Предаване от цикъла „Интервю с бъдещето”

Човек и Творец

Част 1 

Въведение

В течение на живота си, човек открива, че върху него, отвън въздействат някакви неизвестни сили. Тоест каквито и действия да извършва, било то полезни или вредни, независимо какви, в крайна сметка се получава така, че не успява, не преуспява. Неуспехите го преследват, а той не знае от къде идват, коя е причината за тях. Тоест той се чувства объркан и не разбира къде се намира. Възниква усещането, че живеем в някакъв свят, който не разбираме и не познаваме. И наистина е така. Тоест ние не разбираме всички тези условия и системи, в които се намираме. Около нас е природата. Вътре в нас също е природата. А ние усещаме само себе си и взаимодействието с нещо, което е около нас. Проблемът е в това, че ако знаехме как е устроен целият този механизъм, цялата тази система, в която се намираме, нямаше да изпитаме тези разочарования от нашия живот.

Опитваме се с всички сили с помощта на нашата наука, да намерим формула, която да ни ръководи, за да постигнем комфортно, безопасно и добро състояние. Но не се получава. Очевидно е, че въпреки това, не можем да разгадаем тази система от сили. Но тъй като човекът се развива, неговият егоизъм също, той вижда, че светът е устроен като една свързана система. Това е интегрална система, в която всяка част взаимодейства с всички останали и няма нищо, което да излиза извън нейните рамки. Всичко си взаимодейства и е свързано едно с друго.

Човек в човека

Когато започнем да анализираме себе си и целия свят, се открива картина, в която се вижда, че неживата, растителната, животинската природа се развиват много интересно. Неживата, животинската и растителната природа се развиват по ясните указания на обкръжаващия ги свят. Всички действат по инстинкт. Върху всички действат строги закони и указания. Отсъства свобода на волята и затова никой от тях – нито животинските, нито растителните и неживи елементи в природата грешат. Всички те се намират в правилно взаимодействие със заобикалящия ги свят. Той им дава заповеди - или чрез гените, отвътре във всеки обект на природата, или отвън, чрез заобикалящите ги всевъзможни обстоятелства. По този начин се осъществява нормално взаимодействие.

При човека, освен това, че в самия него съществуват нежива, растителна и животинска и човешка природа, има и допълнителна човешка частица. Тя излиза от рамките на обичайното поведение на природата – не е твърдо обусловена, не е зададена. На животинското, растителното и неживото ниво – ние сме като останалата природа. И в това отношение нямаме никакви проблеми. Но как човекът трябва да отреагира на природата, как трябва да и се противопостави, да се съпостави – ето това ние не знаем. Това е неизвестната за нас величина Хикс, и ние не знаем какво да правим с нея. Защо?

Човек се развива. В него се развива желанието, насочено към потребностите на тялото – това е излишество в храната, в секса, във всевъзможните наслаждения, които може да усети само в своето тяло. Те са излишни. Освен това в човека има желание за богатство, слава, власт (почести) и знание. На всички тези нива ние не сме твърдо програмирани от природата и затова не знаем как да се държим спрямо нея. Тук ние имаме свобода на волята, но как да се възползваме от нея – това не знаем. Свободни сме в тези желания, но не знаем какво да правим с тях. Тоест ние не знаем по какъв начин самата природа се отнася към нас. Какво иска тя от нас? Как трябва да се възползваме от тази наша свобода?

