Кабалистите говорят за това, че групата е способна да склони човек за изход от своя затворен кръг и да му обърне вниманието към това, което се намира извън кръга, на повърхността. Тоест, когато човек започне под въздействие на групата все повече да изменя своето „зрение” от вътрешното към външното и по такъв начин да започне да се грижи за душата си.
Той започва да разбира, че по-рано (както му се е струвало до сега) външното не се е отнасяло до него и на него не му е било до това. Той започва да разбира, че това не е той, започва да разбира, че точно това е скритие. Започва да разбира, че всъщност този външен кръг е много по-ценно от вътрешното, защото там е неговата душа, там е вечността, а вътрешният кръг – това е само „животинско”, живот, който е ограничен до около 70 години.
Той осъзнава, че не го чувства и не го разбира поради скритието. Така работи вътре неговото естество. Това постепенно привлича човек, това, което е вътре в него все едно му говори „Остави, не гледай на това, не му обръщай внимание, по-добре погледни, какво е това вътре, а външното остава на повърхността”. Колкото и да учим Талмуд Есер Сфирот и други кабалистични източници, всички те говорят за това, че нашето кли е разделено на външно и вътрешно: Галгалта веЕйнаим и АХАП, Моха, Ацамот, Гедим, Басар и Ор или Шореш, Нешама, Гуф, Левуш, Ейхал.
Тези келим са най-важните за мен – това са най-големите келим, в които се разкрива светлината Хохма, разкрива се Творецът. Творецът – това е светлината Хохма, Той никога не се разкрива само във външните келим. Тези келим – са получаващите келим. Какъв трик е направил Твореца, за да го скрие това от мен?! Та нали на мен той е дал точно отдаващите келим – Галгалта веЕйнаим и от този момент аз мисля за себе си, за отдаване на самия себе си.
