Ще се надяваме на предвижване с помощта на светлината, връщаща към източника, на предвижване към светлото бъдеще по наше желание, а не с помощта на удари – това е и целта на разпространението. Т.е. всеки ден, включвайки радиото, телевизията, слушайки, гледайки новините и виждайки че става нещо лошо, сме длъжни да разберем, че то става по наша вина, защото ние не сме успели навреме да направим поправяне в света. Ако хората и до днес мислят за война, за терор, за разрушения, за лъжи, ако се пренебрегват един друг, ако използват другите за своя изгода, това означава, че ние не внасяме поправяне в света. Защото ако светлината светеше малко повече в света, то такива неща не биха се случвали. Човек не би бил в състояние да прави такива неща и в природата на неживо, растително и животинско ниво не биха ставали такива катастрофи. Ние сме включени в природата и равновесието, и то зависи от нас, от нивото „човек”. Затова сме длъжни да направим самоанализ и да изясним как да построим между нас общо кли, да се съединим всички заедно така, че в целия свят да се почувства тази мощ, по желание или въпреки него, всички изведнъж да бъдат длъжни да се обединят между себе си. Така трябва да се случи. Откъде идват при нас всякакви желания и мисли? Не знаем това, но опирайки се на нашата обща връзка в единна система, те преминават от един към друг.
Длъжни сме да се погрижим така, че всички групи и във всеки един в групата да се повдигне настроението, така, че всеки да „гори”, просто да изгори от желание да достигне целта, всеки да пожелае само това, всеки момент да предвкусва това постижение. Защото, когато е в настроение всеки може да намери в себе си хисарон, дори ако другаря ми се намира в такова състояние, че има всичко и няма недостиг на каквото и да е, ти пак можеш да му добавиш сили, за да се приповдигне още много, много мъничко, ти можеш да го напълниш. Освен това, когато действаш така, цялата група получава допълнителни сили и така всеки мисли за всички, и всички за всеки и тогава всички просто „се съревновават бягайки” към целта. Това означава, че „човек помага на ближния”. Чрез ближния то се връща към него и така са задействани всички заедно. Не трябва да чакаме нещо и не е важно какъв ден или нощ е, преди всичко трябва да мислим как другарите ми да се намират в приповдигнато настроението и желание към целта. Дори ако това е в егоистичен вид, независимо от това аз също ще спечеля, но ние сме длъжни да работим в това направление. След това благодарение на това ще дойде светлината, връщаща към източника.