Кой ни въздейства

Кой ми въздейства и кой и какво иска от мен? Това е въпросът, който хората задават много често, тъй като попадат в обстоятелства, които не могат да бъдат прогнозирани, които са непредсказуеми. Те възникват в следствие от това, че човек, намирайки се в някакво обкръжение, въпреки своите знания, опит, правила на поведение, които обкръжението му дава, по някакъв начин настройва себе си за определена положителна реакция – от обществото, от природата, а получава обратното. Става така, защото той не разбира точно това взаимодействие, което се случва между неговото влияние и това, което получава като реакция. Ето този Хикс, който се получава, уравнението, по което природата приема въздействието на човека и му връща своята реакция – не ни е известна. Аз казвам „природа” защото, дори да наречем това Висша сила, Разумна сила - все едно е природа. Това е всичко, което ни заобикаля, което ни е създало и с което трябва да влезем в правилен контакт, в правилно взаимодействие. Затова на иврит природата се нарича „Тева”, и Творецът се нарича „Елоким”. Тези две думи имат абсолютно равно числово значение. Според така наречената Гематрия, природата или Творецът, Висшата сила или природата са едно и също. Не че си приличат или са подобни, че се припокриват едно с друго по някакъв начин, а са абсолютно еднозначни. Числовото им значение е еднакво, тоест това е един и същ обект. Ако казвам природа, значи имам предвид съвкупността от всички сили, които действат върху човека отвън, както и тези, които му действат отвътре, вътре в нас, оставяйки ни определена част, под формата на свобода на волята.

Уравновесявайки себе си с природата, чрез намирането на тази неизвестна за нас част, на този параметър за правилна взаимовръзка с природата, ние се издигаме над себе си и като резултат постигаме степента, която се нарича Творец.

Как можем да си представим Твореца 

Трябва да си представим Твореца като сила, която ми въздейства, принуждавайки ме да развия правилно своите желания. Върху всички въздейства една и съща сила, само че във всеки от нас съществуват различни дадености и затова всеки се намира в полето на тази сила, но я възприема по-съвършено различен начин. Има хора, които сега са все още по-малко развити, намират се в процес на развитие. И такива, които са по-развити. Те чувстват повече въздействието на Твореца. Съществуват хора, които имат определена задача в този свят и затова те се развиват по особен път. Ние виждаме, че има такива, които стават ръководители, такива, които са обикновени и други, които се изявяват в изкуствата, в науката и т. н… Тоест всеки човек, е резултат от въздействието на тази сила. Тя действа на всеки абсолютно еднакво и не трябва да си мислим, че на нас ни въздейства по различен начин – днес така, а утре иначе. Аз ще се моля или по някакъв друг начин ще мога да привлека върху себе си различно въздействие. Тази сила е постоянна. Тя е константна. Това е полето, в което се намираме. И само нашите вътрешни изменения спрямо това поле, спрямо тази сила, могат да променят състоянието ни. По принцип всички наши некомфортни състояния, са предизвикани от липсата на равновесие с Твореца, с тази сила. И затова стремейки се към хомеостазис, към равновесие, ние в крайна сметка се стремим към комфорт. За да постигнем това е необходимо да разберем Твореца и вътре в себе си да се настроим така, че да бъдем в равновесие с Него. Всеки организъм съществува на принципа на равновесието. Опитваме се да уравновесим топлината, въздействията, всички параметри на нашето тяло. Ако те излязат от равновесие ние се разболяваме. Ако още повече излязат от него – умираме. Животинското тяло умира и т.н. Цялата природа се стреми към равновесие, към уравновесяването си във всички свои параметри. Най-важният параметър за постигане на равновесие с Твореца е нашият вътрешен, душевен, духовен, ментален, етичен параметър. Той е съвършено разбалансиран. В него ние сме абсолютно противоположни на Твореца и това се явява причина за всички наши проблеми.

Законът говори за това, че съществува някаква сила, която ми въздейства. Тя може да бъде усетена от мен като студ, топлина, налягане, движение, разреждане – всевъзможните физически сили. Или някакви сили на морално, на етично, на вътрешно - на всички нива. И въобще това е някакво въздействие на нещо върху мен.

В Кабала те могат да се измерят, дават им се направления – векторни и числови. Могат да бъдат измерени, записани, възпроизведени и съпоставени. С тях могат да бъдат направени всевъзможни опити. Върху себе си естествено. Всичко това, тези сили се измерват по отношение на човека. Тук вече ние навлизаме в науката. Именно за това се нарича Наука за получаването, Науката Кабала.

