В групата има една цел, в човека има една цел и цялото наше съществуване има една цел – да достигне в тях до всеобща любов и разкритие на Висшата сила, Божественото присъствие. И цялата система, която искаме да построим, ни е нужна само, за да можем да пробудим човека към тази важност на общата цел. Това трябва ясно да се проследява във всички видове връзки, във всички действия, във всички „входове” в тази наша обща програма. Всичко това трябва да бъде целенасочено, повече или по-малко разкрито, и най-главно е да следва това направление. То трябва да бъде понятно, иначе за какво да създаваме, за какво да влагаме каквото и да е?
Ако не ми беше нужна поддръжка на цялото световно кли, то аз просто щях да закрия себе си в своя дом, щяха да са ми достатъчни книги и чаша чай. Цялата работа е в това, че на мен ми е нужно нещо повече от аз плюс книгата-източник, или дори и един или два или още няколко милиона книги. На мен ми е нужна група, която ще ми помогне да достигна към важността на духовното, към важността на закона „Възлюби ближния, както себе си”. Работата е в това, че този закон е противоположен на природата ми. Какво да направя? Длъжен съм да бъда в група, която започва да ми въздейства и да ми промива мозъка по противоестествен принцип, и аз приемам това, защото системата така е устроена, аз получавам от тях, в тях се прислушвам. Затова ми е нужна група.
Прибягвам до група, защото ме заставят, както Раби Йоси Бен Кисма, който просто не е имал друг изход. Затова аз изграждам групата все повече и повече, за да ме пробужда през цялото време, за да се намира в намерение, в грижа за това.
Може би ще ми се наложи да запълня някакви таблици, за да проверя намирам ли се в намерение за отдаване, предвижвам ли се по този път, към отдаване на ближния, грижа ли се за това или не? Възможно е да намеря такива външни изразни средства, с помощта на които ще мога да измеря това, и за сега дори не е важно с каква точност, просто трябва да се занимавам с това, да проверявам отдавам ли им и отдават ли ми те на мен. По такъв начин, ние всички ще се погрижим за благополучието на нашата лодката. Тоест такава система ми е нужна за това, за да ме „оживява” и през цялото време да ме направлява, както детегледачка, която се занимава с мен. За това ми е нужна! В степента, в която съм способен да бъда в намерение за отдаване, в същата тази степен аз самият се грижа за другите – дотолкова, доколкото те да се грижат за мен и ги тласкам и тях към това, да се грижат и те за мен – това е системата за връзка, виртуална връзка. Тоест, като връзка в нашия свят, с помощта на която, както в групата, искаме да пробудим всички.
