Сега говорим за групови действия. По време на Конгреса всички се обединихме и създадохме ново кли, ново начало, получихме нашата нова обща сила. Сега получихме обща „тежест в сърцето”. Т.е. сега между нас се разкрива нова мрежа от връзки, които сме длъжни да поправим. Ако поправим сега това, то получаваме ново кли, нова душа – това ще се разкрие между нас. Това не означава, че във всеки по отделно има частни подеми и падения, сега действието е общо и аз се надявам, че ще извършим такива действия. След Конгреса, на който получихме сили, ние работим заедно, за да преодолеем общата тежест на нашето общо сърце, което се разкри като ново кли. След това ще бъде пак Конгрес и пак работа. А сега не трябва да губим даденото ни пробуждане – това отрицателно пробуждане, което сега ни дават, тъй като сега е време за поправяне и има място за работа. И освен това не трябва да става така, че някой да избяга. Всеки е длъжен сега да работи, да бъде в съединение с другарите и да прави работата така както на Конгреса: в състояние на подем, когато всеки чувства останалите и усеща общия подем. Така трябва да бъде и сега, длъжни сме с всички сили да пробудим това и да играем на това. И не е важно какво сърцето чувства – та нали точно това се нарича тежест на сърцето. „Ще отидем при Фараона, защото Аз съм утежнил сърцето му” – така се прави и след това, преминавайки през няколко такива стадия, излизат от Египет. Ще минат 10 наказания и ще видиш.
И всеки път си длъжен да преодоляваш и може и да звучи малко мазохистично, но трябва да получаваш удоволствие от това, че се издигаш над него, че разбираш, че Творецът така играе с теб. Той се намира вътре в потопа, вътре във Фараона, вътре в злото начало. Всъщност всичко това е Той, Той ти рисува всички тези неща. Затова сега ти играеш с Него. Той ти показва нещо, а ти се повдигаш над това, ето такава игра се получава. Та нали и ние даваме на детето си всякакви такива загадки и когато то ги изпълнява добре, то му даваме други и т.н. Същото се случва сега и с нас и трябва да знаем, че човек не може да „чуе” докато не получи пробуждане от групата. А иначе може и да чува всичко това, но просто да го пропуска покрай ушите си.
Въпрос: Ако Творецът действително иска човечеството да се повдигне колкото може по-бързо, то защо Той не пробуди точката в сърцето във всички хора?
Защото не сме в състояние да им дадем нужното. Ние не сме готови, ние все още не правим нужното и достатъчното. Всеки трябва да попита себе си дали прави максимално възможното всеки миг през всичките 24 часа в денонощието, за да освети целия този свят. Това е отговорност и преди всичко задължение за всеки от нас.
