Системата не трябва да бъде сложна, тя трябва да преследва само една цел – с точност да пробужда човека към духовна връзка. Тя трябва колкото се може по-остро да докосне сърцеро ми, за да се грижа постоянно за целта, да проверявам, намирам ли се в това или не. Намирам ли се при това по-високо от знанието, или съм в егозима си? Грижа ли се за това, групата да ми въздейства или не? Обичам ли ги или ги ненавиждам, или ги обичам и ненавиждам едновременно?
Това трябва да се опитам да разбера до колкото е възможно. Те трябва да ме пълнят във всички възможни видове, за да не мога да избягам. За това трябва да мислим и това в действителност се явява наша концепция. Принципът на Тамагочи е правилен: всички виждат и използват всичко заедно правилно, но не по отношение един към друг, а всеки с машина - в противен случай всеки ще обърква останалите.
Аз не знам как да играя наистина, и аз играя на лъжа. За мен не е важно истина ли е това или лъжа, за мен е важно да пробудя себе си за връзка с групата, защото без това съм мъртъв.
Без това аз не се предвижвам към целта. Нужно е този факт да бъде постоянно пред мен. Не е важно истина ли е или лъжа и не са важни оценките, нищо не е важно. Важно е само, че ако аз не получавам величието на целта, то до нея няма да достигна.
