Има външни неща, като книгите, групата, учител и въобще цялата тази система. Кабалистите отдавна са решили, че за да имаме външни рамки, сме длъжни да се събираме и всичко това е насочено към постигането на целта. В рамките на тези срещи обсъждаме нашето желание към целта, отговаряме на въпроси за смисъла на живота, за смисъла на всички наши дежурства, за изпълнение на всички задължения по отношение на групата, разпространението. Важно е намерението, с което правим всичко това. Длъжен съм да бъда с всички мои другари в такава връзка, че да получа всички техни желания, всички техни точки в сърцето, макар в мен да има само една точка, която да мога да им дам. Нужни са ми всички точки в сърцето, всички желания – та нали това е всичко, което имат в себе си.
Казват ми, че всичко е готово, че в мен има система до самата безкрайност. Всичко това е пред мен и зависи само от мен, от стремежа ми да вляза в тази система. Можеш ли да принизиш себе си? Можеш ли да се отнасяш към тях като към най-великите хора от твоето поколение? Можеш ли да мислиш, че всички те са поправени, че въобще цялата система е поправена? Да мислиш, че чрез нея ти можеш да получиш светлината, връщаща към източника? Искаш ли го, в намерение ли си да го получиш? Ако да, то чрез тази система ти ще получиш техните желания, многократно увеличаващи твоето желание за отдаване. До сега в тебе е имало само точка в сърцето и не е ясно била ли е тя желание за отдаване или не. Тогава в отговор, ти действително ще получиш от тях желание за отдаване, ще получиш сила да отдаваш. Изведнъж ти ще започнеш да цениш това и да разбираш, че е добре ако го имаш в себе си. Независимо от това, че това е моят егоизъм, би било добре да го имам! Аз искам вече това!
