Духовността се постига само с помощта на намерението. Въпросът е в това, как мога да заставя себе си да работя с намерение? Готов съм да работя на кухнята, да готвя за всичките си другари, всичко което искат, всичко, което ми кажат, ако в замяна получа духовност. Но на мен ми казват, че аз не мога да получа духовността за такава работа в кухнята, дори ако работя от все сърце – че това не е достатъчно.
Трябва непрекъснато да мисля за крайната цел, дори докато работя в кухнята. Длъжен съм да правя това, за да могат другарите ми да се съединят с мен и аз с тях, в такава хармония, при която ще получа от тях целият техен хисарон и цялата тяхна важност на целта. И тогава аз мога да закрещя към Твореца заедно с тях, да се моля с молитвата на „многото”, за да има в нас общо кли, такова, като този котел, в който им готвя храна и тогава нека дойде и да се разкрие Твореца в нас! Не само в мен, не! Длъжен съм да мисля за това постоянно, извършвайки каквото и да е действие, дори най-малкото, през цялото време докато приготвям за тях храна. Просто съм длъжен да го направя! Израел, Тора и Твореца – това трябва да бъде намерението, а към него ти самият вече включваш и действие. Може би има друга възможност?
Когато готвя за тях, на мен ми е трудно да мисля за другарите и Твореца и за обединение, може би по-добре да чистя помещенията или да върша някаква друга работа? Длъжен съм да търся всякакви такива видове работи, по възможност когато съм свободен от всекидневното работно време, което ми носи заплата (защото се отчита само работата в свободното време, както пише за това Рабаш). И тогава съм длъжен да се съсредоточа преди всичко на правилното намерение, а след това да си задам въпроса: какво мога да направя за групата, за нашето обединение, за цялото световно кли? И каквото и да правя, длъжен съм да го правя по най-ефикасен начин, постоянно удържайки се във вътрешно намерение.