Цел на въздействие на Твореца

Намираме се в точка „А”, в състояние, което и ще наречем точка „А”. „Ние”, чрез състояние, което ще наречем „В”, ще стигнем до точка „С”. Каква е разликата между всички тези състояния? Точка „А”, в която сме се намирали в началото (сега сме на пътя), се нарича „Свят на безкрайността”. Това е изначалното състоянието, в което природата ни е създала. Абсолютно комфортно състояние, в което сме се намирали, както е зародишът в майката – неосъзнато. Следващото наше състояние е, когато започваме да усещаме себе си – вече родени и съществуващи в този свят. Придвижваме се по историята му. В началото тя е била дива, неосъзната. След това идва историята на цивилизацията – да допуснем, че това са последните 10 000 години. И в нашето време, от 21 век започва интересно развитие, когато човекът чувства, че е длъжен да направи нещо със себе си и със света, или няма да може да просъществува. Нарастващата криза ни принуждава да разберем това.

В продължение на последните 10 000 години, къде повече, къде по-малко осъзнато, ние сме смятали, че нашето развитие ще даде плодове, комфорт, че ще ни даде отговор на въпроса: „Защо съществувам?”. А днес се приближаваме към предел, на който установяваме, че не желаем вече този прогрес, защото е в наша вреда. Ние  не виждаме никаква полза от него. Има криза в науката, в изкуствата, в политиката, в обществените и в семейните отношения. Нараства употребата на наркотици, броят на самоубийствата, депресиите. А сега настъпва третият етап – етапът на новата цивилизация, когато човекът е длъжен задължително да разбере къде съществува. Какво има вътре в мен и в този свят, което не ми дава възможност дори в продължение на моя кратък живот правилно да просъществувам. Да не говорим за това, че в мен се появява и въпросът: „А какво има извън този малък живот?”. По този начин, ние влизаме в такъв период от нашето развитие, който трябва практически да ни доведе до същия този Свят на безкрайността. В същото прекрасно състояние, в което сме били, но вече съзнателно. Тук вече сме съзнателни. Тоест усещащи себе си в единния вечен поток на Мирозданието – над времето и пространството, над движението. Тук навлизаме в съвършено различно усещане на Мирозданието.

Инструменти на въздействие: желания

Внезапно нещо започва да ме привлича. Не говоря за това, че искам да хапна, да пийна, за това, от което се нуждае тялото. А за това, че изведнъж в мен възникват някакви нови желания, стремежи към нещо, но аз не знам откъде се появяват. Виждам, че нещо непреодолимо ме тласка нанякъде. Кабала говори за това, че във всеки от нас се намира така нареченият духовен ген - навита спирала, която през цялото време се развива. И всяка информация, която е в нас и която наричаме ген, в Кабала се нарича решимо. „Решимо” идва от думата „запис”. То възниква внезапно в мен, след това се появява следващото …и това определя моите стремежи. Докато тези решимот са по-големи от естествените, животински желания на тялото, аз се стремя напред, развивам се и съществувам като човек. Когато тялото започне да взема надмощие над тези решимот и те отслабват в сравнение с него, тогава животът в мен започва да угасва, докато не умра. По принцип всички стремежи на човека се определят от тези духовни гени – решимот. Този ген ви тласкат към съзнателно висше развитие, за да станете равни на обкръжаващата ви природа, във вашите свободни желания за богатство, слава, власт и знания. Когато напълно се уравновесите във вашите свободни желания, тогава ще се почувствате в абсолютен комфорт, който се нарича Свят на безкрайността, вечност и съвършенство. Той трябва да ви доведе до такова състояние. Това е неговата задача. Решимо ви тласка към това, предизвиквайки у вас различни желания. В съответствие на тези желания с обкръжаващото ги постоянно поле, вие се намирате във все по-малко равновесие с него и усещате все по-голям дискомфорт – страдания, преживявания, болести. Всичко това се случва с вас, докато не започнете да си задавате сериозно въпроса и така да решите тази задача. Докато живеете неосъзнато, вие се движите напред чрез своите страдания - както цялото човечество, така и вие в предишните си реинкарнации, така наречените „гилгулим”, в продължение на хиляди, хиляди години.

