Въпрос: Какво е важно за човек, който се намира в група: само неговото намерение или и неговите действия?
Няма как в нашия свят действията да не са важни. Кому са известни нашите намерения? Човек дори не знае собствените си намерения. Главното в намерението е: за какво, защо, в каква насока мисля, към какво се стремя и към какво насочвам желанието си – намеренията са скрити от самите нас и сам човек никога не знае за истинските си намерения. Той може само след това, след действията, по реакцията да узнае било ли е дадено действие правилно. Само след това.
И едва след това сме длъжни да вземем под внимание самото действие. Разбира се, всяко, дори най-вредното, много лошо действие, може да се облече в друго намерение. Но в нашето състояние, в групата, тъй като се намираме все още под духовното, още не виждаме какво се намира извън нас, не виждаме намерението, желанието, мислите. Духовният свят е моето състояние, в което аз виждам като реално съществуващи вещи, виждам, че има «поле» на единната мисъл, единна програма, единно желание, наричано Творец, което действа и привежда всичко в действие.
Преди да видя това, преди да се включа в него по свое желание или против желанието си, под една или друга форма, преди да изляза на такова ниво на реалността външните действия на хората са много важни за мен. Върху тях аз пробвам реакцията. Виждам как един човек с часове седи зад компютъра, за да подготви материал за другите, втори тича да проведе лекция, трети прави още нещо. И аз се въодушевявам от това. Аз все още се намирам в тяло и не виждам мислите така, както виждам днес телата.
Когато премина в това, което се нарича бъдещ свят, на следващата степен, когато видя мислите и желанията, когато действително ги задържа в усещанията си, те ще бъдат по-важни от движението на тялото. Тогава, разбира се, на мен няма да ми е нужно тяло. Но за сега, все още е важно това как се движим в групата, как действаме, как се изказваме по отношение на другите.
А да постъпваме обратно, т.е. да формираме добри намерения докато външните ни действия са противоположни означава, че използвам честността на другия, което не е хубаво. Не мога, да кажем, да открадна нещо, а другарят ми нека застави себе си да мисли, че аз, напротив, съм извършил нещо забележително, доколкото той е длъжен да ме оправдае и да мисли за мен добро. Такива работи са забранени. Длъжен съм във външното си отношение в групата да бъда добро момче, добър другар и да рекламирам групата именно с добрите си постъпки: «Аз ходих там и направих това». Длъжен съм да постъпвам така, защото това умножава любовта.
