Разкриването е винаги лично, не трябва да го получим от някого другиго – можем само да се научим да го четем. Но четенето обезателно трябва да ни научи. Та нали четенето и писмеността принадлежат на човешкото ниво, а ние започвайки да четем се намираме на ниво животно. Нужен ни е някой, който се намира на ниво «Човек», който да ни помогне да се повдигнем на ниво човек, да ни научи да четем и пишем.
Книгата – това е цялото творение, изначалния замисъл чак до последното действие.
Но за да го разкрие, човек трябва да премине през разказа и да го впише в сърцето си („Запиши цялата Тора на сърцето си”) – подготви духовните си съсъди.
Четейки Тора той се учи от висшия, а записвайки я става подобен на Него и започва да Го разбира. Така той се изкачва на степента на замисъл на творението – в края на книгата.
Книгата – това е замисъла на творението, постижим в края. Разказа – четем и преписваме на самите себе си, изменяйки своите желания и строейки от тях букви.
Така ние сами ставаме автори, разкривайки нейния Автор. Правим копие на книгата – в това е цялата наша работа.
Авторът не измисля книгата от главата си – пред него вече е готовата книга от небесата, а той я преписва.
Той не работи с ума си, той дори не умее да чете и пише и трябва отначало да се научи.
Ако започнем да четем и пишем и успеем да я препишем на себе си, когато цялото творение върви към Твореца, то ще получим титула на автора.
Творецът не е автор, та Той нищо не е написал! В Него всичко се реализира в една мисъл.
Но ние разкриваме Неговия замисъл в поправените си желания, и затова Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.
Ако се науча да чета, то Неговата мисъл започва да ми разказва в моя материал, и аз го прочитам по степента на това как се сравнявам с него и го преписвам на себе си.
Замисълът на творението – това е дясната линия, моят материал е лявата, а аз в средната линия преписвам този замисъл в своята лява линия.
Книга, автор и разказ – това е Творецът, творението и връзката между тях, която се нарича Тора.