Генът, който нарисувах не се отнася само за един живот. Тоест тази спирала е ваша постоянно. Тя ви води. Ако тук е моето „Аз”, в състояние „А”, и чрез състояние „В” отивам в състояние „С” – също съм „Аз”, в своето крайно състояние. Този ген е във всички тези мои състояния, през които преминавам. Той е вътре в мен и аз не мога да избягам от него. Аз не мога да бъда баобаб, както пее Висоцки, или котка, или коза. През цялото време ще бъда човек и винаги ще съществувам със заложените в мен основни данни, с които съществувам и сега, в дадения кръгооборот. А тези периоди – това е нашият живот – 70 години, още 70, например и т.н. Тоест в продължение на много, много животи ние практически решаване, реализираме една и съща задача. Реализираме я: първо в неосъзнато, в диво състояние. Ние я реализираме неосъзнато, в диво състояние, в по-осъзнато състояние, но неправилно я реализираме в състояние „цивилизовано”, второ това, през което преминаваме днес. И започвайки от днешното време и по нататък, започваме да я решаваме вече в по-зряло състояние. Тоест започваме съзнателно да търсим интегрално уравнение за цялото Мироздание. Къде съм длъжен да бъда? С кого съществувам? Кой ми въздейства? Защо и откъде идват при мен такива нещастия? Всичко това са вече целенасочени въздействия от обкръжаващата ме природа, от Твореца. Защо са станали целенасочени? Те винаги са си били такива. Само че този мой ген, е бил недоразвит в предишните състояния. Недостатъчно е улавял въздействието на това поле, недостатъчно го е разшифровал. Разшифровал го е като малко дете – даваш му нещо и то му харесва, но има отношение само към предмета, към това, което си му дал. След това чувства ласката, любовта. По-нататък започва да изпитва по-дълбоки вътрешни отношения, по-сложни взаимоотношения между него и обкръжаващия го свят. Тоест ние порастваме от живот в живот. И така стигаме до настоящия момент, когато започваме вече да питаме за смисъла на своето съществуване. Това е практически същият въпрос отнасящ се за обкръжаващата ни природа – Коя е тя? Защо ни е създала такива и накъде ни води? За нас е необходимо да разкрием тази система, за да видим, че тя не е нежива, както ни се струва днес. И че всъщност е пронизана от огромни Висши разумни сили.

Инструменти на въздействие: страдания

В нашия физическия свят изначално ние се намираме в състояние на страдания. Най-краткият път да ги избегнем е да повдигнем малко главата си и да намерим целта, целта на тези страдания . Защо ги изпитвам? Защо идват при мен? Защо съществуват? Кой ги изпраща? По принцип хората вече задават тези въпроси. Преди време те просто мислеха за страданията – „Как да ги избегна?”. Днес започват да се отнасят по-осъзнато към това. Те виждат в тях някаква методика, система. И затова вече е въпросът. Аз приемам много хора, разговарям с тях, те се обръщат към мен. Днес човекът вече пита: „Защо се случва така с мен? Защо съм нещастен? Какво иска от мен обкръжаващия ме свят, природата, Творецът?”

Единствената цел на всички страдания е човекът да си зададе този въпрос. Следващият етап, след задаване на този въпрос, е да се опита да намери неговия отговор. Тоест: „Да, тези страдания са целенасочени. Те произлизат от един и същи източник, от сила, която иска да и обърна внимание. Или от нашия егоизъм, който ни управлява.”, което по принцип е  едно и също. Целта е да разбереш, че не можеш повече да останеш в това състояние, че това е причината за всички страдания. Как по-бързо да излезеш от него? Това ще стане, когато започна да разбирам, че съществува цел и всички все едно трябва да стигнат до нея. Сега аз се намирам далеч от тази цел, но всичко, което ми въздейства е, за да ме подтикне към нея, според простия принцип на обратната връзка. Когато започна да разбирам, че всичко това е взаимосвързано. По принцип това е въпросът, който днес задава човекът – Защо се случва така? Къде е връзката? Каква е тази формула, по която на мен през цялото време ми е зле? Защо непрекъснато страдам и не успявам? Защо не ми върви?

