Съвет на Рав Лайтман: Нека всеки да вземе тази статия и да намери в нея най-главното. Нека да четe статията или да я разпечата така че да може да я сложи в джоба си и да чете през деня откъси от нея. И тогава в нас има текст, който ни обединява и нещо много важно: нужно е сърцето и главата да работят заедно в голяма група.
„Понякога духовното се нарича с думата „нешама” – трудовете на Рабаш, том първи, стр. 31
Понякога духовното се нарича с думата „нешама”
Понякога духовното се нарича с думата „нешама”, както е казано: „... тяло и нешама”, а понякога наричат душата с думата „нефеш”, както е казано: „.. И възлюби Твореца с цялото твое сърце и цялата душа („нефеш”) твоя”.
Обикновено когато говорим за духовни обекти, то имаме предвид неговата висша степен, в човека това е „нешама”. Когато човек знае, че той може да достигне висока степен в духовността, т.е. да получи степен „нешама”, то това знание пробужда в сърцето му желание да достигне тази степен и той размишлява: каква е причината за това, че още не е достигнал това? И с времето човек разбира какво именно не му достига за постигане на духовността.
А не му достига „иштавут а-цура” – тъждественост на свойствата с Твореца. На тялото от самото раждане му е присъщ егоизъм, любов към себе си и това е „шинуй цура” – различие на свойствата по отношение на Създателя, който, както е известно, само отдава („машпиа”). Затова човек е длъжен да изчисти тялото си и да достигне с помощта на „иштавут а-цура” това, че той също да пожелае да извърши такива действия, че да отдава и тогава в него ще се появи възможност да достигне такова високо ниво, което се нарича „нешама”. Затова винаги говорят: „Тяло и нешама”.
