Длъжни сме да осъществим обединението, то е по силите ни, а освен с това, не е нужно да се занимаваме с каквото и да е друго. Нали затова е казано „ще направим” и това означава, че можем и сме длъжни да извършваме всякакви действия, да прилагаме всякакви усилия: „това, което е в твоите възможности да направиш – направи го”, заедно да се учим, да се обединяваме, да правим всичко това, за което Рабаш пише във всички негови статии. Разбира се не можем да се сдобием с успех, но следва да достигнем до такова състояние, когато „застенали синовете на Израел от работа”, т.е. отправили вик до небесата. Това означава, че сме длъжни да достигнем такова състояние, когато сме направили всичко, което е било по силите ни и когато разберем, че не можем да го осъществим, то ще се случи. Ето защо трябва да се роди такава молитва, такъв вик и затова търсим всякакви начини да достигнем до такъв един вик. Може дори и с помощта на такъв симулатор, който се опитваме да построим за цялото световно Kли, да ни се отдаде да свържем всички в един и същи ден и в същия този ден да се привържем към едно и също действие, към една и съща мисъл и т.н. Накратко, трябва да се стараем всячески. А друго не е и нужно да се прави. Ние вече достатъчно сме чели, учили и ако се върнем към това още няколко пъти, това нищо няма да добави. Имаме база и от тук нататък е нужно само да се опитваме да достигнем това, свойството отдаване, това, което се разкрива като съединение между нас, а това вече е духовна материя. Това вече е в някаква степен Кли, което е съществувало преди разбиването. Разбира се не съвсем такова, каквото е било по-рано, преди спускането отгоре надолу, но разкривайки го ние веднага ще разкрием духовното пространство, Твореца. Затова сме длъжни всички заедно през целия ден да се стараем доколкото е възможно и да се грижим само за това. Баал Сулам пише за това, че това е достатъчно за решаването на всички наши проблеми.
