Въпрос: Как мога да отменя себе си, ако изобщо не възнамерявам да направя това? Аз знам, че съм потопен в любов към себе си и едновременно с това разбирам, че това не е моя път, така, че какво да направя? Длъжен ли съм автоматически да действам без намерение?
Приятели, вие започвате да задавате въпроси, които в действителност не са въпроси, а са уговорки, имащи за цел да не работите. Ти нямаш изход, ти си притиснат до стената. Има условие и при неговото изпълнение ти получаваш важността на целта – това е само-отменяне. Ти се придвижваш с помощта на важността на целта и това е подобно на Бензиностанция – зареждаш се и можеш да изминеш няколко километра, пак се зареждаш и изминаваш още малко. А ти казваш, че не искаш да се зареждаш, че ти е трудно, и питаш какво да правиш. Нямаш друг изход, съществуват закони и всичко е тук. Мисля, че всичко е понятно. Търси как да го изпълниш. Помоли за помощ другарите. Няма смисъл да питаш след като има понятни условия. Не съществува никакъв „заден вход” през който да може да се влезе. Няма никакви други принципи, а само един много прост принцип: желанието за получаване е подложено на влиянието на обкръжението. Така е направил Твореца, защото всички ние сме част от общата душа. Там всеки от нас се чувства зависим от всички останали. След разбиването тази зависимост си остава – независимо дали е лоша или добра – и човек зависи от обкръжението. На теб са ти дали възможност да влезеш в група, теб тук са те поставили, но твоята адаптация към нея зависи от тебе. Творецът ти е повелил да вземеш този шанс. Вземаш – добре, не вземаш – лошо, а от Негова страна повече нищо няма. Той не може да направи за тебе нищо повече от това, защото в противен случай Той ще отмени твоята свобода на избор, нали ако Той извърши вместо тебе някаква работа, то ти ще престанеш да съществуваш. Ако искаш да си останеш такъв, какъвто си, т.е. животно в съответствие с твоята природа, то продължавай. Как се става човек? За това е нужно да направиш нещо. Условията са съвсем понятни, само ги изпълнявай, започвайки от този момент и се обединявай с другите. Ти сам не можеш да направиш нищо, само заедно с другите, иначе няма да успееш, не ще реализираш себе си като човек и ще си останеш животно. Човек се нарича този, който се е родил с помощта на отменянето на себе си по отношение на групата. Ето, това е парадокс!
