Аз разкривам своя свят, а ти – своя. Ти се отнасяш към своя свят егоистично, но когато аз погледна и се „облека” на него – това за мен е духовен свят. Така между мен и тебе възниква ненавист. Ако превръщам тази ненавист в любов, то аз разкривам твоя свят и го виждам в качеството на духовен свят.
По такъв начин виждам духовното, а не материалното, защото съм излязъл извън себе си, от своите келим в твоите. Вместо да чувствам всичко в себе си, аз чувствам доброто и лошото заедно с теб. Такова упражнение в нашия свят е жизнено важно и необходимо. С негова помощ аз мога да изляза на повърхността и да почувствам Твореца.
Казано е: „В своя народ Се намирам”. Моят народ – той е извън мен; там в желанията на ближния разкривам, че съм ги напълнил като свои, и там разкривам Твореца. Ако поискаме с помощта на знанията и групата да направим това, то ще се случи. Длъжни сме да достигнем до такова желание, изначално желание, което е изградила в нас висшата светлина.
Тук нищо не можем да направим. В мен няма нищо, освен възможност да приема светлината връщаща ни към източника. Къде се намира тя? Тя се намира точно в същите тези ближни. Разбира се, тя не се намира в тях, както в примера с рав Йоси Бен Кисма, не се намира буквално в тях самите.
Моите другари са подобни на мен, а може би и по-нисши от самия мен, но светлината се намира в тях, и аз е разкривам само ако се отнасям към тях, като към себе си. Тогава намирам в тях тази светлина, но те самите не чувстват това. Разкривам я само поради моето отношение към тях.
