Важността на другарите трябва да бъде по-голяма отколкото важността на Твореца, защото това е нещото, което се намира пред мен и аз мога благодарение на него да стигна до Твореца. Трябва да кажа, че важността на Твореца е на първи план. Но ако Той е по-важният, то другарите само средство ли са? Това е вярно, но за работа, за осъществяване, другарите, отношението към тях, връзката с тях трябва да бъде преди всичко. Работата е в това, че по отношение на Твореца аз винаги се съмнявам, обърквам се, не Го чувствам. Въпреки това, работата с другарите ми е дадена за поправяне, а в самото поправяне аз разкривам Твореца. Тези неща не се изключват взаимно, а обратно, когато се отнасям към другарите така, както ми е нужно, за да достигна до Твореца аз издигам тяхната важност по-високо от всичко и едва тогава получавам това, което искам. Ако успеем да построим такава система от ценности, в която най-важното сега, до края на поправянето е тази връзка между нас, тогава ще се сдобием с успех. Така трябва да бъде не само в групата: ние, включвайки все повече нови хора, сме длъжни да обхванем цялото човечество. Защото целта на творението е да направи така, че да се превърне «целият свят е свят на другари», а след това вече ние всички заедно «ще се слепим» към Твореца. Такава степен е много по-висока от това, което можем да си представим сега. Това по принцип е и същността на статията. Ще се постараем това да го осъществим.
Постарайте се да играете на любов и с помощта на тази твоя игра с другарите ти ще предизвикаш светлината, връщаща към източника; към теб ще дойде покритие, към теб ще дойде екран. С помощта на това покритие ти покриваш своето его. Всичко това го прави светлината, тук няма много действия. Объркване съществува само поради това, че ние не искаме, не мислим в тази насока през цялото време, а търсим: може и така, а може и иначе – и става объркване.
Въпрос: Можете ли да обясните какво означава да «играем на любов»?
Рав: Това основно е вътрешна работа, длъжни сме да мислим за това и да се намираме в това колкото може по-дълго време. Аз бих казал постоянно, но за това ние трябва да създадем система... Четете тази статия по няколко пъти на ден, ако няма време – то поне нейния съкратен вариант .... Във всеки случай четете съкратения вариант и през деня се занимавайте с нея, а вечерта ще поговорим отново и ще видим доколко сме се сдобили с успех.
Въпрос: Как е възможно това да се намирам едновременно в две състояния, в които аз виждам другаря: и повече от себе си и по-малко от себе си? Как да се справим с такъв дуализъм?
Рав: Постъпвай така както постъпваш с новородено – то е по-важно от теб, защото определя какво да му дадеш. Когато му е нужно нещо, ти захвърляш всичко и правиш, това, което му е нужно. В това то е по-важно (голямо) от теб. Когато се грижиш за него, ти се отнасяш към него като към по-важно от теб и като по-малко по своята приспособеност и това не е сложно. Длъжен съм да се отнасям към групата като към велики, защото съществува важност на общото кли над моето кли – това е точно. Общото кли е мини модел на цялото кли. Този мини модел на съществува като холографска форма, тя е като общо кли. А общото и частното са равни! Ако аз съблюдавам закона на общността, закона на поръчителството в малка група (както казва Рабаш – 10 човека), то все едно, че са 10 милиарда. Няма никаква разлика между 10 и 10 милиарда, защото аз все едно трябва да изляза от себе си, сякаш към 10 или 10 милиарда. Затова аз съм длъжен да си ги представя важни, защото в тях аз разкривам духовното. Сам аз не мога да разкрия нищо, освен този земен, физически живот. Във връзката с тях, ако това е правилна двустранна връзка, подкрепена от Аравут, аз ще разкрия духовния свят. Така че какво е по-важно? Разбира се получава се, че връзката с тях е по-важна. Т.е. групата, другарите стават по-важни за мен самия по отношение на целта. Затова аз съм длъжен да възприемам това, което те искат, като закон, като най-желано, защото по такъв начин ние се съединяваме. От друга страна аз съм длъжен да ги чувствам по-малки от мен, т.е. всичко, което имам мога да им го дам. Те действително се нуждаят от това, за да се обединят между себе си. Така става, че едновременно те са и по-големи и по-малки от мен – именно в такъв случай. Там където искаме обединение и любов, трябва да видим другия като малък и като голям, едното не отменя другото. Нали казват, че младенеца става глава на семейството, защото цялото семейство се върти около него.