В момента, в който той започне да търси тази формула, това взаимоотношение между себе си и този, който управлява неговата съдба, това вече е целенасочен въпрос. Ако аз започна да разкривам тази цел за себе си, тоест започна да разбирам, че се намирам в това състояние – нула, следващото състояние е 1, 2, 3, 4, и т.н., в следващото ще бъда по-близо до целта – една степен по-високо. Какво означава това? По какъв начин да се променя, за да бъде по-добра обратната връзка? Тя така или иначе ще бъде коригираща, но аз ще разбера, че това е целенасочено. И още веднъж, и още веднъж. До момента, в който човекът разбере, че тези въздействия са за негово добро и започне вътре в себе си да ги отработва правилно. А с помощта на какво той ще може намери ето това правилно взаимодействие между входа и изхода? И ето тук ние се нуждаем от науката Кабала. Разбира се тя ни разказва за всичко свързано с взаимодействието между мен и Твореца. Но най-главното за мен практически е нейното обяснение за това, как трябва да съпоставя ето този вход, през който трябва да мина и моят изход. Входът идва при мен от две страни. Творецът действа върху мен отвътре и отвън. Отвътре той ми въздейства, като възбужда решимо, а отвън – чрез обкръжаващото ме общество. Аз се намирам по средата – между това, което възниква вътре в мен и това, което ми влияе отвън. Това е всичко. Няма нищо друго, няма трети фактор. Въздействието на Творецът върху нас, отвътре, се проявява чрез гените, чрез всевъзможните процеси, които протичат вътре в нас, а отвън – чрез обществото. Затова ние наричаме Твореца - Природа. Защото Той ни въздейства по този начин. Спрямо нас това са природни влияния. Когато обаче започна да виждам в тези въздействия вътрешни намерения, тях аз започвам да наричам „Творец”, а не просто природа, която действа и това е. Получавам удари, които ми се струват безполезни, маловажни. Не виждам никакъв смисъл в тях и не знам как да ги избегна… Когато започна да си задавам въпроса, след 10 000 години развитие, че навярно има някаква методика, че не е възможно просто така всичко да се стовари върху мен. Аз поумнявам и започвам да виждам във всичко методичност. Вече започвам да питам не за природата, а за Твореца, който е в основата на всичко това и го управлява. И тук вече в мен възниква потребността от Кабала. Затова и в наше време, тази наука започва да се разкрива на цялото човечество. А по-рано човечеството не се е нуждаело от нея, затова тази наука се е наричала „тайна”. Кабалистите не са искали да я разкриват, за да не плашат и объркват хората. А сега, когато изпитвам необходимост да познавам тази кибернетична система, работеща вътре в мен на принципа на обратната отрицателна връзка, за тази цел се нуждая от Кабала. И аз стигнах до нея по същия начин. Във факултета се занимавах с биологична медицинска кибернетика, с взаимодействието и вътрешното развитие на биологичните системи с помощта на различни саморегулации. Стигнах до извода, че всичко това трябва да бъде част от общата природа, но не знаех как да го търся, къде да го намеря. Иначе природата би трябвало да бъде нежив организъм. Но как е възможно това, след като в нея всичко е взаимно свързано и взаимодейства по този начин. А ако е жив организъм, който е взаимосвързан, то това означава, че и човекът се явява нейна интегрална част. А той явява ли се нейна интегрална част, или не? Ако в него има свободно желание и той правилно, интегрално го реализира, значи се намира вътре в тази система. И тогава трябва да се чувства комфортно. Ако той неправилно реализира своята свободна част, тогава ще страда в степента, в която отсъства правилната реализация. Означава, че системата ще му въздейства на принципа на отрицателната обратна връзка, за да го коригира. Ето това ме доведе до Кабала преди 30 години. И аз не виждам никакви противоречия между това, което изучавах в Кабала през последните 30 години и това, с което се занимава теорията на биорегулаторите, например.

