Мисля, че нашата голяма световна група, която се занимава, трябва ежедневно да поставя в системата стотици въпроси. Всички сме длъжни да бъдем заинтересовани от напълването на тази система с въпроси, които всеки ден, по няколко пъти в деня да бъдат записване, проверявани, да работим над тях час-два и само след това да бъдат изпращани. Тези въпроси трябва да имат определена тежест и е възможно не всеки въпрос да съдържа хисарона, който е възникнал в човека. Винаги има нещо преди хисарона и след него. Може и да изпращаме по няколко въпроса наведнъж, в един пакет, два или три въпроса. Трябва да мисля и да бъда отговорен за тях пред другите, за да не ги объркам. Трябва да чувствам в това съвместната с всички работа. Ако през деня хората са заети с нещо друго и не мислят за това, то те просто губят способността си да се предвижват. Човек според възможностите си трябва да реализира на практика сутрешната статия и тогава той ще може още повече да се предвижва в тази статия и с помощта на задаваните въпроси да вземе участие в построяването на системата, която искаме да построим в качеството на духовно възпитание за всички. Впоследствие всеки ще може да влезе да влезе в системата, да види тези въпроси и отговорите на тях и по такъв начин да се присъедини, да се предвижи. По такъв начин ще построим обкръжение за себе си и за другите, с помощта на което човек ще може да поправи себе си и другите, с помощта на която човек ще може да се поправи и да се доближи до целите на творението. Т.е. системата, която създаваме – това е система за „построяване” на човека. Всеки е длъжен да види в това резултат от своята духовна дейност. Това е неговото участие в работата на групата, в нейното пробуждане, в привличането на светлината, връщаща към източника. Тази виртуална система се явява наше обкръжение, в което ние сме длъжни да достигнем целта. Затова всеки е длъжен да се погрижи тя да бъде максимално порядъчна.
Въпрос: Що за задължение е това, за което пише автора? Как мога да бъда задължен, когато желанията и отношението в групата постоянно се менят?
С всички сили и дори против своето желание следва да се стараем да изпълняваме своите задължения. Иначе как мога да постигна «вяра», ако не се намирам на степента «вяра»? Само ако за мен това е важно изначално, и осъзнавам, че за мен просто друг изход няма – съм длъжен да направя това. Длъжен съм всеки път да обновявам в себе си тази «важност», тъй като тя всеки път изчезва. Това се нарича «задължение». Всеки път се появяват нови понятия на животинско ниво и става все по трудно и по трудно да се пробуждам, и така до тогава, докато не достигнеш само до «вяра», само до силата на отдаването. Затова и идвам в групата на занятия и затова се събуждам сутрин, задължавам се да идвам готов всяка сутрин. Обещавам на всички, че всяка сутрин аз идвам подготвен и пробуждам другите и това е най-важното за нас. Иначе пробивам дупка в лодката – тези неща трябва да бъдат щателно подготвени и това е много особена работа, лична и групова. Благодарение само на това ние можем да успеем, а иначе ще се потопим в егоизма си, който не ни позволява да избягаме. Само с помощта на увеличаване на силите на всеки и обединяване на силите на всички заедно.
