолютно над него. То е неутрализирано, а в човека се формира друга вътрешна конструкция, наречена „система за отдаване”. Тоест той плува, живее не вътре в своя егоизъм, а извън него. Ето това да допуснем са силите на отдаването. Той ги получава отвън, от Твореца. След това се връща отново към своя егоизъм. Възкресява го. Чували сте за възкресяването на мъртвите. За това става дума. Ето това е мъртвият егоизъм и тук се случва неговото възкресяване. Тоест ето тези сили на отдаването, които човекът е придобил от Твореца започват заедно с егоизма да образуват едно единно цяло и човекът повдига егоизма на алтруистично ниво. Тоест според степента на своето развитие ние преминаваме през няколко етапа. Сега се намираме ето тук, в разбирането на това, че нашата природа сама по себе си, без нейното уравновесяване е винаги минус – изцяло е потребителска. Знаете за прочутото американско потребителско общество. Такава глупост имаше при тях, но беше необходимо да преминат през нея. Сега през него ще преминат и други страни - азиатските и след това човечеството ще разбере, че това е един огромен минус. След това ще открие плюсът, свойството, силата на отдаване, свойството на Твореца. След което ще превърне същият този минус – в двоен плюс. Ако човекът удовлетворява желанията на Твореца, той става равен на Твореца. Издига се на неговото ниво ето в това свое правилно реализирано желание. Остават другите. Човекът се намира в този процес, докато не уравновеси напълно цялото свое естество, всичките си желания с Твореца, докато не ги издигне до нивото му. След това настъпва така нареченият „гмар тикун” – пълното поправяне, когато човекът е напълно подобен на Твореца.

Тук завършва науката Кабала, която ни описват кабалистите. Те не казват нищо за процеса, който следва. Това е така, защото ние не разполагаме с думи, за да опишем какво се случва с човека, който е постигнал напълно нивото на Твореца и се издига по-нататък редом с него, заедно с него. Тоест там, където отношението на Твореца към човечеството съществува на по-високо ниво. Въпросът е следният: „Когато започна да разбирам, че в мен се намира решимо, тоест информационен ген, който всеки път извиква в мен все нови и нови подбуди и аз съм длъжен да ги осъществявам, това означава ли, че трябва да започна да разбирам как правилно да направя това. От този момент ще стана ли силен, свободен, щастлив, уверен, дори може би вечно съществуващ? Или това ще се случи след като постигна всичко това?”

Аз бих отговорил така. Днес ние виждаме, че депресията поразява всички развити страни. Те заемат първо място по брой на самоубийствата. Нито Африка се намира в депресия, нито в Азия има много самоубийства. Съществува терор, но не и самоубийства, предизвикани от опустошение. Именно тези, които са постигнали всичко, които имат всичко, се намират в състояние на обърканост, вътрешно опустошение, в депресия, самоубиват се, семействата им се разпадат… Тоест човек усеща, че е загубил себе си. Затова когато човекът започне правилно да разбира защо съществува и в каква посока трябва да се развива, че пред него се намира безкрайността, вечността, съвършенството и всичко това започне да му се разкрива, дори само разбирането за това, че неговият информационен ген го тласка към съвършено състояние дори когато пред него се разкрие съвсем малка част от тази вечна система, в която той съществува, то тогава, на мига в него ще изчезне това отчаяние от безизходността, която съществува в съвременния човек. Той ще види целта, ще знае защо живее. Ще разбере, че има изход. Предварително ще предвкуси следващите свои съвършени, по-добри състояния. Затова не трябва са се изчаква този трети период, фазата на новата цивилизация, когато ще постигнем Света на безкрайността. Днес, човекът, сам, без да чака цялото човечество, трябва да започне правилно да съпоставя себе си, да се уравновесява с обкръжаващата го природа, според законите, които ще започне да разкрива – по какъв начин трябва да бъдат уравновесени неговите желания към власт, богатство, слава, знание. Правилно ще разпредели вътре в себе си, ще изучи своите вътрешни свойства и когато ги приведе в съответствие със заобикалящата го природа ще усети Света на безкрайността. Ще почувства, че живее над нашия свят. Точно по уравнението на Айнщайн –над времето, движението и пространството.