Как човек поддържа важността на връзката с групата изправен пред външните влияния на обкръжението?
Ние непрекъснато трябва да се опитваме да останем с чувството на вътрешна връзка с групата и групата трябва да се грижи това да става с всеки един. Това е Арвут; това е, всеки да се грижи за другия, така че да няма нищо, което да му липсва в духовния напредък. За всичко е помислено.
Ние постоянно трябва да мислим, че зависим от групата и един от друг. Ако всеки човек непрекъснато се тревожеше за доброто на приятеля си, тогава ничии мисли нямаше да се изместват от обединението. Щяхме да бъдем активирани от обединението и следователно да напредваме.
От 4-та част на ежедневния урок – 06/06/2010 (20-22 минути)