Когато започна да разбирам, че всички въздействия върху мен са целенасочени, страданията спират. Мога да дам пример с това как преживях няколко операции. Случи ми се много неприятна пътна злополука. Бях около седмица в безсъзнание. След това ме възстановяваха. В процеса на възстановяване ме оперираха няколко пъти – след 2 месеца, след това отново и т.н. Помня с какво наслаждение отивах на операция. Имах проблем с дробовете, пълнеха се с кръв и т.н.  Дойдоха двама специалисти и ми казаха: „ При теб няма никаква друга възможност освен отново да те оперираме и да изчистим определени тъкани от съсиреците.” и т.н. Аз страдах през тези няколко месеца и всички си мислеха, че по някакъв начин всичко това ще премине. Когато специалистите дойдоха при мен и ми обясниха, че за моите страдания има ясна причина и едновременно с това ми показаха и начинът за решаване на този проблем и за постигането на целта – здравето – аз се обнадеждих. И когато ме заведоха на операция (човек не се радва, че ще го оперират, нали – безсъзнание наркоза, организмът му се съпротивлява на тези неща), аз отидох с удоволствие, защото накрая щях да се избавя от болката. Тоест ако пред мен стои голяма цел, тя прави незабележими трудностите, които трябва да бъдат преодолени за нейното постигане. Знаем, че в името на голяма цел аз съм готов здраво да работя, да жертвам нещо и тя ме води напред. Радвам се, че я имам. Затова човек престава да изпитва страдания веднага щом види пред себе си целта, която може да постигне с тяхна помощ. Той се радва на тези страдания. Вече не ги нарича „страдания”, а „подсказване”, „корекция”, „призив”, „зов”, „направление”, но не и страдание. Тоест, той вече вижда, как те го насочват: „Не прави така, постъпи така, спокойно, насочи се на там…”. Той започва да вижда в тях любов. И затова когато започне да се занимава практически с науката Кабала, когато малко се адаптира към нея и започне да осъзнава тази обратна връзка, веднага усеща себе си като взаимодействащ си с Твореца, като постигащ Висшия вечен свят. Като влизащ в съвършено различно взаимоотношение с природата. Тоест аз вече се намирам в състояние на вечно търсене, вечен възход. И всички тези сигнали, които получавам се явяват помощ, корекция, подсказване за мен. По никакъв начин вече не се чувстват като страдание. Просто ни е необходимо възможно най-скоро да научим що за сила е това, какви свойства притежава, по какъв начин можем да постигнем равновесие с нея, как трябва да реализираме нашите вътрешни данни, за да бъдат в хармония с обкръжаващата ни природа. Да достигнем това, което по принцип иска инстинктивно да постигне всеки жив организъм – равновесие със заобикалящия го свят. Тук няма нищо противоестествено. Напротив – това е равновесието, което трябва да постигне човек на своето най-високо ниво – нивото, на което се нарича „човек”. Да надскочи своето животинско ниво. Има възможност да го направи лично, свободно. Какво ни дава това? По какво се различава състояние „С” от състояние „А”? То си остава същото. Само че тук ние съществуваме съзнателно. Тоест започваме да усещаме себе си съществуващи не като ембрион, а като пораснал човек в обкръжаващия ни безкраен свят. И в съответствие с това усещаме и себе си безкрайни. Тоест ако хармонизираме правилно свободните желания, които са в нас, ако правилно ги съпоставим с природата, то вътре в тях всеки от нас ще се превърнем във вечен човек. Ето това иска да постигне Творецът, създавайки в нас тези желания, решимот.