Въпрос: Как най-добре да покажем на новодошлите по време на Mега конгреса, че когато работят правилно, светлината въздейства, че тъмнината е интегрална част от процеса и че групата е това, което ни поддържа през това време?
Преди големия конгрес, на прага на който се намираме, и след него и по време на самия конгрес човек преминава през различни състояния, състоящи се от подеми и падения. Човек трябва да се радва за всички тези изменения и колкото по-често се случват те и колкото по-мощни са, толкова по-добре. Той трябва да се погрижи да се присъедини към другите и не трябва да мисли за това да проверява себе си, да прави в това време някакви изяснявания: какво чувствам сега, какво ще почувствам после и т.н.? Не. Трябва през цялото време просто да се старая колкото се може по-силно да се обединя с другите, това, което се нарича «не мисли много». Трябва да поставиш себе си под влиянието на групата.
Не се опитвайте да правите някакви умствени разяснения, няма време за всичко това, не стойте настрана опитвайки се да изяснявате какво се отнася към какво, а какво не и т.н. Главното в такива ситуации е да се действа: «ще направим и ще чуем». Това е най-важното по време на конгреса и затова следва колкото може по-силно да бъда включен в група, да бъда «малък, а не умен», трябва просто да следвам групата - те се смеят и аз се смея, те плачат и аз плача, те слушат и аз слушам – именно в такъв вид. И през цялото време се стремя да получа от тях вдъхновение. Като малко дете, намиращо се сред възрастни – опитва се да схване всичко, което става с възрастните. Така трябва да действа всеки по отношение на групата. Това е, което трябва да бъде по време на Конгреса. И тогава не е важно кой едва сега започва да се занимава, кой е малък и кой е велик, кой е нов, а кой ветеран, нищо не е важно. Трябва да се стараем по такъв начин да се включим в останалите и тогава ще усетим всички как в действителност получаваме силата на отдаването «над знанието».
