Длъжни сме с помощта на силата на взаимното отдаване да използваме силата на групата. В групата има такава сила, която е способна да внуши на човек, че другите за него са много важни, че без тази важност не може да премине в духовното. Разбери, това е необходим следващ етап – не можеш да излезеш през вратата преди да си прекосил стаята. Каква е тази стая? Това е достигане важността на ближния. Получавайки важността на ближния, както самия себе си, ти можеш да излезеш през следващата врата, зад която ще се състои твоя контакт със светлината, връщаща към източника, с Тора.

Длъжни сме да построим правилна последователност на етапите. В момента, когато се откъсваш от каквото и да е в Египет, преминаваш от своето его в духовно его с намерение за отдаване; за предвижване на следващата степен, на теб ти е нужна светлината на Тора. Но я получаваш само при условие, че се обединяваш с другите – това е условие за входа.

Ние искаме да престъпим това условие, но това е невъзможно, защото то е закон на световете и келим и така трябва да бъде. Какво трябва да направим в групата, за да построим тази връзка? Та нали поради това не се предвижваме, това е много, много актуално и действително стои пред нас и ни коли и е като поле с тръни, като бодлива тел. В силите на групата е да превърне тази бодлива тел, това поле с бодли, в градина с рози – групата може да го направи, и взаимната грижа се заключава в това да се случи, в противен случай ние нямаме шанс, защото това е закон.