Въпрос: Вие казахте, че не трябва да допускаме някой да избяга когато получи обременяването на сърцето, което всички ние сме получили, че всеки трябва за сметка на това да „спечели” и да изпълни работата си така както го е направил на Конгреса, по време на подем. Как може това да се осъществи на практика? Как да направим така, че ушите да чуят и сърцето да почувства?
Не трябва да чакаме нещо да се случи просто така. Това няма да стане – ушите не чуват и сърцето не слуша, нищо подобно. На практика всичко е много просто: няма значение, че съм глупак, магаре, задръстен, болен, аз измъквам от себе си още нещо, което може и трябва да бъде по-висше от тези състояния. Аз играя на такава вътрешна шизофрения, на вътрешно раздвояване. И аз строя в себе си още някого, който се намира над всичко това. Създавам такава самокритика и сега аз вече съм над това. Нещо става, а аз съм над него, гледам на него „хладно”, от страни. Аз не го отменям, аз просто строя нещо над него – това се нарича, че аз се уподобявам на по-високата степен. Външно аз съм длъжен да покажа, че се намирам в подем и с това давам пример на другите.
