Въпрос: Как този принцип от статиите на Рабаш може да бъде въплътен на практика с помощта на Интернет системата, която искаме да построим, по отношение на ползвателя на тази система?
Рав: Искаме да построим система, която да стане праобраз на групата за всеки от нас. Обществена система, но не просто система на обществото, на цивилизацията, а такава група, която действа по отношение на всеки като инструмент, задължаващ всеки да се предвижва. На човек трябва да му е ясно – намира ли се в тази система или не. Такава система трябва да може да задължава всеки да изпълнява такива действия, които да го доведат до изменение на състоянието, към вътрешна промяна на човек. Такива действия трябва да помогнат на човек да разпознае кой е той в очите на групата, как той се солидаризира с групата, как работи в съответствие със своите чувства и над своя разум.
Обърнете внимание, колко възможности има в тази игра, която групата поставя пред всеки ползувател. Надяваме се, че ако го направим така, ако построим такова обкръжение, такава група по отношение на всеки като игра, то в човека няма да има никаква възможност да игнорира това. В него винаги ще има възможност да проверява себе си, да бъде в това, да се предвижва да извършва в тази игра такива действия, които позволяват на човек да почувства, че тази игра е на „живот”, той ще съумее да разбере върви ли той по пътя на духовното или не.
Много е важно да го поставим в такова положение, при което той вижда до каква степен другите не са прави и как на него му е нужно да види, че те са на сто процента прави. Той трябва да види колко много той губи при изпълнение на определени действия, но от друга страна колко много печели – и то не просто в такъв естествен, пряк вид. Т.е. трябва постоянно да го поставяме в положение, когато той се оказва „за” и „против” такива чувства: любов, гордост, уважение, ненавист. По такъв начин той постоянно ще се намира в процес на борба и това е нещото, което искаме всъщност.
