Важността на другарите сега трябва да превишава важността на Твореца, защото това е нещото, което днес, сега се намира пред мен и ми помага да постигна Твореца. Струва ни се, че на първо място трябва да бъде важността на Твореца. А как иначе? Нали трябва да се стремя през цялото време към Него, а другарите, групата са само средството. Това е правилно. Но за нашата работа, за конкретната реализация, моите другари, отношението към тях и вниманието към тях трябва да бъдат преди всичко, дори преди Твореца, защото по отношение на Твореца аз се намирам в съмнение: да, не, обърквам се, не Го усещам. Що се отнася до другарите, то от гледна точка на работата, от гледна точка на изправянето и в процеса на изправяне с тяхна помощ аз разкривам Твореца. По такъв начин едното не изключва другото, дори обратно: когато се отнасям правилно към другарите си, казвам, че с тяхна помощ мога да постигна Твореца, аз възвеличавам тяхната важност още сега, за да помогне това на моето поправяне повече от каквото и да било друго. И тогава аз постигам.
Ако съумеем да построим такава система от приоритети, стълба на ценностите, в която започвайки от този момент до крайното поправяне, за нас най-висша ще бъде връзка между нас, то ще се сдобием с успех. Така трябва да се отнасяме не само към нашата група, длъжни сме да присъединим към нея още и още и още хора, буквално цялото човечество. Тъй като в крайна сметка, целта на творението е да направи така, че всички хора да станат другари и тогава всички заедно ще се присъединят към Твореца и това ще бъде истинско сливане. Това е още по-висока степен от тази, която сега можем да си представим. И ние ще достигнем до това и то ще ни се разкрие.
