Човек е длъжен да разбере, че неговите намерения по време на занятие зависят от групата. Той трябва да помни, че сам не може да поддържа правилно намерение и с това нищо не можеш да направиш. Само чрез групата. Т.е. аз не мога да достигна до духовното без да имам намерение за обединение, намерение за отдаване. Не мога сам да включа намерението за отдаване, мога да направя това само с помощта на групата. Длъжен съм да заставя групата да ми предаде намерение. Т.е., това е Арвут към необходимото духовно съществуване. Отначало човек мисли, че може да се намира в намерение няколко минути, надява се, че ако не днес, то може би утре, ще може да се предвижи в правилното намерение по време на занятия и така докато не разбере, че той сам нищо не е в състояние да направи. Само групата може да му предаде правилното намерение. Получава се, че от съвсем първия миг на обучението, ние сме длъжни да се обединим правилно между себе си и да отчитаме всички детайли – аз, групата, Твореца, занятията, пробуждащата ме окръжаваща светлина. Трябва да се постараем да мислим за това все повече и повече, да мислим до тогава, докато не се проясни под формата на проста, стабилно съществуваща картина, в която човек живее. Когато той идва и отваря книгата, той трябва да се отнася към това простичко – така, както се отнася към храната – той знае как да се засити. Така трябва да бъде и на занятия, където той идва за това, за да напълни себе си и е ясно, че той трябва да има желание, потребност към получаване на напълване. По-късно човек започва да разбира, че Зоар, събранието на другарите и просто трапезите с другарите са едно и също и че от всичко това той търси същото това намерение, същата тази реализация. Той започва да разбира, че по принцип това е едно и също действие, просто в друга физическа форма: по време на трапезите, по време на събирания, на които всички седят и пият, са по-чувствителни и са по-образовани, по-интелигентни по време на урока Зоар. Но по принцип, това е същото действие и няма никакви други действия освен това. Целият наш живот, който трябва да изживеем, е за да удържим себе си в тази система. Аз и обкръжението ми, което възбужда връзка между нас с помощта на уроците по Зоар или събранията на другарите или трапезите. Колкото повече се намираш в това, толкова повече пробуждаш това в себе си дори тогава, когато не се намираш на урок, нито на маса, нито на събрание, но ти също привличаш светлината, връщаща към източника. Когато човек през цялото време съзнателно удържа в себе си тази система, то навика става втора природа и той започва да чувства неща, които по-рано не е чувствал. По такъв начин ти влизаш в разкриване на духовните Келим. Затова всичко зависи от тези малки усилия да разкрием цялата тази система. Не е важно къде се намирам, тя просто трябва да се разкрие. Да се надяваме, че всички ние бързо ще преминем към това.
