Величието на целта, величието на Твореца, свойството отдаване, целта на занятията – именно за това говорим. Възможно е ние сега да употребяваме други думи, не такива каквито по-рано, но винаги говорим за едно и също, нямаме други теми. През цялото време говорим за това как да привлечем светлината, възвръщаща към източника, друго нищо няма. Има Висша сила, която съм длъжен да привлека към себе си, а без нея нищо няма да се случи. Длъжни сме да изясним как мога да я пробудя и това е всичко и освен това нищо не ме интересува, а само как да я привлека. При това не е важно какви думи използваме. Ако този ваш симулатор ще способства за това всеки да влезе в това състояние, то всички са длъжни да го направят. Длъжни сме да направим така, че всеки член на ББ да бъде задължен да участва в това. Хайде да проверим това в края на седмицата и този, който не е влязъл в системата, няма да бъде вече наш другар. Нека излезе отвън, да се проветри и да се върне, да кажем, след половин година, нека направим такова просто упражнение. Това е проверка на Арвут и няма значение дали човек иска да бъде в системата или не, той е длъжен да влезе. Този, който разбира, че трябва да влезе, той ще влезе, който не разбира, то за какво да го задържаме? Той просто потапя нашата лодка. След това трябва да се погрижим за това този симулатор, нашата лодка, нашето бъдещо Кли да ни пробужда. Ние даже можем да измерим тези усещания за пробуждане. Виждам в това много голяма важност, ние не просто така сме вложили толкова много в него. Не мисля, че е излишно. С помощта на всичко това ние сме достигнали до състояние на разбиране и ще достигнем до необходимост.
Въпрос: Как да достигнем до усещането за Арвут в групата? Такова чувство, че това никога няма да се случи?
Аз мислех, че ще постигнем това със симулатора, мислех, че хората ще го възприемат сериозно и ще започнат да влагат в него време, нека дори и да бъде в механичен вид. Мислех, че всеки път всичко ще се влага в това пробуждане, в тези упражнения. Говорихме за това, че той ще стане нещо като общо „тамагочи”, но аз излязох от това, нека бъдат дори само въпроси и отговори, за да може човек просто да ги повтори. Но това вече не е обща работа, не е обединение, а просто въпроси и отговори, които запълваме през деня и макар и да е така – във външен вид, ние сме по някакъв начин свързани с материала. Но това не е свързано с целта. По такъв начин не се свързваме с целта. Към целта можем да бъдем свързани само ако се грижим и се вълнуваме за нея всички заедно. Стимулаторът е пробуждане в нас на общо желание – аз това имах предвид, когато говорих за стимулатора, за възбудителя. Но уви, за сега това, което мислех не се случва, а вие помните колко много говорих за това, но всички останахме във външното. Но дори и във външното то не се случва. Какво да се прави? Ще почакаме милост от Небесата, която ще дойде във вид на много силни удари. Хасадим идват и по такъв начин.
Въпрос: Може ли този наш духовен стимулатор, който наричаме система, да способства за проясняване на Светите Имена? Ускоряване в пътя?
Длъжни сме да го използваме. Докато това е още в такава проста форма, но на нас все още не ни се иска много да го задействаме, не виждам интерес в неговото използване от страна на другарите. Този симулатор е добър с това, че е предназначен да ни удържа всички заедно през деня, когато не се намираме заедно на урока. Но и на урока също не сме заедно. Кой знае дали сме там заедно? Този симулатор трябва с помощта на въпросите и упражненията да стане място, където да се срещаме през всички тези часове, когато всеки се намира на друго място, както във външното, така и във вътрешното, за да ни връща този симулатор към състоянието „заедно” и да ни пробужда към достигането на правилен Хисарон. Т.е. това трябва да бъде такъв външен възбудител, който от страна на групата да въздейства на всеки по отделно, да го привлича обратно, в обединение с групата – в това е и смисълът на този симулатор. Гледам с огромно съжаление на списъка, виждам че има такива, които въобще не влизат. Те не просто не отговарят на въпросите и не участват в нищо друго, а изобщо не са регистрирани. Затова не трябва да има такива въпроси – кога и с какво ще се сдобием. Много е просто – ние нищо няма да получим с такова отношение към средството, което трябва да се донаправи, тъй като то все още не е напълно готово. Нищо не се дава в готов вид. В тази обща групова работа, която изпълняваме, този симулатор трябва да ни даде общо групово желание. Когато влизам в системата аз трябва да почувствам какво днес е важно за нас. В това как то се възприема аз виждам, че това не е важно. Аз ви тласках към създаването на тази система именно за да можем да останем през всичките тези часове свързани и негова помощ е да се сдобием с истински Хисарон и да разкрием Светите имена.
